В плен ~ By: Lunna

by **Lunna West** Пет Ное 19, 2010 6:22 am

Глава 1
(Ще бъде по-кратка )

** Сега **
Тъмнината и вятъра обграждаха целия град, като безшумна мъгла. Дърветата се накланяха и прегъваха гъвкаво под силното въздействие на въздуха, а уличните лампи премигваха. Ту светеха, ту гаснеха и се губеха в мрака.
Гората бе още по-призрачна и неприветлива. Малкият водопад се чуваше още от далеч. Сякаш издаваше страши звуци, за да изплаши натрапниците, дръзнали да се приближат.
Тя тичаше. Русите й коси се вееха и играеха с вятъра. Бялата й кожа изпъкваше сред мрака и тъмнината наоколо. Беше толкова бяла. Бяла, като мрамор. А очите й-сини като океана. Но сега те не излъчваха живот и радост, както винаги са излъчвали. По тях пробягваше страх, ужас. Стигна до скалите, тъй високи и величествени. Под тях се чуваше шумът на ядосаното и бурно море.
Имаше ли избор? Обърна се назад за миг и усети.. Усети, че той идва. Устните й, нейните така красиви бледорозови устни, потрепнаха от страх и от някакво друго чувство, което не можеше да се различи.
Бе облечена в красива черна рокля. Корсетът подчертаваше красивото й, като изрисувано от картина, тяло. Надолу платовете се спускаха и изглеждаха тъй красиво, макар в краищата да бяха изпокъсани.
Красивото момиче обърна поглед към морето. Не, тя нямаше избор, нямаше какво да губи. Вятърът я подсети, тя нямаше време. Той бе близо. Толкова близо, че мраморното момиче можеше да усети тъмнината. Но не обикновенната тъмнина, а тази, която само той излъчваше. Само и единствено той.
Не можеше да повярва, че това се случва. Че тя ще бяга от него след всичко. Не бе виждала тази тъмна, мрачна частица от него, която се криеше през другото време. В неговите очи.. О, неговите очи! Сега от тях пръскаха искри, толкова страшни искри..
Чу вик зад себе си. Чу името си, произнесено от неговите устни. Гледаше само и единствено морето. Не, нямаше избор.
Тя затвори очи.

***

by **Дейв Хендсъм** Пет Ное 19, 2010 6:27 am

Ау страхотно ,настръхнах Shocked

.Продължавай мило ,,искам още Razz

by **Ефи** Пет Ное 19, 2010 7:28 am

Яко е!!! Искам още!!! Razz

by Наталия Нортман Пет Ное 19, 2010 7:31 am

Още от първата глава и вече съм доста заинтересувана от тази историйка..Давай некст lowe

by **Lunna West** Пет Ное 19, 2010 3:45 pm

Глава 2

**Преди 4 месеца**

Беше понеделник рано сутрин. Слънцето едва се показваше, а дърветата леко потрепваха заради вятъра. Небето бе придобило виолетово-оранжев цвят, от време на време няколко птички приветстваха утрото тържествено.
Будилникът иззвъня, но Алисън само го събори на земята. Това обаче не бе достатъчно, за да победи крещящата аларма.
-О, я стига. –Изстена нервно и още несъбудено момичето. След миг Алис се досети, че е на училище и имаше само 10 минути, за да се приготви, което бе крайно трагично.
Девойката скочи от леглото с бързината на гепард. За точно 5 минути тя успя да си избере дрехи, да се облече, да подчертае с малко грим сините си очи, да вчеше океана от руси коси и да се опита да си припомни урока по история.
-Алисън! –Провикна се от долния етаж Дейзи. Дейзи бе майката на Алисън. Тя също имаше огромни сини очи, но косата й бе по-скоро тъмно рижава.
Алис бързо и ловко премина стълбите и се озова в оранжевата кухня. След като набързо изяде закуската, се запъти към буса.
-Точна както винаги! –Се чу глас от последната седалка на училищното превозно средство. Меган Адамс имаше гъсти черни коси и пъстри очи. Бе известна с нейното спокойствие, каквото и да се случваше.
-Меган! –Провикна се Алисън и дари приятелката си със силна прегръдка, след това се настани до нея.
–Първи учебен ден, а си станала на време? Не го очаквах от теб, Алисън Лорънс!
Русокосата красавица се засмя и прокара ръката си през златните коси.
Не след дълго бусът спря и всички заизлизаха навън. Пред входа на училището стояха две фигури, момче и момиче. Момчето бе стройно и високо, кожата му бе с лек тен. Дрехите му бяха леко раздърпани, косата бе черна и не много дълга, а очите му-като шоколад. Той носеше името Логан, а момичето до него бе Клеър. Тя имаше тъмно кестенява коса и зелени очи. Клеър бе облечена в пола и потниче отгоре.
След бурните писъци и прегръдки, всички се запътиха към кабинета по история.
***

