Създаване на човек

by **Aля Салваторe** Нед Юни 13, 2010 7:17 am

First topic message reminder :

Ако искате да си останете човек пишете в тази тема ..

by **Лана** Пон Апр 30, 2012 9:03 am

Име: Лана
Години: 18
Раса: Човек
Външен вид: С дълга, къдрава, рижа коса спускаща се по гърба и като талази от коприна. Очите и са зелени и манипулативни, карайки те да потънеш в тях и да направиш всичко, което тя поиска.Устните и са сочни и плътни и всеки желае да ги целува. Има татуировка на лявата ръка с надпис известен само на нея. Кожата и е бяла и нежна като порцелан. Лана притежава тяло на древногръцка богиня и чар на морска сирена. Облича се по екстравагантно без да се интересува от мнението на околните.
Характер: На пръв поглед е изглежда като доста мистериозна личност. Хората гледат на нея с друго око като че ли е лош човек, заради сравнително лошия си поглед, но всъщност е изключително добър човек стига да имаш нервите да я опознаеш. Не се интересува от това какво мислят хората за нея. Предана е към близките си приятели, които е изгубила в последствие. Обича разюздания начин на живот, не се придържа към определени принципи. Все още мисли плана за живота си. Любимият и цвят е аленото червено. Доста безгрижна и свободна личност. Ненавижда да се съобразява с някой и да бъде поставяна в клетка.
История: Семейството и е изчезнало, когато е била на 5. Израснала е в дом. Минала е през много семейства, защото е била проблемно дете, докато отново не я връщат в дома, но след като навършва 18 заминава за Мистик Фолс, търсейки по-добър живот за себе си. За да изкарва прехраната си Лана пее вечерите в различни пиано барове с мисълта да пробие някой ден.
Допълнителна информация: Лана е пристрастена пушачка. Обича свободния живот. Привлечена е от по-мистериозни мъже. Обича да снима детайли, които малко хора забелязват. През свободното си време пее. Често сменя цвета на косата си. Желае да обиколи света като започва с Мистик Фолс, но там открива доста неща свързани с миналото и, затова решава да удължи периода си в Мистик Фолс.
Снимка:

Lana Del Rey
[ Двойник и другото момиче е съгласно да използвам този лик. ]

by **Queеn Infеcted.** Пон Апр 30, 2012 9:09 am

Одобрена, добре дошла ^^

by **♫Лара♫** Вто Май 01, 2012 5:52 am

Име: Лара Симс (истинско име Лара Конис, сменено когато се опитва да избяга от властите)
Години: 18
Раса: човек
Външен
вид: (поне 4 реда) - Лице, коса, очи. За нея това нямаше значение. Беше
красива и това беше единственото което може да се каже. Русата и коса,
често направена на вафлички се стеляше по раменете 'и. Кожата и е млечно
бяла, с онези алени бузки които и придават невинно детинско изглеждане.
Очите й са сини, в онзи прекрасен морски нюанс който много трудно може
да се сбърка. Лицето и има остри черти, които и придават женственост и
съблъзнителен външен вид.Висока и слаба с прекрасна фигура, но също така
беше и доста силна, тренираше редовно и ходеше на различни бойни
изкуства.
Характер: (поне 3 реда) - Може да се каже, че е доста
мистериозна. Никой така и не разбра коя е тя. Понякога много обичаше да
се смее, да седи навън, да се забавлява, но друг път мразеше всички.
Беше съсипана от нещо, но не казваше на никой. Нямаше кой да и подаде
рък дори и в най- трудните моменти от нейния живот. Нямаше приятели,
всички искаха нещо от нея, преди беше невинна, но хората я нараниха тя
се ядосваше, но най- накрая се примири и просто спря да общува.
История: (поне 7 реда) -

Когато беше малка имаше щастливо семейство. Но тогава тя и майка и
разбраха за лошите навици на баща и като хазар, алкохол и жени. Това
беше първият удар за нея. Вторият беше това, че майка и се оказа, че не е
нейна майка. Лара не можеше да търпи повече това, един ден просто си
тръгна от така наречения си ,,дом". Но не се беше сетилла да вземе пари и
за това на няколко пъти се опита да открадне. Но единия път се опита да
открадне, един доста скъп чсовник и се наложи да си тръгне от страната.

И единственото място което познавала добре бил Мистик Фолс затова отново се върнала тук за да започне нов живот начисто.
Искате да сте такъв, защото - Никой не си избира какъв да бъде
Допълнителна информация:няма
Снимка: Amber Heard

by **Ейдриън Рочестър** Сря Май 02, 2012 3:13 am

Име: Ейдриън Грей
Години: 24
Раса: Човек
Външен вид: Висок и едър.Наистина доста висок. Има сини очи и тъмна коса. Рядко е, но понякога си оставя набола брада, защото с нея изглежда секси. Бяла кожа, красиво лице и ленив, но игрив поглед. Стила му на обличане не е нищо особено. Може да носи всичко, стига да му е удобно. Въпреки, че не се издокарва често, изглежда наистина добре в смокинг.
Характер: Себичен, надменен характер с голямо его. Смята парите за основна движеща сила, и не му пука колко хора ще потъпче, за да ги получи. Пие и пуши, но не позволява на околните да го мислят за напълно развален. Много често е мързелив, но ако се захване с нещо и ако го иска, ще го изпълни със сигурен успех. От друга страна си пада женкар и не може да се задържи дълго със едно момиче. Мрази хората да се изказват лошо за него, дори това да е самата истина. Въпреки многото отрицателни качества в него, едно е ясно - почти винаги е прям и много рядко лъже, особено за неща, от които някой ще го заболи. В редките случаи, които лъже, го прави наистина умело.
История: Първороден син е на последното семейство от една много стара върколашка фамилия. По ирония на съдбата обаче, върколашкия ген е подминал Ейдриън, за да отиде при по - малкият му брат - Натаниъл. За разлика от брат си, той научава родовата тайна още като дете, и въпреки всичко иска да бъде върколак, само и само за да бъде различен, но не получава това, което иска. Извършил е умишлено убийство, за да се превърне, въпреки, че преди това не са се появявали симптоми на върколашкия ген. Винаги е завиждал на брат си, защото получава просто така, това което той е искал от дете. Не крие, че го е обвинявал и за смъртта на майка си.
Още ненавършил пълнолетие, Ейдриън напуска семейството си, защото не може да търпи строгия си баща и неуравновесения си брат - върколак. Преминава през много трудности и малко по - малко научава цялата истина за света. Пътува, като накрая издирва новото местожителство на семейството си, и решава да поостане малко. Все пак за него интригите са интересно нещо
Искате да сте такъв, защото: Защото това ми се върже с историята, която измислихме, а и по - късно мога да се превърна във вампир, за да увелича интригата
Допълнителна информация: -
Снимка: http://prikachi.com/images/239/4715239j.jpg
Лик: Tom Welling

by **Изaбелa** Сря Май 02, 2012 8:34 am

Лара, външния вид, който си избрала е зает. Трябва да го смениш, за да бъдеш одобрена.
Ейдриън, одобрен си. Добре Дошъл!

by **♫Лара♫** Пет Май 04, 2012 12:18 pm

Lady Gaga? Създаване на човек - Page 27 898109

by **Queеn Infеcted.** Съб Май 05, 2012 5:47 pm

Одобрена си, добре дошла =)

by ???? Сря Май 09, 2012 9:31 am

Име:
Eлена Гилбърт (променете го на: Елена Гилбърт)

Години:
18

Раса:
Човек

Външен вид:
Елена е очарователна брюнетка.
Тя има дълги крака,плосък корем и големи месести устни.
Походката и маниерите й са повече от изящни.Момичето има много изразителен поглед и красиви сякаш изрисувани вежди.Косата й е тъмно кестенява и много дълга.Елена винаги я носи изправена.Бузите й имат леко розовеещ цвят.Очите на момичето имат тъмно кафяв цвят,който изсветлява в края.Висока е 1,77,което често й пречи да носи обувки на висок ток.Участието й в групана на мъжоретките я прави по-грациозна.Всяко едно от движенията й са елегантни и красиви.

Характер:
Тя е всеотдайна и мила, остроумна и добра.Eлена много самоуверена.Доста забавна и около нея винаги излиза нещо неочаквано.Обича да се забавлява и да измисля щури неща.Много интересна личност е. С нея никога не се знае какво следва.Това е човекът,с който можеш да се забавляваш,но и да разчиташ.Момичето и прави всичко за приятелите си.Елена е сдържана и тактична.Думата,която я описва най-добре е състрадателна.Елена би направила всичка за близките си,би жертвала дори и живота си.Момичето винаги е готово да помага на всички с каквото може.
Пример за това е брат й,на който Елена помага да премина през тежкия период след инцидента.

История:
Седемнайсетгодишната Елена е свикнала всичко в живота й да е лесно, популярна и лесно приспособляваща се, тя е кралицата на гимназията докато не се случва трагедия, която променя всичко. Родители й са убити в автомобилна катастрофа.
Елена и по-малкият й брат Джеръми се местят да живеят с леля си Дженна. През повечето време Елена простосе опитва да преживее дните с подкрепата на приятелите си и бившото си гадже Мат, с които се познават от деца.Тя се превръща в сянка на самата себе си, несигурна и изпълнена от тъга за родителите си.Хората,на които разчита най-много са приятилките й.
Бабата на Бони разказва на внучката си истории за рода им.
Момичето споделя с приятелката се Елена,но никоя от тях не успява да повярва на легендите за вещици.Каралайн пък се опитва да се наложи в училището.Отношението й към Елена не е същото като преди.Скоро, обаче среща мистериозния, мил и привлекателен Стефан, чието минало и същност поменят живота й завинаги.

Искате да сте такъв, защото:
Героя много ми харесва.

Доп. информация:
Има колие, пълно с варбинка, предпазващо я от влиянието на вампирите.

п.п.: Видях, че момичето, което е с Елена не е влизало отдавна

by **Натали Джоунс** Пет Май 11, 2012 1:47 pm

Име:
Натали Джоунс

Години:
18

Раса:
Човек

Външен вид:
Натали е с дълга катранено черн коса и свтло като на Ангел личице и пленяващи сърцето кафяви очи! Тя не обича да прекарва часове пред огледалото десет минути са и предостатъчни за лек грим и прическа.Стилът и е променлив, както характера й, дрехите които избира винаги опират и до настроението на момичето.

Характер:
Тя е лесно избухлива и много агресивна личност също така тя е и голям инат.Щом иска нещо винаги го получава по какъвто и да е начин.Натали е маниполативна кучка която мисли само за себе, не я интересуват околните нито мненията им за нея.Живота бавно, малко по малко я е направил неблагодарна и манипулативна кучка.Като малка си е била направо ангелче, добро и кротко .. но живота е прекалено жесток!

История:
Родена е в заможно семейство, отгледана е добре имала е чудесно детство живота им върви по мен и масло ... НО не за дълго.На 16 години я изнасилват и край на хубавия и приятен живот за момичето.Тя се затваря в себе си а родителите й не знаят какво да направят за единственото си дете.Натали отказвала да говори, да яде а всяка вечер кошмар след кошмар ..Родителите й биле принудени да я пратят в клиника за душевно болни хора, колкото и да не им се искало се налагало ..
Една дълга и тежка година за Натали в психиатричния център, тя се съвзела но не съвсем същата.Била по-груба и агресивна и избухлива.Родителите й се надявали дъщеря им да се справи и с това.

Искате да сте такъв, защото:
Харесва ми героя

Доп. информация:
-Обича всичко което има двигател
-Манячка на тема "Спортни коли"
-Пие
-Пуши когато е нервна

Odette Annable

by **Queеn Infеcted.** Пет Май 11, 2012 3:16 pm

Katherine Brown написа:

Име:
Eлена Гилбърт (променете го на: Елена Гилбърт)

Години:
18

Раса:
Човек

Външен вид:
Елена е очарователна брюнетка.
Тя има дълги крака,плосък корем и големи месести устни.
Походката и маниерите й са повече от изящни.Момичето има много изразителен поглед и красиви сякаш изрисувани вежди.Косата й е тъмно кестенява и много дълга.Елена винаги я носи изправена.Бузите й имат леко розовеещ цвят.Очите на момичето имат тъмно кафяв цвят,който изсветлява в края.Висока е 1,77,което често й пречи да носи обувки на висок ток.Участието й в групана на мъжоретките я прави по-грациозна.Всяко едно от движенията й са елегантни и красиви.

Характер:
Тя е всеотдайна и мила, остроумна и добра.Eлена много самоуверена.Доста забавна и около нея винаги излиза нещо неочаквано.Обича да се забавлява и да измисля щури неща.Много интересна личност е. С нея никога не се знае какво следва.Това е човекът,с който можеш да се забавляваш,но и да разчиташ.Момичето и прави всичко за приятелите си.Елена е сдържана и тактична.Думата,която я описва най-добре е състрадателна.Елена би направила всичка за близките си,би жертвала дори и живота си.Момичето винаги е готово да помага на всички с каквото може.
Пример за това е брат й,на който Елена помага да премина през тежкия период след инцидента.

История:
Седемнайсетгодишната Елена е свикнала всичко в живота й да е лесно, популярна и лесно приспособляваща се, тя е кралицата на гимназията докато не се случва трагедия, която променя всичко. Родители й са убити в автомобилна катастрофа.
Елена и по-малкият й брат Джеръми се местят да живеят с леля си Дженна. През повечето време Елена простосе опитва да преживее дните с подкрепата на приятелите си и бившото си гадже Мат, с които се познават от деца.Тя се превръща в сянка на самата себе си, несигурна и изпълнена от тъга за родителите си.Хората,на които разчита най-много са приятилките й.
Бабата на Бони разказва на внучката си истории за рода им.
Момичето споделя с приятелката се Елена,но никоя от тях не успява да повярва на легендите за вещици.Каралайн пък се опитва да се наложи в училището.Отношението й към Елена не е същото като преди.Скоро, обаче среща мистериозния, мил и привлекателен Стефан, чието минало и същност поменят живота й завинаги.

Искате да сте такъв, защото:
Героя много ми харесва.

Доп. информация:
Има колие, пълно с варбинка, предпазващо я от влиянието на вампирите.

п.п.: Видях, че момичето, което е с Елена не е влизало отдавна

Елена е първостепенен герой. За тях отговаря Изабела. Пиши й. Иначе не мога да те одобря.

by **Queеn Infеcted.** Пет Май 11, 2012 3:19 pm

Натали Джоунс написа:
Име:
Натали Джоунс

Години:
18

Раса:
Човек

Външен вид:
Натали е с дълга катранено черн коса и свтло като на Ангел личице и пленяващи сърцето кафяви очи! Тя не обича да прекарва часове пред огледалото десет минути са и предостатъчни за лек грим и прическа.Стилът и е променлив, както характера й, дрехите които избира винаги опират и до настроението на момичето.

Характер:
Тя е лесно избухлива и много агресивна личност също така тя е и голям инат.Щом иска нещо винаги го получава по какъвто и да е начин.Натали е маниполативна кучка която мисли само за себе, не я интересуват околните нито мненията им за нея.Живота бавно, малко по малко я е направил неблагодарна и манипулативна кучка.Като малка си е била направо ангелче, добро и кротко .. но живота е прекалено жесток!

История:
Родена е в заможно семейство, отгледана е добре имала е чудесно детство живота им върви по мен и масло ... НО не за дълго.На 16 години я изнасилват и край на хубавия и приятен живот за момичето.Тя се затваря в себе си а родителите й не знаят какво да направят за единственото си дете.Натали отказвала да говори, да яде а всяка вечер кошмар след кошмар ..Родителите й биле принудени да я пратят в клиника за душевно болни хора, колкото и да не им се искало се налагало ..
Една дълга и тежка година за Натали в психиатричния център, тя се съвзела но не съвсем същата.Била по-груба и агресивна и избухлива.Родителите й се надявали дъщеря им да се справи и с това.

Искате да сте такъв, защото:
Харесва ми героя

Доп. информация:
-Обича всичко което има двигател
-Манячка на тема "Спортни коли"
-Пие
-Пуши когато е нервна

Odette Annable

Одобрена.

by **Alaska Young.** Пет Май 18, 2012 2:24 pm

Създаване на човек - Page 27 Tumblr_m42kxkFLZL1r1aft8o5_500

/Sky Ferreira/

Име

Аляска Йънг.

Години

17.

Раса

Човек.

Външен вид

Хората винаги ме питат първо за възрастта.
Никога не те вземат на сериозно. Винаги те питат глупави въпроси от рода на „Не си ли млада? На колко години си? Може ли да ти видя личната карта?” По дяволите, на 48 съм. Мразя, когато те питат първо за годините. Какво, да не им изглеждам на десет? Дразнещо е.
Както и да е. Не мисля, че външният ми вид е чак толкова дяволски важен. Хората все повтарят как не трябва да се съди по външния вид, но не спират да го правят. Лицемерни копелета.
Казват, че цигарите развалят кожата, косата и на практика всичко по теб. Не знам дали е вярно. Може и да е. Може и да не е. Не забелязвам промени по себе си. Избягвам да отделям време за себе си. Понеже е глупаво и няма особен смисъл.
Руса съм. Което веднага предполага да съм „тъпа”. Оставете си с първите впечатления, нямам намерение да тръгвам да опровергавам всеки срещнат. Може и да съм тъпа, може да съм някой скрит гений. Уверете се сами. Ще бъдете повлияни от някакви първични мнения, само ако сте повърхностни копелета. В което съм убедена. Мразя я. И все пак отказвам да я подстрижа прекалено късо. Може да е сламена и гъста, но все пак я държа, без да знам защо, по дяволите, го правя. Просто чувствам, че трябва да го направя и я оставям.
Както и да е. Не мога да преценя дали съм висока или ниска. Не знам точната дефиниция, но мисля че съм със среден размер. Не че променя нещо. Какво ако съм ниска, и какво ако съм висока? Нищо. Всички все се интересуват от такива глупости. Като например „Колко си висока? Кой номер обувки носиш?”. Въпросите са меко казано тъпи. Съмнявам се, че ще променят нещо като Втората световна, ще спрат войните или ще отворят очите на корпоративните идиоти. Не мисля.
Очите ми са жълтеникави и леко воднисти. На идея си нямам какво значи това, но все ми го повтарят. Важното е, че имам очи и мога да виждам с тях. Ако ще и пурпурни да са, не се интересувам много. Все тая.
Казаха ми и че кожата ми е бледа. Все още не мога да преценя дали това е хубаво. Но си е факт. Бледа съм си, а и да искам да хвана тен, това ще стане изключително трудно. Сериозно ви говоря. Проклетата ми кожа не ще да потъмнява. Не че ще я карам де, ако ще. Няма особена разлика дали ще съм с или без тен.

Характер

„Мразех това училище. Беше пълно с—„
„ Но ти мразиш всичко!”
„Не е вярно! Не мразя всичко.”
„Назови ми едно единствено нещо, което ти харесва.”
Тишина.
В главата ми се въртят две неща. Писалката, оставена ми от Бриджит и един зелен пуловер. Което е меко казано смешно. Писалката, която Бриджит ми остави не е нищо особено. Обикновен химикал с капачка, който пише бледо синьо. Просто малък проклет химикал.
Зеленият пуловер? Бях в поредния пансион, Троуксън Стоук. Помня, беше Януари, и имахме някакво събитие. Вероятно едно от поредните скучни мероприятия на г-н Страйдър, директора по това време. Черната ми блуза бе някъде, или в онази проклетия Дженифър, а може би за пране, не помня. А аз нямах какво да облека. Затова помолих едно от глупавите момичета, Рейвън, да ми заеме зеления си пуловер. Бе тъмно зелен, с ръкави, които ми бяха доста големи, но все пак облякох. Така и не ми се отдаде възможността да й го върна, понеже ме изключиха на следващата седмица.
Но както и да е. Да се върнем на мисленето.
Какво, по дяволите, харесвам?
Сещам се само за такива, които презирам.
Презирам киното.
Презирам Коледа.
Презирам розовото.
Презирам фалшивите хора.
Презирам зайците.
И нито едно нещо, което да харесвам.
„Е, видя ли. Няма нито едно нещо, към което да изпитваш нещо различно от омраза.”
„Повтарям, не е вярно! Харесвам много неща.”
„Хайде, де. Кажи едно.”
Отново спирам да говоря.
„Харесвам котките.”
„Те са животни.”
„Е, и? Харесвам котки.”

УОУ.
Отнесох се.
„Опишете себе си с пет думи.”
Не, не и не. По дяволите, не.
Мразя такъв тип неща. Не мога просто да „се опиша”. Как мога да го направя?
Нека пробваме.
Занасям се прекалено честно. Братче, колко често го правя. Виж, миналия Вторник обикалях парка и изведнъж бях в настроение да се занасям. Престорих си, че са ме наръгали два пъти в рамото. Беше повече от забавно. Поставих длан на дясното си рамо и прекарах така два часа, преструвайки се, че спирам кръвта от наръгването. Не спрях да правя физиономии, сякаш се гърчех от болка. Да бяхте видели лицата на минаващите по улицата. О, дали не беше забавно.
Друго, друго…
Не мога да направя нещо, освен ако не съм в настроение да го направя. Не можеш да ме накараш. Или можеш, но все пак ще го направя с нежелание. Не знам. Нямам особено желание да правя неща, които не искам да правя.
Доста съм цинична на моменти. Проклинам и псувам. „Не е подобаващо за дама.” По дяволите, хората които го казват ме подлудяват. Какво значи да съм „дама”? Не искам да съм „дама”. „Дамите” са скучни и нацупени. Не правят нищо друго освен да говорят префърцунено и изискано и да пият чай.
Мразя и изкуствените и престорени неща. Като например „Радвам се, че се запознахме.”. Звучи ужасно само като си го помислиш. Изкуствено и не на място. Но го казвам въпреки това. Казвам го винаги, само на хора, които изобщо не се радвам, че съм срещнала.
Мразя, когато хората ти натякват нещо. По три пъти. Или ти казват кое е вярно, и кое – не. Или когато просто дишат. Дразнещи са. Постоянно се преструват и си мислят, че са „специални”. Мислят си, че едва ли не имат привилегии или нещо от сорта. Което е малко тъжно, понеже ще се прекъснат в същата изгнила плът накрая. Нищо специално или уникално. Хората са отвратителни, престорените им разговори, глупавото им държание, всичко ме кара да искам да повърна. Постоянно обвиняват обществото за щяло и нещяло, а самите те са част от него. Постоянно повтарят, че ги е грижа и са загрижени и всичките тия глупости. Но не е вярно. Те никога не разбират, не се опитват да схванат, не забелязват. Те си остават същите себични копелета, както винаги.
Страхливка съм. Не съм искрена или пък оправна. Няма такова нещо. Прекалено ме е страх от конфликти. Не, не че ме е страх от конфликти. Просто не ги харесвам. Или-… Ъх, трудно е за обяснение. И не ми се обяснява, а дори и да ми се обясняваше, нямаше да ме разберете.
Не съм весел човек. Не съм и кисела през цялото време. Човече, не знам. Трудно е да се опише.
Една от най-страшните лъжкини съм. Не лъжа, за да манипулирам или нещо такова. Господи, не, не си го и помисляйте. Нямам такива цели.
Просто лъжа. Даже и да съм на път за училище, ако някой ме срещне и ме пита къде отивам, съм в състояние да кажа, че съм се запътила за ресторант или за гъби. Доста си е страшно, като помислиш.
Мразя очакванията. Някой все очаква нещо от теб и дяволски дразнещо. Всеки очаква да се държиш подобаващо за възрастта си. Проблемът е, че доста често се държа като дете. Като дванадесетгодишна. Дори и майка ми ми го е казвала. Донякъде е вярно, че се държа като дете. Но не изцяло. Понякога се държа дори като по-възрастна. Но никой не го забелязва. Хората не забелязват нищо.

История

Нямам намерение да си разказвам цялата проклета автобиография. Нито ще запомните нещо, нито ви интересува. На кого му пука къде съм прекарала тъпото си детство, колко двойки съм имала или нещо такова? На никого.
Но доста бих искала да ви разкажа за сестра си – Тая. Беше най-жизненото, радостно малко момиченце, което сте виждали. Беше толкова мъничка и кекава, че би предизвикала съжаление. Но не го правеше, понеже усмивката й компенсираше за всичко. Тая имаше от онези рижави коси, и лице покрито с лунички. Беше страшно умна. Малка многознайница. По-малка е от мен с 5 години. Но независимо от възрастта, за каквото и да й говорех, ме разбираше. Дори и да беше нещо, което не разбира, ме изслушваше. Това е проблемът с останалите хора, никога не те изслушват. Може и да се преструват, че го правят, но не е вярно. Та, Тая бе едно малко слънце.
Разболя се, когато беше на 9. И умря от пневмония. Бе ужасно. Толкова ужасно, че след като научих, че е мъртва се опитах да счупя прозорците на гаража с юмрук. Не се получи особено, понеже не съм от най-силните. Както и да е, нея сега я няма.
Имам друг по-малък брат. С него имаме 7 години разлика. Казва се Грей. Страшно хлапе е. Убива ме. Няма втори. Все е развълнуван за нещо. На моменти е доста чувствителен, но си остава прекрасно хлапе. Не като останалите малки изчадия наоколо. Да имаш Грей наоколо си е истинско забавление. Толкова ентусиазъм не съм виждала да е събран в такова малко телце. Не мога да кажа че е заразителен, но си е дяволски интересно да го гледаш. А да видите как танцува. Повечето хора не могат да танцуват. Мислят си, че умеят някои движения, но истината е, че са ужасни танцьори. А Грей е същински професионален танцьор. Един от най-добрите е, не се шегувам.
Та, каква ми е историята? Не е нищо интересно. Родена съм, отгледана съм в Мистик Фолс. Знам какво има наоколо, не ме мислете за глупава. Все се местя от пансион на пансион, но все ме изключват. Горкият ми баща, нервите му всеки път се късат. Но аз не се насилвам. Не мога да уча, ако не желая да го правя.
Всеки път се завръщам в Мистик Фолс, баща ми е съсипан, а след няколко месеца заминавам за някое ново училище. Прост живот.

Допълнителна информация

- Като комин през зимата съм. Говоря за цигарите, ако не разбрахте.

by **Изaбелa** Съб Май 19, 2012 8:55 am

Одобрена си. Добре Дошла!

by Veronique. Съб Май 19, 2012 12:29 pm

Създаване на човек - Page 27 Astrid-berges-frisbey-1

Astrid Bergès-Frisbey

Досие :

Име : Вероник Самюел Фальор
Години : 19
Народност : Французойка
Цвят на очите : Син
Цвят на косата : Тъмен
Височина : 163 см
Криминално досие : Съдена за убийството на Хавиер Верико ; Задържана за неправомерно употребяване на спиртни напитки и използване на нецензуриран език пред служител на закона ; Задържана за продажба на наркотици.

Бележка от психолог /д-р Пиер Верико / : Госпожица Вероник Фальор не е опасна за околните по никакъв начин. Няма психически отклонения, но е твърде своенравна за деветнадесет годишно момиче. Забелязва се пълно безразличие към всякаква власт.

Външен вид:
Красота !? Нима някой притежава този дар от природата напълно без никакви несъвършенства ? Наистина !? Нима някой би си помислил нещо такова, или би се сметнал за толкова красив, че едва ли не да се обяви за съвършен по всяка гледна точка ? О, моля ви ! Това са пълни глупости.. Дори госпожица Фальор не е съвършена, а какво би останало за другите ! Аах, аах , аах ! Колко хубаво би било всеки да е съвършен.. Но не ! Вселената бе устроена така, че в крайна сметка всеки се караше с другия породен от собствената си завист.
Красота. Красота. Красота. В днешно време красотата бе простичка и те поразяваше толкова бързо , колкото и любовта.. Не ! Всъщност красотата беше любов.. Нима би нарекъл половинката си грозна ? Разбира се, че не ! За теб ще е най - красивият човек на света, както и ти за него.. В това е въпросът.. Любовта !
Вероник.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на махагон.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? ..Тези сини очи.. ах, едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва малката мис щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !

Характер:
Какво разбирате по добър характер ? Изобщо има ли човек, който да го притежава без да цели нещо за себе си.. Разбира се, хората са егоистични създания и всеки го знае. Всеки е бил егоист поне веднъж в живота си, дори за един мъничък, кратък миг, който не помните или е отдавна изгубен в миналото и съвсем не го считате за егоизъм.. Грешите ! Всеки ден, поне за секунда човек е егоист.. Нима някой би пропуснал яденето си през целия ден, за да помогне на напълно непознат ? О, я не ме занасяйте ! Пълни измишльотини .. И не ме съдете за грубия език, а просто бъдете благодарни, че не използвам по - нецензурирани думи..
Отново се отклонихме от темата за госпожица Самюел.. Като за начало бих споделила най - важната част в това отношение.. Тя.. сладкото малко момиченце, което намирате за миловидно.. Е, какво да кажа.. Лъжете се ! Тя съвсем не е миловидна.. Или поне не когато е ядосана.. Мдаа.. Има някакъв странен раздвоен характер.. Получила го след смъртта на най - добрия си приятел.. Още като малка, но не се развивало толкова добре, колкото в днешно време.. Защо ? Е, имайте малко търпение.. Ще стигна и до там .. Обещавам !
Мис, мис, мис... Едно мило и приблизително добродушно момиче, или по - скоро дете.. За жалост все още живее в миналото с цялата си ранимост и нежност. Би било чудовищно да я нагрубиш след като е изживяла толкова много.. Всяко нещо би могло да я разстрои, а другата.. Тази й злобна черта би била доволна да се появи на момента и да срине авторитета ви само с думи.. Но сега не говорим за нея ! Фальор все още е на първо място... Приказливка, която често се смущава от незначителни неща, като.. Разговори с непознати, хвалби по неин адрес и какво ли още не.. Би ми отнело твърде много време да обясня всичко ! Ника е момичето, което обича детството си до толкова, че все още не може да се раздели с него.. Понякога се държи твърде детински що се отнася до забавленията..

----------------------------------------------------

Тишина. Проточи се толкова дълго, че госпожицата забрави за насъбралите се хора, които натрапчиво продължаваха да обхождат финото й лице с поглед. Всеки един от тях виждаше тъгата в големите й сини очи, но това разбира се не ги интересуваше толкова.. Искаха да я разпънат на кръст, да изкопчат всякаква информация от нея само, за да се забавляват, за да я наричат "Убийца !".
- Госпожице Фальор, отговорете на въпроса ! - строгият монотонен глас на ниската, пълничка жена прониза тишината. Всяко едно човешко същество в залата потръпна от внезапната уплаха, но уви обвиняемата не помръдна. Тя отмести измореният си поглед от ситните дъждовни капки, които се стичаха една след друга по мръсния прозорец и разсеяно погледна по посока на гласа..
- Бихте ли повторили, моля.. - прошепна едва чуто. Гласът й бе променен, натежал. Упорито се бореше да го изтъни, просто да го извиси с няколко октави, за да може господин съдията да чуе нелепата й защита. Уви, нямаше успех. Буцата в гърлото й така се бе вкопчила в идеята да й попречи, че бе едва ли не невъзможно да проговори нормално.
- Познавахте ли жертвата - Хавиер Верико ? - процеди през зъби дребната адвокатка. Ах, безразличието на госпожица Фальор така я влудяваше ! А факта, че не разбираше на какво се дължи допълнително подхранваше отрицателните й емоции..
- Да. - въздъхна изтощено, сякаш отговаряше на този въпрос за десетен хиляден път.
- Вие и господин Верико бяхте ли близки ? - поредният познат до болка въпрос. Вероник също започваше да се ядосва, а това не бе в нейна полза точно сега.. Впи поглед в арогантната усмивка на адвокатката и замислено присви устни. Искаше й се да излъже, за да получи разнообразието, за което копнееше от няколко месеца насам.
- Да. - измънка разсеяно. - Имахме връзка, госпожо.

***

/Спомен/

Мрак. Силните дъждовни капки, разбиващи се в земята, се сливаха с горещите й сълзи. Гледаше го. Бе в ръцете й, неподвижен и студен.
- Събуди се ! - прошепна умолително, но думите й се загубиха глухи и нечути от никого. Част от нея умря в онзи ден. Сърцето й бе разбито на милиони парченца.. необратимо. Прегърна го. - Не ме оставяй. Ние се заклехме, помниш ли ? Винаги заедно... - продума през хлиповете си. Болката бе изгаряща, убиваща. Протегна треперещата си ръка и извади от пазвата си мъничък прозрачен медальон, в който бе поставен крехък розов цвят.
- Виждаш ли ? - усмихна се тъжно . - Пазя го вече толкова време.. Ще те пазя в сърцето си, като изпълня обещанието си.. за теб. - прошепна, а ситните сълзи отново покапаха по бледото му и безжизнено лице. Вече беше свършило, той си бе отишъл като блед спомен. - Обичам те .. - каза тихо. Беше както той го искаше, безгрижно и невинно. - Сбогом . - измънка с треперещ глас и внимателно целуна устните му... Тогава видя и светлините.

/Край/

***

- Не разбирам.. - каза тихо, невинно. Наистина не разбираше. Логиката им бе погрешна.
- Не се отклонявайте от темата, госпожице Фальор ! - скастри я адвокатката, но съдията.. Той й направи знак да замълчи. Искаше поне веднъж да се докосне до мислите на обвиняемата, която бе така загадъчна в съдебната зала. Сякаш нарочно се опитваше да стовари вината върху себе си..
- Не разбирам.. - повтори още по - тихичко.. Очите й се наляха със сълзи, а буцата в гърлото й сякаш се уголеми двойно.. - Защо го правите ? Задавате едни и същи въпроси, обвинявате ме в убийство.. Убийството на скъп за мен човек. Разпъвате ме на кръст без да осъзнавате колко грешите, по дяволите.. - думите й бяха преминали в бурни хлипове..

●●●●●

- Моля седнете, Вероник. - ясният гърлен глас на тъмнокосият мъж изкара госпожицата от транса й. Приликата им бе удивителна. Та тя дори не подозираше, че братята Верико си приличаха толкова много.. Не бе виждала тъмнокосият от години.
Господинът нетърпеливо направи жест с ръка към кожения диван. В очите му се четеше вълнението, което Хавиер изпитваше всеки път щом зърнеше любимата си. Но уви ! Него вече го нямаше, а мис Фальор продължаваше да изживява своята агония покрай убийството му.
- Нима ще ми говориш така, Пиер ? - попита дръзко, настанявайки се на удобния диван с цялата си наглост. - Нима не се познаваме още от деца едва ли не ? - продължи възмутено..
- Разкажете ми за детството си.. - настоя напълно игнорирайки въпроса й. Подготви тетрадката си и четливо изписа името й , подчертавайки го с две дебели линии. Миг по - късно погледна Вероник, която раздразнено подбелваше очи.
- Имах щастливо детство до шест годишна възраст, господин Верико.. - потръпна при споменаването на фамилното му име.
- Какво се случи след това ? - въпросът му бе безсмислен. Той също бе изживял голяма загуба по онова време.
- Най - добрият ни приятел почина.. Нима не помните ? Всички се променихме от тогава. - подсмихна се арогантно.. Покрай цялата тази шумотевица с убийството, Вероник се бе превърнала в безчувствена парцалена кукла.. Играеше театър отлично прикривайки лесно ранимите си чувства.

