Кралицата на лебедите

by **Александра Монтенегро** Съб Сеп 01, 2012 10:00 am

Не усещаше болка. Чуваше само виковете на треньорката си.
- Още по- високо, завърти се, завърти се.. Изпъни сега десния крак...
Болката, която пулсираше в десния `и глезен беше нетърпима, но тя продължаваше да танцува. Завърташе и правеше пирует след пирует.
- Отпусни се Карина, отпусни се... Помни, че си Одилия, опитай се да ни преластиш, бъди истинска!- отново се чу силния вик на треньорката.
Балетът бе в кръвта на Карина. Танцуваше откакто се помнеше и това бе всичко за нея- целия и живот. Прекарваше по 16 часа в залата за тренировки, за да стане съвършена. Въпреки това, пак не успяваше да бъде перфектната. И ето, че сега бе на крачка, щеше да изпълни най- великата си роля- щеше да бъде кралицата на лебедите в "Лебедово езеро" от Чайковски. И докато всички тези мисли минаха през главата `и тя се разконцентрира, усети болката в глезена и се озова на пода.
- Още много ти трябва, за да бъдеш и двата лебеда.. Слаба си, хайде изправи се...
- Не мога..- отвърна момичето в сподавена въздишка.
- Не ме интересува Карина изправяй се или ще сложа друг на твое място
Тя се изправи и погледна с отчаян поглед треньорката си. Болката бе пронизителна, тя отново се изправи на пръстите си и се погледна в огледалото- беше толкова бледа и слаба, много хора щяха да я помислят за анорексичка, но всичко това беше заради красотата...
Карина Роземберг вярваше в красотата на балета. За нея, той беше изящното изкуство до което малко хора успяваха да се докоснат.
- Добре, стига толкова за днес.. Върви си и си почивай, утре в 7 да си тук.
Карина се преоблече и отиде до метрото, имаше чувството, че вече само духом е жива. На влизане в метрото се блъсна в някого и отново се озова на пода.
- Ох.. - това бяха единствените думи, които успя да каже преди да усети нечия непозната ръка на рамото си...