Травис стоеше отегчено в колата си. Русата му коса, която бе на бодлички, леко лъщеше заради слънцето. По почти черните му очи се четеше раздразнение и дори гняв.
Той и червенокосото момиче на задната седалка чакаха почти от 30 минути пред огромного имение „Уилиамс”.
-Сигурен ли си, че ти казаха да ги чакаме пред имението? –Попита Вайълет, държейки един огнен кичур в косата си.
-Напълно сигурен съм! –Кресна Травис и погледна в огледалото за задно виждане и срещна кафевите очи на девойката, но в тях сякаш пробягна червен пламък. За секунди Вайълет се озова страшно близо до Травис и го притисна с ръка за седалката.
-Не ме ядосвай, Травис. Нали не искаш да ти прекърша прекрасното вратле? –Изсъска тя с лека усмивка. След миг тя отпусна хватка и дари русокосият младеж със страстна целувка.
-Дилън, Кейдън...крайно време беше. –Каза тя след целувката, но без да се обръща към двете момчета.
Младежите се настаниха. Двамата си приличаха доста. Имаха черна и права коса, не много дълга. Очите им бяха черни, по-черни от мрака.
Дилан скръсти ръце, а Травис натисна газта, колата изпищя мощно.
***
Часън бе пред свършване, когато вратата се отвори, а учителката се изправи.
-Деца, имаме нови ученици. –Започна госпожица Фейлънс. –Момчета, влезте.
Алисън и Меган, които седяха на един чин, се обърнаха към дъската, където бяха застанали двете момчета. Черната им права коса лъщеше, като козина на пантера.
-Представете се момчета. –Добави учителката. Младежът с коженото яке заговори.
-Казвам се Кейдън Уилиамс. Това е брат ми Дилън. –Каза свенливо той и погледа му се спря точно на Алисън. Черните му очи я огледаха любопитно, след това и Меган.
Въздухът сякаш натежа за Алис. Почувства се странно замаяна.
Звънецът разцепи тишината и всички се разотиваха, всеки към някой кабинет или към двора.
Кейдън проследи Меган и Алисън до изхода от стаята, след което остана сам.
-Беше глупаво. –Изникна сякаш от нищото Травис.
-Кое? –Направи се на недоумяващ чернокосият младеж.
-Вместо да нападаш храната се стремиш да я отблъснеш. –Смръщи вежди русокосото момче.
Кейдън въздъхна, но не отговори. С тихи стъпки той излезе от стаята и се запъти към стадиона.
Когато пристигна там бе пълно с движещи се натури.
Брат му Дилън и Вайълет играеха федербал, а Травис се бе запътил съм волейболното малко игрище.
Погледът му попадна на тъмнокосото момиче, която правеше малки обиколки. Скоро към нея се присъедини и онази, русата.