/Спомен Втори/

Миризмата на болничното отделение нахлу в малкото съзнание на госпожица Фальор.. Тя пристъпи напред с малките си боди крачета оставяйки мокри следи по черните плочки.. Все още не осъзнаваше какво всъщност се случва, вероятно нямаше и да разбере докато не се случеше или поне докато Сами не й кажеше.. Сами !? Той мразеше да го нарича така и въпреки това всеки път й прощаваше с ведра усмивка.. Тя бе малкото му Слънчице и как не ! Беше перфектна, до колкото можеше да бъде един човек.. Бяха заедно от пеленачета едва ли не, а сега беше време да се разделят.. Завинаги !
- Хей, Ника.. - прошепна нежно момченцето протягайки изнемощелите си ръчички към русите й коси. Сините й очи се разшириха, а краченцата й зашариха по - бързо по пода.. Приближи се и с блажена усмивка му позволи да докосне коприненото й оръжие.. Ах, колко го обожаваше само ! Как изобщо щеше да понесе мисълта, че няма да го види никога повече след като вече всичко ще е свършено !? Оу, тя съвсем не бе толкова глупава и почти разбираше какво всъщност се случва, но почти не беше напълно !
- Хайде ! Трябва да поспиш.. - измърмори с онзи френски акцент, който притежаваше по наследство.. - Уморен си, Сами.. - прошепна и нежно погали личицето му, преди стреснато да запуши устните си с две ръчички.. Бе забравила че не трябва да го нарича така..
Тишина.. Проточваше се толкова дълго, докато тя упорито стискаше студената му ръка.. Бе заспала върху неудобният дървен стол, въртейки се неспокойно, но така и не пусна ръката му ! Той я бе помолил да стои с него до края без да пророни и една сълза..Малката й невинна душица се разяждаше отвътре.. Тя не успя да спази обещанието си, бе плака през цялото време ! Нежното й личице бе измокрено и изнемощяло. Сънуваше последната им игра в парка чак до сутринта. Усмихваше се детински на без да осъзнава реалността, която щеше да я връхлети много скоро !

/Край/

by **Изaбелa** Съб Май 19, 2012 1:52 pm

Трябва да опишеш характера и външния си вид с поне 3 реда.

by Veronique. Съб Май 19, 2012 2:21 pm

Сега !?

by **Tanner Foster.** Нед Май 20, 2012 2:49 pm

Ache in my leg from a broken seat.

танър фостър. 19. човек. fc: caleb landry jones

Много е гадно, когато всички те отритват. И после да трябва да си измисляш свой собствен свят. Да, естествено, че е прекрасно в него... прекрасно до един момент. Този, в който всичко става прекалено еднообразно и мозъкът ти не може да се развлича сам. Секундите и минутите минават все по-бавно и все по-бавно, докато накрая... всичко не умира в застой. Гадно е. А и много се дразня на тези, които тръгват да казват репликите, че ние сме си го направили такова. Не, не е така. Изобщо.
Бих казал, че съм като котка, ама туй няма да е вярно. Чисто човешко същество съм си, за жалост. Иска ми се на света да съществуват и представители на други раси, но това е абсурдно. Като книгите за Хари Потър - надяваш се, че Хогуортс е реален и че ще получиш писмото, когато си на единайсет, но то така и така не идва. Ако имах магия, бих направил много неща... но за нещастие нямам. Което е гадно.
Мечтател съм. Ама то... Какво да се прави. Когато нямам нищо друго какво да правя, върша ето това. Мечтая. Понякога е приятно занимание, понякога е ужасно. Не, не отегчаващо, никога не се бих отегчил от това, да мечтая, ами понякога мислите ми взимат такива насоки, че чак се депресирам. Такъв съм си.
Според останалите явно много обичам да се депресирам. Но аз нищо не мога да направя по въпроса. Вижте сега, не сте ли изпитвали поне веднъж ужасното чувство на самота и агония, че няма някой, с когото да си поговориш? При мен това е през цялото време. Иначе свикнал съм. Рано или късно - няма как. Трябва да го приемеш.
Лека-полека това са причините и да започна да стоя настрана от другите хора. По принцип избягвам контактите. И физически, и емоционални. Иначе лесно се привързвам към някого или нещо. Главният въпрос е как да се запозная с него.
А то май... ние не се запознахме.Името ми е Танър Винскот Фостър. На деветнайсет години, от Шотландия. Там съм израснал, там винаги съм живял. Поради смяна на обстановката или нещо друго се озовах преди няколко месеца тук, в Мистик Фолс. Може би наистина главната причина е разнообразието. Но както и да е. Висок съм, тъй да се каже, и слаб като върлина също. Не тренирам, не се опитвам да имам някакви мускули, колкото и да са минимални те. Избягвам всякакви ‘здравословни начини на живот’. Няма нищо по-хубаво от МакДоналдс. Очите са ми сини, а косата оранжева, червена, моркова... както искайте я наречете. И имам лунички навсякъде си. И по лицето, по ръцето. Да, притежавам типичните гении на един шотландец. И ирландец. Абе, схваща се бързо, че идвам от онези страни. Дори и начинът ми на говорене е издайнически. Уф, май всичко по мен е такова.
Стеснителен съм. Особено покрай момичетата. Винаги когато има около мен такова, или ще се спъна, падайки на земята, или ще се самоударя, или... нещо друго, което ще ме доведе до саморъчно нанасяне на рани. Ама и в това съм свикнал.
Друго, друго... май няма такова.
И слава Богу.

Time may change me,
but I can't trace time.

- Ставай.
О, Всеки. Божи. Ден. Едно и също. Напред-назад и напред и назад. Вече започваше да му омръзва. Но дали можеше да се възпротиви? Разбира се, че не. И уста да отвореше, то думите му нямаше да се чуят. Естествено, имаше и моменти, в които набожността, че щеше да дойде нещо по-добре, да го обземаха, ама... те си бяха редки-редки. Колко да са редки? Излключително редки, драги ми.
И навярно щяхте да си кажете тук сега - ‘Ама защо сега така? Все щеше да има хубав ден, нали?’
Оф, зарежи.
{два дена по-късно.}
Пронизителните викове на пристигащи и заминаващи влакове огласяха гарата на Единбург. Танър се огледа наоколо. Толкова моного непознати лица, които виждаше за пръв и последен път. Да, май това щеше да направи. Имаше момент, в който нервите му не можеха да изтърпят, и той бе настъпил.
И като всеки персонаж от книгите или от филмите нашият герой се нае да си направи пътешествие. У него се бе появила странната вяра, че нещата можеха да се променят. Към нещо много по-добро. Беше си много скептично настроен, но все пак - каквото и да правеше, чувството не го напускаше, въпреки всичко. Може би наистина нещо хубаво щеше да се осъществи, а?
Времето щеше да измине и до неговия влак...
...
..
.
И измина.
Отварящи се, плъзгащи настрани врати, издаващи онзи специфичен ‘хуъшш’ звук, все едно се намираш в тайната пещера на някой зъл гений, многото тълпи хора, които се качваха в машината, пътуваща по релси. И той, който беше също като тях. Бързаше да си намери купе. На по-хубаво място. Като прозореца, може би. Следваше примера на брат си. Подобно на него, сега изчезваше от града. И от страната. Всъщност... от колко време не го бе виждал?
О, колко скучен Танър си беше.

by **Крис Прескот** Нед Май 20, 2012 3:59 pm

Крис Прескот
/Том Фелтън/
Създаване на човек - Page 27 Tumblr_m4aqt5Xcbj1qcinuoo1_500

Двадесет години, Лондон, човек, зодия везни

Външен вид:

Светла коса и очи, типични черти за един англичанин. Плътни устни, изразени скули и понякога избил тънък слой брада, който покрива брадичката и част от врата му. Но нещо отличава Крис от другите, прави го уникален и неповторим. Но не е лицето му, а беглите криви усмивки или замислените тъжни погледи, които се появяват на него. Това не е косата му, а прическата, която всеки ден е различна. Това не са очите му, а сините светкавици, които проблясват в тях, когато се ядоса. Детайли. Те правят човека такъв, какъвто е.

