Посттравматичният стрес

Стреса е навсякъде около нас в ежедневието. Дори и в много малките дневни задължения и случки, организмът ни е подложен на непрекъснат стрес. Много често, дори не знаем, че го преживяваме. Преди всичко, стресът е реакция на организма на някаква ситуация. Стресът зависи както от външни, така и от вътрешни фактори. Шумът, колите по улицата, тълпите, говор, работната обстановка, срещите с различни хора, задълженията за дома и семейството и др., са все фактори на външната среда допринасяща за стрес. Когато човек е изправен пред трудности и внезапни негативни събития навлиза в състояние на тревога.

Стресиращите събития влияят на вътрешната среда на организма. Появяват се различни заболявания и неразположения- язва, повишено кръвно налягане, смущения в паметта, намаляване на работоспособността, напрегнатост, нервност, главоболие, астма и т.н. Много често, невъзможността и неуспехът със справянето на стреса води до депресия и срив в имунната система откъдето идват и многото алергии, на които най – вече се приписват външни дразнители от околната среда. Разбира се, както има различни ситуации на стрес, така има и различни хора с определен праг на поносимост. Много хора успяват да се справят с проблемите си, но има такива, които попадат като в омагьосан кръг и сякаш трудностите нямат край. В живота обаче има необратими, внезапни и трагични събития, които водят след себе си освен много болка, но могат да повлияят върху целия досегашен живот на човека. Такива събития са катастрофи, загуба на любим човек, природни бедствия, бедност и безработица, психически тормоз, насилие или война. Именно такива силни и внезапни стресори често пъти завладяват съзнанието на дълбоко ниво и след време се появява посттравматичният стрес.

Посттравматичният стрес обикновено е закъснял стрес, който може да се прояви часове или дни след изживяното. Пред очите на потърпевшия сякаш изкачат като картини повтарящи се изживявания на травмата, на които той реагира с немотивирани реакции- внезапни емоции на агресия, нарушена концентрация, пристъпи на ярост или тревога, бдителност, безсъния и често изпитват вина. Тези, които са изложени на посттравматичен стрес обикновено са хора преживели силни травматични ситуации, или работещи под много силен стрес като например: пожарникари, подводничари, космонавти, работещи на полярни станции, военно служещи в мисии и дори изолираните в затвор. Състезателният спорт също може да се нареди тук. Спортистът свръх оценява своята роля и много често води нередовен живот.

Как да управляваме стреса?
За да може да се справяме със стреса е необходимо да отбележим, че важен е опита на човек с предходни трудни и стресови ситуации, самооценката и не на последно място – мотивацията. Начините могат да са различни например, директно премахване на дразнителя и справяне с проблема или потискане, игнориране или отричане, което разбира се е по – неблагоприятният избор. Когато сме информирани за стреса или неблагоприятно предстоящата ситуация, стресът намалява своя интензитет. Няма как напълно да избегнем стреса, още повече, да предотвратим катаклизми или бедствия с магическа пръчка, но можем да се постараем, да направим по – пълноценен живота си преминавайки през стреса с неща, които биха ни били полезни.

Заемете се с нещо, което да ви разсее. Смях, танци, среща с любими хора, запленяващо хоби, смяна на обстановката, правете всичко, което ви носи удоволствие.
На работното място се старайте да не си слагате всичко на сърцето, все пак няма как да спасите сами света. Вършете това, което е необходимо, концентрирайте се и не прекалявайте. Така или иначе шефът едва ли ще обърне внимание на всичко, което се стремите да направите за него, все пак и той е под стрес, а колегите могат да ви лепнат етикета „натегач“ и да си създадете неприятни емоции.

В ежедневието се стремете да намирате равновесие между разговорите и срещите. Ако ви се очертават няколко ангажимента за деня, дайте предимство на приоритетните, а другите може да съчетаете в друг час или ден. Медал за храброст дават само на военнослужещите.

Вкъщи се опитайте да си отделяте поне 30 минути насаме, с тиха музика, любима книга, сън или просто да си блуждаете в тишината като се отпуснете. Изключете телефона, телевизора, компютъра и „мозъка си“. Не мислете за нищо. Абсолютно за нищо. Игнорирайте преминаването в мислите ви на разговорите и срещите от деня и мислите за нищо- то.

Разбира се, проблемите няма как да изоставите, с тях трябва да се справяте, колкото и да е трудно, но ако виждате, че се отчайвате, не се справяте, не виждате изход и се измъчвате, просто потърсете съвет, помощ от близък или приятел. Не се възгордявайте прекалено, човешко е да изпитаме слабост и безсилие. Важно е да не губим и последната капчица вяра, която ни държи и води напред.

Ако ситуацията е извън контрол, повтарят се тежки мигове на тревога и това се случва прекалено често, не се колебайте да потърсите адекватна специализирана помощ, говорете за проблема, който ви измъчва, споделяйте мислите си и емоциите, които нахлуват. Често разказвайки и преминавайки, чрез разказите през случилите се или предстоящи събития сам човек по- лесно превъзмогва болката и стресът, дори, често се намират отговори и решение на нещата, която до скоро са изглеждали неразрешими.