"Дали звездите си пожелават нещо, виждайки падащ човек?"

Пролет

Цъфтят първите пролетни лалета,
и всичко зелено е пак,
навън чуват се викове на хлапета,
потеглил е зимният влак.

Слънцето сутрин изгрява,
с нежен златен блясък,
вишнев ален цвят узрява
в градинката - детски крясък.

Птичките омайни песни препяват,
за щастие, живот и любов,
послените снегове се стопяват,
плодът на сливата е вече готов.

Най-нежни аромати,
кръстосват обощните градини,
топъл вятър кокичета клати,
тревата мека - като хиляди коприни.

Лек пролетен дъждец,
ръми из горските поля,
подскача весело щурец,
една съвършена, безкрайна игра.

Следи по пясъка (важно е да се следи историята )

Някъде далеч, отвъд звездите,
вървял човек, с лице на тревога
тъга засенчвала очите,
а до него крачел Бога.

Две следи, по пясъка,
оставали, щом човекът бил щастлив,
ала промъкнел ли се в душата му крясакът,
оставали едни следи, той едвам бил жив.

И попитал човекът Господа,
защо в трудните времена, оставял го сам да броди.
Нали обещал му е да го пази,
ако нещастие го споходи.

Погледнал Бог тогаз мъжът,
със силата на 100 слънца,
усетил човекът Божите думи колко тежат,
съзрял милите ангелски лица.

"Когато тъжен бил си ти човеко,
и от богатите си просил,
не са били твои едните следи,
а мои, защото тогава, на ръце съм те носил."

Тя

Тя имаше коси, спелетни с цветя
Руси, като слънце юлско
Очи, чисти като заранта,
и свежи като цвете зюмбюлско.

Тяло, на богиня Олимпийска,
И свежест на хиляди рози
Красотата на сутрин октомврийска,
описана в поезия и прози.

Сърце - лудо и детинско,
сърце, биещо за теб.
Сърце, нежно и моминско,
невъзможно бе да опише го поет.

Да, съвършена бе тя,
със двете свои луни,
скитаща се винаги сред тез жита,
Събираща във погледа си всичките звезди.

Тя ще бъде там, ако поискаш да се върнеш,
там ще е твоята любов мечтана,
но не ще можеш веч да я прегърнеш,
твърде късно ще е, само споменът за нея остана.

Нямам думи Имаш огромен талант, богат речник, римите са прекрасни, стиховете носят някакъв смисъл, красиви са и ми хареса това, че не се свежда всичко до нещо банално... Продължавай да пишеш!

бтв - на колко си?

Леле, благодаря ти! Много е приятно някой наистина да оцени творчеството ти. На 15.

Убиец

Леден писък - тъмнина,
глух шепот от хълма,
скалите, обляни в грозота,
мъртва почва, нищо не покълна.

Мъж, във черна дрипа,
и лице, погълнато от мрак,
лута се, броди и скита,
влачи - крак, след крак.

Над него - облак от мъка,
очи подпухнали от плач,
сърце на части, затворено в сандъка,
изгубил се е той във призрачния здрач.

Без приятел, и подслон,
заспива на студената земя,
със сърце от твърд картон,
чака нея, чака своята жена.

Помни добре оназ вечер проклета,
помни леденият писък,
тогаз любимата му бе отнета,
нейн беше шепотът нисък.

Но какво шептеше, туй той не знае,
видя тогава нейният разкож,
започна в земята дупка да копае,
а в ръката си държеше кървав, леден нож.

Лято

Синьо, безбрежно море,
на дъното - белите пясъци,
викове на радостно дете,
и нежните слънчеви блясъци.

Хълмче с миризливи цветя,
и вековни дървета,
букет - усмихнати лица,
джапат в реката щастливи крачета.

А реката, бистра се точи,
надолу, надолу по склона,
щурче весело подскочи,
пеят влюбено птички на клoна.

И носи се там аромат,
на лилии и рози,
птичите песни звънят,
писател унесено пише във прози.

А пък там, ниско долу,
вълните се удрят в брега,
играе си в морето детенце голо,
там, на края на света.

Това е прекрасно! Направо невероятно! От съвсем скоро чета малко поезия, но твоите стихове надминават творбите на толкова много други поети... Наистина ми харесва. Ще бъде страхотно да продължаваш да пишеш!

"Следи по пясъка", "Тя" и "Убиец" са ми любими Харесва ми също, че имаш стихове в които има действие, а не само описания както в повечето, които срещам. За 15 години се справяш уникално добре! Не мога да си представя какво ще можеш да напишеш като станеш на 20 и нагоре...

много са хубави

ОМГ,повече от прекрасни са!Моите не струват нищо в сравнение с теб!Наистина поздравления,дано се развиеш като поет,защото имаш огромен талант.!

супер саааа.Трогнат съм