-Не мога да си обясня. Сякаш.. сякаш просто ми прилуша. –Обясняваше Алис на Меган. Чернокосото момиче кимаше разбиращо, макар мислено да не откриваше връзката на двете нови момчета с моментото прилушаване на Алисън.
-Ал, може да ти е прилушало заради.. ами не знам. –Каза накрая Меган.
-Казвам ти, когато очите ми срещнаха неговите сякаш.. Сякаш нещо ме прободе в главата. –Запротестира русокосата девойка.
Алис погледна напред и сякаш за секунда й се стори, че видя едното от новите момчета, но то изчезна, като привидение.
Полудяваше ли още от първия ден? Не знаеше. Нещо странно имаше около тези две момчета. И Алисън имаше намерение да разнищи това.

by **Фелисити Джонсън** Пет Ное 19, 2010 3:49 pm

Дейв Хендсъм написа:Ау страхотно ,настръхнах .Продължавай ,,искам още

by **Еми Смит** Пет Ное 19, 2010 3:51 pm

Страхотно е ! Некст ! Sara smilie

by **hayley marshall. ◆** Пет Ное 19, 2010 4:03 pm

сУпер е сисс lowe

by **Дейв Хендсъм** Съб Ное 20, 2010 5:35 am

Продължението е супер ,давай мило ,искам още Razz

by **Ефи** Съб Ное 20, 2010 1:29 pm

Уникално е!! Продължавай в същия дух!!!

by **Lunna West** Пон Ное 22, 2010 6:30 pm

Глава 3

Дилън стоеше на дървото приковал цялото си внимание към прозореца. Черната му коса леко се помръдваше заради вятъра, а черните му очи се бяха присвили, за да вижда по-добре. Меган Адамс живееше в наистина голяма къща, около която имаше много дървета. Именно това позволяваше на Дилън да се покатери на някое и да надблюдава.
От няколко дни той правеше това всеки ден надвечер, сякаш нещо го привличаше.
Меган бе седнала на леглото по турски и пишеше домашното по химия, а по лицето й се четеше недоволство. Дилън леко се усмихна, намираше тази физиономия за сладка.
-Кой ги е мислил тези уравнения? -Въздишаше недоволно чернокосата красавица в телефонната слушалка.
От другата стана на линията бе Алисън. Онази руса, малка, синеока, помисли си Дилън и кимна, сякаш за да се съгласи със себе си.
Същност какво го бе довело тук преди няколко дни? Любопитство? Чернокосият младеж добре съзнаваше, че намира Меган за много привлекателна, още от първият им учебен ден. Макар това да не си бе съвсем вярно, след като той и Кейдън бяха на по горе долу 400 години.
Както бе потънал в размисли, Меган отправи неволно поглед към прозореца, а Дилън не можа да реагира на време.
Меган изпищя и пусна слушалката от ръце.
-Не викай, недей, недей. -Започна да се опитва да я успокои черноокият. Меган успокои дишането си и отвори по-широко прозореца.
-Дилън? -Попита тя и погледна надолу. Бе невъзможно някой да се изкачи до тук. -Как подяволите.. и защо си на дървото?! -Започна да го обсипва девойката.
Дилън не се сети за нищо конкретно, което да отвърне, за това просто леко се усмихна.
-Красива си и помислих, че бих имал шанса да зърна поне малко плът от теб. -Каза съвсем невинно той. Чернокосата девойка смръщи вежди. Искаше й се да му удари шамар,но осъзнаваше, че не може да го стигне-дървото бе твърде далеч от перваза на прозореца.
***

Алисън стоеше объркана. Последното, което бе чула е писъкът на Меган. По сините й очи се четеше тревога и възбуда от случващото се.
-Какво да направя? -Говореше тя на себе си, крачейки нервно из стаята. Чувстваше се в онези ситуации, в които не знаеше какво да направи, както в пети клас, когато съученичката й Стела бе взела дневника й и бе започнала да го чете пред класа.
Не, че Стела не си бе останала същата кучка и до днес.Нищо в характера й не се бе променило от тогава.
Но сега важна не бе Стела, а Меган. Приятелката на Алисън. Какво би я накарало да изпищи така по телефона? В главата на Алис започнаха да се лутат какви ли не мисли. Нямаше време да чака-тя нахлузи най-близките дрехи, вчеса русата си грива и отвори прозореца и леко стъпи на земята от другата страна. Добре, че бе на първия етаж и нямаше никой друг у тях.

