Blindness. {Kayne's memories.}

Изкрещя и захвърли картината към стената. Не, не предполагаше, че този ден бе дошъл толкова скоро.Само век и нещо бе изминало, откакто бе такъв - ловец на глави. Никога не бе мислил, че ще изгуби зрението си така бързо. „Защо, защо?” - въпросите не спираха ли, не спираха да препускат през ума му, неможещи да си намерят съответното място. Той не можеше да си намери мястото.
Напоследък зрението му бе страшно замъглено и трябваше да си напряга очите неимоверно много, че да различи по-добре контурите на някой отделен предмет. Моментите, в които изпитваше мигновено адска болка, също бяха зачестили. Но тия отблясъци на потапяне в киселина не го интересуваха; Александър можеше да ги понесе. Можеше да понесе и безпомощността, която следваше след това; цялото това изчезване на сили, цялото това... това... бездействие, защото един вид така го наричаше той. Успяваше да го пребори, да. И то не чрез който и да е начин, а рисуването му подпомагаше да не гледа с лоша нагласа към състоянието, в което се намираше..
Седна на пода. Бе в ателието си; острата миризма на терпентин и бои се бе разнесла из въздуха както винаги. Картини бяха разпръснати наоколо, - някои опаковани в хартия, че да не се повредят, някои, завършени преди ден-два и оставени да изсъхнат - но преди всичко внимателно подпрени на цветната стена. Малката масичка, където държеше принадлежностите за рисуване от най-първа необходимост, бе бутната на пода и сега предметите върху нея се намираха в пълен безпорядък на земята. И Кейн Трети бе в центъра на целия този хаос. Навел глава, скрил лицето в ръцете си, оставил се на ужасното чувство на загубата да го завладее.
Рисуването. Единствената му любов. Истинската му любов. А... вече я нямаше. Лекът, който му бе помагал да съществува през цялото това време. Радостта, истинското щастие, което русокосият откриваше единствено само когато рисуваше, изобразяваше картини, които собственото му въображение сътворяваше. Чувстваше се цял така.
Още помнеше как за първи път изпита удоволствието от рисуването....