Малко глупости

Хрумна ми една история и искам да я споделя.Кажете ми вашето мнение,защото искам да знам дали да я продължа и какво има да се корегира по нея.Ще я публикувам по части и се надявам да ви хареса.

Следа

Беше от онези топли майски дни в които не очаквате да ви се случи нещо лошо или да разберете някоя лоша новина. Но точно този ден бе началото на едно събитие в живота на няколко човека,за което читателят сам ще реши дали е злощастно или щастливо.
-Инааа! -Чу се гласът на Аква,разнесъл се по поляните на Сентрал Парк. -Къде си момичето ми?
-Хей,чувал съм ви по радиото. – Изведнъж се чу глас на минувач. - Вие не работите ли в радио „Уиш“? Водите предаването от 12 до 19 часа.
-Да.Извинете да сте виждали едно куче? Породата е Айну и отговаря на името Ина. Окраската е червеникава. Ще ви покажа снимка. – И тя извади телефона си,след което показа на снимка едно средно голямо куче с триъгълна глава и триъгълни уши.
-Да.Преди около пет минути.Тръгна в тази посока.- Мъжът отвърна учтиво и посочи една пътечка, воде- ща към малка горичка.
-Много ви благодаря. Специално ще ви поздравя с песен в предаването. – Отвърна Аквамарин и тръгна по следите на кучето си.
Но нека ви представя Аквамарин Елизабет Уилсън. Тя бе висока жена,26 годишна и с доста интересна работа, както вече разбрах ме.Завършила Нюйорк-ският университет с журналистика.Там се бе запоз- нала с някои от останалите ни герои.Родом бе от Тексас,но посещаваше специални уроци и акцентът и не си личеше.Не завърши гимназията като пълна отличничка,но все пак бе на пълна стипендия през целият си период на обучение в университета.Беше красива според доста хора.Със кестенява коса и синьозелени очи.Обичаше книгите.Но си имаше и тъмна страна,като всеки човек.През пубертета в родният си град бе известна с щуротиите си.Но останалото ще го разясним по нататък,защото сега е по важно какво бе намерила Ина.
Аква забеляза една навита опашка и отиде до нея.И тогава за пръв път видя тази,която щеше да проме- ни целият и живот.Това бе едно малко момиченце на около 4 или 5 годинки.На горе-долу същата възраст майката на героинята бе напуснала баща и. Детето бе много хубаво,със сини очички и кестенява коса,която бе вързана на две плитки.Имаше хубава рокличка със син колан и сини ръкави,а останалата част бе бяла.
-Как се казваш?От къде си?Къде са родителите ти?
-Наричат ме Лиз.-Отвърна то някак си тъжно,но в същото и някак мелодично и весело.Не знам къде са,но ти ще ми помогнеш ли да ги открием?
-Разбира се.Ела.Аз се казвам Аквамарин, но предпо- читам да ме наричат Аква.-И хвана малкото момиченце нежно също както една майка би го сторила.
-Аквамарин не е ли един скъпоценен камък?Кръстили са те на него,нали?
-Да.И въпреки това аз не си харесвам името.Хайде да ги намерим.

Разпитаха всички които видяха,но не намериха родителите на Лиз.Аква реши че детето се изгубило и го заведе при социалните.
-Ако детето се изгубило,както казвате то ще бъде настанено в дом докато родителите му го потърсят, а ако не го потърсят ще го настаним във дом или приемно семейство.-Обясни дамата от офисът на социалните служби.
-А ще можели то живее при мен докато родителите го потърсят?-Запита Аква със надеждата,че е възможно.От нейни познати знаеше,че израстването по такива домове не винаги е добро за децата и тяхното развитие.-Тоест да и бъда приемно семейство докато родителите и не се появят.
-Да.И тази опция е възможна,но ще трябва да попълните нужните документи и да се уверим,че сте в състояние да се грижите за детето.
-Разбира се.Дори може да се уверите сега.Възможно е сега,нали?
-Да.Ще извикам някой да ви придружи до жилището ви и да провери.

Мъжът,изпратен да провери бе мършав,висок и някак призрачен.(Защо дори го описвам.Той няма да се появи повече.Както и да е.)Аква бе в състояние и живееше в нужните условия за да се грижи за детето.И точно от тук започва истинската история.