Кейдън бе на лов, тъкмо се бе нагостил с дневната си доза кръв, когато усети позната аура наблизо. Какво правеше Алисън тук? С бързи крачки той се озова до нея, а тя едва не изпищя.
-Кейдън!? -Каза тя стъписано. -Какво правиш тук?
-Мога да ти задам съшия въпрос. -Погледна я черноокият красавец. Девойката се окопити бързо и шокът й премина.
-Бях тръгнала към къщата на Меган, а тя се намира в гората. И внезапно ти се появи и ми изкара ангелите. -Каза накрая тя.
Момчето вдигна рамене извинително.
-Защо си тръгнала посред вечер? -Запита след не толкова дълго време Кейдън. Русокосата девойка го погледна и за момент се зачуди да ми казва ли нещо.
-Ами с Меган си говорехме по телефона и .. Тя изпищя изведнъж, а аз чувствам за свой дълг да проверя тя добре ли е по всяко време на денонощието. -Обясни синеокото момиче.
Кейдън придоби загрижен вид.
-Да вървим да проверим тогава. -Каза решено не след дълго. Двамата закрачиха, но една мисъл мъчеше Алисън.
-Как се появи там без да забележа? -Попита тя.
-Просто бях там.. -Отвърна Кейдън. Знаеше, че тя няма да разбере неговата тайна, но това болка или предимство беше?

by **Дейв Хендсъм** Пон Ное 22, 2010 6:47 pm

Жестоко мило ,става все, по-интересно Некст yeah

by **Lunna West** Чет Ное 25, 2010 5:31 am

Глава 4

Дилън се бе настанил на леглото на чернокосата красавица, а тя бе седнала на земята, гледайки към тетрадката, без да му обръща внимание.
-Така и не ми обясни какво правиш тук? -Попита Меган, без да помръдне и със сантиметър главата си, за да погледне младежа. Дилън се прокашля за да спечели време. Какво щеше да й каже?
-Разхождах се и.. и .. -Започна неуверено.
-И реши да се покатериш на едно дърво? -Прекъсна го със смръщени вежди Меган. Бе оставила тетрадката на земята, а светлината на стаята й придаваше някакси величествен вид. Дилън за момент бе твърде заслепен за да говори. От нея.. и .. кръвта й. Той се изправи и бавно закрачи към нея. Когато клекна пред нея, устните му се движеха към нейната така красиво изваяна шия. Меган затвори очи.

Кейдън имаше лошо предчувствие, но не го спомена на Алисън. Той не обичаше да споделя, когато не е съвсем сигурен. Ами ако бе прав и нещо се случваше, а не каже на Алис?
Нямаше време за размисли, двамата тичаха към къщата на Меган. Алис се препъна и падна, Кейдън веднага се опита да я улови, но тя бе вече на земята.
-Добре ли си? -Попита той разтревожено. Алис надигна глава и огледа ръцете и краката си. Русите й коси се вееха заради вятъра, а кожата й изглеждаше още по-бледа на лунната светлина.
-Мисля, че да. -Каза Алисън и изкара Кейдън от транса, в който бе изпаднал, заради красотата й. Младежът отърси глава и й помогна да се изправи.
-Да тръгваме. -Промълви Алис, която вече се бе затичала наново към къщата, която вече се разкриваше зад няколко по-дебели дръвчета.

