Създаване на вещица/вещер

by **Aля Салваторe** Нед Юни 13, 2010 7:16 am

First topic message reminder :

Тук може да създадете вещица или вещер! .. (:

by **Carrie.** Пет Дек 30, 2011 6:25 am

Име:
Carrie O’Neel

Години:
18

Раса:
Вещица.

Външен вид:
Кари беше красиво момиче с нормално телосложение. Височината `и възлизаше на най-много 160 см, не повече. Тялото `и е изглеждаше изключително финно, сякаш направено от порцелан. Косата на Кари винаги е била в нюанс на червеното, от алено червено до съвсем бледнеещо оранджево, каквато бе за последно. В повечето случаи беше пусната свободно. Не може да се каже, че подстрижката `и беше много дълга, но не бе и къса. Кожата `и освен изключително финна беше и изключително бледа. Поради този факт много хора биха я помислили за вампир, въпреки че не е. Очите на момичето са зелени, като често точно до зеницата се появяват малко жълти оттенъци, а точно където свършва цветната част, черни. Носът на Кари се съчетава перфектно с останалите пропорции, а усмивката `и е невероятно красива.
Характер:
Самата тя би се описала като добра душа, поради факта, че никога не би наранила някой умишлено, но в повечето случаи хората остават подвластни на красотата `и цял живот. Да, момичето си знаеше работата, беше научила хиляди заклинания, които само повдигаха самочувствието `и до небето. Е, явно и тук се бе намесила силата на уравновесяване, защото преди години хората винаги я потъпкваха умишлено. Попринцип момичето е винаги усмихнато, защото често скрива истинските си чувства. Изключително лоша черта в характера `и е отмъстителността, защото имаше ли зъб на някого, Кари винаги си отмъщаваше по един или друг начин. Мразеше лоши хора, дори и понякога да заставаше на тяхна страна. Ненавиждаше надменноста у всеки и вярваше, че човек е какъвто е и всички са равни. Е, като цяло тя бе едно момиче обичащо заобикалящия свят, но не и хората вътре.
История:
25 февруари 1993 г. е най-щастливият ден за семейство О’Нийл. Това е денят в който Кари се ражда. Джесика и Донован О’Нийл бяха съвсем нормални земеделци в южната час на Северна Америка. Заедно с трите си момченца, те винаги копняха за момиче и в този ден го получиха в лицето на Кари. Да, тя беше най-красивото нещо в семейството и нищо чудно, че я обичаха толкова много. Е, излишно е да казвам, че даваха всичко за нея, въпреки малкото, което имаха.
Един ден в града пристигна баба `и и я отведе далеч, въпреки всички молби и съпротивления от страна на Кари и семейството `и. Единствено майка `и я подкрепяше и знаеше какво трябва да направи, за да е щастлива. Така бабата на момичето я завежда в малкото градче Мистик Фолс, където до 18 годишна възраст е държана вкъщи и принудена да учи заклинания, т.е тя беше изключителна силна вещица. Въпреки, че отдавна знаеше за останалите свръхестествени същества, заради подтисничеството на баба `и, никога не бе срещала.
http://27.media.tumblr.com/tumblr_lx04e518w71r00jajo1_500.png
Hayley Williams

by **Изaбелa** Пет Дек 30, 2011 8:29 am

Одобрена си : )) Добре дошла

by **Аня Алексеевич.** Пон Яну 02, 2012 4:45 pm

Създаване на вещица/вещер - Page 14 Tumblr_ltqwg3nZfU1qet7peo1_500

/Аманда Сейфрид/

Име: Александра Алексеевич.
Прякор: Аня
Години: 20
Раса: Вещица

Външен вид: Аня бе съвсем типична за своята националност - бледа кожа (която обаче тя ненавиждаше, предпочиташе да има тен), сребристоруса коса дълга до раменете и особено красиви небесносини очи, които й придаваха по-нежен вид.. и замечтан.
Александра има хубаво тяло, с което тя лично се гордее, макар напоследък да не го подчертава често - носи по-широки блузи, но пък и тесни дънки по-краката, което до известна степен разкрива фигурата й.
Носът й бе правилен - пасваше си с всяка нейна черта. Друга причина да е горда. Устните й бяха плътни, с бледорозов цвят, почти винаги замислено усмихнати.. Даже някак мистериозно.
Точно така, Аня си бе красиво момиче, дори понякога да не го осъзнаваше.

