Something from me

Слънцето бавно залязваше, правейки безкрайното небе алено като кръвта. Хората стояха по пейки или тераси или просто прави насред пътя любувайки се на прекрасната гледка която залязващото огнено кълбо им устройваше. Аленото небе започна да става все по тъмно и по тъмно, докато накрая не стана мрачно и черно. Върху него все едно нарисувани от ръката на художник се появиха една по една малките блестящи звезди, а след тях се появи и огромната но и в същото време самотна луна. Която разпръскваше сребристи отблясъци навсякъде. Нощта бе настъпила.
Хората бързаха да се приберат по домовете си, да се видят с семействата си и да седнат около наредена трапеза провеждайки обичайните разговори а след това да се изтегнат на удобните си дивани и фотьойли за заслужената си почивка. Пътищата и магистралите бяха препълнени, дълги опашки от различни по форма, големина, марка и цвят коли се редяха една зад друга чакайки да светне зелено и да продължат към къщите си. Заради студеното време много малко хора избираха да се прибират пеша, дори увити в своите шалове, палта, шапки и ръкавици те усещаха студа който се обвиваше като пелерина около тях.
 Едно тъмнокосо момиче стоеше само на една от пейките в градския парк и гледаше с тъмните си лишени от всякакви емоции  очи, към луната. Беше облечена с впити в тялото й тъмни дънки, светло лилава блуза а върху нея носеше не закопчано черно кожено яке. Беше обула черни обувки с безсрамно висок и остър ток. На шията й висеше сребърно колие с пентаграма. А върху китката стоеше гривна, украсена с всякакви дрънкулки. Косата й се спускаше свободно по раменете й, хвърляйки тъмно лилави отблясъци. Това момиче се казваше Емили.
Емили за разлика от другите  хора не чувстваше студ или жега. За нея това бяха непонятни емоции. Не изпитваше страх от смъртта, или от високи сгради. Не се страхуваше че ако я блъсне кола ще умре. Защото тя не можеше да умре. Беше го пробвала, и много пъти. Веднъж бе забила нож в сърцето си, след това бе скочила от последния етаж на един висок блок. Бе скочила пред кола. Но дори и една драскотина нямаше, а дори и да имаше тя изчезваше за няколко минути. Единственото нещо което можеше да я убие това бе слънчевата светлина. Но тя имаше гривна която предпазваше и която никога не валяше. Истината бе че Емили бе дете на Мрака и Нощта. Тя се хранеше с топла човешка кръв. Емили бе вампир.
Тъмнокоската остана седнала още малко мислейки си и в същото време наслаждавайки се на мрачното време и величествената луна. Скоро обаче да стои и да чака някоя влюбена двойка да се появи в парка за да се натискат й омръзна. Стана от мястото си и тръгна с бавно, но уверена походка към осветената част на града. Към баровете, заведенията е дискотеките. Там където човешките същества бяха в изобилие. Там никой нямаше да забележи че един човек е изчезнал. Вървеше по полу празните улици из между вървящите хора, слушайки разговорите и оплакванията им.
Щом стигна пред една дискотека се огледа за момент да не би някой да се приближава насам или да гледа към нея. Щом се увери че няма такава опасност просто въздейства на пазача и той я пусна без никакви проблеми. Щом влезе в сградата първото нещо което видя беше, че помещението е препълнено с пияни, танцуващи младежи. Музика кънтеше от тонколоните, а повечето присъстващи се движеха в ритъма й. Момичето се усмихна, облизвайки устните си леко. Тази вечер определено щеше да пирува, и то царски.
Тръгна с ведра крачка към бара и седна на един от високите столове, точно до няколко момчета които в момента надигаха поредната чашка. Подсмихна се и ги огледа добре. Всичките до едно бяха високи и мускулести. Обърна се към бармана и си поръча уиски и няколко ледчета. Щом получи желаното питие отпи бавно от него, оставяйки алкохолът да я завладее, да замъгли съвсем леко съзнанието й. Надигна отново чашката и този път погълна и едно от ледчетата. Заигра се с него местейки го с езика си, докато накрая не й омръзна и просто не го строши с кучешките си зъби и го преглътна. Надигна чашката си отново избивайки питието до край. Тресна малко силно чашата от обикновено, а момчето стояща най близко до нея се обърна и я погледна. След миг той се усмихна и й намигна след което се обърна към бармана.
- Едно питие за това красиво момиче тук.
Емили се засмя леко, все още не беше толкова пияна, но нямаше да откаже безплатно питие и после поднесена на тепсия вечеря. Плъзна малката си длан по ръката на момчето галейки леко мускулите му и му се усмихваше мило и сладко. Не след дълго време момчето не отделяше поглед от нея. Забравяйки за приятелите си, той стоеше обърнат към нея и я разпитваше докато Емили пиеше питието си. Изведнъж синеокото момче стана и застана пред нея с думите.
- Искаш ли да потанцуваме?
- Да, става!
Тъмнокоската изпи чашата си на екс и тръгна с момчето към тансинга. Музиката кънтеше по силно от преди, навсякъде около тях имаше танцуващи и натискащи се двойки. Танцът бе бърз и ритмичен, Емили танцуваше до момчето.Беше обвила ръце около шията му, а неговите ръце бяха на задника й. Усмихна се по широка и се надигна на пръсти прошепвайки му нещо в ухото а след това захапа леко меката част.
Емили тръгна с бавна походка към тоалетните, знаеше че момчето ще я последва. Щом влезе вътре се облегна на стената и зачака и той да се появи. Вратата се отвори и се затвори. Високо момче влезе и веднага притисна тялото на вампирката между своето и стената. Устните му се впиха в шията й целувайки я жадно като т време на време я засмукваше оставяйки лилаво сини петна. Тъмнокоската зарови пръсти в косата му стенейки от удоволствие. Отметна назад глава и  притвори доволно очи. Миг по късно зъбите й се издължиха, а лицето й се промени. Чертите й се изостреха а зениците й се свиха до съвсем малки черни точки.
Наведе главата си, и докосна устните си до вратът му, усещайки пулсираща вена по която течеше гореща и прясна кръв. Облиза кожата му засмуквайки я силно. Изведнъж впи острите си зъби във нежната човешка плът разкъсвайки я. Топлата кръв бликна от там и се спусна надолу по рамото на момчето а после и по пода. Емили затвори устните си около раните и почна да поглъща топлата кръв, оставяйки я да изпълни и сгрее цялото й тяло. Момчето под нея се съпротивляваше и се опитваше да се отскубне от нея, но хватката на тъмноокото момиче бе желязна. Скоро момчето започна да се отпуска в ръцете й, сърцето му забави пулса си и скоро просто спря да бие и да изпомпа кръв.
Вампирката отдели устните си от момчето, и остави тялото му да се свлече на пода. Погали нежно бузата му за последно. Погледна се в огледалото, взе една кърпа и избърса кръвта от устата си. Оправи коженото си яке и излезе от тоалетната все едно нищо не се е случило. След няколко минути излезе от дискотеката и тръгна по тесните и мрачни улици на града, изчезвайки завинаги от човешките погледи. Знаеше че когато на сутринта намерят тялото на момчето тя отдавна щеше да е напуснала този град, местейки се в нов град и търсейки нови жертви за да задоволи жаждата си която я изгаряше бавно отвътре.