Дилън не можеше да спре. Пулсиращата артерия го теглеше все по близо и по близо до шията й. Меган бе затворила очи, скована от много чувства едновременно.
Чернокосият младеж лекоразтвори устните си и под тях се показаха, идеално избелени и дълги, два зъба, които се предполагаше, че трябваше да са кучешките. Размерът им далеч надхвърляше нормалното за един човек, а именно в това бе ключът.
-Дилън, не! -Чу се познат вик, който идваше от прозореца. Алис още изкачваше стълбите, убедена, че Кейдън я следва, но той бе избрал по-бързия начин.
Дилън се отдръпна рязко и погледна брат си, а Меган отвори очи и погледна и двамата объркано.
-Изчезвай! -Каза Кейдън и Дилън къмна и изчезна, а Кейдън погледна Меган. Алисън се появи и погледна приятелката си и Кейдън объркано.
-Как се.. как се качи преди мен? -Попита русокосата красавица и сините й очи пробягнаха по тези на младежа.
Кейдън не знаеше какво да отговори и само вдигна рамене.
-Трябва да вървя. -Каза той и заобиколи Алис.
-Хей, не ми отговори. -Настоя синеокото момиче. Но бе късно, Кейдън се бе загубил по стълбите, или поне така си мислеше Алис. А той отдавна бе напуснал къщата.

Дилън се върна в голямото имение, където го чакаха Вайълет и Травис.
-Успя ли да изпиеш кръвта на някое невинно девойче? -Попита червенокосата вампирка. Дилън не отговори.
-Хайде, не крий подвизите си от нас, пич. -Засмя се Травис, който бе обгърнал с ръце Вайълет.
-Оставете го на мира. -Се чу гласът на Кейдън от вратата. По изражението му се познаваше, че той няма да търпи възражения.
Вайълет придоби подразнено изражение, а Травис вдигна рамене в знак на "просто попитах".
Дилън и Кейдън останаха сами в съседната стая.
-Пак щеше да издъниш всичко, Дилън. -Каза Кейдън, скръстил ръце, а в погледа му се четеше разочерование.
-Не всички сме светци, Кейдън. Не сме като теб. -Отвърна Дилън и изчезна като дим от стаята.
Кейдън остана сам с чувството си за вина в стаята, изпълнена с болезнена тишина.

by **Lunna West** Пон Ное 29, 2010 6:38 pm

Глава 5

Меган бе заспала на леглото, черната й коса се бе разпиляла на възглавницата, клепачите й се бяха отпуснали свободно. Тя самата се бе отпуснала и изглеждаше наистина спокойна.
Алисън се бе обадила, че ще остане в семейство Адамс тази вечер. Русокосото момиче бе седнало на земята по турски и гледаше на някъде замислена. Не разбираше какво й убягваше от всичко което бе видяла. А какво видя тя същност? Меган, седяща на земята и Кейдън, провиснал се от прозореца.
Само името на този странник я накара да се усмихне почти незабележимо. Алисън отмести един рус кичур от лицето си и се изправи за да затвори зеещия прозорец.
Когато ръката й се докосна до дръжката на прозоцеца, сякаш цялата стая се изпълни с някакво нелепо напрежение. Меган спеше и вероятно не би усетила нищо, но нещо караше сините очи на Алис да се разширят.
Изведнъж нещо я сграбчи. ЧУ се само нейния писък и тогава...
Тогава Кейдън се събуди от този кошмар. Черните му очи се бяха рашширили неестествено, а бледото му лице бе по-бледо от обикновенно. В първите няколко секунди не осъзна, че това бе само кошмар, но после отърси глава.
Не, нямаше да позволи нещо такова да се случи за втори път. Алисън бе само невинно момиче. В косата, очите и кожата можеше да се усети тази невинност. О, аромата на кожата й.
Не! Той трябваше да спре да мисли за нея така, за да не я нарани. За да не нарани това крехко и красиво същество.