Характер: За страх и ужас на околните, това същество на име Александра Алексеевич бе.. напълно мистериозна и неразбрана. Създаваше си много лица, възможно е съвсем да ви заблуди за това какво по-точно представлява тя; достатъчно е била наранявана, затова пази съкровенните си чувства и мисли за себе си. Ако все пак успеете да спечелите доверието й, браво. Това значи, че ви е сметнала за достоен приятел.. макар, че според нея такива липсват на земята.
Аня всъщност е доста чувствителна личност, макар и понякога да се държи като абсолютна кучка - това зависи от човека пред нея. Може от добра да се превърне в много лоша.. А тогава е.. Буйна и креслива, истинско шоу си е да я видиш такава. Да ви вдигне скандал няма да е много весело, особено за вас, ала поне й минава бързо и няма да го запомни (евентуално). Та, като споменахме паметта, нека вметна – BIG PROBLEM! При неизяснени причини и обстоятелства някога бе придобила странен проблем с паметта. Заради туй и способността да забравя неща известно време след като са й казани (и възможността евентуално буквално почти никога повече да не се сети за тях). Освен това Аня е голяма купонджийка, така че рядко би изпуснала някой як купон.

История: Мрачен, типично за ноември ден, момиченце се родило в Москва. За радост на всички вече имало още един наследник на богатството и властта на аристократичното семейство Алексеевич. Още от малка, Аня е учена да се справя с неприятности, да устоява на врагове, да се пази от приятели и да.. бъде студена и неподдаваща се. Малката руския винаги манипулирана, приема, и расте в среда, която познава само маниери, обноски и жажда за надмощие. Детски смях, игра в калта едва ли можеше да се срещне в огромни имения, със собственици със съчувствие с размерите на чаена лъжичка.
Годините минават, а с всяка отлетяла, малкото момиченце ставало все по- мразещо и непознаващо чувства, като любов и приятелство. Тактиката на любящи родители? Едва ли. Ако попитаме пет годишно човече какъв живот би избрал, едва ли ще бъде въодушевено, ако приеме ежедневието на Аня. Самата Александра винаги би харесала идеята да изостави всички тези ‘глупости’ и да заживее нормален, спокоен живот. Да усеща уханието на пролетни цветя, да може да се посмее на воля и да набере букет за своята любима.. все някой ще й бъде любим, макар че рода Алексеевич никога не може да се впише в графата ‘безпроблемен живот’. Но детското въображение щеше да бъде остро разрязано, изгорено, а единствения спомен ще е пепелта, в която все още се криеше малката надежда. За добър живот.
Когато Аня навършва десет години, баба й умира. Това било удар на съдбата, шок, който разклатил цялото минало, настояще и бъдеще на Ан. Най- разбиращия и мирен персон, си беше отишъл. Здрав разум не царуваше, освен в духа на баба й, Роза. Да, красиво цвете, превъплатено в красиво име, за красив човек. Алексеевич никога повече нямаше да бъде разбрана, никой нямаше да може да я накара да усети доброто в себе си и да разбере, че всички момиченца ще бъдат принцеси, които намират принца на бял кон.
Оказва се, че все пак Аня е наследила нещо от баба си - нейните сили. Тя също е вещица, със сили.. които обаче трудно контролира. За нейна жалост баба й няма, тя вече си няма никой близък.. Затова решава да стане малко по-разкрепостена, опознавайки външния свят, зарязвайки това скучно ежедневие - мрачно и плашещо. Запознава се с много хора, някои от които остават болезнени белези..
И когато навършва 20 години, Анн смята, че е достатъчно зряла и заминава за Мистик Фолс - градче, в което ще живее засега.

