Творчество от "класика" ;ДД

Тука ще пуускам мойто "велико" , "страхотно" и "уникално" творчество!!

Пореден дъждовен ден. Всички си седят вкъщи, на топло и нямат желание да излезнат навън на ледовитото време. Да гледат как се стичат капките от ситния дъжд на прозореца им. Времето е подходящо за малка следобедна дрямка. Няма никой по улиците, всички са се скрили вкъщи на топло. Всички освен едно момиче. То седи семо на дъжда. Капките се стичат по лицето му. Това момиче е чакало часове наред някой. Някой специален, който така и не беше дошъл. Момичето беше свело глава. То беше измръзнало, но не се беше прибрало. Всичко беше толкова тихо и спокойно. От време на време минаваше по някой измръзнал и забързал се човек, който се заглеждаше в измръзналото дете. Някой го гледаха със съжеление, други го гледаха с извръщение... Но никой не го разбираше. То се чувстваше само и забравено. Вече разбираше, че той няма да дойде, но не се прибра вкъщи. Остана там... Почна да се смръква, а дъждът и вятара се усилваха. Момичето все още седеше там, на студа. Не се отказваше и отричаше всяка лоша мисъл...


Не е нищо особено... Просто си нямах работа.. (:

Красиво е

Мерсии

Супер е!