Мис Мистик Фолс 2011 г.

by **Изaбелa** Вто Авг 16, 2011 12:17 pm

Място на провеждане.

Излязох пред всички гости. Честно казано нямаше капка вълнение в мен, не можех да мисля точно за това сега. Бях се приготвила по най-високоскоростния съществуващ начин. Изглеждах така. Спомних си, че миналата година бях в подобна рокля, имам предвид пак беше лъскава, но не сребриста, а златиста и беше драстично по-къса. Е, все пак и тази не беше за изхвърляне. Представих всички кандидатки, които слизаха по стълбите и се нареждаха отпред. Познавах някои от кандидатките – не беше нужно да споменавам Луси, Сара и Нат, но също така Емили, Доун, Али и Ая. Всички бяха ослепителни. Щом всички бяха представени ми връчиха лисчето, където беше написано името на победителката.
- Победителката в Мис Мистик Фолс е ...

* * *

Победителката в „Мис Мистик Фолс” 2011 е

Лусия МагКуин.

Ужасно много ти благодарим за всичката работа по академията и за всичката подкрепа и помощ. И като награда за Луси, а и понеже ще ми трябва помощ занапред, реших да я направи администратор на форума. Честито Мони <3

Ето гласуването:

Лусия МагКуин – 10 гласа
Линдзи Крос гласува за Лусия МагКуин
Доун МагКуин гласува за Лусия МагКуин
Elena Ivashkov гласува за Лусия МагКуин
Сорша Хейлс гласува за Лусия МагКуин
Леда Локхарт гласува за Лусия МагКуин
Алис Гомез гласува за Лусия МагКуин
Дейвид гласува за Лусия МагКуин
Melissa Winehouse гласува за Лусия МагКуин
Иви гласува за Лусия МагКуин
Изабела гласува за Лусия МагКуин

Сара Крес – 7 гласа
Ашли Стивънс гласува за Сара.
Саманта Блек гласува за Сара.
Danny гласува за Сара.
Дилън Браун гласува за Сара.
Brittani Bitch за Сара.
Ани гласува за Сара.
Elodie за Сара.

Кристин Рейнс – 7 гласа
Даниел Радклифе гласува за Кристин Рейнс.
Алия Стивънс гласува за Кристин Рейнс.
Фейт Уинчестър гласува за Кристин Рейнс.
Бела Суон гласува за Кристин Рейнс.
Куин Мъри за Кристин Рейнс.
Арияна за Кристин Рейнс.
Патрисия Бустаманте гласува за Рейнс.

Ая – 5 гласа
Наоми гласува за Ая.
Кристин Рейнс гласува за Ая.
Абигейл Съмърс за Ая.
Анди гласува за Ая.
Лиам Хемсуърт. Гласува за Ая.

Наталия Нортман – 5 гласа
Сара Крес гласува за Наталия Нортман.
Лусия МагКуин гласува за Наталия Нортман.
Alison DiLaurentis гласува за Наталия Нортман.
Ая гласува за Наталия.
Блеър Карсън гласува за Наталия.

Али Клермън – 5 гласа
Мария Канелис гласува за Али.
Марк Стоун гласува за Али.
Тони Стонем гласува за Али.
Анна Мей Стивънс гласува за Али.
Джейсън Хъмфри гласува за Али.

Бела Суон-Уинчестър – 4 гласа
Дийн Уинчестър гласува за Бела.
Сам Уинчестър гласува за Бела.
Лиса Брейдън гласува за Бела.
Алекс Клоуд гласува за Бела.

Eмили Роузууд – 3 гласа
Клеър Дайнард гласува за Емили.
Мередит Сулес гласува за Емили.
Хоуп Ривър гласува за Емили.

Алис Гомез – 2 гласа
Дастан Ибн Фадлан гласува за Алис Гомез
Айра Копс гласува за Алис Гомез.

Доун МагКуин – 2 гласа
Дулсе гласува за Доун.
Саша Питърс гласува за Доун.

Линдзи Крос – 2 гласа
Себастиан Еванджелин гласува за Линзи Крос.
Тайлър Дарк Гласува за Линдзи Крос

Тейлър Леро – 1 глас
Ашара гласува за Тейлър.

* Всички можете да пишете в темата евентуално до утре вечерта може и да удължим срока. Забавлявайте се : ))

* * *

- Луси! – изписках радостно.
Едно момче дойде до мен и ми даде кутия, където беше тиарата.
- Честито. – прошепнах `и тихо, щом се приближи до мен.

by **Доун МагКуин-Нортман** Вто Авг 16, 2011 12:36 pm

Нагласих се в скъпа рокля и побързах да намина за малко,за да чуя победителката за Мис Мистик Фолс.И аз бях кандидатствала,но въобще не очаквах да бъда аз просто ми беше интересно пък и трябваше да присъствам.Лусия вече беше там.Изтичах до нея и я хванах под ръка.Изабела започна да говори беше малко отегчително,но когато вече стигна на думите"Победителката в Мис Мистик Фолс е.."Притаих дъх.
-Лусия МагКуин!-в първия момент,не ми направи впечатление,но после се усетих,че това е сестра ми
-Луууууууууууси...ти си Мис Мистик Фолс...ти тии..-започнах да подскачам от радост.
-Ти си...ти сии-прегърнах я и я стиснах здраво.Направо не можех да повярвам,че сестра ми е победителката
-Сестра ми е победителка-започнах да се радвам и да я соча
-Гордея се с теб Лусия-казах и я целунах по бузата с риск да изглеждам малко като лесбийка.