by **Queеn Infеcted.** Пон Яну 02, 2012 4:53 pm

Одобрена си ^^

by **Катрин Блиид** Сря Яну 04, 2012 11:10 am

Име: Катрин Блиид

Години: 24

Раса: Вещица

Външен вид: Аз съм с дълга, къдрава и кестенява коса, имам големи очи, гъсти и дълги мигли. Кожата ми е мургава, нося маркови дрехи ,и обеци откакто съм навършила 3годинки. Нося обувки повечето от, които на висок ток. Нося косата си повечето време спусната, а когато имам работа я връзвам на небрежно когче.

Характер: (поне 3 реда) Бих казала, че понякога съм много избухлива, но иначе съм скромна, мразя да съм в големи тълпи, обичам да рисувам, да създавам музика и да съм в компанията животни. Когато имам доста свободно време го прекарвам при книгите за мистика и заклинания.

История: (поне 7 реда) Имах нормално семейство докато един ден майка ми загина при катастрофа. Сигурно се досещате, че баща ми се ожени повторно, тогава всичко хубаво свърши. Мащехата ми беше много груба с мен, но аз не казвах на баща ми защото той беше много зает и нямаше да ми внимание. Аз си затворих в себе си, тогава почнах да си занимавам с вещерство. Не излизах от стаята си не говорех с никого... Държах се студено с всички. Почнах до нося предимно черни дрехи. Един ден след поредният скандал между мен и мащехата ми, аз направих черна магия убих човек.

Искате да сте такъв, защото .. Магията ме прави по-силна, и в трудни моменти само
тя ме крепеше.

Spoiler:

by **Изaбелa** Сря Яну 04, 2012 12:16 pm

Одобрена си : )) Добре дошла!

