Цинк

Повечето почви в България са бедни на цинк, а минералът е важен за човека и в такъв случай той трябва да бъде набавян чрез добавки. Цинкът обезпечава ефективното протичане на процесите в организма и поддържа ензимната система и клетките. Минералът е и от съществено значение за синтеза на белтъчините, командването на мускулните контракции, за образуването на инсулин, за стабилността на кръвта и за поддържането на алкално-киселинния баланс в организма. В голяма концентрация цинк се открива в ноктите, косата, кожата и простатната жлеза. Цинкът, намиращ се в черния дроб, участва в разграждането на алкохола. Хората, които злоупотребяват с алкохола често страдат от недостиг на този елемент – те изхвърлят складирания в черния дроб резерв чрез урината. Цикът е съставна част на над двадесет и пет различни ензима, необходими за храносмилането и метаболизма на въглехидратите, протеините и мазнините. Тези му свойства го правят от огромно значение за бодибилдърите. Също така изследванията показват, че този минерал участва в усвояването на витамините, осбено комплекса на група – B. Сам по себе си той не е източник на допълнителна енергия за организма, но чрез функциите си спомага за извличането на максимума от нутриентите. Не е за подценяване и факта, че цинк е необходим и за доброто състояние на ноктите и косата.
Повечето случаи на дефицит са в следствие от неправилни и еднообразни диети, които изключват напълно някои храни. Симптоми за цинков дефицит са загубата на апетит, бързо настъпващата умора и изтъняването на косъма. Цинков недостиг може да причини и хипертрофия на простатата (увеличаване на простатната жлеза), атеросклероза и хипогонадизъм (отслабена дейност на половите жлези).
Интоксикация с може да настъпи само при прием на свръхдози или рядко при ядене на храни, съхранявани в галванизирани (поцинковани) консерви.
Най-добри източници на цинк са черният дроб, подправките, черното пилешко месо, яйцата, рибата тон и грахът.