Слънчевата Луна

by ???? Сря Сеп 22, 2010 5:47 am

Нещо, което ей сега измислих.. ще направя малко начало, а ако ви хареса ще го доразвия

Часът беше 06:30.. поредната делнична сутрин. Май следваше същото еднообразие от делничните дни за трите изминали години в Ню Йорк. Гадния звук на будилника ми пак се разпищя и се включи радиото. За сутришно събуждане бяха избрали песничка на Dj Sava feat. Connect - Sunshine . Бях задължен да стана и да отида на работа. Работех като шофьор на такси и в този град това беше много трудно. Мислех, че днешния ден ще е същия. Аз ще съм никой за клиентите си, но от днес... животът ми се промени. Станах от леглото и си направих бърза тренировка. За десетина минути загрях с лицеви упори и се отправих към душа. Изкъпах се набързо и се облякох. Старите дънки, оранжевата ми тениска на Найк и скейтърите ми на Airwalk Outlaw. Обляхох си коженото яке на излизане и тръгнах към гаража на такситата. Когато пристигнах там шефът ми се разкрещя:
-мо Най. Пак закасня. Ако искаш да си добър шофьор трябва да стигаш навреме! - след тези думи се качих във Dodge Charger-a си и потеглих. Тази кола беше моят живот. Сам си я купих и тя беше единственото ми постижение. Цяла сутрин разкарвах възрастни жени, Бизнесмени и всякакви други нахални хора. Стана време за обяд и спрях пред една закусвалня. Взех си ябълка и една кола. Нахраних се в колата и се отпуснах за кратка почивка, когато задната врата се отвори и един уплашем момически глас каза:
-Карай. - тъкмо щях да се оправдая, че съм в почивка, но видях оплашеният и поглед и група от хора, който бягаха зад колата. Явно беше в опастност, а думите, който изрече "Моля те" ме разчустваха. Обърнах се и запалих колата. Полетях по улицата и забелязах, че имаше доста голям трафик. В огледалата ми забелязвах големи, черни джипове, който ни следята и нямах намерение да спирам. Щях да спася тази красавица. Минах по тротоара и разбих входа на един от моловете. Карах по тесните пресечки между магазините и излязох от другия вход. Обикалях из улиците на градът и накрая се скрих в един от паркингите. Когато паркирах спокойно в едно място забито в тъмната част на гаража се обърнах към нея и попитах:
-Добре ли си? - тогава момичето ми захвърли 100$ и без да казва нищо излезе. Веднага скочих да я проследя, но нея я нямаше. Тя беше изчезнала без да каже и дума. От скучния си живот разбрах какво да направя. Щях да намеря това момиче и да се запозная с него. След малко получих поръчка от фирмата и отново запалих колата тръгвайки към мястото където трябваше да отида. В края на смяната ми ме, чакаха някакви хора, който искаха да разберат къде е тя. Аз само ги излъгах къде съм я оставил и те ме биха докато не разбраха, че незнам нищо. Бях уволнен и в края на този тежък ден просто се прибрах и легнах на леглото като се попитах:
-Къде си?

by ???? Сря Сеп 22, 2010 8:02 am

Бяг се унесал в сън, който се повтаряше. Това бяха моменти от миналия ден. Само шофиране и как тя изчезва. Коя беше тя? Къде е тя?.. не знаех нищо. На следващия ден се събудих наобяд. Бях се наспал, но бях безработен. От днес нататък трябваше да си търся друга работа. Влязох в банята и докато студената вода ме обливаше мислех как да реша проблемите си. Когато излязох от банята закусих, по скоро обядвах две яйца, с бекон и една бира. Отидох до огледалото и забелязах, че повечето ми рани са зарастнали. Облякох се с дънки, риза и скейтърите и реших да отида да си потърся работа. Първо посетих няколко магазина за техника, после се насочих към пазара, тираджийство, няколко други таксиметрови компаний, но навсякъде получавах отказ. Точно когато се отказах едно момче се приближи до мен и ми каза "Ей пич. Ако мислиш, че си добър шофьор пробвай това" и ми даде постер-реклама на някакво нощни надбяхвания. Прибрах се да си почина от обиколката на градът и да се подготвя за състезанието. Часът беше 23:30, след 30 минути щях да се състезавам.. бях готов. Взех ключовете на колата си и тръгнах на там. Когато пристигнах всички бяха със някакви скъпи коли, целите в тунинг, а аз бях с такси. Някак си ми се присмиваха и никой не желаеше да се състезава с мен. Когато спрях на едно място даже ми провикнаха да се махам от там, но не.. това беше началото на новият ми живот. Никой не знаеше, че под капака на моето бебче се криеше мощен хеми двигател 750 конски сили, с който щях да издухам противниците си. Когато се доближих до старта видях, някакви типове, който се водеха за важни клечки. Застанах до тях и казах:
-What's up? -но те ми се изсмяха в лицето. Тогава реших да се направя на гъзар. Изкрещях:
-Залагам, колата си и още 5 хиляди долара. Това прави общо 40 000$, ако някой има смелоста да излезе срещу мен. - тогава грабнах вниманието на всички. Тия, който бяха пред мен погледнаха колата и казаха:
-Щом смяташ, че ще ни биеш. Ние залагаме по 80 000, на човек. Ако смяташ, че си толкова добър да биеш професионалисти. - Опитах се да сметна и 3 по 80 хилки бяха 240 000$. Това беше моят шанс. Ухилих се и казах:
-Готов съм. - когато те се наредиха на стартовата линия забелязах автомобилите им. Един Nissan Skyline, BMW M3 E46 и Toyota Supra. Те нямаха шанс дори и да са с тунинг. Таксито паркира точно до тях и ръцете ми залепнаха за волана. Отпуснах се, чакайки старта, а когато едно момиче излезе и пусна сутиена си всеки изчака той да докосне земята и потегли. След 2 секунди аз имах преднина пред тях. Трябваше да се направи една обиколка със изненада за финал. Когато набрах смених на втора и неусетно бях на трета скорост. Наближих десен завой и върнах от трета на втора, в критични обороти. Завъртях волана и завоят беше взет на дрифт. Напреднах доста на правите в състезанието, а бързото вземане на завой не им даваше шанс да ме стигнат. Когато обиколихме 7 километров участак навлязохме във финалната права. Водех втория със около 400-500 метра и забелязах, че точно преди финиша имаше линия за влак. След малко червените светлини светнаха и се оказа, че само най-бързия ще има шанс да спечели. Натиснах педала до край и се засилих към нагласения скок, а този с BMW-то зад мен беше пуснал нитро глицерин и не разбрах кога ме е наближил. Когато стигнахме линията аз смених на по висока скорост и колата продължи да вдига милите в час. Движех се с около 200-220 mph и вече катерех скока. Усетих как гумите се отлепят от пътя и влака мина на милиметри или сантиметри от задницата на Dodge-a ми. Когато се приземих финиширах, а другите трима дори не бяха могли да пресекат линията. Слязох от колата супер радостен, а тогава чух познат глас, който каза:
-Хей. Таксиметрово шофьорче. Браво - след като се обърнах тя беше пред мен. Момичето, което возех беше пред очите ми. Аз не знаех какво да кажа, а тя се приближи бавно и ме целуна по устните като каза:
-Не ти благодарих за това, че ме измъкна. - след минута организатора се появи и ми подаде наградата ми, но аз просто я взех без да зная какво правя. Гледах само нея и ми се искаше пак да не изчезва. Усмихнах и се й попитах:
-Ами.. искаш ли да се поразходим? - Тръгнахме по улиците и вървяхме заедно. Говорихме си за различни работи. Тя ми каза името си, което беше Моника Уайт, Хареса и моето и й беше интересно да ислуша защо се казвам Даре мо Най или Никой. Разпитвахме се за любими храни, за филми, места, от къде сме и т.н. След дългата разходка се върнахме при колата ми, а около нея нямаше нищо. Всички си бяха тръгнали и й предложих да я закарам, а тя каза с шеговита нотка "Тъкмо мислех да си викна такси". Закарах я до една къща в Манхатън и слязох да й отворя вратата. Отидохме до входа на къщата и попитах "Ще се видим ли отново?", а тя ме целуна и каза "Ела тук утре в 15:00", след което влезе в тях. Бях толкова щастлив, имах кола, жена и пари. Какво друго ми трябваше? Когато се прибрах скрих парите под леглото и легнах изморен. Отпуснах се и доволно си казах:
-Тук си - след което се унесох в красив сън.

Слънчевата Луна

Слънчевата Луна

Re: Слънчевата Луна