welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 48 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 48 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Четвърто условие за пораждане на приятелство
Страница 1 от 1
Четвърто условие за пораждане на приятелство
Медитиране заедно
В рейсове и влакове след дни пътуване, Рени е винаги свежа. Все вади от своите малки чантички лосиони от етерични масла, смесени с вода. Тя е моят учител по любов към лицето ми. Така не се грижа за него никога в София. Пътуваме 36 часа с рейс, шофьорът дъвче бетел да се съвземе от предишния такъв курс, след който изобщо не е спал и направо е седнал зад волана. Заспива регулярно и рейсът ни се кандилка на пропасти или фучи право насреща на могъщите индийски камиони Тата. Докато всички спят, някакси убеждавам водача ни да не спираме в Мадурай, крайната ни спирка – само на 60 км от Индийския океан. Имам чувството, че ако след седмица из изсъхналата прашна червена земя не видя вода, ще умра. Рейсът ни изтърсва в 4 посред нощ в Рамишварам – най-южния индийски град на брега на океана пред един огромен храм, сред боклуци и магарета, които ни побутват.
Групата, мръсна сънена и изтощена, очаквала хотел 5 звезди, гледа зашеметено. „Къде сме, къде е хотелът, как се озовахме тук, кой го реши?”, валят гневни въпроси. „Аз – плахо казвам и не смея да ги погледна – защото… исках да видя морето… Тук ще е е по-добре от още един напечен град. – Гласът ми потреперва, чувствам как всеки миг ще изригне недоволството на моите спътници. – Не ви задължавам да останете, можете да се върнете в Мадурай с рейса, но аз оставам тук…”. „Но тук няма дори къде да спим”, се надига ропот… В тази тежка пауза се чува гласът на Рени: „Аз нямам причина да се съмнявам в интуицията на Вержи и също оставам с нея. Един по един, групата на океанолюбителите се увеличава, останалите се мятат ядосани в рейса и хукват обратно към лукса, а ние тръгваме сред магаретата и боклуците да си търсим убежище. Разбира се, намираме си една барака към хотела, където спим заедно на рогозки, всяка сутрин ни поднасят чай „в леглото”, гладят ни дрехите и си сътворяваме невероятни приключения. Този глас в тъмното, когато всички са против теб, гласът на човек, който ти се доверява, подкрепата, която получаваш, когато всички са срещу теб – това не се забравя никога.
В рейсове и влакове след дни пътуване, Рени е винаги свежа. Все вади от своите малки чантички лосиони от етерични масла, смесени с вода. Тя е моят учител по любов към лицето ми. Така не се грижа за него никога в София. Пътуваме 36 часа с рейс, шофьорът дъвче бетел да се съвземе от предишния такъв курс, след който изобщо не е спал и направо е седнал зад волана. Заспива регулярно и рейсът ни се кандилка на пропасти или фучи право насреща на могъщите индийски камиони Тата. Докато всички спят, някакси убеждавам водача ни да не спираме в Мадурай, крайната ни спирка – само на 60 км от Индийския океан. Имам чувството, че ако след седмица из изсъхналата прашна червена земя не видя вода, ще умра. Рейсът ни изтърсва в 4 посред нощ в Рамишварам – най-южния индийски град на брега на океана пред един огромен храм, сред боклуци и магарета, които ни побутват.
Групата, мръсна сънена и изтощена, очаквала хотел 5 звезди, гледа зашеметено. „Къде сме, къде е хотелът, как се озовахме тук, кой го реши?”, валят гневни въпроси. „Аз – плахо казвам и не смея да ги погледна – защото… исках да видя морето… Тук ще е е по-добре от още един напечен град. – Гласът ми потреперва, чувствам как всеки миг ще изригне недоволството на моите спътници. – Не ви задължавам да останете, можете да се върнете в Мадурай с рейса, но аз оставам тук…”. „Но тук няма дори къде да спим”, се надига ропот… В тази тежка пауза се чува гласът на Рени: „Аз нямам причина да се съмнявам в интуицията на Вержи и също оставам с нея. Един по един, групата на океанолюбителите се увеличава, останалите се мятат ядосани в рейса и хукват обратно към лукса, а ние тръгваме сред магаретата и боклуците да си търсим убежище. Разбира се, намираме си една барака към хотела, където спим заедно на рогозки, всяка сутрин ни поднасят чай „в леглото”, гладят ни дрехите и си сътворяваме невероятни приключения. Този глас в тъмното, когато всички са против теб, гласът на човек, който ти се доверява, подкрепата, която получаваш, когато всички са срещу теб – това не се забравя никога.
Savannah.- admin
- Брой мнения : 9860
Рожден Ден : 12.08.1999
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс
» Hot or not ( за предишния )
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Потребител vs Потребител
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Какво ви събуди тази сутрин?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Кой се казва така?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс
» Да броим до 9000.
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс