ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

by Наталия Нортман Сря Ное 17, 2010 8:30 am

Такам тази историйка е написана по един мой сън.Реших главната героиня да е Наталийка Very Happy

Напишете какво мислите..

Призована

Глава 1 "Нова в града"

-Г-це Наталия..-мекият и топъл глас на икономката ми се разнесе из цялата къща.Звукът от тежките и стъпки се разнесе из цялата къща.
-Катерина какво има?-попитах като разтърках леко очите си.Мразех когато ме събуждаше по този начин,но я обичах като собствена майка и не си позволявах да й повиша тон.
-Ще пропуснете първият си учебен ден-измърмори тя задъхано,но усмивката,не слизаше от лицето й.
Забравих да ви спомена,че днес беше първият ми учебен ден в новото училище..Бях притеснена и имаше за какво.В старото ми училище всички ме мислеха за откачалка.И точно когато започнах да завързвам нови приятелства баща ми реши,че трябва да се преместим.От 6 годишна не се задържах повече от 1 месец в някой град.Баща ми винаги работеше,а работата му изискваше жертви.Погледнах Катерина и се усмихнах,а тя ме гледаше настоятелно.
-Разбрах..-смръщих устни и започнах да се обличам.Облякох любимият ми черен клин и бялата тениска,която ми беше подарък от Катерина.Обух си кецовете и слязох набързо по стълбите.
-Елате да закусите-провикна се Катерина и ми се усмихна.Тръгнах към кухнята,но точно преди да вляза се спрях.Баща ми беше седнал на масата и отново пишеше нещо.Погледнах към Катерина жално,но тя само поклати глава и се обърна към тиганът с црърчащите яйца.
-Добро утро-неспокойният и студен тон на баща ми ме накара да потръпна.Седнах срещу него и зачаках Катерина да ми сервира.Мълчание настъпи в стаята..
-Радваш ли се?-високият му тон раздра тишината.
-За кое?-направих се,че не го разбирам,а той само повдигна вежда и продължи да драска в една от тетрадките си в които не ми позволяваше да поглеждам.Оставаха още пет минути до автобусът,който трябваше да ме вземе.Катерина сервира,но аз само побутнах чинията си и грабнах чантата си от кухненският плот.
-Ще тръгвам-промълвих и изтичах през кухнята към входната врата.Приближих се към ръждясалата спирка и седнах на една от пейките.Сложих слушалките в ушите си и си пуснах музика.След около десетина минути жълт автобус спря пред спирката и разтвори широко врати.Надигнах леко глава,а от вътре се чуваха писъци и смях.Изправих се и тръгнах към отворената врата.Качих се,а дебелият мъж който шьофираше промърмори нещо.Автобусът беше претъпкан за това не помръднах от мястото си.И ето,че най страшното настъпи..
-"Чухте ли,че баща й бил побъркан"-чуваха се гласовете които шепнеха зад гърбът ми.Присвих леко очи от злоба и отново сложих слушалките в ушите си.Не след дълго автобусът спря пред огромна,жълта сграда.Отвори врати и всички започнаха да се бутата кой да слезе първи,сякаш щяха да останат тук завинаги.Поклатих глава и слязох последна като тръгнах по една от пътеките към училището.Звънецът кънтеше в главата ми и всички насъбрали се отпред ученици започнаха да влизат в сградата.И отново гласовете и шушуканията се разнесоха зад мен и аз както винаги трябваше да не им обръщам внимание..така ми казваше майка ми,преди да почине.Тръгнах по коридорът и започнах да гледам номерата на вратите.Аз трябваше да съм в 305.След около половин час обикаляне из сградата най накрая отрих определената стая.От въре се чуваше смехът на учениците и строгият тон на учителката.Почуках и влязох..всички погледи се впериха в мен и ме оглеждаха от горе до долу.
-Добре дошла г-це Нортман-учителката ми се усмихнах и ми посочи един чин на който не седеше никой."Перфектно" помислих си и закрачих към него.Докато минавах покрай съучениците си усещах как погледите им се впиваха в мен.Беше доста неприятно,но трябваше да ги изтърпя..

by **Емили Роузууд** Сря Ное 17, 2010 8:33 am

Лол...искаме втора глава! Много е яко!

by Alena Le'roux. Сря Ное 17, 2010 8:37 am

Некст госпожице Нортман Very Happy

!!

by **Кристин Рейнс** Сря Ное 17, 2010 8:40 am

Искамее нексттт lowe

by Наталия Нортман Сря Ное 17, 2010 9:12 am

Глава 2 "Непознатият"

И ето,че и първият ми учебен ден мина точно както си го представях.Всички ме гледаха сякаш бях някаква заплаха и както във всяко друго училище и тук имаше момичета,които не пропуснаха да ме унижат.Върнах се в къщи,а настроението ми беше скапано.Катерина ме посрещна на вратата,но по физиономията на лицето ми разбра,че не всичко е минало толкова добре,колкото тя си го представяше.Не казах нищо,а просто тръгнах към стаята си.Влязох вътре и тръшнах вратата след себе си...
-Тя е тук-възклина Даниъл и погледна към сестра си,която го гледаше объркано и учудено.
-Кой е тук?-попита го тя и продължи да пие от чашата с червената течност.
-Призованата-отвърна той и се усмихна.Звукът от счупената чаша се разнесе в цялото имение,а сестра му го гледаше стреснато.
-Значи е истина..?!-Роуз погледна към брат си,който поклати глава в знак на съгласие.За секунди тя се вече беше пред вратата и го гледаше втренчено.
-Трябва да съберем всички-продължи тя,а той само повдигна рамене и сложи краката си върху любимата масичка на Роуз.
-Свали си миризливите крака от там-изсъска тя и излезе от стаята,а Даниъл се засмя.В него пламна злоба,но и радост..Той се радваше,че целият им род и всичките им последователи най накрая ще бъдат спасени,но злобееше защото нямаше да го направи той,а някакво непознато и откачено момиче.Грабна бутилката с уйски и отпи направо от нея.Роуз обикаляше имението и събираше старите.Трябваше да се вземе решение и да се действа бързо.След около час залата за балове и празнични вечери се бе препълнила с вампири,които спореха и говореха за Призованата.Най старият от вампирите-Джейсън,пристъпна напреди и седна на главното място.Дъщеря му Роуз го последва и седна до него,но както винаги Даниъл имаше по важна работа и отсъстваше.Джейсън претърси залата с очи за синът си,но него го нямаше.Въздъхна и започна да говори..
-Тази вечер сме се събрали,за да обсъдим какво ще правим!-почти извика той и всички погледи се впериха в него.В залата настъпи тишина и всички очакваха решението на Джейсън.
-До колкото сме осведомени,днес синът ми Даниъл е срещнал Призованата-каза гордо той,но шушуканията започнаха отново.
-От къде да знаем,че Даниъл не си измисля.Той обича да лъже..-чуваха се гласовете,а Джейсън почервеня не от яд,а от срам.Той знаеше,че никой няма да повярва на историйте на Даниъл и беше подготвен.Джейсън имаше великолепна дарба и сега беше моментът да я използва.Днес през деня той бе извлякъл спомените от съзнанието на Даниъл и ги беше запазил в своето.Всички вампири бяха като препарирани..той им показваше това което е видял и синът му.
-Истинска е-чуха се радостни гласове и усмивката се разтегли по лицето на Роуз.Тя вярваше в баща си и знаеше,че ще направи всичко,за да защити своите подчинени.Но в този случай той не можеше да стори нищо..само тя можеше.Тя и никой друг!!
Събудих се от силните шумове които се разнисаха под прозорецът ми.Отворих бявно очи и цялата стая се завъртя пред очите ми.Изправих се,но не можех да се държа на краката си."Какво става" опитах се да изкрещя,но гласът ми беше заглушен от крясъците навън.Приближих се и отоврих прозорецът,а по лицето ми се появиха капки кръв.Погледнах надолу и видях Катерина с раздрано гърло.Изпищях и се събудих,а тя стоеше срещу мен и се взираше в очите ми.
-Катерина-промълвих и я прегърнах силно.Исках да се уверя,че тя е истинска и нищо от това което видях не се беше случило.
-Какво има г-це?-попита ме тя и ме погледна учудено от близоста и нуждата която изпитах към нея.
-Нищо..просто исках да се уверя,че си тук-усмихнах се и станах от леглото,а навън валеше проливен дъжд.Обичах когато времето беше мрачно и дъждовно,за това реших да се разходя.
-Аз ще изляза на разходка-промълвих и грабнах якето си от закачалката,а тя само кимна.Знаеше,че обичам да съм навън в такова време.Слязох на първият етаж и грабнах един от чадърите на баща ми.Излязох отвън и разтворих чадърът.Вървях към паркът,които беше близо до нас.Улиците бяха пусти,а дъждът се усилваше.Скоро бях в паркът и застанах под едно дърво.Загледах се в една локвичка,но черна и изискана обувка я разби.Повдигнах глава и погледнах момчето пред мен..
-Да не сте луда?!-попита той и се усмихна.Капките дъжд се стичаха по изваяното му лице.Очите му бяха тъмно зелени,а кожата му бяла и нежна.Беше по висок само с една глава от мен.Косата му беше гарваново черна и добре подредена.
-Е не само аз съм лудата-отвърнах му безразлично,бях свикнала на подигравките на хората,за това не му обърнах голямо внимание.
-Права сте..не сте само вие-засмя се той и застана под чадъра до мен...