by **Queеn Infеcted.** Вто Авг 16, 2011 12:46 pm

Бях тук, за да подкрепя Изабела, а и победителката. Не съм сигурна какво точно правех гледайки Я как се движи бавно. Бъркайки ми в кои ли не сетива се наслаждавах на това колко смотано беше да се откажа от НЕЯ или пък да се самоубия. Не че имах избор. Докато Я слушах си мислех за времето прекарано тук и как скоро щях да оставя всичко зад гърба си. Знаете ли аз бях морска пяна, създадена случайно при сблъскът на две вълни, НЕЯ и НЕГО, очакваща победоносно своя трагичен край с желание по-бързо да изчезна в синевата на вълните. Ах каква самоирония МагКуин все едно ще умираш. Да ще умирам.
Изведнъж чувам свото име и НЕЙНИЯТ глас проехтява над всички ни. Реплика. Изабела обявяваше гласове, а ушите ми запищяха. ТОЙ ми предаде" Честито, идвам тъкмо навреме. Стоиш няколко крачки пред мен" Изпищях от страх и радост, всичко стана на забавен каданс. Крачетата ми като малки бързи кончета ме понесоха към НЕЯ. Още един писък. Трепвах щом усещах и НЕЯ и НЕГО толкова близо. Ръкопляскания, тихо прошепване.
- Честито, честито!- тиарата се озова на главата ми, а очите ми се изпълниха със сълзи, толкова искрени, че едва успях да произнеса думите, които ми хрумнаха на прима виста.
- Наистина не очаквах. Искам да кажа аз, ами... - ТОЙ се усмихваше отнякъде, усещах ГО.- Такова много благодаря! Не знам дали усещате, но съм неспособна дори да си кажа името. Благодаря!- ТОЙ заръкопляска с останалите. Довърших.- Преполагам, че когато искаш нещо, то се сбъдва!- краката ми трепереха. Изабела разбра, че ми е трудно и ме улови смело за ръката. Стисна я. Изпратих , че ТОЙ дебне наоколо и щом ТЯ разбра ме изгледа така както простреляна кошута гледа убиеца си. "Бягай!"- предадох Й мислено. Нямаше да Я изгубя дори в най- щастливия си ден от живота, нямаше!

by **Саманта Блек** Вто Авг 16, 2011 1:01 pm

Саманта тичаше по асфалта пред сградата, където щяха да обявят победителката на Мис Мистик Фолс.
– ХАДЕ ПО-БЪРЗО ДЕ, ЩЕ ИЗПУСНЕМ ВСИЧКО! - Кресна Саманта, а след нея се тътреше Леда Локхарт, отново с токчета. Ставаше ѝ навик. Блек беше облякла къса, зеленикава, прилепнала рокля с гол гръб, до малко над коленете. Косата ѝ беше накъдрена и вързана на изискан кок, а обеците ѝ колието ѝ бяха златни. В ръката си мъкнеше зелена малка чантичка, която изпусна поне десет пъти докато с Леда „ тичаха “ към уреченото място. – МАЙ СМЕ БЛИЗКО! ИЛИ Е МИРАЖ, ИЛИ НАИСТИНА СМЕ БЛИЗКО! - Викна Саманта и двете буквално рухнаха върху вратата, която се отвори с гръм и трясък.
– ЛУСИЯ МАГКУИН! - Изабела викна от сцената и погледите на двете новодошли се отправиха натам веднага. В първия момент настъпи объркване, Саманта не знаеше какво става, дали са на точното място, дали обявяват победителката, или нещо друго. Тогава публиката се разкрещя и заръкопляска, всичко се чуваше сякаш отдалеч, сякаш по-баво от обикновено, Леда подскочи и също заръкопляска. И тогава Блек успя да осъзнае, че всъщност Лусия МагКуин беше станала Мис Мистик Фолс.
– ЛУСИИИИ! - Саманта изпищя проницително, като затули устата си с длани и веднага ръгна към сцената, като избута няколко човека, като им каза „ Извинете “, а всъщност си мислеше „ Изчезни веднага, защото ще стана лоша. “ Вълна от радост я беше заляла, в момента в който осъзна, че Лусия е победителка. В момента в който видя как прожекторът огря русата ѝ коса и се премести от Изабела на нея. – ЧЕСТИТО! - Изабела тъкмо ѝ слагаше тиарата, а всички накупчиха Лусия с букети. Леда тъкмо идваше натам, когато от очите на МагКуин се спуснаха няколко кристални сълзи. Със сигурност не бяха от онези превзетите...които ги правят само просто така. Бяка искрени. Толкова много вълнение на едно място, направо притискаше хладнокръвна особа като Саманта, но сега можеше да го преглътне. Искаше просто да се радва за Лусия. Всичко беше прекрасно, щастливите хора, красивите кандидатки. Саманта не беше кандидатствала, пък и вероятно нямаше да спечели, дори и да беше, но сега това не беше важно. Единственото важно беше Лусия и тиарата на главата ѝ.

