welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Вероника решава да умре - Паулу Коелю
Страница 1 от 1
Вероника решава да умре - Паулу Коелю
На 11 ноември 1997 г. Вероника реши, че най-сетне е дошъл моментът
да се самоубие. Почисти старателно стаята в женския манастир, където
живееше под наем, изключи радиатора, изми си зъбите и си легна.
Взе от нощното шкафче четирите опаковки с приспивателни. Вместо да стрие
хапчетата и да ги разбърка с вода, реши да ги изпие едно по едно, тъй
като между намерението и изпълнението има дълъг път, а тя искаше да бъде
в състояние да се разкае по средата. Но след всяко погълнато от нея
хапче убедеността й нарастваше: пет минути по-късно опаковките бяха
празни.
Понеже не знаеше колко време точно ще мине, докато изгуби съзнание, бе
оставила на леглото си едно френско списание - „Ом", от този месец,
току-що пристигнало в библиотеката, където работеше. Въпреки че не се
интересуваше особено от информатика, прелиствайки списанието, откри една
статия за някаква компютърна игра (един от онези оптически дискове),
измислена от бразилския писател Паулу Коелю, с когото случайно се бе
запознала по време на една конференция в кафенето на хотел „Гранд
Юнион". Двамата бяха разменили няколко думи и след това неговият издател
я бе поканил на вечеря, но компанията бе голяма и нямаше възможност да
разговарят по-обстойно върху някаква тема.
Фактът, че се бе запознала с автора, я навеждаше на мисълта, че той е
част от нейния свят, и ако прочетеше някакъв материал за работата му,
времето щеше да мине по-бързо. Докато чакаше смъртта, Вероника започна
да чете за информатиката - тема, която ни най-малко не я интересуваше,
но това отговаряше на начина й на живот; тя винаги бе търсила онова,
което е най-лесно, най-достъпно. Като това списание например.
За нейно учудване обаче първият ред на текста я извади от обичайната й
пасивност (приспивателните още не се бяха разтворили в стомаха й, но
Вероника беше пасивна по природа) и я накара за пръв път в живота си да
повярва на една фраза, която беше на мода сред приятелите й: „Нищо на
този свят не става случайно."
Защо точно този първи ред, и то в момента, когато бе започнала да умира?
Какво послание се криеше в това, което бе прочела, ако наистина
съществуват скрити послания, а не просто обикновени съвпадения?
Под картинката, илюстрираща въпросната компютърна игра, журналистът започваше статията с въпроса:
„Къде се намира Словения?"
„Никой не знае къде се намира Словения - помисли си тя. - Дори това не знаят."
Но въпреки това Словения съществуваше, беше навън, вътре, в околните
планини и на площада пред очите й: Словения беше нейната родина.
Захвърли списанието, не искаше точно сега да се възмущава от един свят,
който не знаеше, че съществуват словенци: честта на нацията й повече не я
засягаше. Бе настъпил часът да се гордее със самата себе си, да
разбере, че е в състояние да напусне този живот, че най-сетне се е
осмелила: каква радост! И вършеше това по начина, зва който винаги бе
мечтала – с хапчета, които се оставят следи.
да се самоубие. Почисти старателно стаята в женския манастир, където
живееше под наем, изключи радиатора, изми си зъбите и си легна.
Взе от нощното шкафче четирите опаковки с приспивателни. Вместо да стрие
хапчетата и да ги разбърка с вода, реши да ги изпие едно по едно, тъй
като между намерението и изпълнението има дълъг път, а тя искаше да бъде
в състояние да се разкае по средата. Но след всяко погълнато от нея
хапче убедеността й нарастваше: пет минути по-късно опаковките бяха
празни.
Понеже не знаеше колко време точно ще мине, докато изгуби съзнание, бе
оставила на леглото си едно френско списание - „Ом", от този месец,
току-що пристигнало в библиотеката, където работеше. Въпреки че не се
интересуваше особено от информатика, прелиствайки списанието, откри една
статия за някаква компютърна игра (един от онези оптически дискове),
измислена от бразилския писател Паулу Коелю, с когото случайно се бе
запознала по време на една конференция в кафенето на хотел „Гранд
Юнион". Двамата бяха разменили няколко думи и след това неговият издател
я бе поканил на вечеря, но компанията бе голяма и нямаше възможност да
разговарят по-обстойно върху някаква тема.
Фактът, че се бе запознала с автора, я навеждаше на мисълта, че той е
част от нейния свят, и ако прочетеше някакъв материал за работата му,
времето щеше да мине по-бързо. Докато чакаше смъртта, Вероника започна
да чете за информатиката - тема, която ни най-малко не я интересуваше,
но това отговаряше на начина й на живот; тя винаги бе търсила онова,
което е най-лесно, най-достъпно. Като това списание например.
За нейно учудване обаче първият ред на текста я извади от обичайната й
пасивност (приспивателните още не се бяха разтворили в стомаха й, но
Вероника беше пасивна по природа) и я накара за пръв път в живота си да
повярва на една фраза, която беше на мода сред приятелите й: „Нищо на
този свят не става случайно."
Защо точно този първи ред, и то в момента, когато бе започнала да умира?
Какво послание се криеше в това, което бе прочела, ако наистина
съществуват скрити послания, а не просто обикновени съвпадения?
Под картинката, илюстрираща въпросната компютърна игра, журналистът започваше статията с въпроса:
„Къде се намира Словения?"
„Никой не знае къде се намира Словения - помисли си тя. - Дори това не знаят."
Но въпреки това Словения съществуваше, беше навън, вътре, в околните
планини и на площада пред очите й: Словения беше нейната родина.
Захвърли списанието, не искаше точно сега да се възмущава от един свят,
който не знаеше, че съществуват словенци: честта на нацията й повече не я
засягаше. Бе настъпил часът да се гордее със самата себе си, да
разбере, че е в състояние да напусне този живот, че най-сетне се е
осмелила: каква радост! И вършеше това по начина, зва който винаги бе
мечтала – с хапчета, които се оставят следи.
Savannah.- admin
- Брой мнения : 9860
Рожден Ден : 12.08.1999
Similar topics
» Вероника-Преслава
» Ще умре ли Илайджа?
» Ще умре ли Джена?
» Ще умре ли Роуз в "The Descent"?
» Ще умре ли Елена, жертвайки се?
» Ще умре ли Илайджа?
» Ще умре ли Джена?
» Ще умре ли Роуз в "The Descent"?
» Ще умре ли Елена, жертвайки се?
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс
» Hot or not ( за предишния )
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Потребител vs Потребител
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Какво ви събуди тази сутрин?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Кой се казва така?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс
» Да броим до 9000.
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс