Създаване на вещица/вещер

by **Aля Салваторe** Нед Юни 13, 2010 7:16 am

First topic message reminder :

Тук може да създадете вещица или вещер! .. (:

by **Jennifer ♥** Пон Ное 05, 2012 1:45 pm

Одобрена.

by **Andromeda Black.** Нед Ное 11, 2012 8:36 am

Andromeda Black.
Създаване на вещица/вещер - Page 17 Tumblr_m7ue4yOi4T1r988i9

19 годишна, Вещица, Англичанка

Характер: Нека да започнем с това, че Андромеда бе доста своболюбива и винаги е правела това, което тя иска. Мрази да й нареждат, заобикаля правилата и обожава да е лидер. Буйна, импулсвивна, дори на моменти даже е прекалено агресивна, толкова, че да нещата да отидат на бой. Всъщност, Блек се е била доста пъти.
Андромеда може би си пада леко егоистка. Ако помогне на някой, значи си има причина. Тя не прави нещо без причина. Никога. Малцина са тези, на които тя би се доверила.
Като цяло Андромеда е забавен човек. Сарказмът и иронията са й нещо като запазена марка.
Дори и да не го показва често, госпожица Блек е доста интелигентна. Просто не й пука особено за училището, сякаш й харесва да разочарова родителите си.
Но да, дори и чернокоската понякога да се държи като пълна кучка, тя чудесна приятелка. Стига да спечелиш доверието й.

Описание: Андромеда притежаваше изключително стройна и елегантна фигура - не надминаваше сто шейсет и пет сантиметра, но пък едвам тежеше 50 килограма. Чисто бяла кожа, идеално съвършена, която някога правеше чернокоската като призрак. На нея, отличаващи се, като две малко топченца океани, съдържащи толкова много емоции едновременно, бяха очите - ясни, изразителни, с наситено тъмносин цвят. Всъщност те доста често меняха цвета си - понякога щом бе спокойно, бяха небесно сини, а щом някой я ядосваше придобиваха отровно черен цвят. По-надолу се намираха устните - меки, в леко розов цвят, извивайки се понякога под малко ъгълче. Остана и вероятно най-виждащата се част - а именно косата. Блестяща, отразяваща всеки един лъч светлина, гарвановочерна и начупена. Андромеда боядисваше краищата си в синьо, зелено или понякога русо. Носеше предимно черно.

История: Родена е на 11 юли (зодия Рак) в град намиращ се в Англия, носещ името Бристол. Има по-голям брат, както и две по-малки сестри. Като цяло семейството им е голямо, а родителите прекалено стриктни. Още от малка, те очакват от Андромеда да бъде отличничка, записват я на уроци по пиано, цигулка, пеене без дори да я изслушат, без дори да чуят нейното мнение. Това поражда агресията у Андромеда, тя започва да се бие в училище, получава лоши оценки, напуска уроците по пиано и като цяло, превръща се в едно голямо разочарование.
Андромеда расте с репутацията на бунтарка, понеже винаги прави каквото иска и заобикаля правилата. Родителите й са разочаровани, че тя не е поредният възпитан и елегантен член на семейство Блек. Чернокоската започва да боядисва косата си в различни цветове, свири на китара и пее донакъде. Винаги се е движила с грешната компания, поне според родителите й.
Не след дълго, странни неща започват да се случват около Андромеда. Магични. Когато майка й разбира за това, тя обяснява на дъщеря си за съществуването на магията и свръхестествените същества. Тя силно се е надявала, че дъщеря й няма да наследи магията от баба си и няма да получи "откачени сили", но ето.. поредното разочарование?
Противно на очакванията на всички, Андромеда бързо овладява силите си и показва, че може да се справи. Когато навършва 19 тя напуска Лондон и заминава за Мистик Фолс. Малко, мистериозно градче в Америка, за което се носят странни слухове.

*Лик: Elizabeth Gillies

by **Jennifer ♥** Пон Ное 12, 2012 9:25 am

Одобрена си.

by **Laurel.** Пет Ное 16, 2012 12:59 pm

Създаване на вещица/вещер - Page 17 Tumblr_mdb224jDfv1qzedkmo1_500

Лоръл Мърсър | 21 | Вещица | FC: Miley Cyrus

13.12.1991

Петък, 13ти..
Мирис на мухъл и застоял въздух, а там от процепа между щорите си проправяше път, тънка струйка светлина, сякаш бореща се за живот тя трепкаше, но бързо се губеше в заобикалящия я мрак. Точно тази малка струйчка беше единственото нещо което осветяваше помещението в което се намирахме. Малката къща, в покрайнините на неизвестния ни лондонски, краен квартал, изглеждаше така сякаш отдавна в нея не живееше никой, но това беше само заблуда, заслушвайки се в тъмнината и спиращия дъха студ можехме да чуем хлипанията на жена, често прекъсвани от сподавената и суха кашлица. Тя беше облечена с панталон, изпокъсан и избелял, а под вълненото елече, с което бяха наметнати раменете и се забелязваше как цялото и тяло потреперва. Беше зима, а нежните женски пръсти, посинели от студ, се движеха, докосвайки лицето на красиво бебе. Детенцето спеше, а телцето му се движеше равномерно и спокойно, беше увито в старо вълнено одеяло, а в кошчето в което беше поставено беше подпрян плик с красиво изписани букви, образуващи името "Лоръл". Жената, отметна дългата си коса и откопча красив медальон под формата на сърце, тя го стисна в ръката си и по бузите и се стекоха няколко сълзи. Положи медальона до писмото и се наведе над детето. "Знай че винаги ще съм до теб" - изрече непознатата и целуна спящото момиченце, след което изтича навън, като остави вратата отворена.

13.12. 2002

Петък, 13ти..
- Лоръл! Лоръл! - груба на допир ръка я хвана за рамото и я разтресе силно. - Хайде, сополанке, спането е за изисканите хора, не за боклуци като теб. - дрезгавия глас на мадам Лена, възпитателката на дома за сираци в Хейл, я извади за секунди от дълбоките дебри на съня. Тя отвори небесно сините си очи и се огледа с надежда. Бялата стая с олющена мазилка и олепен с тиксо прозорец беше дома й от както се помнеше и въпреки това всяка сутрин тя ставаше с надежда, да се събуди на друго по-добро място, но уви, това беше просто мечта. Мислите и бяха прекъснати от оста болка в главата, настоятелката й я дърпаше за красивата кестенява косата и с лекота я премести от леглото на студения каменен под. С просълзени очи момичето се надигна и събра в ръка купчината откъснати косми, събра ги на топка и ги хвърли в кошчето. Жената я бутна грубо напред и се развика.
- По-бързо момиче, хващай се на работа, днес няма да закусваш!
Лори кимна в знак на съгласие, съблече нощницата си и облече протърканите дънки и дебелия пуловер, които прилежно стояха на стола до пружиненото легло.
-Метлата и парцала са там. Започваш с първия етаж и до обяд да си стигнала поне до третия. Всяка стая и тоалетните. - каза възпитателката и се обърна да си ходи.
Момичето си пое дълбоко дъх и по лицето и започнаха да се стичат сълзи, тя се напрегна и от устата и започнаха да излизат звуци, наподобяващи думи.
- Днес имам рожден ден, моля ви поне да закуся. Снощи когато се прибрах, не беше останало нищо от вечерята. Моля ви, госпожо.
Възрастната жена, с къдрава червена коса я погледна строго и се засмя гръмогласно.
- Сополанката имала рожден ден,така ли миличка? - тя изрече последното с такава злоба, че Лоръл настръхна. Жената се приближи и застана на едно ниво с лицето й.- Виж какво, малка пикла, мислиш се за по специална днес, така ли? Е така да бъде. Днес няма да ядеш изобщо. Хващай се на работа, веднага! Разбрахме ли се, само да разбера че някой ти е запазил храна или че си похарчила просията си за храна, ще изхвърчиш от тук! Ясно? - тя я хвана за лицето и я стисна, момичето премигна.
- Да, госпожо! - отговори тихо, гледайки в земята.
Старицата я пусна, завъртя се и излезе, затръшвайки вратата. Лоръл сподави сълзите си. Стаята беше празна, всички 6 легла освен нейното бяха изрядно подредени,с изпънати чаршафи.Това беше дома й, единственото място което имаше и макар да се отнасяха с нея като с прислужница тук беше топло, а храната, макар доста често с изтекъл срок на годност, беше напълно достатъчна за да залъже глада за няколко часа. Тя хвана медалиона с ръка и тихо каза:
- Честит рожден ден на мен. - сълзите и потекоха и тя не можеше да си спре.
Сърцичето се разполови на две и в ръката и падна листче, на което беше изписано нещо. " Голдън Стриит, 13, кутия №31, код :3423" , а под него с друг почерк пишеше "Последвай съдбата си!".

13.12.2008

Събота, 13ти..

Гъстата мъгла покриваше като сянка всичко наоколо и създаваше усещането за обреченост и безизходност. Да, точно такъв беше живота й... ОБРЕЧЕН... Обречена бе да изпълнява всичко което и се каже, обречена бе да се усмихва и да се преструва че всичко е наред, обречена бе просто да съществува и просто да се изгуби, някъде там в небитието.
Джесика, разтърси досадно глава за да се от търси от мислите които я бяха нападнали и които като остриета забиваха своите върхове в сърцето и раздирайки го до безобразие. Пушеше, в ръката си държеше тънка цигара от която излизаха струйки дим, появяваха се плътни и в заобикалящата мъгла се изгубваха Обречени. Беше студено и дългите и крака, облечени в чорапогащник и къса пола, бяха измръзнали и тя не ги чувстваше. Коженото яке което беше облякла, сякаш служеше повече за аксесоар отколкото за дреха, а тя стоеше там облегната на големия камък, гледайки преминаващите коли. Беше и скучно, Лолита, приятелката й, я беше изоставила да кисне тук сама и да се чуди за какво да си мисли по напред. Колите се нижеха една по една, раздвижвайки и без това ледено-студения въздух. Наоколо беше тихо, като изключим разбира се, честите бибкания на шофьорите преминаващи около нея, дърветата се поклащаха леко и ритмично. Голям бял камион, с олющена броня и счупен фар, започна да намаля своя ход и спря точно пред нея. Тя хвърли цигарата, вкара ръцете в джобовете си и отиде на прозореца. Замъгленото от топлината вътре стъкло се смъкна и от него се показа брадат, дебел, чичко на около 45-50 години. Потта се стичаше по челото му и го караше да изглежда още по- противен. Гласа му, тежък и плътен се разнесе наоколо:
- Здрасти, сладурче, к'во ше кажеш за тройка? - той посочи с ръка мъжът който стоеше до него, той беше възрастен и вече съсухрен от годините. Как изобщо му ставаше? Зачуди се тя, след което отговори.
- 500 долара и без извращения. - точно и ясно, с леко гневен тон.
Мразеше се, мразеше тялото си, съществуването си, "професията" си. Шофьора слезе и отвори багажника на камиона, като и показа единичното легло опряно до ръба на едната стена на камиона. Беше просторно, но не чек толкова, поне беше топло. Тя започна да съблича и без това оскъдните си дрехи, когато по възрастния мъж влезе и я хвана силно за ръцете, започна да и крещи:
- Не са ли ти казвали да не се качваш при непознати, малка курво? Та ти имаш ли 18?
Той я хвана още по силно за ръцете и я накара да легне, като я завърза за леглото. Тя не знаеше какво да прави, скоро нямаше кой да я потърси тук. Паниката започна да я обзема. По младия мъж влезе и я погледна с ехидна усмивка след което заговори:
- Без извращения,а? Не мисля че ти определяш правилата миличка!
Тя риташе, блъскаше крещеше, но знаеше че няма смисъл, никой нямаше да я чуе, да и помогне. Мъжете вече бяха голи и приближаваха към нея. В ръцете си единия носеше уред, който тя беше виждала по филмите, как му казваха там.. "електрошок", а другия държеше нож. Какво нима щяха да я убият. Що за животни бяха това. Ето мъжа с ножа приближаваше, той седна на леглото и придвижи ножа от врата до пъпа й, чиста червена кръв бликна от мястото и започна да се стича. Тя заплака, и го оплю.
- Гадна свиня! - извика и го срита в ребрата.
Мъжа я погледна, а в очите му се четеше гняв. Той я хвана за гърлото и започна да я души.
-Ти нямаш мнение, малолетна курво! - каза й и я стисна още повече.
Не й достигаше въздух, усещаше как вече губи съзнание. Виждаше красива бяла светлина. Там ли трябваше да отиде? Вече не беше вързана, беше боса с красива бяла рокля, а тревата под краката и беше влажна и приятна на допир. Нещо започна да я дърпа назад, с такава сила че не можеше да се пребори.Изведнъж картината избледня и адска болка нахлу в тялото и. Тя се напрегна с последни сили за да се възпротиви и нещо стана.Мъжа който до преди малко я душеше лежеше в безсъзнание на пода. Другия мъж я погледна уплашено и побягна през вратата на багажника. Какво се беше случило. Опитваше се половин час да отвърже ръцете си и най-накрая успя. Облече се и тръгна да бяга. Нямаше да се върне никога повече. Дори да се превърнеше в беглец, тя нямаше да се върне в дома и да продължава да търпи всичко..

02.11.2012

Петък, 2ри..

Табелата "Добре дошли в Мистик Фолс" вече се четеше напълно отчетливо от мястото и в претъпкания автобус. Тя хвана дамската си чанта и се приготви да става. Нали това беше спирката й. Вече четири години се местеше от град в град, търсейки отговор за това което и се беше случило на 16тия и рожден ден. От тогава Лоръл откри че може да прави доста неща само с помощта на ума си. Като например да премества предмети, да отключва ключалки, да кара хората да забравят. Неща които и бяха доста полезни при кражбите, с които се прехранваше. Живееше си доста добре, харесваше й. Тя сама беше господарка на живота си. Преди година, една старица, суха и беззъба, я беше спряла и я сочеше крещейки със ужас "Вещица!", " Вещица!" .Дали наистина беше вещица или просто можеше да върши разни странни неща. Не знаеше, но щеше да научи. Реши да отиде на адреса който беше намерила като малка в медальона си , трябваше да пътува до щатите и по точно до Сиатъл. Там в пощата тя откри, стара изпокъсана книга, пожълтяла от годините миришеща на мухъл. Беше книга със заклинания. Това беше отговора на въпроса й. ДА тя беше вещица и имаше сила, голяма сила, сила която искаше да развие. Беше дочула че Мистик Фолс се слави със свръхестествените неща който се случват там. Тя опакова и без това малкото си багаж и се качи на първия автобус за там.
Автобуса спря на малката спирка, тя скочи от най-горното стъпало и стъпа с грация на земята. Вятъра развя дългата до кръста й коса и разпръсна парфюма и наоколо. Тя взе куфара си от багажното на автобуса и се запъти напред по улицата. Щеше да последва съдбата си и да се научи да контролира силата си, каквото и да и костваше. Някогашната проститутка се беше превърнала в голямо момиче което само определеше как ще върви живота й...

Дано няма проблем за лика видях, че потребителката с този лик не е влизала от 11 Септември..

by **Jennifer ♥** Съб Ное 17, 2012 5:58 am

Одобрена си.

by **Alexandra Hetfield.** Нед Ное 18, 2012 4:21 pm

Създаване на вещица/вещер - Page 17 Tumblr_lfsw96CX9A1qbhmmno1_500

Alexandra Elizabeth Hetfield
17 годишна, Вещица, Англичанка

Характер: На повърхността Александра е ожесточена, независима, буйна и дори си пада мъжкарана. Като малка често се е биела, дори и сега го прави, ако се ядоса прекалено много. Понякога прави впечатление, че е прекалено агресивна, но това е защото бе доста емоционална и изразяваше бурно всяко нейно чувство. Изглежда несериозна и създава впечатление за безгрижност, но както казах, това е едва на повърхността.
Въпреки тези си качества, Алекс притежава силна лоялност към приятелите си, много е смела и би се жертвала за да защити свой близък. Но, нямате си и на представа колко е трудно да спечелиш доверието на червенокоската. А предадеш ли я, ще видите още по-голямо чудовище.. от това, което е в момента. Защото нейните отмъщения са едно от най-гадните.
Всъщност Александра е амбициозно момиче, дори и понякога да е прекалено мързелива или просто е както обичайното, непукист. Характера й е доста труден за разбиране. Хетфийлд е уверена, саркастична, вироглава. Лесно се поддава на емоциите си и не е особено добра в това да ги прикрива. Да не говорим какъв инат е. Има си мнение за абсолютно всичко и то в повечето случаи е абсолютно непоколебимо. Освен това е доста своболюбива, и едно от нещата, които я вбесяваха най-много е когато някой се опитваше да я командори по какъвто и да е било начин.
Като цяло, не е пригодена да седи на едно място дълго време. Мрази да се застоява към един определен начин на живот, бил той спокоен или див. И дори и да я затворите в на върха на непристъпна кула, пак ще си намери начин да излезе, независимо от това кога – може веднага, може и след години, и как. Притежава невероятната способност да измисля светкавично най-тъпите и възможно най не-безопасни планове на света и макар и да го знае, ако не се намери по-добър, се втурва и след тях. Така че внимавайте до колко е във ваша полза да ходите подире й. От друга страна червенокоската е свикнала да не очаква нищо и по този начин все й се случват шантави и интересни неща, както сама ги определя, на които да се израдва до дупка! Можете да настроите мозъците си на същата вълна и да се пуснете по течението с англичанката... („или да останете да си пасете трева у дома” – струва ми се като добър завършек на фразата, да?).
И все пак... всяка малка частичка на характера на Алекс, била то лоша или добра, малка или голяма, го прави такъв какъвто е. Не сте задължени да я харесвате, а само да я търпите, ако сте късметлии.

Външен вид: Ако някога нещо из улиците на Мистик Фолс ви заприлича на ярките червени пламъци на току що разгорял се пожар, не бързайте да звъните на пожарната. Първо проверете дали това не сте се припознали с онуй малкото, слабичко момиченце с ярката наситена червена коса, което вилнее насам-натам. Онази непокорна, рошава грива, да, точно тази с прекрасният за едни и странният за други ален цвят, с която Александра се отличаваше където и да отидеше. Плътна, здрава, с блясък и странно непослушна, това бе що годе най-близкото определение за косата на младата магьосница. Ту връзвана на опашки, ту свободно спускаща се като водопад по раменете й, това бе неизменно най-голямата гордост на Алекс. Макар и в най-обикновена дълга прическа с бретон, който понякога стоеше настрани, някой и друг кичур винаги намираха начин да се измъкнат и да започнат най-нахално да пречат на очите й.
И, като цяло, до тук сме с оригиналността във външният вид. Нито очите, нито тена... нищо чак толкова необичайно, за да привлече вниманието толкова, колкото оная въпросна коса. Ама като сме тръгнали, поне да го караме под ред.
Бяло лице, по-бяло и от ей сегичка паднал сняг, по-бяло от мрамор, по-бяло от мляко.. само дето го мразеше. Белият цвят за нея съпровождаше целият ужас на планетата, вселената, вървеше редом с бедите в пространството и се спогаждаше със злото в по-голямото пространство. Бялото бе омраза, бялото бе самота. Може би за това винаги бе мразела цвета на кожата си (е, ще ви издам само, че въпреки всичко не би искала да го промени, по-тъмен нюанс не би й седял хубаво и пределно го знаеше). Общо взето, имаше правилни черти, почти сърцевидна форма на лицето и липса на всякакви пъпки, белези и други нежелани работи. Освен няколко лунички, които ту се появяваха, ту изчезваха. Две бляскави светлосини очи, които с целият си магнетизъм и детска любопитност биха могли да погълнат света само с един поглед; покриващи цялото й лице, когато ги разшири от учудване. Къси гъсти мигли със склонност към удължаване и хубаво извити тънки вежди. Не съвсем прав нос, ала в никакъв случай чип или още по-зле – с гърбица. Просто бе... странен. И би седял странно на всяко друго лице, само че точно това го допълваше идеално. Светло розови устни и прекрасна лъчезарна усмивка. Като малка, незнайно точно кога, бе носила скоби на зъбите и за това сега се радваше на хубава захапка и милион каратов блясък. Имаше и малка трапчинка на едната буза.
Средно висока, около един и шейсет и пет и с наклонности и желание да „се вдигне” нагоре с още сантиметри. Дълги хубави крака, изправени кльощави рамене и пъргава, леко непринудена походка.
Често на китките й биха могли да се видят безбройни подрънкващи гривни, най-вече в черно. На едното си ухо има три дупки, като едната е на хрущяла, а на лявото само две.
Стилът й на обличане бе.. различен, тъй като тя все още експериментираше и не бе открила своя стил. Но най-често се среща с метълска блуза, накъсани дънки или черна рокля с мрежест чорапогащник. Като цяло, обожаваше черното.

История: Винаги има дадени моменти, които не искаме да си спомняме от миналото и се опитваме да ги игнорираме и да не мислим за тях по всевъзможни начини. Но миналото на Александра бе прекалено болезнено, а и част от нея - така че не би могла да го забрави. МРАЗИ да говори за миналото си, ненавижда. Още щом някой я попита за нещо свързано с него погледът й се променя, вижда се гневът в сините й очи. И все пак, тя не е единствената..
Всичките проблеми започнали още с раждането на Александра. Майка й е забременяла след поредния купон, но поради незнайни причини, тя задържа бебето. Дали защото няма пари да го махне, или поради някаква друга причина.. неизвестно е. Но това е огромна грешка, защото изобщо не се грижи за новородената си дъщеря. Не се интересува от нея, алкохолът и наркотиците са спасението за Елизабет.
Детето расте само, буквално. Но как очаквате от едно тригодишно момиченце да се грижи само за себе си? Може би съдбата решава най-сетне да се усмихне на невидялата щастие червенокоска. Баща й, Дийн Хетфийлд, разбира за съществуването на дъщеря си и я взима при него за известно време. Това е най-щастливият миг за едно седем годишно момиченце. Дийн я записва на училище, дава й всичко от което се нуждае. Така Александра започва да изгражда характер, усмихва се, напълно забравя за майка си. А и тя никога не е обичала Елизабет, така че какъв е смисълът да мисли за нея? Нека се наслаждава на краткия живот, който й е останал заради всичкия алкохол и наркотици.
Като цяло, Алекс е проблемно момиче в училище заради бунтарския си нрав, но Дийн е щастлив с нея такава каквато е. Същото важи и за малката червенокоска. Животът й щастлив, даже прекалено щастлив, за да е истина. Но ето, че всичко си идва на мястото, в кавички.
Когато Александра е на 12, Дийн бива убит от вампир. Алекс нищо не може да направи, но като че ли отблъсква съществото със силите си.. Това е голям шок за нея, не само защото губи баща си, единственият, който й е останал, ами и разбира, че съществуват свръхестествени същества, а и тя самата е такова. След като губи баща си, Александра трябва да се върне обратно в Лондон, при майка си, Елизабет. Червенокоската има малката надежда майка й да се е стабилизирала, но тя се е влошила. И все пак е достатъчно трезва, за да разкаже на дъщеря си за свръхестествени същества, да й разкаже за вещерската кръв, която носи. Александра започва да тренира, иска да стане силна и някой ден да отмъсти за баща си.
Когато Алекс е на 15, майка й умира от свръхдоза. Но Алекс не е тъжна, защото това не променя живота й. Някои ще я нарекат коравосърдечна, други безмилостна.. Но тя не чувства нищо към тази жена, която се нарича нейна майка. Не я чувства така.
След като навършва 17, Александра не може да чака повече. Заминава далеч от дъждовната Англия и отива в Америка. Там има малко градче наречено Мистик Фолс, което привлича вниманието на червенокоската.. Не само, защото изглежда мистично.

Лик: Unknown Model

by **Jennifer ♥** Вто Ное 20, 2012 12:55 am

Одобрена си.

by **Мария Луиза** Нед Ное 25, 2012 1:52 pm

Име:Мария Луиза
Години:21
Раса: Вещица
Външен вид: Мария е високо, слабо момиче, с дълга кестенява, права коса без бретон, засега. Обича да експериментира с прическата си и преди е била и руса и червенокоса.Предпочита да носи косата си пусната, защото мисли, че това я прави по-сексапилна и по-женствена (мисли така, защото обожава пред някое секси парче да отметне коси назад). Цвета на кожата и е светъл, а този на очите тъмен. Мечтае да си направи татуировка, но все не се решава. Тялото и не е много пищно, но не е и безформено, но за сметка на това е много привлекателно и всички мъже виждайки я по бански или гола въздишат по нея. Обича да носи дрехи, които подчертават изящното и тяло. Има красиво и "замечтано" лице
Характер: Тя е спонтанна натура, обича да поема рискове и е много дружелюбна, има много приятели и би убила за тях. Един от "пороците" и е, че лесно се влюбва и че се отдава на човека до нея максимално, а това понякога води само да болка. Затова често отмъщава и след една такава рана става истинска кучка. Започва да пие и да си ляга с всяко готина момче докато не се осъзнае и не преодолее измяната.
История:Родена е през 1991 на 17 ноември в Мистик Фолс, там е и израснала. Семейството и е малко. Баща им е напуснал майка и когато Мария е била на 10 и са останали само Мария по-малката и сестра и майка и, която умира в автомобилна катастрофа когато тя е на 17. Тя и сестра и са под опеката на своята леля, която и сега се грижи за 16-годишната и сестра. Мария не знае за способностите си докато леля и не и ги разкрива и не я научава "на занаята". Получава две книги с заклинания от леля си. Сестра и също е вещица, която сега изучава способностите си от леля им, разбира се. Мария вече е много могъща вещица и много вампири и върколаци се страхуват от нея, затова повечето искат да и бъдат приятели, но тя има само един вампир приятел, най-добър приятел. Тя черпи силите си от един медальон подарен от майка и когато била на 15, Мария не знаела какви сили има този медальон докато леля и не и показала истинската и същност.
Искате да сте такъв, защото: мога да правя магии, нещо, което много хора искат но не могат
Допълнителна информация: Физиономистка.
Снимка: Мария Валверде

http://prikachi.com/images.php?images/593/4922593u.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/436/5535436A.jpg

by **Сорша Хейл** Нед Ное 25, 2012 5:14 pm

Одобрена си, сменила съм ти името. Smile

by **Lafayette DiMaggio** Нед Дек 02, 2012 5:16 pm

1.Име:Лафаиет ди Маджио

2.Години:19 повече от 2500 години

3.Раса:Вещер в неговото тяло вселен Ганимед полубожество,виночерпец на боговете.

4.Дарба:Контрол над елементите

5.Външен вид:Висок 172 сантиметра,с къдрава черна коса не е късо постригъна виждат се къдриците му,понякога и слага гел. Очите му са синьо зелени. Носи очила по някога просто за красота и защото са D&G. Облича се стилно и модерно и да може да се каже,че е прекалено капризен към външния си вид. Въпреки това изглежда сладък,дори секси. Чаровник си е няма спор.

6.Характер:Чувствителен,сензитивен,романтичен... Това са едни от главните,умен ли е да... Умен когато мислите му не реят някъде във въздуха. Голям мечтател,добър приятел. Смел е когато събере смелост но е прекалено затворен не обича да споделя неща за себе си но пък е добра компания и много добър приятел.

7.История:
Историята на Лафаиет

Той е обикновено момче или по скоро на половина обикновен. Семейството му са вещери и той наследява дарбата от тях. Може да се каже,че му харесва да е такъв. Тази година е завършил и сега кандидатства в модното училище. Още първата си година от кандидацтването дарбите му се засилват и от интерес започва по силно да се занимава с магии когато един ден тялото му бива окупирано от някой. Толкова е силен,че не разбира кой. Откъслечно може да каже нещо но не може да вземе контрол над тялото мислите си. Според него е изпаднал в кома,след магичския ритуал. Дори не съзнава,какво точно става.

Ганимед

Митът разказва за Ганимед, който бил най-красивият младеж между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Заради своята необикновена красота, докато пасял стадата на баща си по склоновете на Ида, бил похитен от Зевс, приел образа на орел, който го отвел на Олимп.
Там младежа поел задълженията на виночерпец на боговете, и станал любим на Зевс, като бил надарен от него с вечна младост и безсмъртие.
За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни безсмъртни коне.
Ганимед е поставен на небето във вид на съзвездието "Водолей".
Сцената с отвличането на Ганимед от бога Зевс приел образа на орел е типична за античното изкуство както в елинистичните държави, а също може да се срещне и в персийското изкуство. След ренесанса, когато има едно завръщане към античността, сцената с отвличането на Ганимед е често срещан сюжет в изобразителното изкуство. Ганимед е представян обикновено сграбчен в ноктите на орела, понякога му поднася чаша да отпие, която символизира "чашата на насладата".
За да избяга от Зевз и от задълженията си на Олимп се вселява в различни тека но през годините ги подбира.

8.Лика,който ползвам е: darren criss
Създаване на вещица/вещер - Page 17 Tumblr_me3o25RzzR1qhy8yuo6_r1_250

Създаване на вещица/вещер - Page 17 Tumblr_me3o25RzzR1qhy8yuo6_r1_250

by **Jennifer ♥** Пон Дек 03, 2012 12:46 am

Одобрен си.

by **Esther.** Нед Дек 30, 2012 9:14 am

Sara Fabel

Име:
Естер Ан Дарк

Години:
18

Раса:
Вещица

Характер:
Предимно самовлюбена, да. Не мога да си представя живота без моето огледало, което всъщност не е нищо особено, но ми позволява да изглеждам брилянтно. Обичам дългите разходки по брега на морето или сред дърветата на гората. Хората, прекарващи времето си с мен често ме описват като щастлива и забавна. Харесва ми, да разсмивам околните, да се смея заедно с тях и после отново и отново да си разказваме весели истории, докато вече не можем да дишаме от смях. Също така съм много чувствителна. Ако някой около мен плаче съм сигурна, че и аз ще се разплача, дори да не ми е тъжно, но има и моменти, в които се налага да тъгувам сама в стаята си по някаква причина. Сприятелявам се лесно, защото явно имам доброта в сърцето, която привлича много хора. Мога да бъда и лоша обаче, да манипулирам хората за моя изгода, да се подигравам, да наранявам и да отмъщавам жестоко, на тези, които ми причинят лоши неща.

Външен вид:
Шегувате ли се? Не можете да си ме представите? Е, ще опитам да бъда по-описателна, защото мразя да си измислят за външността ми. Имам тъмно руса коса, която пада на леко начупени кичури с дължина.. ами някъде до кръста. Очите ми са със тъмно син цвят, леко биещ към сиво. Кожата ми е сравнително тъмна, все едно прекарвам всичкото време от живота си на слънце, но аз излизам рядко и то предимно вечер, тогава се чувствам по-добре сред хората, иначе съм скрита зад прозорците на дома ми и.. ами нищо не правя. Фигурата ми е стройна и висока, което е наистина хубаво, защото мога да нося всякакви дрехи, пък и хората харесват повече хора с.. да речем по-секси тяло. И ето нещо, което не на всеки му допада - имам татуси. И то много.. Едва ли не 3/4 от тялото ми е обрисувано. И независимо, че не се харесват на всички, аз си ги обичам адски много.

История:
Родена съм на осми юли в ъм, не знам колко часа, в някоя болница в малко градче във Франция. Майка ми се е занимавала с продаване на разни шарлатански елексири в магазинче в центъра на града. Хората са я обожавали, защото все пак елексирите действали. Но един ден пристигнаха петима души, които я обявиха за опасна, нарекоха я вещица и казаха, че ще я изгорят на кладата. Половината град се изсмя, това беше вече старо, никой не го правеше...... Но те я убиха. Убиха я и то на кладата. А аз бях там и гледах, ала не можах да й помогна. Малко преди да изгори тя ме погледна и ми се усмихна закрилнически и тогава осъзнах - аз бях като нея. След като се прибрах у дома разгледах книгите й. Там пишеше различни неща за заклинания и различни неща, които бях мислила за глупости. Взех колкото можех повече и избягах оттам, не исках да направят с мен същото, което бяха сторили на майка ми. Установих се в Италия и там започнах да се занимавам с магия. Вечер, в мазето правех какви ли не заклинания, но не можех да експериментирам много, защото повечето бяха за прилагане върху хора. Затова една вечер отвлякох едно момче. Случи се... не знам. Но мисля, че го убих. Чувствах се ужасно. Избягах оттам и се установих тук, надявайки се да не причиня повече проблеми..

Допълнително:
• Фотоапарата ми е винаги с мен, където и да съм. Снимам каквото ми падне и после се получават наистина сладки колажи.
• Имам дневник. Да, смешно, но факт. Заключено е с ключе, което винаги виси на дръжката на фотоапарата.
• Тигърът ми, вечния мързел, Дара, също е с мен тук. Надявам се да не пречи.. много..
• Обичам какао и течен шоколад 'Nutella'
• Обичам да прекарвам доста време на тавана и да гледам през прозореца, пиейки нещо горещо.