by Наталия Нортман Вто Авг 16, 2011 1:08 pm

Наталия побърза да навлече роклята която си бе купила от Испания.Обу любимите си черни обувки и среса косата си.Дори не си даде труда да си направи една проста прическа за да изглежда малко по добре,а побърза да се дематериализира на партито.Чувството,че ще се случи нещо грандиозно не я напускаше дори когато влезе в сградата и втренчи учудено очи в Изабела,която подаваше тиарата на победителката..Лусия?!Очакваше,че поне малко радост ще премине през студеното й тяло,но нищо подобно не се случи.
-Честито.-прошепна тя и повдигна чашата,която бе пълна с уйски пред лицето си втренчвайки се в Лусия знаейки,че вампирката я чува и вижда много ясно.Усети нечий поглед върху гърбът си,но реши да не му обръща внимание и започна да си проправя път през тълпата от хора,които свиреха и крещяха като обезумели.Русокоската поклати отегчено глава и смигна на Изабела,която я бе забелязала.Отново усети,че някой я гледа и този път се обърна...но не видя никой подозрителен.
-Лусия..-измънка тя и посочи масата с напитките,като се надяваше,че тя ще я последва.Вътрешно Наталия знаеше,че Лусия също е уетила този поглед върху себе си..и че много добре знае на кого е той..

by **Изaбелa** Вто Авг 16, 2011 1:23 pm

Внимателно сложих тиарата, която ми беше връчена на мен преди една година, в русите `и коси. След това ръцете ми се спуснаха по рамената `и и я прегърнах силно. Чувах виковете на хората, ръкоплясканията, шумовете - всичко, но не можех да реагирам на нищо. За един кратък миг се бяхме опианили от мимолетното докосване на телата ни. Исках да я задържа до себе си възможно най-дълго, но я пуснах. Бяха ми дали един букет, който трябваше да и подаря от името на града. Огромен букет изпъстрен с червени и бели рози, опакован в лилава хартия с розова пандела. Бутнах го в ръцете `и и се усмихнах.
- Красива си. - прошепнах тихичко.
Видях Доун и Нат, които я поздравиха, чух Саманта да вика от публиката за Луси, но не можех да се съсредоточа върху когото и да е било, нито можех да говоря с някого. Хванах я за ръка и се обърнах към прожекторите. Заслепителна светлина блещукаше срещу нас. Искаше ми се да сляза възможно най-бързо от сцената. Цялото това внимание, което ни беше засипало, ме смущаваше ужасно много. Най-вече исках да намеря бара.
- Сега ли е времето да се изниваме? - попитах момчето, което ми беше подало тиарата и букета, които трябваше да връча на Луси. Той ми направи знак да почакам. Почти незабелязано въздъхнах и отново се обърнах към публиката. Помахах им и погледнах към Луси, чиято ръка трепереше.

by **Queеn Infеcted.** Вто Авг 16, 2011 3:04 pm

Толкова много пегръдки, толкова много усмивки, че лицето ми се разтегна. Плачех дори от радост. Гушках Доуни, Сам, Нат, Ем и още момичета, някой от които не познавах. Но каквото и да кажех Нейната привидно формална прегръдка заличаваше всички останали. Щом слязохме долу и хората започнаха да завързват разговори, където моето име пасваше идеално, от което ми ставаше топло и приятно, носейки милиони букети, тиара и стискайки неотлъчно Изабела стигнах до "спасителят Й". Наталия стоеше като препарирана. Само май моята красавица не осъзнаваше какво се случва. Раменихме си няколко погледа и бързо се разбрахме за бойния план. Тя грабна Изабела и Я издърпа към себе си.
- Какво ама защо, Нат пусни ме!- отсякох и погледът ми стана леден.
- Дръж Я под око, моля те! - ТЯ извъртя очи и се задърпа. Изабела стига, става лошо.
- Из моля те! Стой до Наталия, стой там. ТОЙ е тук!- ТЯ закри устата си с ръка. Прегърнах Я толкова силно. Ароматът Й ме влуди. Можех да Я държа в обятията си вечно пред всички... Не ми пукаше! Но това беше последния път, в който я прегръщах. Прошепнах тихо в ухото Й:
- Обичам те, пази се и не ме забравяй!- ТЯ кимна и се сподави в сълзи. - Обичам те!- не исках да Я оставя. Вместо това, Наталия Я дръпна. Изабела ме целуна по бузата. Хвърлих последн поглед към НЕЯ и се слях с тълпата. Мярнах Доун.
- ТОЙ е тук, помогни ми Доун, моля те!- гледах я отчаяно...