- Как върви блогът ти, Лорейн?
Гласът на терапевката бе спокоен, но бдителен. Следеше внимателно всяка реакция на младото момиче, като непрестанно си водеше записки. Видът и бе предразполагащ – късата й коса бе прибрана назад, разкриваща големи топли очи, а облеклото й бе в меки тонове. Лорейн не бе сигурна дали това не бе поредния психологичен трик, на който доктор Стийл я подлагаше, но вече това почти не я интересуваше. Когато майка й бе съобщила че ще бъде подложена на терапия, момичето побесня – заключи се в стаята си и не излезе от там в продължение няколко дни. В крайна сметка Лорейн разбра, че трябва да се примири с положението – нямаше друг начин, по който да избяга от властната натура на Бриджит Тредаре, освен като признае поражението. Когато за първи път отиде при доктор Стийл, не знаеше какво да очаква. Жената я посрещна любезно – дори й предложи чаша чай, след като се настани на канапето. Дълбоко в себе си обаче, Лорейн знаеше че и тя както всички останали се страхуваше. Момичето бе просто лудата, въобразяваща си че чува гласове. Лудата, твърдяща че вижда картини на бъдещето в главата си. Лудата, която се кълнеше, че докосне ли човек, дори и само за няколко секунди, през главата й преминава цялото му минало, настояще и бъдеще. Никой не й вярваше, всички я гледаха странно и несъзнателно я избягваха – все пак кой би искал да има нещо общо с такъв човек?
- Добре, много добре.
Умът й се рееше. Отдавна бе прекосил Атлантика и се скиташе из страната на детството й – Франция. Ах, как копнееше отново да се върне там. Бе и коствало толкова много да се премести в Америка – непознатата, странната и различната Америка. Та тя дори не знаеше езика като хората, та какво оставаше за всичко останало...
- Не си написала и дума, нали?
Въпросът я върна към реалността. Лорейн бързо извърна глава, при което кестенявите й коси се разпиляха във въздуха, и погледа й се заби в тетрадката на докторката, където Стийл изписваше нещо с красивия си почерк.
- Току-що написахте, че още имам проблеми с доверяването.
Изказването й прозвуча повече като въпрос. Изведнъж я обзе прилив на гняв. Коя беше тази жена, та да решава дали й има нещо или не? Как така можеше да определи характера й само от трите часа седмично, през които Лорейн я посещаваше. Не беше честно. Не беше честно че се местеха толкова често, че не можеше да завърже нормални приятелства, че навсякъде я смятаха за изрод. Просто не беше честно...
- А ти четеш това, което съм написала наобратно. – гласът на Роберта Стийл беше укорителен, сякаш съдеше Лорейн за действията й. - Лорейн, ти имаш проблеми, които няма да изчезнат ако не се изправиш срещу тях. Писането на блог, в който си саморазказваш какво ти се случва, ще ти помогне много.
Да бе.
- Нищо не ми се случва.
Но още преди да бе изрекла думите, онова неприятно чувство внезапно я връхлетя отново и след секунда момичето вече не бе потънало в мекото канапе .
Стоеше по средата на поляна, обградена отвсякъде с дървета. Луната огряваше голото петно в гората, карайки тревата да изглежда така, сякаш бе направена от течно сребро. Духаше лек вятър, изпълнен с ненатрапчивия мирис на грозде. Близо до мястото, където се намираше момичето, стояха две фигури – мъж и жена. Жената бе обгърната в сянка, но Лорейн безпроблемно разпозна баща си. Щеше да издаде радостен стон, когато се сети, че това е просто спомен и никой нямаше да я забележи.
- Махай се от тук, Габриел. Няма да позволя да нараниш семейството ми. – гласът на баща й бе твърд и непоколебим – напълно различен от добродушния и саркастичен образ, който момичето бе виждало. Жената се усмихна – жест, който меко казано ужаси Лорейн, но баща й не трепна. Той пристъпи напред без страх и нещо пламна в погледа му. Момичето не успя да определи дали бе гняв или страх.
- Няма да се отървеш така лесно от мен, Тристан. Не и след всичко, което ми стори. – в гласът й се долови болка, която мигновено бе заменена с презрение. Защо – Лорейн не знаеше. Баща й само изгледа жената с неопределен поглед, след което сви юмрук.
- Махай се, Габриел. – повтори той. – Вземи и демоничните си деца със себе си. Ако се махнете от това място до сутринта, ще си затворя очите. Не си мисли, че не съм чул за нападенията в съседния град. Хората твърдят, че е бил звярът от Жеводан, че са видяли чудовищната му вълча фигура да скача от покрив на покрив. Ще ви дам шанс, само защото Марко изпитваше някаква ‘привързаност’ към теб...
- Привързаност!? Та той ме обичаше. Само защото не можеш да го приемеш, то...
- Ти го беше омагьосала. Вие върколаците сте опасна порода. Играете малките си мръсни игрички както пожелаете, но аз знам какво точно се случи. Аз спасих Марко. Все пак беше най-добрият ми приятел. Би трябвало да ми е благодарен, за това което сторих.
Габриел изпищя – звук, от който по гърба на момичето полазиха ледени тръпки, и изгледа Тристан с неподправена омраза.
- Така ли му казваш? Спасение. Ти го уби, Тристан. Ти уби най-добрия си приятел. И което е по-лошото – уби любовта на живота ми. – жената нададе съкрушен вой към подалата се зад облаците луна. След като се овладя, свали поглед от небето и отново прониза баща й с поглед. Когато заговори, гласът й бе равен и спокоен. – Момчето ми скоро ще стане готово, Тристан. А когато цикълът завърши – дори и ти няма да можеш да се опазиш, ловецо. Джейсън ще те намери – той е особено талантлив. Ще те намери където и да се скриеш, ще издири любимата ти Лорейн и ще я разкъса пред очите ти така, както онези хора направиха с Марко.
Нещо в храстите трепна. Габриел бързо извърна глава и се загледа в мястото, откъдето дойде звука, като уплашено животно.
- Пак ще се видим, Тредаре. – изсъска тя преди да изчезне в гората.
Тристан седна на един от близките камък и хвана в ръце главата си. Започна да мърмори нещо, но момичето не успя да го чуе добре, защото образът потрепна и...
В стаята нямаше никого. Докторката сигурно се бе уплашила и бе изскочила от кабинета си в търсене на помощ. Лорейн въздъхна и тънките й пръсти се пресегнаха за жълтата папка с нейното име отгоре. Загледа се в данните, които терапевката бе вписала и погледа й пробяга бързо по листа.

