Създаване на вещица/вещер

Honey you'd see me in a crown

Oh, I may be on the side of the angels, but don't think for one second that I am one of them

*witch / 16 / fc: danielle campbell*

виждали ли сте някога красиви и нежни очи, изпълнени с тъга и злоба? да, точно такива бяха очите на нашата малка и крехка героиня, която беше нисичко, крехко, стройно и модерно младо момиче, с буйна мека като кадифе кестенява коса. историята на това момиче е подходяща за някой драматичен филм, давина е родена е родена преди точно преди шестнадесет години в семейство на вещери. родителите и са от древни и могъщи вещерски родове. момичето израства в ню орлиънс, където е не само една от най-харесваните, но и едва от най-известните в училище. Но всичко хубаво си има своя край, макар и в повечето случай да не е чак толкова трагичен и да не се чувстваш предаден от всички, на които държиш, и най-вече от собственото си семейство. какво по-лошо може да ти се случи от това. е и вече дойде време съвсем накратко да ви разкажа как малкото сладко и наивно момиченце беше измамено по най-безцеремонтния начин, и не само това ами и за малко не бива убита.
всичко започна с обяснения и надежди. надежди, че живота в града ще се промени, надежди, че вещиците най-после ще имат своето време и сила и няма да са потъпквани от вампирите и обяснения, как ако дъщеря ти е част от това, е все едно участваш в някое божие дело, което ще промени не само градската действителност, но и направо целия свят. момичетата от квартала даваха всичко, за да бъдат избрани без да осъзнават, в какво в действителност се въвличат. е, и както правилно предполагате нашата нисичка и сладичка героиня беше едно от четирите момичета, които щяха да участват в така "желания и величествен" ритуал. кой да предположи, че щастието, което изпита тогава щеше да се превърне в най-голямата и болка.
в денят на великото събитие или нека да бъдем по-точно вечерта на самото жертвоприношение момичетата имаха за цел просто наистина да повярват в тази глупост и да бъдат убити. добре, че брюнетката беше последната защото иначе нямаше да има никакъв шанс да се спаси, точно както най-добрата си приятелка моник и останалите две момичета. а гледката беше повече от ужасна, дори това е прекалено малко за описание на такава страшна гледка. бяха изпратени на смърт от собствените си родители просто за да имат повече сила. и ако това не си е чисто предателство и то от най-близките ти хора... с помощта на марсел момичето се спасява, и получава сила, която е прекалена за една вещица и която я превръща в една от най-силните живи вещици в момента, както и винаги може да разбере, когато другите, които все още искат да я убият, се опитват да правят магии. а какво ще се случи от тук нататък, тепърва предстои да разберем

