you want to play a game?

by Гост Вто Мар 06, 2012 12:19 pm

Така. Преди да започнете да четете / макар, че изобщо се съмнявам, че някой ще прояви интерес и ще отвори темата / искам да знаете, че това е фен фик хД Използвала съм за герои членовете от Big Bang & 2NE1 / корейски групи / и случката се върти главно около Дара и Джи Ди. Съжалявам, че е толкова кратко и „сухо“, но просто нямах търпение да пусна първата глава ХД Та, надявам се на поне една душа да ѝ хареса така нареченото „произведение“ и да прочете поне една глава. / нищо, че в началото не е кой знае колко интересно. нищо, замислила съм нататък какво става. / ;; Предупреждавам, че в първа глава няма неща, на които да се слага цензура, но по-нататък в фика ще има. Като предстои такава глава, ще маркирам името ѝ в червено ХД
Приятно четене.

Глава I.

<от гледната точка на автора>

Защо винаги се случваше на най-невинните? Тапи за уши, ТАМПОНИ в ушите.. Нищо не помагаше. Нищо не можеше да спре звука на безкрайните стонове и писъци, които идваха от стаята на Джиьон. Да, става въпрос за плейбоя, който всеки ден водеше нова к*рва в стаята си докато безкрайно раздразнената Дара просто стоеше безучастно отстрани и слушаше всичко, чувайки дословно всяка една сричка от името му. Това беше направо гнусно, но не и за него. Това беше станало част от живота му.

„Айш. Не може ли да го правят по-тихо?“

Край. Всичко свършваше сега. И без това трябваше да слезе до пералното помещение, защото Черин я беше помолила. На излизане, Дара взе коша с мръсните дрехи и върху тях постави някаква дебела книга с красива рисунка на твърдата корица, която беше започнала да чете миналата вечер. Поне долу беше „изолирано“ от такива звуци.

–––

- Бейби, отиди да се изкъпеш, а аз ще сляза да пусна дрехите ни да се перат. - той ѝ се подсмихна и ѝ намигна леко, а тя почувства как краката ѝ се разтреперват. Нищо, че Сохи беше просто една от многото му „гаджета“, тя наистина го харесваше и не искаше да се разделя с него.
- Добре, Джиьон оппа! - провикна се тя след него, макар че вече беше тръшнал вратата пред лицето ѝ. Понякога се държеше с нея като с боклук, но това досега не я беше спирало да върви след него като гъзовейка.

–––

Докато горе момичето се къпеше, той вече беше стигнал. Още щом влезе, тя го изгледа с едно от най-странните си изражения. Проследи всяко негово движение – от натискането на бравата да влезе, до момента, в който застана пред пералните, игнорирайки я. За негово нещастие обаче, и трите перални бяха заети. Тя се подсмихна самодоволно, но след това веднага се освести и му подвикна.
- Я*, какво правиш тук?
(* – yah е нещо като корейско обръщение хд Баш като „Ей!“ ;д)
Той я изгледа изпод вежди, а след което се изперчи пред нея, което леко я изплаши.
- Как какво? Да не мислиш, че помещението е твое? - попита той с раздразнен тон.
- О, в никакъв случай. Просто до преди малко чувах писъците на поредното ти „момиче“, излизащи от стаята ти.
- Възбудиха ли те? - попита той и ѝ се усмихна доволен от себе си, а след това посочи въпросните перални. - Кога евентуално ще се освободи някоя? - попита той, продължавайки с раздразнителния си тон. Беше забелязал Дара още откакто бяха започнали университета. Бяха в едно общежитие, всъщност дори стаите им бяха една срещу друга. Това беше причината винаги невинните ѝ уши да понасят мъчението.
След въпроса, който беше последвал, тя ококори очи и усети как бузите ѝ леко се зачервяват. Определено това, което беше чула горе нямаше нищо общо с възбуда, и все пак самия въпрос беше достатъчен, за да те накара да се чувстваш неловко. Така или иначе, тя предпочете да не отговори на този въпрос и го погледна право в очите.
- Нямам идея. - отговори тя и въздъхна облекчено.
- Нямаш идея дали си била възбудена? - попита той с надсмешка, друг беше въпроса, че разбра за какво говореше Сандара.
Тя просто го изгледа тъпо и седна на един от столовете, но не можа да намери книгата си. Най-вероятно глупака, който стоеше пред нея я беше отмъкнал.
- Намерих книгата ти. - каза той и се усмихна самодоволно, подавайки ѝ четивото. - Сега искам награда.
Наистина ли целеше това? Наистина ли сред всички останали момичета той избираше точно нея, точно Сандара Парк, която дори не познаваше? Да. Струваше му се интересна.
- Дай ми целувка.