Име: Лорейн до Кортео Тредаре
Години: 17

Описание: Дълга чуплива светлокестенява коса (често я носи прибрана), златисто-зелени очи, средно висока, стройна, бледа кожа, доста чаровна. Има предпочитания към по-тъмните облекла - засега винаги е носела различни тонове на черно, кафяво, зелено и сиво. Има мелодичен глас и засега не ми е повишавала тон, въпреки, че на моменти съм усещала едва прикритата ярост, с която изговаря някои думи. Малък белег (почти незабележим) на дясната й скула.

Характер: Избухлив (нуждае се от лечение в тази област), инатливост, бунтарска натура, не се поддава лесно на манипулации (виж 134 б.), също така присъства обърканост и несигурност в действията (премини на симптоми), пестелива е на думи, не обича да говори много, въпреки че го крие е доста емоционална, проблеми с доверяването

Симптоми: Предимно халюцинации (предполагаем плод на въображението й) и твърдения че притежава свръхестествени способности (ако състоянието се задълбочи – премини към по-висшо лечебно заведение), подозира се раздвоение на личността

Допълнително: Свири на пиано, левичарка е....

Това бе нетърпимо.
Лорейн затръшна папката гневно, след което я запокити в другия край на стаята. Нищо й нямаше. Абсолютно нищо. Една топла сълза се спусна по бузата й и момичето побърза да я изтрие с ръкава си. Да си гледа работата тая. А също и родителите й.
С бърза крачка момичето напусна помещението без да се обръща назад.

~~~

Искате да сте такъв, защото: Вампирите са too mainstream, а върколаците са.... хмм.... ами първоначално исках да е миск между върколак и вещица, но се отказах впоследствие, защото реших че става претрупано... :д

Снимка: http://ia.media-imdb.com/images/M/MV5BMTQyNTg5MzMxMF5BMl5BanBnXkFtZTcwMjg1MjA5Ng@@._V1._SX640_SY427_.jpg Zoey Deutsch

По-късно ще пооправя където е нужно ;д

by **Изaбелa** Пет Яну 06, 2012 5:50 am

Трябва да дообогатиш описанието на външния ти вид и характера ти, за да одобря героя ти.

Такам? :д

by **Изaбелa** Пет Яну 06, 2012 7:35 am

Извинявам се, че не ти казах още в горния пост, но чак сега видях, че Astrid Bergès-Frisbey е заета от Anabeth McLean. Ето списъка със заетите външни видове. След като избереш някой свободен, ще те одобря.

О, свети пандишпан... Избирам Zoey Deutch тогава :д

by **Изaбелa** Пет Яну 06, 2012 9:47 am

Одобрена си Добре дошла

by **Grimalkin Barett** Пет Яну 06, 2012 2:21 pm

Име:Грималкин Розалия Барет
Години:25
Раса: вещица

Външен вид:Тя е едновременно огън и лед,светлите и сини очи толкова близки до сивото загатват за лудостта и.А рижавите и коси показват колко избухлив характер има.(Наследила е и двете от баща си.)Във всичко останало прилича на майка си,нейните силно изразени скули и слаба фигура и дълги крака като на газела.

Характер:Характерът и както казах е доста...избухлив.Обича да налага меннието си,но никога не слуша чуждото,всъщност винаги прави точно обратното на това което и се казва.Пада си бунтар и революционер,но не и лидер,всъщност обича да стои на страна от шумотевицата и да се занимава със своите си неща.Хората винаги я подценяват,защото не виждат какъв звяр дреме зад спокойния и поглед.Винаги печели всяка битка,защото умее да рискува,обича риска и не се страхува от смъртта и болката.Лесно се привързва към хората,но трудно показва чувствата си.

