People who make you happy are never the people you expect

First topic message reminder :

Такааа, реших и аз да си направя дневник Описание няма да пиша, вече попълних бланката Предупреждавам, че ще четете на собствена отговорност !!! Тук ще намерите: самоубийствени мисли, депресии, разврат, алкохол, много поезия, обсебване по момичета и др. Сега като се изяснихме, може да започвам
Вчера беше Вторник! За повечето хора - Свети Валентин Мразя го, мразя го, мразя го!! Най-вече поради факта, че от 1 седмица съм необвързана. След година и половина супер драматична и емоционална връзка Денят започна много хубаво Катастрофа! 44 се блъсна в 37 (където бях и аз) Бързах до мола, защото трябваше да раздавам безплатни прегръдки. Супер ентуасиазирана отивам и БАМ! Хората са големи бурсуци Получих само 5 прегръдки Повечето подминаваха и ме гледаха подозрително След това в даскало... започна добре Мацката, по която съм хлътнала, ме гушкаше ии няма да ви казвам после колко време подскачах Поръчахме си китайско и нямах търпение да дойде голямото, за да ядем заедно! Да, ама 2 час трябваше да видя нещо, коетоо my ex girlfriend получи роза от един тъп мравояд Точно пред очите ми Опитах се да не ми проличи, че ми е гадно... фейл-нах много ии дано тя не го е видяла... Следващият час седях до нея Почти не си говорехме Голямото дойде и се оказа, че тъпото китайско беше 17лв ОБИР!!! На всичкото отгоре не ни бяха дали вилици/пръчки ии не можехме да ядем Разбрахме се другото междучасие да си потърсим от лафката пред даскало (не работеше, но го разбрахме в последствие) Последният час пак седях до НЕЯ ии отново не си говорехме Само че имаше един момент когато пръстите ни бяха на см ии за малко да се хванем за ръце... както преди ноо НЕ, излизам от стаята и ония същия мравояд я чакаше и тръгнаха към спирката ARE YOU FUCKIN KIDDING ME?! На среща ли отиваха?! Поревах си малко или пък доста... В таксито към мола и трите ревахме (аз, София Уайлд и една наша приятелка)... След 1 седмица тя вече излизаше на среща Беше ясно, чее ще дойде тоя момент и ще продължи напред, обаче не мислех, че ще е след 1 седмица. Мислех, че ще имам повече време да свикна с мисълта, че не е моя повече На всичкото отгоре и мацката, по която се обсебвам, ми каза, че няма да дойде в мола, щото щяла да излиза ии ест, понеже съм ужасен песимист, си представях какво ли не последните часове. Реших, че и тя има среща иии светата депресия цяла вечер! Таа така мина ''прекрасният'' Вторник Дано поне днес е по-добре

ОМФГ какъв живот имаш хдд

аами, нищо особено свикнала съм вече, но предполагам за другите хора е странен/интересен

Сайръс Гримел написа:ОМФГ какъв живот имаш хдд

+11 хД ;д
Интересен е за мен,не странен.. ^^

хах, притесних се, че може да съм те стреснала емии, не знам, лятото беше по-динамично, амаа и сега бива ако имаш път към пловдив, ще те взема с мен

Е, колко по-динамично... уоу ;D
Много вървежна нещо ^^ АЗ всяко лято ида в Пловдив, да знаеш ;д