by Гост Вто Авг 16, 2011 3:10 pm

Двете със Самантич търчаха като оттървани към сградата, а краката й започнаха вече да й изневеряват, затова рано или късно щеше да й се наложи да ги свали най-после. Гадното беше, че да носи неудобни обувки беше започнало да й става навик – гадно.. гадно.. много гадно! И странно. Как може някой човек да обикне нещо, което не му харесва в действителност? Или не му е удобно.. Но не, да не се залъгваме – Леда все още не беше стигнала до този стадии с обикването – засега все още й беше крайно неприятно.
Те бяха толкова задъхани, че още отдалече можеше да се прецени колко време и колко бързо бяха тичали. Русата коса на вампирката се развяваше пред вещицата и не й даваше никакво право да вижда какво ставаше пред нея, докато най-накрая блондинката не кресна въодушевено:
- Май сме близко! Или е мираж, или наистина сме близко! – въпреки цялата си задъханост – тя все още имаше пълното право да се дере като ранен морски слон на сушата.
Всъщност тя се оказа съвсем права – те бяха пред една голяма сграда, на която с големи букви беше написано „Награждаване: Мис Мистик Фолс”. Значи това трябваше да е! Двете запъхтяно влязоха вътре, а Локхарт облекчено свали високите токове, които беше обула и започна да се тътри като състезаващ се охльов. Не след дълго те съзряха две червени въженца, а третото, което стоеше успоредно на тях се намираше в ръката на охраната. Изглежда, че оттам пускаха гостите – добре, че Сам не беше забравила да вземе пропуските им иначе сто процента синекоската направо щеше да убие всякакви шансове да го гледат на живо.
- Хайде, вади! – заповяда магьосницата, която вече нямаше абсолютно никакво търпение да види на чия непозната глава щяха да сложат тиарата този път. Добре, че не се беше записала – иначе щеше да носи цялото съжаление към себе си заради последното място, с което щеше да се сдобие. Русата подаде двете картончета на странния мъж, а той кимна одобрително с глава и премахна червената преграда, което автоматично означаваше, че официално са вътре! Двете затърсиха с палави погледи места, на които можеха да се настанят, но вместо това зърнаха Изабела, която тъкмо прочиташе името на победителката.
- И Мис Мистик Фолс тази година е... ЛУСИЯ МАГКУИН! Честито, Луси!
В този момент едно русо, стройно момиче запристъпва на сцената, а от двете й очи бавно се спуснаха няколко бистри сълзи от щастие. Това беше нейния момент!
- ЛУСИИИИИИИИИ! – запищя Блек, а буквално всички от залата впериха погледите си в нея. Докато се усети беше запушила устата си от срам, но това не я възспря да се втурне напред като на конно надбягване, за да поздрави фаворитката си. В очите на Леда пламнаха две щастливи огънчета, които играеха весело – точно като усмивката на момичето. Тя заподскача напред-назад от радост, въпреки че изобщо не познаваше инфектираната вампирка. Но със сигурност щеше да се запознае с нея – постави си го за цел!

by **Доун МагКуин-Нортман** Вто Авг 16, 2011 3:36 pm

Всички се опитваха да се докопат до Лусуя и накрая аз не успях да се добера до нея.След малко даже вече не я виждах.Обиколих няколко пъти и никаде не я намерих.Изведнъж я видях притеснена да приближива към мен.
ТОЙ беше тук.Тя имаше нужда от помощ.От моята помощ!
-Какво?-казах притеснено.Нима днес трябваше да загубя сестра си?
-Ще направя каквото мога!Пази се!-Шмугнах се през тълпата.Усещах,че беше наблизо.Озовах се на едно място,където нямаше никого.Чудесно!Усещах,че идва.След малко пред мен застана една мъжка фигура.Вдигна глава към мен и ме погледна с онзи негов поглед.
-Какво търсиш тук?За Лусия ли идваш?-погледнах го и вдигнах високо глава.

by **Desmond Dessollié.** Вто Авг 16, 2011 4:03 pm

Целият блясък ме заслепяваше. Светлинките шареха по всички, но една мисия ме водеше тук. Да Я убия. Лусия пърхаше като щастливка пред всички. Драматичната им прегръдка, толкова сдържана чак ме просълзи. МагКуин беше победила. Затова бях избрал нея, че нали я обичах. Изабела пламтеше от щастие докато това на Лусия вече го бях помрачил. Щях да действам. След малко се сляха и Лусия предаде Изабела на друга Инфектирана. Първата създадена от русокоската. Изабела и Лусия създадоха изключително просълзяващ момент, идваше ми да заплача даже. Лусия се изгуби и застана плътно до сестра си, разделиха се и пак изгубих победителката. Доун и АЗ се срещнахме очи в очи.
-Какво търсиш тук? За Лусия ли идваш?- попита тя вдигайки високо глава.
-Не идвам за НЕЯ.- Лесна мисия. Усетих я и се извъртях светкавично. Пред МЕН стоеше в пълния си блясък- руса в семпла рокля, окичена с цветя и с тиара на главата. Изглеждаше толкова красива. Лусия Прекрасна Моя, гордея се с теб!
- Здравей Прекрасна Моя!- тя ме гледаше на кръв. Гласът й беше леден, обичах я.

by **Изaбелa** Вто Авг 16, 2011 4:11 pm

Еуфорията дърпаше с големи шепи от въздуха в гърдите ми и ме оставяше безмълвна. Не знаех какво трябваше да правя, Лусия ме тикна в ръцете на Наталия. Нямах особено големи възможности за съпротивляване. Обърнах се към Наталия. Трябваше ми време, за да осмисля думите `и. ТОЙ беше тук. Той, който почти беше убил Дейвид, който беше заплашил да убие Нат и Лусия, Той беше тук. Той, който беше изгорил якето на Дейвид и който ме беше насилил да го целуна. Не изгарях от желание да го срещна. Плашеше ме до смърт.
- Аз, аз... - опитах се да кажа нещо, но не ми се получи.
Къде беше Дейвид? Исках да се хвърля в прегръдките му, за да може да се скрия от всичко друго. Исках просто една прегръдка, която да ме откъсне от реалността.
- Нат, какво става? - попитах я объркано.
Повдинах роклята си, за да ми е по-лесно да вървя. Къде беше Дейвид? Къде по дяволите беше той? Исках го тук, до мен, сега веднага, исках да се махна от тук, исках да си имам сватбата, роклята, цветята, исках целувка, прегръдка, нещо малко, мимолетно, но просто имах нужда от това, имах нужда да знам, че всичко ще бъде наред, че нещата ще се оправят. Мислите ми препускаха като побъркани, като подгонени от него.
- Чакай. - изписках и изхлузих токчетата си, за да ми е по-лесно да ходя. Дори не ги вдигнах, просто ги оставих на пода да се търкалят след мен и Наталия.
Тя видимо беше различна, много по-различна отпреди, поне имах някакво такова чувство.