Характер:

Трудно е да се опише характера на човек, който всяка минута мени мнението си. Ако кажем противоречив, ще е прекалено клиширано, затова нека просто кажем различен. Има много различни хора, в различни аспекти с различни лица и различни истории, но малко хора са точно толкова и така различни като него. Прескот е затворен и самотен понякога, но в повечето време играе игри, непосилни за някои хора. Разкрепостен е и обича да показва себе си, ала понякога хората се държат на прекалено разстояние от него и това го задушава. Себелюбив е, донякъде. Саркастичен е до... всякъде. Сарказмът му е втора природа и, смесен с фино чувство за хумор, бива един от плюсовете на личността му. Обича да пътува и не се задържа на едно място за много дълго време. Може да свири на барабани, но рядко споделя за това с някого, защото свири само когато е тъжен. Мрази да чете, но за сметка на това е един от онези хора, с които не можеш да си избереш филм, защото е гледал всички от видеотеката. Гледа на живота като на игра и в общи линии играе много добре. Извлича изгода от ежедневни неща и има изявени качества на лидер. Убеждава хората лесно да го послушат и до известна степен е свикнал нещата да му идват наготово. Има ужасно много приятели, като част от тях са нещо като подчинени, а щастието рядко го изоставя. Когато се случи, пък, бързо се връща.

История:

Крис е роден в средата на септември през 1992 година. Майка му го родила в един от най-мрачните дни през годината, навън имало невиждана виелица. Малкият Прескот бил единствено дете и, естествено, бил обгрижван от родителите си, което донякъде не било много хубаво. След няколко години малкият Крис започнал с пакостите, на които родителите му не били свикнали. Понякога малкото момче се затваряло в кухнята и удряло по капаците на тенджерите, което принудило баща му да купи на сина си барабани. Прескот бил много музикален и веднага схванал идеята за инструмента, като когато бил на седем, майка му трябвало да счупи палките за барабаните му на две, за да може да заспи вечерта. Когато станал на дванадесет, баща му починал. Денят бил ужасно тъжен, тъй като за дванадесет години, Крис се бил привързал ужасно много към баща си. Но също така денят бил и щастлив. Защото на него се запознал с братовчедка си - Кейт. Колкото и нелепо да му звучи името й (и да не го крие) те стават най-добри приятели. Сега ще сложим една пауза, за да опишем запознанството им, което в бъдещето на Крис ще изиграе главна роля.

Тъжната музика струеше от невидимите инструменти, сложени някъде в тавана на църквата, а баща му стоеше легнал в махагонова кутия с отворен капак. Беше мъртъв. Непосилно бе за едно дванадесетгодишно дете дори да си представи какво всъщност значи това, а Крис трябваше освен това да приема съболезнования с плачещата си майка на рамо. Едни и същи сковани лица и тела, облечени в черно, казваха едни и същи думи с един и същ тон. Опашката сякаш нямаше край, но най-сетне беше към края си, когато се появи едно русо момиче, което приличаше досущ на него, само че бе с дълга коса и по-нежни черти. Освен това, тя също носеше черни дрехи. Но на диплите на късата рокличка, сякаш против правилата, но абсолютно неумишлено, стоеше красива бяла маргаритка, откъсната от лехата пред църквата. Момичето се усмихваше, но някак измъчено, и преди да даде съболезнованията си, сложи маргаритката в ръката на Крис, която той подаде за здрависване. Това го учуди. А момичето се усмихна по-широко и каза с тъничък глас:
– Ето. За да си спомняш, че надеждата винаги остава и че винаги ще има някой, който да държи на теб.
Кейт беше с няколко години по-голяма от него и той си нямаше идея какво трябва да значи това, но каза тихо:
– Благодаря.
И го каза с онзи глас, който наистина изразяваше благодарност. А в бъдеще той много рядко щеше да благодари на който и да е.

След години този спомен още предизвикваше умиление в душата му и от този ден нататък Кейт стана най-близкият му човек. Защото можеше да изтълкува думите от погребението и защото тя бе най-удивителният човек, който някога бе познавал. Олицетворяваше всичко, което той беше някога и всичко, което искаше да бъде. Идол. В наши дни, той има образование за лекар, но не работи. Издържа се с огромното наследство на баща си, което би му стигнало до края на дните, а заниманията му са... хм, не с човеци.

by **Queеn Infеcted.** Пон Май 21, 2012 5:48 am

Одобрен си ^^

by **Tanner Foster.** Пон Май 21, 2012 2:14 pm

Ами аз? (:

by **Josh Ackles** Чет Май 24, 2012 7:10 am

Създаване на човек - Page 27 Tumblr_m4ex52KnNJ1qb9cuto4_250

Създаване на човек - Page 27 Tumblr_m4ex52KnNJ1qb9cuto1_250

Създаване на човек - Page 27 Tumblr_m4ex52KnNJ1qb9cuto6_r1_250

Джош е роден в Лондон. На 20 години е.
Родителите му били заможни,затова му позволявали всичко. Джош има две по - големи сестра,които обича. Джош прекарва пет години в Лондон,когато внезапно родителите му решават,че трябва да се преместят. Отиват да живеят в Париж,където Джош има братовчеди. Остават там за известно време.
Един ден най - голямата сестра на Джош решава да замине. Скоро другата сестра на Джош също напуска семейното гнездо и Джош остава сам с родителите си,които със всяка изминала година ставали все по - досадни.
Много бавно,Джош започвал да клони към лошия път. Разбира се,веднага щом разбират родителите му се опитват да помогнат,но това само влошава нещата. Джош настоява да събере отново цялото семейство,затова на 16 год. бяга от дома си за да доведе сестрите си.
Скоро цялото семейство е отново заедно,докато един ден Джош не намира някакви странни документи. С помоща на сестрите си,той разбира,че баща му има друго дете.
Майката на Джош приема доста трудно новината,затова на мига се развежда с мъжа си. Джош се чувства невероятно зле,затова няколко пъти опитва да се самоубива,разбира се винаги бе успех.

"Всичко ще бъде наред мамо" - каза Джош,усмихвайки се. "Заминавам за една година,няма защо да се тревожиш за мен."
Майката на Джош трудно можеше да бъде успокоена в подобен момент. Сина ѝ занимаваше и не се знаеше кога ще се прибере. Дори и той да ѝ казваше,че е само една година,нещо вътре в нея ѝ казваше,че това е последната им среща.
Джош се качи на самолета и малко по - късно вече не беше на континента.
"Може би е за добре" мислеше си той. "Трябва да продължа живота си"
Колкото и да опитваше да се успокои,Джош винаги се тревожеше за майка си. Такъв си беше той. Тревожеше се прекалено много. Привързваше се прекалено бързо. Никога не правеше лошо на хората и може би това един ден ще му изиграе много лоша шега.