by **Кристин Рейнс** Сря Ное 17, 2010 9:18 am

Прекрасно

Некст некст lowe

by Наталия Нортман Сря Ное 17, 2010 9:19 am

Радвам се,че ви харесва lowe

by Alena Le'roux. Сря Ное 17, 2010 9:19 am

by **Теса Алварадо** Сря Ное 17, 2010 9:24 am

Натт супер е давай некст!!! lowe

by ???? Сря Ное 17, 2010 9:51 am

нямам думи ;хх .. прекрасно е < 33 нямам търпение за некст

by Наталия Нортман Пет Ное 19, 2010 5:34 am

Нямам никакво време да пиша за това не знам,кога ще пусна следваща глава Smile

Глава 3 "Училище"

-Спри да ме зяпаш така-троснах се аз,а той се засмя и ме погледна.
-Как?-повдигна вежда и се усмихна,а белите му зъби блеснаха..
-Ами сякъш съм някоя откачалка-промърморих и се загледах в красивите му очи,а той се усмихна самодоволно.За първи път някое момче стоеше толкова близо и общуваше с мен.Разбира се този беше красив,но имаше нещо в него което ме отблъскваше.Мракът се спускаше бавно,а дъждът намаляваше.
-Трябва да тръгвам-отдръпнах се от него и тръгнах към вкъщи.
-Благодаря-провикна се той и се засмя.
-За какво ми благодариш-попитах,но той вече беше изчезнал.Беше доста странен и малко плашещ,но се отърсих от мислите си и продължих към вкъщи.
Отворих вратата и баща ми беше насреща ми,а в очите му се четеше,че е ядосан.
-Здравей-промълвих и понечих да тръгна към стаята си,но той ме сграпчи за ръката и ме погледна право в очите.
-Какво правеше навън в това време?-изръмжа той и стисна ръката ми,а аз се превих от болка.
-Татко..нараняваш ме-проплаках и той ме пусна.Ръцете ми трепереха,а той все още ме гледаше ядосано,но след секунди се втурна към мен и ме прегърна силно.
-Не искам да излизаш сама по тъмно-прошепна той като започна да милва косата ми.
-Но аз винаги излизам сама!-погледнах го,а той само клатеше глава.
-Не и тук..не и в този град.Когато излизаш Катерина ще те придружава-сега вече гласът му беше по мек и загрижен.
-Но..-опитах се да възразя,но той ме сряза.
-Стана късно,върви в стаята си-след тези думи той се отдръпна от мен и влезе в офисът си.Чу се щтракването от заключалката на вратата му и аз се качих в стаята си.За първи път от толкова години той еше загрижен за мен.До някаква степен това ме раздваше,но и в същото време ме дразнеше.Та аз бях на 18,а той ми казваше да не излизам по тъмно.Качих се в стаята си и си легнах.На сутринта станах по рано и се облякох нябързо.Излязох без да кажа чао на Катерина и баща ми и продължих по пътят към училище.Тази сутрин реших да не пътува с автобуса..Не ми се слушаха подигравките на ммичетата от моя клас,а и щях да поразгледам града.Скоро бях на една от главните улици и се заглеждах по моделите изкарани на витрините.Хората минаваха и отминаваха без да ме забелязват и това ме правеше щастлива.Градчето не беше от най големите и новините се разнасяха бързо,но явно новината за мен все още не бе разпространена.Но и това щеше да стане..Неусетно вече бях пред училището,но на двора нямаше никой..бях закъсняла за първи час.Затичах се по коридорът и влязох в класната ми стая.Повечето от момчетата ги нямаше,а момичетата оглеждаха дрехите ми и се кикотеха.Седнах на чинът,на който седнах и вчера и извадих учебникът си по английски и започнах да го разлиствам.
-Г-це Нортман ще ни кажете ли какво означава stupid?-големите очи на г-жа Лерман се бяха вренчили в мен.Тя беше пълна и ниска жена.Бялата и прошарена коса издаваха годините й.Беше някъде на около 55-60,пред пенсия.Повдигнах рамене,а тя само изсумтя.
-Ами това е Наталия-Сюзън Уинслоу не проспусна да се заяде с мен..Целият клас избухна в смях,а тя се усмихнах злобно.Беше ми писнало да търпя подигравките й и най накрая проговорих..
-Г-жо Лерман знаете ли какво е bitch?-попитах,а лицето й пламна от гняв.Всички млъкнаха и ме погледнаха..
-Това е Съзън-добавих,а тя ме погледна злобно.
-Г-це Нортман,веднага в стаята на директора-изкрещях г-жа Лерман,а аз това и чаках.Грабнах раницата си и напъхах учебникът си вътре.Излязох от стаята и тръгнах към дриректора.След около един час обяснения и извинения бях свободна да си тръгна.Имах тренировка по плуване,но реших да я пропусна и излязох от училището...