by **Сорша Хейл** Вто Авг 16, 2011 4:37 pm

Появих се на Мис Мистик Фолс, за да окажа подкрепа на кандидатките. Огледах гостите. Всички, които познавах... и някои, които не познавах. Толкова много хора.
- Победителка е Лусия МагКуин. - подскочих от радост и я прегърнах силно. - Честито! - добавих и ми се повдигна. Можех да ГО усетя. - Лусия... ТОЙ е тук, нали? - "...добави и, че ще разваля някой приятен за нея момент...", беше казал ТОЙ. Чак сега разбирах какво е имал предвид. Пъзелът се нареди. Щеше да провали партито, щеше да се опита да провали животите на половината присъстващи.

by **Линдзи Гомез** Вто Авг 16, 2011 4:41 pm

Знаех си,че съм позакъсняла за Мис Мистик Фолс,но какво да се прави.Бях
блейка и дори като знам,че ми предстои важно събитие.Знаех,че няма да
съм победителката,но какво поне да проявя малко уважение и да
ида.Облякох розовата си рокличка,черните високи токчета и се на гримирах
набързо.Направих си косата на вълнички с пресата и тръгнах.За няколко
минутки бях там и влязох бързо вътре.Беше еуфория и забелязах две
уплашени момичета или поне такива изглеждаха-уплашени.Забързах към тях.И
двете бяха много симпатични,но не познавах нито една от тях.А
определено бих искала.По лицата им някак беше изписано,че не им е до
запознанства.Реших да по любопитствам и ги попитах:

-Момичета,какво става тук?Изглеждате стреснати.

ПП:Към Изи и Нат хДД

by **Queеn Infеcted.** Вто Авг 16, 2011 4:42 pm

Стоях препарирана. Не като, а препарирана. ТОЙ ме гледаше надменно, но тъжно. Леко пропито със сълзи. Никой не ГО познаваше, както аз. Исках да МУ кажа какво си мислех.
- Здравей Грозен Задник!- ТОЙ не потрепна.
- Красива си!- чувствах се странно. Дори болезнено странно.
- Не Я докосвай! Ако Я нараниш ще си платиш! Изчезвай преди да съм ТЕ изгонила! Това е моят момент, моята вечер, моето щастие и ТИ никак не си поканен! ОБИРАЙ си багажа и изчезвай!- смееше ли ми се. Изведнъж очите МУ се спряха на големите букети. Просъсках през зъби:
- Мо...- ТОЙ ме прекъсна:
- Виж. Искам НЕЯ. Няма да Я нараня веднага, ще бъде мъчително и болезнено!- материализирах болка върху НЕГО. ТОЙ изръмжа и ми го върна. Изпищях, но толкова глухо, че чух стъпките на Изабела.
- Наталия насам!- връчих букетите на сестра си след като ТЯ попадна в ръцете на бодигарда си и го бутнах. Бяхме далеч от сцената. Бързите МУ реакции се проявиха. Лежах под НЕГО и се опитвах зъбите МУ да не ме докоснат. Изабела плачеше и се дърпаше:
- Лусия моля те, Лусия...- избутах и ГО и скоро и двамата се озовахме в начални пози. Бях МУ удрала бузата. Зад него запристъпваха други вампири. Госоди полудявах.
- Наталия дръпни Я, Наталия!- ТОЙ ме държеше за врата и ме стискаше близо до сънната артерия.
- Изабела бягай, изведете Я! - ТОЙ ме мъчеше.
- Прекрасна Моя откажи се!- завъртях се и ТОЙ беше героично избутан. За секунди бях наобиколена от всичките МУ протежета. Наталия, Доун и Изабела стояха настрана. Само ако Я докоснеше! Само!

by **Саманта Блек** Вто Авг 16, 2011 5:00 pm

Всичко беше прекрасно, всички тези цветя, щастливи хора. Саманта беше изпаднала в еуфория. Не можеше да сдържи маската на студенокръвен вампир и веднага припна да поговори с първия срещнат. Тъкмо се запъти към Леда когато пред погледа й се разкри странна гледка. Наталия Нортман мъкнеше Изабела, която беше извадила такава физиономия, сякаш всеки момент ще се разплаче, но не от радост а по-скоро от страх, тъга, объркване. Саманта се затича натам и ги спря възможно най-бързо.
- Какво става? Да не би да ... - Русокоската затаи дъх, очите й се разшириха от страх, усещаше нещо странно, сякаш витаеше във въздуха. Ниямаше да остави приятелите си така. Искаше обяснение.

by **Сорша Хейл** Вто Авг 16, 2011 5:10 pm

Сценката се разигра пред очите ми за секунди, а аз стоях там и гледах без да мога да помръдна. Всяка частичка в тялото ми се бореше, дори за едно нищожно трепване, но умът ми се противеше. Лусия ми беше заръчала да ГИ убия. Това беше!
- Саманта, по-късно ще си искаш обяснението, малко помощ? - креснах й, а тя по команда се втурна и отстрани единия от инфектираните МУ, който ми препречваше пътя. Машинално протегнах ръцете си, а след това рязко ги завъртях. Чух изпукването на кости, НЕГОВИТЕ кости. Китката, коляното, две ребра. Счупени. "Само толкова ли можеш?!" - мисълта МУ проехтя в главата ми, като ехо, преминаващо в глух тътен. "Направи каквото е нужно!" - нейният отговор, на НЕГОВОТО предизвикателство. Още едно движение, надясно. ТОЙ и Лусия отхвръкнаха едновременно към стената. После още едно изпукване. Още счупени кости, знаех, че и тя ще пострада, но така ми беше наредено.