ахаха, дооста по-динамично еми, супер де, значи тва лято ще е видим

Депресирах се ужасно много ии чувствам, че ми се говори за Г. затова мисля да ви разкажа как всъщност станаха нещата...
В 8ми клас изобщо не я харесвах, даже ми беше противна, но в края на годината започнахме да си говорим повече и се оказа, че се познаваме Писали сме си в 5ти клас във вбокс ии сме щели да излизаме, обаче аз съм заминала на село и после сме се забравили... Таа, да, явно ни е било писано да присъстваме в животите си...
Лятото след 8ми клас бяхме на лагер и бяхме в една стая с още 3 момичета ии беше суупер яко Обаче една вечер се напих супер много и Г. ме прибра до стаята да си легна ии както седеше близо до мен, аз й казах да се дръпне, защото ще направя нещо, за което тя ще съжалява Тя обаче не се дръпна ии каза, че ми вярва След като поизтрезнях, излезнахме пак и на сутринта осъзнах какво съм казала Цял ден я игнорирах Чувствах се ужасно глупаво, защото тя ми беше в онзи момент най-добрата приятелка После спрях да се държа тъпо и то и лагера свърши. Като се върнахме в Пловдив станахме още по-близки. Постоянно бяхме заедно, говорихме си на ''мило'' и ''слънце'', казвахме си постоянно, че се обичаме, прегръщахме се, държахме се за ръце, говорихме си по нощите, общо взето се държахме все едно ходим Не се отвори дума повече за инцидента от лагера до 15ти Септември Събрахме се момичетата от класа и се напихме и аз отново си отворих голямата уста Казах й, че я обичам по два начина Тя нищо не каза, но нямаше и нужда На следващия ден излезнахме и аз й казах всичко Тоест, опитах се, обаче думите ми заседнаха в гърлото и се наложи тя да ми каже едно ''аз знам всичко, просто го кажи'' Казах й как се чувствам, но беше ясно, че не може да сме заедно, защото тя си е хетеро и не изпитва същото към мен Опитах се да я игнорирам и не й говорех, но не издържах Имах нужда да съм около нея, бях станала зависима и се оказа, че и тя не може без мен Октомври бяхме на екскурзия на Пампорово и аз я предупредих, че като се напия, ще я целуна. Тя каза, че няма нищо против Беше започнала да се държи странно и аз позволих на малка надежда да се загнезди в мен. На екскурзията ТЯ ме целуна, напълно трезвена!!! Пропуснах да кажа, че през този един месец се опипвахме всеки ден като бяхме в тях. Струваше ми се напълно нормално и не го подлагах на съмнение. На следващата сутрин тя се направи, че не си спомня През целия път наобратно не й говорех, докато накрая не си призна, че си спомня, но това нищо не променя Продължихме да се държим по същия начин и в даскало. Постянно заедно и винаги за ръце. Дойде Декември и един ден във Фейсбук ми се падна предизвикателство да напиша любовно писмо на този, който хареса публикацията. Естествено тя я хареса. Постоянно ме врънкаше да й напиша и накрая реших да го направя. На 8ми Декември (още си го спомням) след даскало излезнахме в градската. Седнахме на една пейка и й дадох писмото. Вътре пишеше какво чувствам към нея. Абсолютно всичко. Цялото ми сърце, побрано в 4 страници. След като го прочете, беше ужасно мълчалива. Не знаех какво става и я карах да ми напише какво мисли на телефона, ако не може да ми го каже. И тогава тя ми написа, че и тя се чувства по същия начин, обаче я е страх и всичко е ужасно ново за нея и не иска да ме нарани. Обаче аз не чувах нищо, мислех само за това, че тя ме обича ии тогава тръгнахме Не мога да ви опиша колко бях щастлива, просто не мога. 1 месец перфектното щастие. Нямаше такова блаженство В деня, в който направихме 1 месец, се появи проблемът Майка й се оказа, че е знаела и я накара да прекрати всичко Цяла нощ изкарах на хапчета и на сутринта по най-бързия начин отидох до тях. Говорихме и решихме да се съберем отново. Просто не можехме една без друга. Обичахме се ужасно много. Но трябваше да го пазим в тайна. Не си пишехме майка й като беше в тях. не си говорихме по телефона. Приятелите ни уж не знаеха. Започна едно безкрайно криене и дебнене на момента. Докато не дойде Април и дойде най-големият удар преди Априлската ваканция Г. скъса с мен Опита се да ме накара да повярвам, че никога не ме е обичала, че просто не е искала да ме нарани, но на двете ни беше пределно ясно, че ме лъже. Всички можеха да видят колко влюбени бяхме. Постоянно си правехме изненади. Априлската ваканция беше най-ужасният момент в живота ми. Тогава и се спрятелих ужасно много с Дудата (а.к.а. София Уайлд) Тя ме събра от земята. Буквално. Дойде в 9 часа пред нас и седеше с мен сумати време докато аз си изревах сърцето. Бях таква развалина. 