Джош погледна през прозореца на стаята си. В тъмнината не виждаше нищо,но беше сигурен,че там има някой. Беше твърде уплашен за да заспи и твърде уплашен за да стори каквото и да е. Тогава изведнъж вратата се отвори с трясък и в стаята влетяха трима или четирима души. Нападнаха Джош,пребивайки го зверски. На сутринта Джош намери следи от ухапвания по ръцете си. С времето Джош започна да изучава ухапванията и много скоро разбра,че те са направени от вампир,в началото му беше трудно да повярва,но след време всичко вече му беше напълно ясно. Скоро той разбра за един малък град наречен Мистик Фолс,където живеят други такива същества. Любопитството му го накара да отиде там.

"Ало,мамо" започна несигурно Джош,надявайки се да не разстрои майка си.
"Ало" гласа от другата страна беше толкова познат за Джош. Джош погледна към телефона си за да се увери,че това е правилния номер.
След малко събра смелост,преброи до 10.
"Татко,какво правиш там?" попита любопитно Джош.
"Ъмм...мислехме да ви го кажем на някоя семейна вечеря..но..работата е там..Джош,с майка ти се събрахме"
"Добре,заминавам за Мистик Фолс,ще може ли да ми заредите кредитната карта и ако може да не ми пращате картичка за сватбата"

---
Джош свири на китара и пиано.
Има четири татуировки.
Обича желирани бонбони.
Обожава да гледа филми и сериали.
На скоро си счупи носа.
Романтичен е.
Вярва във вампири.
Привързва се невероятно бързо.
Понякога обича да прави драми.
Обожава да снима.
Обича музиката (Lady Gaga,Coldplay)
Много бързо се ядосва.
Обича реда.
Обожава да съди другите хора.
Работил е в няколко заведения за бързо хранене.
Мрази да му казват какво да прави.
Обича да осиновява бездомни животни.

by **Queеn Infеcted.** Чет Май 24, 2012 4:01 pm

Одобрени сте!
Извинявам се за закъснението. ^^

by **Anders.** Съб Май 26, 2012 9:09 am

Име: Любовь Донецк
Години: 17
Раса: Човек
Дарба: -
Външен вид: Висок? А не, те украинците не са високи. Има-няма 172см, но пък не му и трябва повече, с оглед на това, че е 70 килограма. Ако беше по-висок, дрехите щяха да стоят като на закачалка върху него. През повечето време от живота си е бил с къса коса, на цвят е тъмна и когато е прекалено къса издава присъствието на малко по-големите му уши, които на моменти стърчаха встрани като пеленгатори. Без значение, дали се усмихва или не, носът му си оставаше широк, но това не го притесняваше особено, пък и той не обръщаше внимание на сквернословията отправени към негов адрес.
Характер: Набляга повече на действия, отколкото на думи. Застъпва се за фразата "повече работа, по-малко приказки". Може на моменти да е избухлив, но това е когато бива командван. Иначе е добродушен, все пак е човек - хората са добри, защото имат чисти души (поне повечето). Но пък всичко идва от родителите. Образованието, което е получил от тях, е перфектно - изчистен етикет на разговор, добро отношение с останалите. Никога не е бил оставян без надзор, без подкрепа, което пък от своя страна го прави толкова сигурен в действията си. Обича да се сближава с приятелите си. С по-близките от тях той се отнася по по-специален начин, тъй като, както вече споменах, обича да чувства подкрепа от близки хора.
История: *историята се пише от името на разказвача*

...за семейство Донецк ли? Да, да, спомням си. Беше толкова отдавна...
Та, те са дълъг род, чиято фамилия е дала началото си около 250 години назад, назад във времето. Но не смятам да ви занимавам с цялата тази скучна приказка. Най-вече искам да ви представя най-младия член на семейството, а именно Любовь.
Роди се на 4 Август 1994 година в Талин, тъй като семейството му бяха отишли на почивка там за през лятото - Ребека (майката), Гримнар (бащата) и малкия, нероден дотогава мъник, в корема на майка си. Бяха толкова щастливи когато се върнаха, тъй като никой не подозираше, че може да се случи подобно нещо точно по време на отдиха им в Естония. Още стъпили на летището в Киев, те пожелаха веднага да се резервива най-елитния ресторант в родния им град Донецк, където да направят грандиозно празненство по случай новото попълнение в семейството.
Минаха години след това, Любовь порасна и напълно олицетвори името си - превърна се в страшно мил и обичлив младеж, какъвто е и досега. Понякога изпитва различни изблици, които не му пасват на названието, но те са мигновени или траят няколко минути, а след това всичко се връщаше по старому.
Растеше и растеше. Запленен от науките, едва 14 годишен преоткри магията на химията. Тя го обладаваше...
...или пък той нея - с часове стоеше пред старите учебници на баща си и се взираше във формулите, от които абсолютно нищо не разбираше, но просто му бяха интересни - толкова дълги и сложни. И въпреки това увлечение към природната наука, малкия мечтаеше да бъде ЧОВЕК. Ще кажете "о, колко странно, а той всъщност какво е?" - ами, честно казано, да си човек означава да обичаш и да вярваш, а хората около него не са такива. Точно по тази причина самия Любовь не искаше да абсорбира влиянието на другите и да се превръща в тях. Искаше да е нормален ЧОВЕК.
Искате да сте такъв(човек), защото ..
...защото съм такъв(човек).
Допълнителна информация: -
Снимка: Създаване на човек - Page 27 Eden_en_selection_Belge

Създаване на човек - Page 27 Eden_en_selection_Belge

Еден Азар

by **Isabel Richardson** Съб Май 26, 2012 6:01 pm

Име:Габриел Уолтън

Години:17

Раса: Човек

Външен вид: Габриел е висока и слаба млада дама с дълга чуплива тъмно кафява коса.Очите и са светло кафяви. Стила и на обличане е винаги в крак с модата.Обича да носи високи обувки които подчертават тънката и стройна линия. Има няколко татуировки по тялото които я правят да изглежда още по привлекателна и секси за мъжките очи.

Характер: Габриел е едно доста забавно момиче.Обича да е по купоните и да се забавлява с приятели.За нея няма невъзможни неща.Обича да си играе с мъжете.Непредсказуема е.Често прави необмислени постъпки но никога не съжалява за тях.Попринцип не пуши но имам моменти в които пали цигара.

История: Като малка Габриел е едно спокойно и послушно момиче.Трудностите пред които се изправя я карат да бъде силна и да не се поддава на емоциите си.Когато е на 14 тя отива заедно с приятелки и прави първият си татус който е нотичка на китката.Тази татуировка символизира любовта и към музиката.Среща първата си истинска любов на 16 годишна възраст.След няколко месечна връзка той загива в катастрофа която се случва пред очите и.Гаджето и бе блъснато от камион и умира на място.След като се съвзема от преживяното тя решава да избяга някъде далеч от родният си град.Обикаля с месеци и успява да се откъсне от мислите за преживяната трагедия.Накрая Габриел пристига тук… в Мистик Фолс и решава че това е подходящото място за нея.Място на което може да започне нов живот.

Искате да сте такъв, защото .. живота като човек и харесва

Допълнителна информация: Свири на китара.

Снимка:
http://weheartit.com/entry/29180956 Cher Lloyd

by **Изaбелa** Нед Май 27, 2012 10:31 am

Одобрени сте! Добре дошли

by Sponsored content

Създаване на човек

Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек

Re: Създаване на човек