Възкръснало минало ♥

by **Katherine Elizabeth Smith** Сря Май 30, 2012 11:32 am

Възкръснало минало
Миналото винаги ще ни преследва, за да ни накаже, дали любовта е достатъчно силна, за да оцелее след това!?

Пролог:

Саутфийлд, Мичиган
1994 година

Раждането на копеле не влизаше в плановете й. Тя беше преуспяваща проститутка, а това малко същество в корема й можеше да съсипе всичко, което бе градила с огромни усилия през последните пет години.
Имаше начини да се справи с това, разбира се. Жена с нейното положение имаше връзки, но се боеше да ги използва, боеше от лекарите, извършващи аборти, почти толкова, колкото от нежеланото създание, което растеше в нея. Любовницата на Ричарт Смит не можеше да си позволи тази бременност. Виждаха се от близо две години, преди време жена му бе разбрала за тайната им връзка и бе напуснала съпруга си заедно с двете им деца, но Ричард бе успял да я убеди да се върне при него, като й бе обещал че ще напусне Амбър. Е, това не се беше случило, два месеца след това двамата бяха подновили връзката си, която благодарение на острия ум на блондинката и влиянието, което бе придобила над него с времето бяха успели да запазят и до днес. Но това малко нежелано същество можеше да промени всичко, все още бе млада и красива, и дълбоко в сърцето си се надяваше, че някой ден ще се спаси от този живот и ще живее с мъж, без да бъде упреквана от хората за връзката си с него, но тази бременност променяше всичко.
Реши да крие от Ричард, докато събере смелост да посети клиниката и да се избави от този проблем. Но той я хвана, когато тя получи ужасно гадене и тъмните му проницателни очи се приковаха в нея.
Веднага разбра .
Зарадва се и й забрани да прекъсва бременността, подари й гривна със сапфири по този повод, но за нея подаръкът не означаваше нищо, много добре знаеше, че го прави само за да я убеди да запази детето. За нея бебето бе нежелано, но не и за него. Затова беше започнала да се замисля как може да се възползва, като майка на детето на Ричард Смит - копеле или не - имаше право на грижи до края на живота си. Може би той щеше да загуби интерес да идва в леглото й, когато красотата й повехне, но щеше да му се наложи да издържа нея и нероденото им дете.
През последните мразовити месеци на зимата тя реши да задържи детето и започна да крой планове за бъдещето. Щеше да има син, беше сигурна, че ще роди момче, а след като хилавата съпруга на Ричард не бе успяла да го дари с момче нейното дете щеше да наследи всичко след смъртта на баща си, а тя щеше да се възползва максимално от това.
Когато почувства първите родилни болки не изпита страх. Докато се мъчеше в съзнанието й имаше само един образ - нейното дете, нейният син. Видя лекарите и акушерката да се споглеждат. Намръщи се изпод вежди и отново извика, заради силната болка, която чувстваше в момента. Часовете се нижеха, а тя имаше чувството, че лекарите не правят нищо, за да облекчат проклетата болка. Чу тих план.
- Детето ми! - по зачервените й бузи се стекоха сълзи. - Синът ми!
Акушерката й попречи да се надигне и прошепна:
- Госпожо, успокойте се! Починете си!
Отпи глътка от чашата, която жената й бе подала, за да облекчи паренето в гърлото си и усети вкус на лауданум. Преди да се възпротиви започна да се унася в дрямка.
Когато се събуди плътните пердета бяха спуснати, а в стаята бе мрачно, ледени тръпки преминаха през цялото й тяло. Раздвижи се и видя лекаря да се приближава до нея .
- Синът ми! Искам да го видя! Веднага ми го донесете!
- Ще изпратя някого да ви донесе нещо за хапване.
- Синът ми, сигурно е гладен . Нека ми го донесат!
- Съжалявам, госпожo. - лекарят седна на ръба на леглото, очите му изглеждаха много бледи с тревожен израз. - Детето беше момиче, роди се мъртвo!
Сякаш сърцето й се разби на хиляди парчета, тя беше искала това дете, през последните няколко месеца само то я бе крепило и й бе давало сили да продължи да живее, а сега него го нямаше.
- Лъжете! Чух плача му! Защо изрекохте тази лъжа!?
- Тя дори не проплака. - лекарят внимателно хвана ръката й. - Раждането беше трудно. Накрая изпаднахте в делириум. Съжалявам госпожо, но вие родихте мъртва момиченце .
Дори за миг не повярва на думите му. Нададе яростни викове и бе упоена, а когато се събуди отново започна да крещи, ридае и стене.
В началото не бе искала детето, а после не искаше нищо друго освен него.
Скръбта бе неописуема Непреодолима!
Накара я да полудее!

Моля изкажете мнението си дори да е критично, всъщност най-добре започнете с критиките си към творбата ми, това само би ми помогнало да я подобря Sara smilie