by Наталия Нортман Вто Авг 16, 2011 5:14 pm

Наталия се загледа като хипнотизирана в непознатият,който стискаше Лусия и се смееше нагло..Това беше "ТОЙ" осъзна тя и стисна ръката на Изабела толкова силно,че чу как костите й изпукаха,.
-Е най накрая..-измънка тя и избута Изабела зад себе си гледайки към противникът си.Русокоската осъзнаваше,че няма никакъв шанс срещу него,но дължеше услуга на Лусия.
-Мислех,че няма да се появиш.-подвикна тя и се ухили нагло,надявайки се да привлече вниманието му върху себе си. "ТЯ" трябва да остане жива,каквото и да ми струва това.Дори и скапаният ми живот..." , не спираше да си повтаря вампирката без да сваля нахалният си поглед от мъжа срещу нея.
-Щом толкова я искаш...-измънка тя и облиза пресъхналите си устни.. - Ела и си я вземи.- довърши и погледна към Лусия с обич..обичта която детето изпитваше към майка си.
-Хайде.-изкрещя изнервено тя и потръпна при унищожителният поглед,който и отправи "ТОЙ" .. "ТЯ" трябва да остане жива " .. повтаряше ли,повтаряше съзнанието й,а очите й следяха всяко едно движение на красивата двойка срещу нея..

by **Саманта Блек** Вто Авг 16, 2011 5:22 pm

Всичко се разигра толкова бавно. Изабела и Наталия се опитваха да избегнат Него, Сорша крещеше. Саманта захапа един от вампирите, който стоеше до НЕГО и изпи колкото можа повече кръв. След като Сорша продължаваше да крещи Саманта осъзна какво става. Това беше ТОЙ.
- Леда! - Колкото и да е малко, Локхарт беше вещица и щеше да се опита да помогне. Сетивата на Инфектираните бяха изострени до крайни предели, Сорша продължаваше, Саманта се опитваще да отстрани всеки който се изпречи на пътя й въпреки, че усещаше, че от врата й се стичат капки кръв. Поне знаеше ясно кои са добрите. От прекрасно място, злата се превърна в боен терен, Изабела пищеше, Инфектираните се опитваха да я защитят...Блек така и не разбра защо точно го правят, но тогава в ума ѝ изникнаха думите на Лусия. Когато я инфектира, ѝ заръча да Я пази. Каза ѝ за НЕГО, за това, че трябва да ѝ помогне да Я опази. Каза ѝ всичко и тогава Саманта реши, че в първия удобен момент ще Ѝ помогне.
Сорша продължаваше да се опитва да се пребори с НЕГО, а Саманта бързо отстраняваше придружените ми. Сега ѝ беше много по-лесно да го убива, защото беше инфектирана и много по-силна. Нямаше нужда, когато използва дарбата си да се полу-вселява в тялото на жертвата. Обаче изведнъж усети, че някой захапа ръката ѝ и русокоската изпищя пронизително от болката.
„ ЛУСИЯ! “
Само една мисъл пробяга през ума ѝ. Сети се, че когато бяха на Отвесния Склон, Саманта се беше порязала на едно стъкло...а Лусия изпита болка на същото място, където Сам се беше порязала...Съвпадение? И все пак не трябваше да рискува.

by **Queеn Infеcted.** Сря Авг 17, 2011 5:40 am

ТОЙ ме докопа във вихрушката и ми счупи врата. Болеше неистово и аз щях да полудея. Китката ми беше ухапана. Саманта! Очите МУ ме гледаха толкова противно, че можех да се погубя в тях. Крещях от болка и се гърчех в магията на Сорша. Това бяха едни от най- ужасните ми моменти. ТОЙ викаше през зъби:
-Кажи Й какво МИ каза!- изтръпнах:
- Замълчи, обеща... - креснах при поредното счупено ребро- обеща, че няма да Я замесваш! МЛЪКНИ!- Очите МУ проследиха Сорша и тя литна нанякъде. Двамата паднахме един до друг и за секунди се озовахме в ръкопашен бой. Беше по-силен и по-бърз, но и аз не МУ се давах лесно. За секунди видях Изабела и отчаяното Й лице. Изпратих Й мисъл "Не гледай, моля те! Не гледай как умирам, недей! Не искам да ме виждаш слаба и беззащитна. Изабела знаеш защо го правя. Провалям всичко за да ТЕ спася . Провалям най- прекрасната си нощ, най- хубавите си моменти. Изи стой до Наталия, моля те! АкоТЕ нарани ще умра напразно. Не се съпротивлявай!" Всичко беше хаос с една дума. Инфектирани срещу Първородни и всичко ставаше в изолирана сфера далеч от погледите на другите. Когато ме видеха мъртва щяха да разберат какво се случва. Доун беше оставила букетите на някаква масичка. Погната от двама Първородни раздаваше юмруци и ритници като богиня. ТОЙ и аз бяхме като малкото островче сред всичките невинни. Съборих го на земята и ГО ухапах. Кръвта МУ беше перфектна. През МЕН минаваха всичките МУ спомени. Стоях и ГО остслабвах. Хайде Сорша, хайде! Сорша беше в безсъзнание...