by **Кристин Рейнс** Пет Ное 19, 2010 5:49 am

Некс некст
Пркрасно е lowe

by **Вики Редбърдсън** Пон Ное 22, 2010 2:58 am

Кристин Рейнс написа:Некс некст
Пркрасно е

Искам нексстттт Sara smilie

by **Кристин Рейнс** Пон Ное 22, 2010 3:09 am

Вики Редбърдсън написа:
Кристин Рейнс написа:Некс некст
Пркрасно е

Искам нексстттт

+2

by **Ванеса Смит** Пон Ное 22, 2010 11:17 am

много е яко

by Alena Le'roux. Пон Ное 22, 2010 11:23 am

Наталийкеее lowe

Некст мило hoory

by **Ерик Паутнър** Нед Ное 28, 2010 9:21 am

Давай некст Smile

by **Alexandra Collins.** Съб Дек 04, 2010 12:52 pm

Мамоо, адашке давай нататък че много интересно става. Smile

by **Кристин Рейнс** Съб Яну 08, 2011 2:05 am

Искам некст искам некст bounce

by **Chelsea ♥** Съб Яну 08, 2011 2:24 am

невероятно е lowe

некст

by **Кардам Чакъров** Съб Яну 08, 2011 4:17 am

Продължавай

by Наталия Нортман Вто Яну 18, 2011 5:43 am

Е успях да отделя малко време,за да напиша още една глава!!

Глава 4 "Ледено докосване"