Меган не помнеше какво точно се бе случило онази вечер, а толкова отчаяно се опитваше да си спомни. Сама ли бе в стаята или при нея дойде някой? Защо бе изпищяла по телефона, докато говореше с Алисън? Всички тези въпроси караха главата на чернокосата красавица да се върти. Дори в училищния автобус не спря да мисли за това. Дори не слушаше какво й говореше Клеър.
Изведнъж, когато слезе, погледа й се засече с този на Дилън. Момчето сякаш в първия момент се изплаши, но после й се усмихна. Нещо притегли Меган към него, сякаш не можеше да управлява тялото си сама.
-Здравей. -Каза девойката смело, но когато се вгледа в черните и дълбоки очи на младежът.
-Здрасти, красавице. -Отвърна Дилън, макар паниката в него да се надигаше бавно. Когато погледна в очите й изпита ужасното чувство за дежа вю. Какво щеше да й причини? Дали Кейдън не бе прав, че Дилън винаги проваля всичко?
Медения глас на чернокосото момиче го изкара от мислите му.
-Искаш ли да.. да.. отидем на обяд? -Меган се бе паникьосала и това беше първото, което се сети да каже.
-Аз.. трябва да вървя. -Отвърна чернокосия младеж и изчезна със скоростта на светлината. Меган се огледа и на лицето й се появи малко разочарование.

Алисън вървеше в коридора, нямаше първи час. Красивата й златиста коса бе вързана на ниска опашка, като няколко кичура се бяха изплъзнали. Кожата на лицето й бе бледа, а погледа й бе забит в дисплея на телефона й. С периферното си зрение тя зърна познато кожено яке. Кейдън.
Девойката веднага вдигна поглед и се запъти към чернокосия младеж.
-Хей. -Почти извика тя, за да го накара да се обърне.
Кейдън затвори шкафчето си и се обърна към блондинката, която бе сравнително по-ниска от него.
-Да? -Отвърна той леко нервен. Алис огледа Кейдън от глава до пети, след което мекият й глас отново зазвуча.
-Защо си тръгна вчера..толкова забързано? -Попита блондинката и се подпря на шкафчето му, принуждавайки го да я погледне в очите.
-Имах работа. -Каза без да се замисля високият вампир. Очите му бягаха от нейните, защото вече бе научил колко упорито бе това момиче.
-Защо ме лъжеш? -Се чу след дълго мълчание от устните на Алисън.
-Не те лъжа.
-Защо не ме поглеждаш? -Продължаваше да упорства блондинката.
-Алисън, не ме познаваш достатъчно, за да ми говориш така. -Смени темата Кейдън, с надеждата да я накара да се откаже.
За миг Алис не знаеше какво да каже. Да, прав бе. Но не засягаше ли неговото странно поведение нейната приятелка Меган и онова, което й убягваше? Бе странно, че Меган нищо не помнеше, а Кейдън се бе озовал толкова бързо горе.
-Да, не те познавам. Но е разбирам как..
-Алисън трябва да влизам в час. -Прекъсна я с решителен тон Кейдън и дори не дочака нейния отговор, а изчезна из тълпящите се ученици в коридора.

