Портокал от Луси

by **Queеn Infеcted.** Нед Ное 21, 2010 11:39 am

Портокал

… Времето минаваше, а вести от нея нямаше:
- Рей спри! Тя няма да се върне!
-Не бъди толкова сигурна, тя ме обича!- той поклати наранено глава и прокара пръсти по снимката й…

Затворих книгата и златистите корици засияха. Ама, че скучна работа… Погледнах към часовника. Стрелките бяха спрели. Една от тях, не знам точно коя, тракаше монотонно и преспиващо. В стаята прехвърчаше някаква муха. При мисълта ми стана още по-скучно. Муха. Разбрахте ме нали Муха! С главно „м”, защото е Муха на мухите! Тръснах неволно глава. Какво ми ставаше? Напоследък си мислех странни неща! Дали има извънземни или дали Пинко Розовата Пантера съществува, ами ако е истински? Като бях малка го обожавах. Прочие аз съм била малка ли? Това не го знаех… Мухата ме дразнеше супер много, но дотолкова се бях разложила като мърша на фотьойла, че дори не дишах. Казах бавно и отчетливо на глас:
- Хей ти Мухата с главно „м”!- тя взима , че се обърна за секунда и после продължи да обхожда големия оранжев портокал. К` во пък?! И без това не ям портокали! Аз какво ядях всъщност… Мухи?! Засмях се неволно и се вгледах по- добре в мухата. Тя стоеше неподвижна. Да не беше припаднала? Беше грозна. По- грозна и от съседката на втория етаж- Злото Петрова. Аз и Мухата й измислих ме името току- що- Злото! Звучи толкова звучно , звучно, звучно и смислено! Не съм ли гений на Природните науки или бяха закони!? Може и да са бисквитки… Дали Мухата обича бисквитки? Аз обичам бисквитки! Тръснах отново глава и погледнах портокала. Беше толкова оранжев и тлъст, сякаш беше изял един тон мандарини! Представих си сока му кисел и ободряващ и устата ми се изпълни със слюнка. Изкушавах се да взема портокала и да го изсмуча като изгладнял вампир, а после да подаря кората му на Злото Петрова. Тя щеше да остане трогната от моя жест и вече нямаше да ми казва „Ей ти русата с ушите, намали тая свирня!”. Казва го винаги, когато слушам любимата си рок група. Ама , че жена. Мухата обхождаше и портокала и… о боже мой, тя го целуваше. Навярно беше влюбена в смотания портокал. Защо пък да е смотан. Той дали четеше мисли!? Може би дори говореше… Ами ако портокала и мухата бяха гаджета? Може би бяха влюбени от вечност насам и никога не се бяха разделяли. Да бе сигурно…
Главата ми щеше да се пръсне от всички тези налудничави мисли. Прокарах пръст по сатенената си рокля и установих, че е толкова гладка и приятна на допир. Тогава са замислих дали ако докосната мухата и тя ще е толкова гладка. Сигурно щеше да боцка, защото, както виждах имаше малки израстачета по гръбчето си. Мухата изглеждаше толкова сексапилна, че на портокала сигурно отдавна му узря сока! Засмях се като застреляна и се почесах умно по косата. Започнах да разсъждавам на глас:
- Ами ако портокала всъщност е Мухата, а Мухата е портокала. Може би някоя магьосница ги бе проклела никога да не бъдат заедно. Хей ти Мухата, тъжно ти е за него нали? Ти го обичаш, повече отколкото обичаш мен, а мен всички ме обичат, аз също обичам всички на този свят включително и вас!- в съзнанието ми изплува цветна картина. На една полянка бяха поседнали девойка и момък и си говореха заедно. Беше като в приказките, толкова романтично!
- Еее не става така!- щракнах бързо с пръсти и картината се смени с шумен рок концерт. Там на сцената вилнееха момиче и момче в костюми. Момчето беше в костюм естествено на портокал, а момичето на Муха! Беше толкова яко. Чуваше се твърда музика и всички се кефеха до един, ама до един! Дори всяка една хлебарка танцуваше в такт, а комарите и акарите пееха в тон с портокаловото изчадие на ада. Тръснах глава и погледнах отново старите си приятели, не те бяха нови… Или стари… Нови… Стари… Нови…
Вървях бавно и замислено към кухнята. Роклята ми се опираше в земята, а в ръката си носех Порти( така си го кръстих) и Мухата. Тя ме гледаше доста умно и дори ми се усмихваше! Заклевам се, че ми се усмихваше. Май си мърдаше и устните… При мисълта наведох към нея глава и тя ми се изплези, ама че Муха! Оставих ги на масата и извадих един голям остър нож. Бях решила да ги освободя от проклятието и да ги ъм… убия! Пуснах си силна рок музика и седнах на пода. Взех Порти и Мухи в ръка и им казах мило:
- Скоро ще си тръгнете от този свят, но помнете аз ви обичам приятелчета мои!- по бузата ми се спусна сълза, толкова мека и кадифена., че ми идваше да си запазя в бурканче! Мухи скочи на носа ми, явно ме разбра, а аз бавно разрязах наполовина Порти. От него рукна кисел сок и опръска Мухи. Тя скочи върху портокаловото петно и аз изстисках хубаво едната половинка отгоре й. накрая Мухата умря! Стана ми тъжно и празно в душата. Разревах се. И обличах другата половинка. Портокала беше вкусен… Ах, Порти, миличък Порти…
Сълзите капеха по бузите ми… П!нк дрънкаше So what…, Злото Пертова тропаше на врата ми, а аз лежах безпомощна до една саксия. Бях погребала Мухи и Корите на Порти… Навън бе тъмно и мрачно и валеше пороен дъжд, всички бяха тъжни… Прошепнах тихо и задавено в сълзи:
- Почивайте в мир! Никой не ви познава освен мен! Вселената цялата тъжи за вас! Обичам ви ПортиМу!