Мразех това училище,мразех и съучениците си!Общо взето мразех целият град.Вървях без посока и дори не поглеждах на къде отивам.Скоро студен бриз докосна лицето ми,а слънцето вече не светеше така ярко.Огледах се,а около мен нямаше нищо друго освен дървета и храсти.Бях попаднала в непозната и невиждана за мен гора.Впих пръстите си в бялата тениска,която ми беше подарък от Катерина и продължих плахо,но нищо.Дървета и само дървета които се бяха надвесили зловещо над мен,а някои от тях закачаха краищата на тениската ми и сякаш не искаха да продължавам напред,но нали бях упорита..Откачах тениската,която се закачаше на всеки 2 секунди и продължавах напред,но от никъде не се виждаше дори и лъч светлина.
-Хм..започвам да се убеждавам,че наистина си луда!-чух познатият глас зад себе си и подскочих.Обърнах се,но зад мен нямаше никой.По гърбът ми преминаха ледени тръпки,а очите ми се опитваха да се фокусират в тъмнината.Усетих нечия ръка на кръстът си и се разпищях с все сила,но една нежна и не толкова топла ръка запуши устата ми.Непознатия ме завъртя към себе си и се усмихна самодоволно..Очите ми се разшириха,отново онова момче,което бях срещнала вчера в парка.Задърпах ръката му от лицето си,но той не помръдваше.
-Ще те пусна само ако обещаеш да не бягаш.Става ли?-омагьосващият му глас закънтя в ушите ми и без да се замислям кимнах и той отпусна хватката си.
-Да не ме следиш?-измърморих,а той избухна в смях.Погледнах го в стил "Млъкни или ще те убия",но той се засмя още повече.Поклатих глава и тръгнах напред,когато отново усетих приятна топлина на ръката си.
-Хей ти обеща-промълви той и застана пред мен,но вече не се смееше,а беше сериозен.
-Може и така да е!-добави и се загледа в очите ми.Ледено студената му ръката се плъзна от рамото към катранено черната ми коса и отмести един кичур от лицето ми.Гледах го като хипнотизирана,но гласът на Катерина ме изкара от унесът ми.
-Г-це Наталия-крещеше тя и тичаше към мен,а очите и бяха зачервени.По бузите и се стичаха солените сълзи и скоро усетих мечешката и прегръдка.
-Ъм..какво става Катерина?-попитах,а тя не ми обърна голямо внимание,а насочи погледът си към момчето с което се запознах..или по скоро не съм!Дори не знаех и името му.
-Трябва да тръгваме-задърпа ме тя,като се обръщаше назад и гледаше с уплаха към момчето.
-Почакай-отскубнах се от ръката й,а тя ме погледна объркано.Затичах се към новият си познат и подадох ръката си..
-Аз съм Наталия-усмихнах се и погледнах в зелените му очи.
-Знам-отвърна той и се подсмихна като улови ръката ми,но не спираше да гледа към Катерина ядосано.Имах чувството,че те двамата се познават,но това не можеше да е вярно,защото Катерина не излизаше от вкъщи.
-А аз съм Даниъл..Даниъл Евънс!-все още държеше ръката ми,когато Катерина ме дръпна рязко и ме повлече след себе си,но този път клоните не закачаха тениската ми и за по малко от няколко минути бяхме излезли от гората.Знаех какво си мислеше тя,но нищо от това не беше вярно.Не го харесвах въпреки,че не отричам..беше си красив.Но аз исках да имам приятел.И никой освен Даниъл не ми обръщаше внимание.Мърморенето на Катерина ме изкара от унесът ми.
-Казах му аз,но той си знаеше неговото!-не спираше да мърмори тя,но рязко запуши с ръка устата си и ме погледна.
-На кого какво си казала?!-попитах безразлично,а тя само поклати глава и отново ме задърпа след себе си.Гневът се надигаше в мен с всяка изминала секунда.Ядосвах се за това,че вече не бях дете и никой нямаше право да ме прибира на сила и второ,Катерина ме засрами пред новият ми познат.Влязохме в къщата и преди отново да е започнала да ми чете конско,аз се обърнах към нея,като ръцете ми не спираха да треперят..
-Как можа?!Как можа да ме засрамиш пред единственият човек,който има желание да говори с мен?-изкрещях в лицето й,а тя ме погледна уплашено.Чух стъпките на баща ми по стълбите,но тръгнах към стаята си и го изблъсках без да искам,като не обърнах голямо внимание.Влязох в стаята ми и затръшнах вратата след себе си.

by **Теса Алварадо** Вто Яну 18, 2011 5:57 am

Натт супер е давай следващо!

by **Кристин Рейнс** Вто Яну 18, 2011 6:04 pm

Страхотно е lowe

Искаме некст .. bounce

by Наталия Нортман Чет Фев 03, 2011 4:34 pm

Глава 5 "Предадена"

Хвърлих се в мекото си легло и зарових лице в калъфките."Даниъл",така се казваше той.Името му кънтеше в главата ми.Все още не можех да се успокоя и да забравя какво направи Катерина и как ме засрами.
-Ти си виновен.Казах ти,че така ще стане!-пискливият глас на икономката ни се разнасяше из цялата къща.Надигнах се от леглото и се залепих до вратата.
-Замълчи.Искаш да ни чуе ли?!-баща ми и говореше спокойно.Всичко оттихна и стъпките на баща ми отекнаха по стълбите,след това към неговата стая.Започваше да се здрачава,а аз стоях в къщи и нямаше с кого да изляза и да се забавлявам.Застанах пред огледалото и започнах да разресвам косата си,когато две очи ме гледаха с интерес.Изпищях и изпуснах четката си за коса на пода.Наведох се и я взех,но когато отново погледнах в огледалото очите ги нямаше..