2 седмици само ревях, не ядях изобщо, спах благодарение на приспивателни и отново бях решила да се самоубия. Преди се режех редовно и ходих на психолог. Бях спряла, но онези 2 седмици ме накараха да помисля отново за онези времена. Свалих 10кг за 2 седмици, а когато започнах да ям отново, повръщах всичко и накрая отидох на лекар. Казаха ми, че съм започнала да развивам булимия Чудесно просто На всичкото отгоре, разбрах истинската причина за скъсването ми с Г. - майка й отново разбрала, започнала да я бие, заплашила я, че ще я примести в друг град, обиждала я е, казала й, че я е гнус от нея, че аз съм сектантка и съм й промивала мозъка...
Първият ден от даскало бях решила да я игнорирам напълно. Седях пред нея цял час по химия и веднъж не се обърнах да я погледна. Като би звънецът, излезнах от стаята, но тя ме последва и не издържах. Прегърнахме се и се събрахме отново. Следващите 2 седмици бяха ужасни. Всеки ден тя решаваше нещо различно. Един ден не можеше да продължи, защото я беше страх, на другия решаваше, че ме обича прекалено много и не може да живее без мен. Аз търпях всичко, защото не можех да си представя да живея без нея. Г. е и ще си остана любовта на живота ми. Правихме си планове да живеем заедно, да се оженим, да имаме 2 кучета - мопс и голдън ретривър, да имаме 3 деца (две, от които, тя ще ги роди)... Последният път, в който скъсахме, решихме, че е окончателно. Аз тръгнах с Н. излезнахме веднъж и се опитах да продължа напред чрез нея. Не се получи. Още 1 ден й изневерих с Г. просто не можех без нея, а тя като разбра, че ме губи, направи всичко възможно да ме върне обратно. Ходих 1 месец с Н. като се виждах постоянно с Г. не е извинение, но на Н. не й пукаше за мен и се оказа, че и тя ми е изневерявала с нейната бивша Сега сме приятелки на 4ти Юли си направих татуса и тогава правих секс за първи път. с Г. нейният беше 2 седмици по-рано. В тях. Моят беше тогава, в нас. Болеше ужасно, но го исках. Исках я. Скъсах с Н. и с Г. се опитахме да бъдем заедно, но отново не се получиха нещата. Разделихме се за пореден път и аз тръгнах с Д. (на 25). Ходихме само 2 седмици и се разделихме. После тръгнах с Д., но и с нея не се получиха нещата. През цялото време не спирах контакт с Г., но мислех, че съм я превъзмогнала. Лятото свърши и започна 10ти клас. Събрахме се още първия ден. Не можехме една без друга. Но аз хлътнах по А. съзнанието ми беше напълно обзето и чувствах, че отдавна сме изгубили искрата с Г. но не беше така. Зимната ваканция й предложих брак и тя прие. Влюбих се отново в нея и всичко беше страхотно. Направихме 1 година и бяхме щастливи. Но след ваканцията тя се държеше ужасно студено и аз продъжих да се обсебвам по А. с Г. не си пишехме, не излизахме. Уж бяхме заедно, но не точно. Каза ми, че не е сигурна, че иска да бъде с мен. Била объркана. Но била сигурна, че няма да се ожени за мен. Изтърпях един месец с това държание. Просто не можех да скъсам с нея, не можех. Докато един ден просто не издържах повече. На нея изобщо не й пукаше за мен, а точно предната вечер А. ми беше звъняла цяла вечер и в 5 сутринта ми цитираше поеми по телефона. Не издържах и скъсах с Г. една седмица по-късно беше Свети Валентин и останалото го знаете.
Имах нужда да го разкажа, защото днес едни мои приятели я обиждаха. Те знаят колко ме е наранила, но се почувствах ужасно гадно. Обичам я. Все още я обичам. Вероятно винаги ще я обичам. Не мисля, че трябва да се събираме отново. Въртим се в един порочен кръг - събираме се, тя ме наранява, караме се постоянно, разделяме се ии после всичко наново Но не мога без нея. Пробрах с други хора - не става. Тя пробва с ония мухъл - не става. Защо просто не си позволи да бъде щастлива?! Тя е ужасна страхливка и голям инат, но си е моят инат и я обичам Пръстите ни пасват перфектно, устните ни са точно едни за други, знае точно какво си мисля, разбира ме само с поглед и към никой друг не съм чувствала това, което чувствам към нея...
Не знам, обаче, дали можем да бъдем заедно....

Охх сега като си спомних кво беше и направо ми се дорева
Изпитвам неистово желание да я ударя точно вмомента Защо ли ?

хах, на мен ми се реве от няколко часа тя и пейката помни...
няма да я удряш!!!

Сайръс Гримел написа:Е, колко по-динамично... уоу ;D
Много вървежна нещо ^^ АЗ всяко лято ида в Пловдив, да знаеш ;д

Не е нужно да ти казвам да пишеш като идваш, нали? Ма все пак ти го написах. хДД