by **Alex Dupre** Вто Мар 06, 2012 12:36 pm

искам ощее веднагическииииии

by **Уилям Джърнингън** Вто Мар 06, 2012 12:45 pm

Where the fuck is ВТОРА ГЛАВА?! омг. *Ще ти сформираме фенклуб скоро. хД*
Пишеш наистина увлекателно и... Наистина се нуждая от втора глава. Ъ-хъ.
Въпреки, че не съм такава кпоп фенка, (благодарение на непрестанното говорене на Диляна за корейци, корейци и... хъ, корейци.) зная кои са героите.
СЛАВА НА БОГОВЕТЕ и Год блес ю. И сега ще изпълним дните с чакане за ъпдейтване. Йес, йес. хД

by Гост Вто Мар 06, 2012 12:52 pm

омооо *пищи* <333 ЩЕ ИМАТЕ ВТОРА ГЛАВА, ПОНЕЖЕ ВИ ОБИЧАМ ХД ВИЕ СТЕ ДОБРИ ХОРА. :3
Най-вероятно по-късно днес /че ся тряя решавам някви задачи ----.---------/ ще я намиша ии пуснаа ии да ;д :3

by Гост Вто Мар 06, 2012 5:26 pm

Глава II.

- Дай ми целувка.

„Целувка.
Целувка.
Целувка.“

Тази дума проехтя в съзнанието на Дара и преди да се усети, бузите ѝ се бяха затоплили и се бяха оцветили в приятен коралово-червен цвят. Тя се опита да се скрие зад книгата си, но бързо я свали след като разбра, че не върши никаква работа. Тя беше от срамежливия тип, защо я подлагаше на това? А освен това, другия факт беше, че досега не се беше целувала. Ами ако ѝ пуснеше език или нещо такова? Щеше да се изложи. Тя не беше опитна в тези неща.
- Я, да не си полудял? - тя му се развика в лицето и изпъна пръста си напред, сочейки носа му.
Джиьон се усмихна и хвана ръката ѝ, поставяйки показалеца ѝ върху топлите си устни. Тя усети някак приятна мекота, такава каквато не беше усещала досега. Лицето ѝ почервеня още повече, а той се усмихна самодоволно на реакцията ѝ. Очакваше точно това. Беше му толкова забавно да се дразни с Дара, защото винаги се получаваше някакъв подобен комичен за него момент.
Той се приближи по-близо до нея, докато тя се опитваше да си измъкне ръката от здравата му захватка, но опитите ѝ бяха безуспешни и направо напразни. Намръщената ѝ физиономия допринасяше за доброто настроение, което се беше създало около тях. Е, добро поне за него. За нея беше доста неловко и странно.
- Ъм. - тя се опита да наруши тишината, но той я спря, поставяйки своя пръст върху устните ѝ.

<от гледната точка на Джи Ди>

Такава мекота.. Не бях усещал нищо такова преди. Те са толкова меки и.. нежни. Искам ги. Искам да е моя. Искам да я целуна и... никога да не я пусна. Искам да попадне в обятията ми и никога повече да не се измъкне. Тя е красива. Сладка и.. О, боже! Току що ... си казах, че е сладка, нали? Какво ми става? Аз съм Джиьон, играча. Не трябва да си позволявам да се размеквам по някакво такова момиче, което дори все още няма средно големи гърди. А и не е толкова хубава..
Глупости.
Кого залъгвам? Дара е прекрасна.

<от гледната точка на автора>

- Ще ме пуснеш ли вече? - попита Сандара с леко плах глас. Вече беше достатъчно предпазлива.. или поне така си мислеше. Той отвори устата си и лапна пръстчето ѝ, което до този момент беше останало на устните му. Дори пръстът ухаеше прекрасно. Беше мек. Беше нежен като пролетно кокиче. Да. Той не искаше да се откъсне от нея.

„Омо. ОМО! Пабо! Какво прави този глупак! Айш!“

Всички тези мисли преминаваха през главата на доматено-червеното момиче. Това беше минало нейните граници. Беше минало границите на срама на всичко останало. Какво си позволяваше той?
Тя не знаеше как да реагира... Но това... някак си ѝ харесваше. Внимателните движения, с които ГД облиза пръста ѝ бяха достатъчни, за да я накарат да издаде тих и лек, но значителен за него стон. Той се усмихна самодоволно и я придърпа близо до себе си. Беше на сантиметри от лицето ѝ. Тя можеше да усети топлия му дъх и прекрасния му аромат. Сандара затвори очите си и се наслади на това, напълно забравяйки, че във всеки момент можеше да бъде неприятно изненадана с целувка. Или пък приятно? Вече не знаеше какво да мисли.
Джиьон се приближи още малко до нея. Устните им бяха на сантиметри. Не издържаше, просто не можеше. Те бяха толкова примамващи. Преди момичето да се усети, той вече беше притиснал устните си до нейните. Всичко около тях изведнъж се затопли, а атмосферата стана още по-интимна. Лицето на нашето момиче все още беше наистина червено. Но не, този път беше повече от червено. Тя се чувстваше толкова неловко и в същото време това ѝ доставяше огромно удоволствие. Не. Не трябваше. Не трябваше да допуска той да узнава това, но просто не можеше. Тя отново изстена тихо в устата му, след което усети как усмивката му се разширява. Този глупак наистина умееше да прави дните на хората доста странни.