-Казах ти,че още е рано за нея.-крещеше Джеймс и не можеше да се успокои.Даниъл бе седнал на един от столовете в трапезарията и отпиваше от чашата си,която бе пълна с червена течност.
-Не съм искал да я срещам..Тя беше сама в гората и се разхождаше.-измърмори той и изпи съдържанието на чашата.Ръцете ми стискаха столът,а вените по вратът му бяха изпъкнали.
-Внимавай Даниъл!Винаги успяваш да провалиш всичко.Не и този път..-казах спокойно Джеймс и излезе от огромната трапезария.Момчето тръсна глава и се загледа в нищото.Пръстите му още усещаха мекотата на катранено черната й коса.А очите й..тези кафяви очи го изгаряха.Тръсна още веднъж глава,за да се отърси от мислите си за това момиче.Какво му беше направила тя..

Лежах загледана в таванът.Утре отново трябваше да отида на училище и да търпя подигравките на надутите момичета от моят клас.С тази мисъл се унесох и не разбрах кога съм заспала.Отново онези очи се приближаваха към мен,но сега се променяха от зелено към тъмно червено.Две познати ръце се протягаха към мен,но бях уплашена и се опитах да побягна.Ня къде..?!Нямаше изход,само тъмнина.Сепнах се и се изправих в седнало положение.Потта капеше от лицето ми,а сърцето ми биеше сякаш щеше да изкочи от тялото ми.Погледнах тракащият часовник,който показваше 6:57.Нямах време за още малко сън.Станах и тръгнах към банята,но когато застанах пред огледалото се уплаших.Косата ми бе разрошена и сплетена,а под очите ми имаше тъмни кръгове.Измих лицето си и зъбите си,след което сложих малко пудра,за да прикрия дефектите си.С голяма мъка сресах косата си и се върнах в стаята си.Започнах да ровя в гардеробът си и се чудех какво да си облека..Извадих една черна тениска на която имаше разбито сърце,а от него тече кръв.Облякох я и обух дънките си,които бяха накъсани на всяко възможно място.Излязох от стаята си и слязох в кухнята,а там ме чакаше Катерина.Беше приготвила палачинки и портокалов сок.Винаги когато сгафеше пред мен или пред баща ми правеше палачинки.Е явно бе осъзнала грешката си и искаше да ми се извини,но номерът й нямаше да мине толкова лесно.Седнах на единият от столовете и придърпах чинията с палачинки пред себе си.Отхапах лакомо от едната,а тя ме гледаше и продължаваше да мълчи.Отпих от портокаловият сок,който ми беше любим и станах.
-До по късно-измърморих и излязох от вкъщи,като не пропуснах да затръшна вратата след себе си.Имаше още половин час до училищният автобус,но и днес реших да тръгна пеша.Преди да се усетя вече бях стигнала пред жълатата сграда,която ме отвръщаваше.Чуваха се викове и смях както винаги,но този път идваха от едно място.Погледнах и пред мен се бяха събрали повечето момичета от моят клас включително и Сюзън и още няколко момчета от отборът по баскетбол.Говореха оживено на някого.До тях бе паркирано черно бмв,предполагам беше последен модел.Не обърнах внимание и продължих към входът на училището,когато чух зад себе си смях и подиграфки,но също така и едно много познато име.
-Ето я и откачалката на училищено ни Даниъл.-смехът на Сюзън се разнесе на всякъде последвана от другите.Обърнах се и се стъписах.Той беше тук,в моето учлище и седеше с най големите ми врагове.Е явно "моят приятел" изобщо не ми беше приятел.Погледнах ядосано към Даниъл и преди да се опита да ми каже нещо Сюзън се хвърли в ръцете му и го запрегръща.Тази нейна постъпка накара сърцето ми да се свие.Беше ми отнела "приятелят" ,ако можеше така да се нарече.Поклатих глава и влязох в училището.Застанах пред шкафчето си и започнах да вадя учебниците,които ми трябваха за първият час.Когато взех всичко необходимо тръшнах вратата и подскочих.Той стоеше срещу мен и се усмихваше.Не му обърнах внимание и продължих напред към кабинетът по история.
-Почакай Наталия-ръката му докосна моятата и аз се спрях.Очите му бяха тъжни и ме гледаха виновно,но това нямаше да му помогне.
-Разкарай се..Знаех си,че не мога да намеря истински приятел.И ти си като тях..-просъсках и се отскубнах от ръцете му оставяйки го зад себе си.

by Sponsored content

ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

Re: ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман