Snowy forest.

by **Eva Bellerose.** Сря Юли 23, 2014 2:49 pm

Ева.

Ева се разхождаше из бялата гора. Беше облечена с обичайната си бяла воалеста рокля, която се развавяше и влачеше след нея. Въпреки снега, който бе обгърнал цялото място, тя не чувстваше студ. Беше недосегаема. До някаква степен студа дори й допадаше, защото се чувстваше по същия начин отвътре, замръзнала. Косата й бе сплетена на няколко плитки в предната част, а останалата, която се спускаше по гърба й бе леко вълниста. Лекия прохладен вятър я развяваше след нея.
Тишана й харесваше. Имаше някакъв успокояващ ефект. Можеше да стой с часове, та дори дни, разхождайки се тук сама с мислите си. Ева обичаше да е сама. Тя не беше същия човек след като умря. Бе затворена и потайна. Не общуваше с никой, а и не искаше. Единствените следи в белия пухкав сняг бяха оставени от самата нея. Босите й стъпала потъваха леко с всяка стъпка, която правеше. Тя прокара пръст през повърхността на застланата със сняг дървена ограда, която минаваше покрай пътеката.
За момент Ева спря и седна върху снега. Бялата й феерична рокля се разстла около нея. С бледата си кожа, светла коса и снежно бяла рокля, тя напълно се сливаше с обстановката. Сякаш това беше нейния малък свят, където беше необезпокоявана и недосегаема. Никой не идваше в снеговитата гора и това и харесваше. Тя сведе глава, подпирайки я на коленете си и затвори очи.
Чудеше се какъв беше смисъла на всичко. Защо беше отново на земята във формата на това бяло и чисто същество? Не намираше смисъл в каквото и да е било. Въпреки, че не искаше да има нищо общо с хората изпитваше някаква странна самота. Сякаш нещо й липсваше, но не можеше да го открие.
Ева леко надигна глава, поглеждайки небето. Мрака бе настъпил и се виждаше единствено бледата самотна луна. До някаква степен й напомняше за самата нея. Красива и чиста, но самотна. Цялото място я оприличаваше. Тя се излегна назад, все още гледайки към нощтното небе. Бавно тя затвори очи.

Snowy forest.

Snowy forest.

Re: Snowy forest.