by **Lunna West** Чет Дек 23, 2010 10:02 am

Глава 6

Червеникавата коса на Вайълет се вееше и я караше да изглежда като пламък. Самата тя изглеждаше като огън в своята червена, къса рокля, червено червило и красиви червени обувки на ток. Травис винаги се бе възхищавал на нейния външен вид, още от първата им среща преди близо 200 години. Първото, което бе видял тогава бе устните й, които и без червило изглеждаха толкова сочни.
-Ще се отместиш ли? -Бе казала тогава тя, но Травис бе твърде зает да оглежда тялото й. И тогава какво? Влюбили се един в друг след като се огледали? Не, твърдо не. Просто блондинът бе отнесъл един шамар от червенокосата красавица, като трябваше да признае, доста го заболя.
-Имаш късмет, че си вампир. Ако не беше, до сега да съм ти потрошила костите, за дето ме оглеждаш. -Острият тон на Вайълет обаче не накара Травис да се отмести; той започна разговор, който по-късно обаче прерасна в спор, после в бой, а накрая в леглото.
Да, Травис знаеше колко бурна бе Вайълет, но именно такава си я харесваше. Синеокият вампир никога не би се отказал от нея, макар понякога тя да прекаляваше с грубостта си.
Сега стояха в гората, като по пътя вампирката остро караше него да млъкне, когато той питаше "какво правим тук". Вайълет бе затворила очи, но Травис трябваше да се досети, че за да получи видение на червенокосата красавица и трябваше спокойствие и природа. По някаква необяснима причина така виденията й ставаха по-ясни.
-Те идват. -Прекъсна тишината гласът й. За момент Травис се зачуди какво да попита, знаеше, че ако я ядоса нещата можеха да загрубеят.
-Вайълет.. кои идват?
-Вълците, глупако, вълците! -Почти извика тя. Блондинът не отлепи поглед от нея, дори когато очите й се отвориха и го погледнаха втренчено.
-Какво ще търсят тук..
-Каквото и ние , Травис! Нея! -Каза вече по-меко Вайълет. -Не казвай на Дилън и Кейдън. Ще издънят всичко.. Веднъж на 100 години се появява този шанс.. Тя ще ни спаси, нейната кръв ще ги накара да стоят далеч! -Вайълет не бе усетила кога беше изрекла всичко това. Но не беше ли истина? Не беше ли истина, че двамата братя винаги проваляха всичко?
Травис остана вгледан в своята любима за дълго, след което кимна.

Меган старателно сресваше косата си, без да пропуска и един кичур. Все още се чудеше защо Алисън настояваше да се видят днес спешно. Но колкото и да размишляваше на тази тема, миг след това в мислите й се появяваше Дилън. О, той бе толкова красив и така привлекателен, казваше си девойката и на устните й мигновенно се появяваше усмивка. Не бе срещала някой, като него преди. Момчетата в града си бяха идиоти, това бе всеизвестно на всички красиви момичета, дръзнали да се огледат за някой младеж в училище.
Изведнъж звънецът прозвъня кратко, но настоятелно. Само Алисън звънеше по този начин. Меган изтича пъргаво по стълбите и отвори вратата.
-Трябва да говорим. -Каза Алис, без дори да поздрави приятелката си. Меган кимна и я покани да влезе. Токчетата на Алисън се чуваха по пода, докато не достигнаха всекидневната и девойката не седна на дивана.
-Какво има? -Попита чернокосото момиче, още намествайки се срещу Алис.
-Какво си спомняш от онази вечер? -Започна блондинката. -Някой беше ли с теб, спомняш ли си защо изпищя през телефона изобщо?
-Аз.. -Подхвана Меган и се замисли, в опит да си припомни в детайли какво се случи. -Мисля, че бях сама. Но не съм сигурна, Алис.
-Спомняш ли си, когато с Кейдън пристигнахме? -Зададе следващия си въпрос Алисън, вторачвайки се в приятелката си.
-Аз..аз.. -За миг в главата й прибягна блед спомен, но това там не бе Кейдън, а Дилън. Да, можеше да се закълне в това. -Дилън беше ли у дома? -Запита девойката, а Алис погледна очудено. Твърде много неща й се изплъзваха от логиката. Русокосата красавица взе чантата си и без предупреждение излезе.

Кейдън стоеше пред имението, чудейки се как да измисли начин да отбягва въпросите на Алисън. За бога, това момиче бе наистина упорито, а той нямаше как да се бори с нея в това.
-Сега ще ми кажеш какво става и защо не видях Дилън в стаята на Меган онази вечер. Не сме в час, за това няма какво оправдание да си измислиш. -Изведнъж се чу зад него. Алис бе успяла да се промъкне зад него незабелязано.
Кейдън се обърна и се вторачи в лицето й, незнаейки какво да й каже.

by **Дейв Хендсъм** Чет Дек 23, 2010 10:24 am

Страхотно мило ,история става все по-интересна ,нямам търпение за още Некст Happy1

by Sponsored content

В плен ~ By: Lunna

В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna

Re: В плен ~ By: Lunna