by **Саманта Блек** Сря Авг 17, 2011 5:55 am

– СОРША! ЛУСИЯ УСЕЩА КАКВОТО УСЕЩАМ И АЗ, СОРША! - Саманта крещеше на вещицата, но тя беше в безсъзнание. Някакъв вампир беше забил зъбите дълбоко в кожата на Саманта и тя усещаше неистова болка, следователно Лусия усещаше същото. Русокоската се обърна и заби здрав ритник на този зад нея, точно там където не трябваше и след това приложи дарбата си върху други Първородни. Сорша беше в безсъзнание, Лусия се беше впуснала в ръкопашен бой с НЕГО, ТЯ стоеше зад Наталия и наблюдаваше всичко, крещейки и плачейки. Всички те сякаш се гледаха отстрани...никой не знаеше какво прави, хапеше на посоки, Инфектираните бяха задължени да Я опазят. ТЯ не трябваше да умира.
– СОРША! - Саманта продължаваше да вика на вещицата, докато онзи не се отказваше. Обърна се към него, зениците ѝ рязко се разшириха и той умря. След това се обърна към други Първородни, сякаш бяха безкрайни. А те бяха само...Четири. Четири инфектирани срещу безкрай първородни.
„ Изабела... “
Саманта не знаеше дали го прави, защото беше длъжница на Лусия, или защото просто знаеше...знаеше, че Изабела ѝ е приятелка. Че не може да я остави да умре. Нито НЕЯ, нито Лусия!

by **Изaбелa** Сря Авг 17, 2011 5:58 am

Бях малко парченце стъкло след целия този хаос на едно счупена огледало. Всичи частички се разпиляваха, сблъскваха се и падаха безпомощни. Чувах я, как ме молеше, чувах последните `и думи. Болеше ме. Болеше ме, че не можех да `и помогна, че не можех да помогна на никого. Наталия, Доун, Сорша, Саманта - всички бяха въвлечени в тази вихрушка, всички бяха стъкълца, обречени да паднат. Колкото и да се бореха, щяха да паднат при мен. На дъното, при мен.
"Не ми казвай сбогом Луси. Няма да умреш. Няма да се случи. Ще видиш. Всичко ще бъде наред. Ще успеем. Няма да го позволя, няма да те оставя, Луси, обичам те, не бих ти го причинила."
Не бях сигурна дали ме чува, надявах се, наистина се надявах, че ме чуваше. Исках да знае всичко, да знае, че ще ми липсва болезнено много, че никога нямаше да спра да се обвинявам, ако нещо и се случеше. Хвърлях безпомощни погледи. Доун се бореше с всяка капка сила. Наталия ме дърпаше, за да ме разкара оттук. Сорша изглеждаше бледа и безпомощна. Исках да им помогна. Исках да отида и да прегърна Луси, исках да взема Сорша, да и помогна, да имам силите да помогна и на Доун, но не можех. Дори не можех да срещна погледите им, за да видят колко много ме болеше в момента, че всичко това се случваше. Те бяха въвлечени в това, а нямаха никаква вина. Всички се опитваха да ни помогнат, да оправят това, което а моя вина, но не заслужаваха да свършат така. Не трябваше да умират тук, сега, те можеха да продължат, да ни заобиколят и да си тръгнат. Да ни оставят да умрем в примката на собствените си дела.
"Няма да умреш напразно. Няма да умреш."
Сълзи се стичаха по бузите ми. Не можех да се съпротивлявам на Наталия беше прекалено силна, а аз бяха като парацалена кукла. Влачех се след нея, като не отклонявах поглед от тях.
- Нат! - изписках, когато Доун падна повалена на пода, но тя отново се изправи.
Чувах писъците им. Чувах ударите, чувах виковете, чувах суматохата, чувах разсичането на въздуха. Светлините, хората, аплодисментите, букетите - всичко беше заличено, размазано в една обща картина. Роклите, блясъкът, красотата потънаха в кръв, писъци и сълзи.

by **David Brightmore** Сря Авг 17, 2011 6:07 am

Вече закъснявах ужасно много и бързах колкото се може повече. Щях да вляза през задния вход, когато видях как някакво русо момиче пие кръв от ТОЙ. Доун също беше там, още едно друго русокосо момиче. Имаше трето паднало на земята, усещах че е вещица. Тогава зърнах Изабела, плачеше, а Наталия я дърпаше за ръката.
- Иза!
Извиках аз и се затичах към нея. Какво ставаше? Днес ли щеше да свърши всичко, ТЯ щеше да остане жива, ТОЙ нямаше да я нарани. Нямаше да МУ го позволя. Някакъв вампир се изправи пред мен и изтръгнах сърцето му за части от секундата. Захвърлих го настрани и прегърнах Изабела. Нямаше как, щях да умра за НЕЯ. Щях...щях да дам всичко за НЕЯ. ТЯ беше единствената и неповторимата. Поне си заслужаваше. Това ли беше да обичаш? Да можеш да дадеш дори и живота си? Ако това беше любов, то тогава аз изпитвах най-голямата такава към НЕЯ.