Claire Elizabeth Stonem /
Clara Oswin Oswald

The impossible girl

Историята на красивата Клеър изобщо не може да се опише с думите "красива като приказка". Момичето надарено с невероятна красота, чар, сексапил, и прекрасни небесно сини очи можеше да приличаше на ангел, но в душата си беше същински демон, който не спираше да се забърква в неприятности и глупости. Макар и не особено висока, но за сметка на това много стройна, блондинката винаги успяваше да се забърка в нещо, от което накрая страдаше най-много самата тя, но заради ужасния си инат никога нямаше да се признае за победена. Под крехката си и невинна външност, облечена в секси дрешки, не се криеше кучката, в която се беше превърнала, а всъщност едно малко крехко и много наранено момиченце. Цялото и бунтарство и злоба се дължаха на нещата които беше преживяла и които я бяха променили прекалено много. А всъщност преди само няколко години Катрин беше пълна противоположност на всичко това - беше красиво, но невзрачно наивно момиче, в обикновени дрехи, мислещо си, че света е като страната на чудесата и навсякъде е пълно с панди и еднорози. А тя самата може да стане принцеса.
27 април 2008
Рожденият ден но момичето, който се превръща в истински кошмар..... Клеър се прибира от училище, за да се приготви по-късно да излезе с приятелки, за да покупонясват за празника и. Въпреки че е първа година в гимназията искаше да не е свенливото сладко момиченце, което беше до сега, искаше да е най-популярната. Точно затова започна да измисля прякори на всички, смени гардероба си, започна да се гримира и изведнъж всички искаха да са като нея. Но важното беше друго, този ден щеше да накара лошата и същност веднъж завинаги да убие "доброто в нея".... Клеър бавно вървеше към тях, когато изведнъж зад нея изкача някакво момче, което веднага и запушва устата с ръка и я отвежда в някаква мизерна сграда, миришеща ужасно и изглеждаща като излязла от някой хорър филм. Докато момичето се опитва да се бори с нападателя си, от мрака, който е обхванал мястото, се появяват още две момчета. И тримата са поне на около 23-24, доста по-високи и силни от нея. И искрено се забавляват от жалките и опити да се отскубне от приятеля им, още повече, когато той я пуска и тя започва да се умолява да я пуснат. Молбите и все едно са глас в пустиня или по-точно комедийно шоу за тях, защото те не спират да се смеят. Докато един от тях не и удря шамар, от който тя пада на земята, а очите и се изпълват със сълзи. Преди да е успяла да каже каквото и да е било следват още няколко удара, а след това и плашещо "сега ще се позабавляваме с теб, Бамби". Това още повече увеличава страха в очите и, а и това, че знае, че няма никакъв шанс да избяга. Все пак бяха един срещу трима. Твърде неравностойна битка. Нападателите и бързо се отървават от дрехите и, а молбите и да спрат, само увеличават желанието им, а финала.. той е ясен. След като се възползват няколко часа от нея, я оставят там и изчезват в мрака, точно и както се бяха появили.
След първоначалният шок Клеър се съвзема, и се прибира разплакана у тях. След като разказва на родителите си какво се е случило, нито един от тях не и вярва, защото според тях, тя сама си е виновна и сигурно дори и е харесало. Всъщност и не бяха далеч от истината, защото момичето плачеше не толкова, заради това което и се беше случило, а заради това, че беше изпитала удоволствие. Това беше моментът, в който невинното момиченце си замина и беше заменено от една красива и надменна кучка
Юли 2010
От онази случка насам, Клеър започна да излиза с почти всеки срещнат, а родителите и се надяваха, че така ще може да ги избави от фалита, в които бяха изпаднали току що. Бяха готови дори да я продадат, а и знаеха, че тя няма да има нищо против. Но не бяха предполагали, че самите те съвсем скоро щяха да си платят за това.
Една прекрасна лятна нощ. Звездите и луната грееха много силно силно, все едно, за да подскажат, че днес нямаше да е напълно обикновена вечер. Една семейна вечеря щеше да се превърне в трагедия. А именно тази в семейство Стонем. Докато вечерят напълно спокойно, изведнъж в къщата им нахлува въоръжено момиче, което се представи си името Клара. Обяснява им, че сега ще си платят за всичко, което са сторили на Клеър, което и разказано от Джон Смит. Родителите на момичето се опитват да се спасят по всякакъв, но не успяват. Застреляни са малко по-късно. А Клеър.. е, тя е помилвана, но заплашена да не казва нищо. Всъщност нямаше и да го направи, защото от онази нощ мразеше от дъното на душата си родителите си, и това че сега се отърва от тях и беше дошло като истински подарък.
Наши дни
След като полицията я разпитват разбират, че брюнетката имаше доста сериозни психични проблеми. Разбраха че, всъщност Джон Смит е нейния въображаем приятел, с който са заедно от деца и с който дори можели да пътуват назад в миналото и напред в бъдещето, а красивата г-ца Клара Осуин Осуалд, която беше убийцата на родителите и, всъщност беше другото "аз" на Клеър, която имаше и раздвоение на личността, което се беше засилило след посттравматичния стрес от изнасилването, което беше преживяла преди и на което никой не беше обърнал внимание. Всъщност Клеър беше една пълна развалина от психични проблеми, но обгърната в невероятна красота, чар и сексапил. Каква невероятна комбинация само.  И след всичко това нямаше как да се озове на друго място освен лудница... както вече ви става ясно, Клара успява да избяга от там, като използва най-големият си талант, който беше открила, че може да прави още като малка - може да разчита мислите на всички около нея. Отначало това я плашеше, но после разбра, че тази дарба може много да и помогне. Всъщност това не е точно "дарба", а просто наблюдение на събеседника и използване на дедукция. Използва умението си по всякакъв начин - дори и за изнудване. След като бяга от лудницата, хваща първият възможен полет и се озовава в Ню Йорк. Още със стъпването в "Голямата Ябълка", г-ца Клеър Елизабет Стонем, както беше цялото и име "умря" и на нейно място се появи г-ца Клара Осуалд, която не само чрез своите умения, но и интелигентност и познания не само в областта на историята, но и изкуствата, медицината, физиката, биологията, а дори и на астрономиятал Клеър или както вече е по редно да я наричаме Клара си беше един малък красив гений, с леко откачена страна