„Омо! Дара! Това е първата ти целувка! Какво правиш?! Защо се оставяш на този пабо да ти я отнеме? Отдръпни се бързо преди да се е задълбочила, недей да го оставяш да си вкара езика в устата ти и да се разхожда из нея като някакъв изследовател в пещера!“ - едно гласче говореше в главата ѝ. Това явно беше гласчето на бялото ангелче от филмите. - „Чакай малко.. Какво по? Какво е това мокро нещо, което отчаяно се опитва да достигне до езика ми? Какво?!“

Тя се чувстваше НАИСТИНА неловко, макар че знаеше, че това са си нормални неща, които всекидневно се случват по повече от милион пъти в света. Защо я беше толкова страх да приеме истината? Защо не искаше да се отдаде на момента, какво ѝ костваше?

„Коства ми първата целувка, идиот!“ - тя отново разговаряше с гласовете в главата ѝ.

Това беше. Официално езика му беше в устата ѝ и изследваше всеки малък детайл. Обхождаше внимателно всяко малко кътче, зъбите, небцето.. и накрая езика ѝ. Той се заигра с него, а тя някак напълно против желанието на ангелчето продължи целувката, продължи малката му игра. И двамата бяха изпаднали в техния си собствен свят и дори не усетиха как Йонбе влезе в пералното помещение. Той беше момчето, което беше наистина влюбено в Дара и можеше да се каже, че и тя изпитваше леки чувства към него. Теянг ококори очите си, защото беше видял нещо наистина потресаващо за него. Той отстъпи една крачка назад и спря смразен. Усети как една студена тръпка прониза цялото му тяло, обикаляйки навсякъде. Той не можеше да повярва на очите си. Неговия приятел, Джиьон, целуваше момичето на мечтите му.. Сандара Парк. Той остана със смразеното си изражение, със същите ококорени очи и пристъпи с бавни и внимателни крачки към една от пералните. Изглежда едната пералня беше привършила. Той се пресегна и извади всичките дрехи, слагайки ги в един от кошовете, на който пишеше „И Минхо“. След което зареди неговите, опитвайки се да игнорира факта, че зад него стоят някакви идиоти, които се целуват. Да. И Дара беше една от „идиотите“ след като беше паднала на нивото на ГД. Но не, Йонбе не изпитваше никакво чувство за вина заради начина, по който беше нарекъл момичето в съзнанието си. Ни най-малка капчица. За него в онзи момент беше важно всичко да свърши по-бързо отколкото трябва, за да може да напусне тази нелепа сцена.
Двамата спряха за миг, за да си поемат дъх и се усмихнаха един на друг. В този момент Дара забеляза момчето, което стоеше там и ѝ се стори някак познато.

„АЙШ, Йонбе опа?!“

В ума си, тя вече беше мъртва. Бързо се измъкна от прегръдката на Джиьон и грабна книгата си.
- Е, получи каквото искаше. Сега ме остави! - провикна се тя и усети как една сълза се стече по бузата ѝ. Този глупак. Сега най-вероятно щеше да изгуби и Йонбе като приятел. Да, тя беше напълно наясно с това, че беше влюбен в нея и именно това беше фактът, който я притесняваше.

„Дара-шши...“

<ОТ ВИКЕХ> Сладури, заповядайте рофл Доволна съм от себе си, че описах една нормална целувка без да се срамувам ХДДДДДДДД Винаги се срамувам от себе си едва ли не, когато стане време за такива неща ;ддд и аз като Дарето. Само където тя го прави наистина *foreveralone*
Ъм да, таа. Надявам се да ви хареса. ХД Chapter III to come!

by Гост Съб Май 05, 2012 4:39 pm

Понеже ми се пише фик се чудя да пиша ли трета глава? ХД

by Sponsored content

you want to play a game?

you want to play a game?

Re: you want to play a game?

Re: you want to play a game?

Re: you want to play a game?

Re: you want to play a game?

Re: you want to play a game?

Re: you want to play a game?