by **Desmond Dessollié.** Сря Авг 17, 2011 6:45 am

Тялото МИ се предаваше. Лусия лежеше върху мен. Приковавайки МЕ с перфектното си тяло и нежните и извивки. Зъбите й ми доставяха агонизиращо удоволстввие. Колкото повече кръв изтласкваше жадно към себе си толкова повече отслабвах физически. В МЕН бушуваше болка,гняв и самота. Бях предаден от нея и заместен от НЕЯ. Изабела се опъваше, знаех, че не мога да Я уловя в този момент. Струваше МИ се, че МагКуин ме опиянява. Косата Й беше вързана на кок, но няколко кичура се бяха спуснали, падайки волно около красивото Й лице. Тя беше грешница, толкова силно я желаех, че не се интересувах от всичките й постъпки. Можех да се погубя само и единствено слушайки гласът й, въртрешният й глас. Говореше на МЕН! "Ако не беше такъв егоист щях да ТИ дам шанс, щях! Искаше ме само за СЕБЕ СИ! Но аз не. Искам само НЕЯ. Може да боли, но няма да останеш жив!" Тогава си спомних първата нощ, когато я съзрях. Бягаше надрана из гората близо до градчето. Бягаше и се молеше някой да я убие. Питайки я защо, тя каза простичко:
- За да не я нараня. Изабела не бива да страда, не бива!- плачейки в обятията ми, крещейки името Й събуди в мен чувства, които ме погубиха. Доведоха ме дотук. Русата самодива ме изпиваше, довършваше всяка глътка живот в МЕН. Бутнах я и тя се изправи мигновенно.
- Не Лусия, ти ще бъдеш МОЯ! Ти си МОЯ!- и тогава тя се загърчи от болка. Падна на колене като наказан убиец и започна да крещи. Умирах бавно с нея не защото бях отслабен, а защото ме болеше да я гледам такава. Веднъж я видях и се стигна до тук. Веднъж видях наранена самодива в гората, а сега виждах победителка. Но границата помежду им беше малка, почти несъщетвуваща.

by Гост Сря Авг 17, 2011 7:19 am

Цялата тази суматоха, всички тези аури насъбрани на едно, всички търчащи хора, търсещи чантите и вещите си, за да се измъкнат по-бързо от награждаването нанасяха психически удари на Локхарт, защото тя нито познаваше някой нито знаеше какво се случва. Стоеше в страни, но гледката, която се разкриваше пред нея беше борба на първородни и инфектирани и.. вещица. Това беше Сорша. Тя трябваше да й помогне, вещиците винаги се подкрепяха. А и без това нямаше какво друго да стори, за да се окаже полезна. Там стоеше.. Един мъж, гол до кръста. Косата му стигаше до раменете, а лицето му бе изпълнено с гняв и злоба. Това ли беше ТОЙ? Този, която искаше да Я убие заради Лусия? Онзи, безгранично влюбения.. Значи не беше само мит или легенда, ами действителна опасност. И сега като Леда не беше инфектирана или поне със засилени качества – тя беше буквално безполезна. Поне за едно можеше да помогне.
- Сорша! – провикна се тя, забелязвайки брюнетката, която беше припаднала на земята. Тя бръкна в чантичката си и извади гринмоара на баба си, в който затърси някаква магия за „съживяване”. Е, вярно беше, че не беше чак толкова силна вещица, затова можеше да премахне поне това моментно състояние. След като най-накрая намери заклинанието, тя разпъна двете си китки на милиметри разстояние от тялото на Хейл и затвори очи. Започна да прошепва някакви думички, а след няколко секунди от носа й текна малка струя кръв, която нямаше как да озъпти, затова капеше върху красивата рокля на Инфектираната. Е, нямаше какво да направи по въпроса.
Две минути вече бяха изминали, а около нея суматохата не преставаше. Мис Мистик Фолс се беше превърнал в ад, а точно победителката се чувстваше сякаш беше в бърлогата на дявола. Тя отчаяно се опитваше да изпие кръвта МУ, за да може да спаси любовта си, както и всички останали. Синекоската не вярваше силно, че това някога би се случило скоро, но пък и се надяваше да се случи.
- К-какво? – някакво гласче беше прихванато от дясното око на Локхарт, което я накара систематично да се обърне. Тя беше отворила очите си! Беше заблудена, не знаеше какво се случваше.. Но после видя НЕГО и всичко, абсолютно всичко й се изясни. Леда беше щастлива, че е успяла, а след това отиде до нея и се опита да се включи в ожесточената битка.

by **Саманта Блек** Сря Авг 17, 2011 7:30 am

– СОРША! – Саманта изпищя и тогава някой отново я захапа.
* Болка *
* Ужас *
* Страх *
Болеше я. Някой беше материализирал болка върху нея. Саманта беше паднала на колене и пищеше пронизително от болката. Изабела буташе Наталия, опитвайки се да ѝ избяга, Сорша едвам се преборваше с НЕГО, както и Лусия. Лусия стоеше върху него и пиеше кръвта му, отслабяше го.
Болката изведнъж изчезна. От различни рани по тялото на Блек струеше бистра, червена кръв, която още повече подтикваше първородните към нея. Тя не искаше да кара Лусия да изпитва тази болка, не искаше да ѝ предава всичко това, но нямаше начин. Беше длъжна да го направи. Беше длъжна да опази НЕЯ!
– Сорша...- Прошепна Саманта докато гледаше безпомощната вещица. Имаше чувството, че чува всичко някак отдалеч, Погледът ѝ се замъгли, краката ѝ не удържаха. Кръвта струеше силно от раните ѝ, но тя нямаше да се предаде. Не и сега. Не и днес.
Саманта се изправи бавно, всичко около нея заглъхна, тя се опита да игнорира писъците и крясъците около нея, писъци от болка, страх...страдание. Съсредоточи се максимално върху НЕГО. Събра цялата си енергия. Причиняваше му болка. След като беше инфектирана ѝ беше много по-лесно...щом Сорша не можеше да помогне, тя щеше да опита. Нямаше да остави приятелите си.

by Sponsored content

Мис Мистик Фолс 2011 г.

Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.

Re: Мис Мистик Фолс 2011 г.