Anna and the life of a half-blood.

by **Isabelle.** Чет Яну 05, 2012 12:44 pm

Та Халоуу , Гутент таг и така нататък ;ПП
Тук ще добавям нови глави когато мога Smile

Историята е за едно момиче Анна както виждате отгоре биквалния превод на заглавието е:
Анна и животът на полу-кръвна
което означава НЕ че има половина кръв в тялото си ами че
е дъщеря на бог. Чия дъщеря е ще разберете в следващите глави но засега поствам само първата Smile

Глава 1

Ако ви превлича странното и необеснимото то животът на Анна ще ви се стори като истинска мечта но да ви кажа още от сега. Той не е. Но да преминем направо към денят в който всичко се промени ...
Телефонът от кухнята досадно звънеше и звукът излиташе до мозъка на Анна. Изведнъж спря и момичето чу как мелодичния глас на майка и’ вдига телефона и весело поздравява човека който се обажда.
- Здравей Джейсън! - каза майка и’ и се преближи до затворената врата на стаята на Анна. - Искаш да говориш с нея? Ей сега ще я извикам!
Естествено майка и’ не знаеше за случката днес и със весела усмивка се показа зад врата и викна:
- Анна , Джейсън се обажда! - жената имаше тъмно руса коса която изглеждаше че всеки момент ще укапе както и’ два тъмни кръга под очите. Единственото нещо което не я правеше като мъртвец бяха очите и’. Бяха пълни с радост която се разгоряваше като горски пожар.
- Уча мамо... - тросна и’ се Анна и наведе кестенявата си глава над книгата за да прикрие малките сини сълзи които капеха от лицето и’. Не видя изражението на майка си но нещо и подсказваше че не е същата ухилена физиономия. Джейсън сам си го бе заслужил - повтаряше си Анна. Наведена над книгата не виждаше нищо освен размазани букви замъглени от воднистите и’ сълзи. Майка и’ бавно затвори вратата и с престорен учтив глас отговори на момчето.
- Джейсън тя е в банята , ще ти звънне по късно. - но явно момчето не и’ бе повярвало защото след секунда се чу голяма въздишка и после връзката прекъсна. Майка и’ грижливо затвори червения телефон и отново показа русата си изтощена коса зад вратата.
- Знаеш че ако искаш да говорим ще съм в стаята.. - каза нежно майка и’и затвори вратата след себе си. Миг по късно Анна обърса сълзите си и прибра книгата под възглавницата където и’ бе мястото. После се изправи пред старото шкафче и погледна в огледалото пред нея. Тя беше висока и слаба. Имаше дълги кестеняви къдрици до гърба и’ и сиви очи които отразяваха всичките и’ чуства. Вмомента отразяваха единствено скръб. Искаше и’ се да счупи огледалото и да избяга от тази къща , от този град , да отиде някъде където би била щастлива - където биха я приели където биха я харесвали ... Потънала в скръбни мисли Анна едва не пропусна как първата лампа изгасна а след нея втората , третата и накрая и последната лампа. Стаята потъна в мрак а въздуха стана ледено студен. Сивите котешки очи на Анна все-едно светеха в мрака които и’ позволяваше да вижда всичко и до най-малката подробност. Нещо в мрака започна да се клати и не след дълго време се показа блед мъж с корона от сиви кости на главата. Най-странното бе неговите сиви очи досущ като на Анна. Той се усмихна мило на момичето и седна на леглото и’. Повика я да седне до него. Тя бавно пристъпи към непознатия който и изглеждаше страшно познат. Странно нали? Е момичето седна върхо коприненият плат и остата на мъжа се отвори , от там излязоха думи които запомни за целият си живот:
- Здравей Анна , аз съм баща ти ...

by **Кибела.** Чет Яну 05, 2012 2:26 pm

Много е добро. Интересно. Пишеш добре. Има малки неточности,но те не са фатални и са съвсем мънички. Продължавай, интересно е и се справяш добре с писането.

by **Isabelle.** Пет Яну 06, 2012 12:42 pm

Благодаря

Ето новата глава:

Глава 2

Анна не можа да повярва на ушите си. Мозакът и’ блокира съвсем и едва да не гръмне пред мистериозния непознат който твърдеше че и’ е баща. Беше потресена. Дали пък не бе луд? - мислеше си тя но вместо това само попта:
- Ти какво?
- Виж нямаме много време , скоро те ще дойдат и ще отведът майка ти не можеш да и’ помогнеш! Просто стой си тук в стаята те не са дошли тук за теб. Малко след това твоят приятел Джейсън ще дойде. Ще те отведе - позволи му. Ще ти помогне и ще ти разкаже всичко. Повярвай му. И още нещо .. Обичам те скъпа - и със тези думи бледият мъж изчезна в мрака. Единственото нещо което остана от него бе короната от кости и малко парче злато. Но Анна не я интересуваше мислеше само какво имаше предвид че ще отведът майка и’. Кои бяха те? Какво искаха от нея? Джейсън ще дойде? И къде ще ме отведе какво ще ми каже? -не спираше да си мисли тя. Скоро усети че в очите и’ се появяват две малки сълзички и започват да се стичат бавно по лицето и’. Всичко около нея стана мътно и момичето се влече от леглото на пода.
Момичето сънуваше. Лалетата наоколо се клатеха все-едно тънцуваха и размахваха щастливо листенца. Вятърът галеше лицето и’ а пред нея се издигаха големи дъбови дървета които все-едно тъжно се накланяха и я гледаха. Тя свлече поглед и там видя себе си като малка. Майка и’ я бе прегърнала и плачеше над нея. Русата и’ коса блестеше на слънцето а лицето и’ още нямаше познатите кръгове. От десет метра би усетила сладката миризма носеща се от нея. Очите на малкото дете бяха затворени и дори не се усещаше да диша.Сивичкото му лице започна да побелява и накрая то отвори очички. Сините му очи започнаха да губят цвета си и скоро стана същия цвят като кожата му преди.
- Благодаря! - изкрещя през сълзи майка и’. После отново се разплака и прегърна малкото детенце в ръцете и’. Анна не знаеше какво означава това но изведнъж всичко се разми и момичето отново се озова в стаята си ...
Анна се изправи и изтупа дрехите си. Отвори лекичко вратата.
- Мамо? - гласът и прокънтя из къщата но така и отговор не дойде. Спомни си думите на мъжа и отново едри капки запада от очите на момичето. Тя седнана леглото. Облегна се на стената и взе короната. Костите на короната имаха много странна повърхност а малките зелени диамантчета и’ рпидаваха не естествен вид. Момичето повдигна бавно короната и си я сложи на главата. Хвана златото да го разучи но тогава нещо много интересно стана. Всичко започна да трепери и скоро пред нея си появи познатата физиономия на Джейсън. Анна не искаше да го погледне. Държеше сивите си очи далеч от неговите прекрасни черни. А щом се срещнаха Анна потрепери защото познатата стара болка се появи дълбоко във сърцето и’.
- Анна дай ми ръката ти. - изрече Джейсън студен като камък. Болката в сърцето на момичето се замести с ярост и тя го цапардоса.
- Защо да го правя Джейсън? - попита го след като бузата му придоби естествения си бял цвят. - Защо да ти се доверя?
- Защото баща ти каза така. - в гласът му нямаше никаква емоция. Но Анна нямаше какво да губи. Вече бе изгубила всичко което имаше.
Трябваше да се довери на Джейсън...
- Добре. - каза тя тъжно и пое нежната ръка на момчето. Около тях всичко започна да се върти и не скоро изчезнаха ...

by **Амбър Лорънс** Вто Мар 13, 2012 9:14 pm

Продължавай все така.. Стана ми интересно ^^

by Sponsored content

Anna and the life of a half-blood.

Anna and the life of a half-blood.

Re: Anna and the life of a half-blood.

Re: Anna and the life of a half-blood.

Re: Anna and the life of a half-blood.

Re: Anna and the life of a half-blood.