История: Тя е родена във Финландия и обича покритата си със сняг родина,но не и семейството си.Всъщност майка и си е виждала само на снимка,защото починала по време на раждането.Баща и обаче е твърде колоритна личност-писател,сценарист,режисьор...заклет бохем и ценител на хубавите жени,качественото вино и красивото изкуство,той и е автор на шантавото и име.По някакъв необикновен начин обаче Джон Барет успява да запазва прекрасното си финансово състояние и цялото семейство живее в охолство.Остава с него , четвъртата му съпруга и двамата си доведени братя до 17 годишна възраст след което избягва с приятеля си-мъж с десет години по-голям от нея и почти пълно копие на алкохолизирания и баща само,че много по-беден за когото се жени когато става пълнолетна,развеждат се след две години.Гри започва да учи,но така и не завършва,в момента работи в антикварна книжарница.

Искате да сте такъв, защото ..
защото магията ми харесва,допада ми идеята да бъда вещица в съвремието.
Допълнителна информация:има домашен любимец котка-Аврора

Снимка:
http://4.bp.blogspot.com/-MsTsfEvi7OQ/TfL8fDo7emI/AAAAAAAAAVg/1hQnNLpIfkw/s1600/article-epica-interview-2.jpg

by **Изaбелa** Пет Яну 06, 2012 2:26 pm

Одобрена си : )) Ще те помоля да посочиш името на момичето, което използваш за външен вид.

by **Grimalkin Barett** Пет Яну 06, 2012 2:28 pm

Оппа,съжелявам Smile

Simone Simons

by **Изaбелa** Пет Яну 06, 2012 2:33 pm

Мерси : )

by **Isabella Hawthorne** Съб Яну 07, 2012 5:12 pm

Име Изабела Хортон

Години: 17

История: От съвсем малка е въведена в магическият свят. Родителите й също са вещери. Редовно е използвала магия за всичко, но на единадесет години спира. Може би просто защото й омръзва. Родителите й забелязват и решават, че трябва да я пратят в училище за деца, които са като нея. Тя обаче им се противопоставя. Предпочита да учи в нормално училище. Няколко години по-късно обаче, когато се връща от училище намира писмо от родителите си, което гласи "Скъпа, Изи напускаме света за много дълго време. Просто ни се налагаше да заминем. Имахме много сметки за уреждане и вече всички е готово. -С любов мама и татко." Изабела мисли, че всичко това е просто шега, но когато отива в другата стая ги вижда.. мъртви. Тя взема медальона окачен на вратът на майка й и бяга от къщата.

Външен вид: Не като нормалните деца, а с няколко килограма по-... малко. Това правеше момичето кожа и кости. Другите деца страняха от нея, понеже се страхуваха, че е толкова слаба. Едва на десет килограмите й започнаха да се нормализират, но Изабела е пораснала с родителите си, без приятели. Но до тук за килограмите, понеже сега тялото й е в перфектна форма. Тренира няколко пъти в седмицата. Сега прилича на модел. Русата й коса се спуска на къдрици, но тя понякога я къдри. Очите й са дълбоки и сини като океана, но от светлината стават в цвета на свежата пролетна трева. Цвета на кожата й зависи от морето. Ако е ходила през лятото хваща съвсем лек тен, а ако не е бяла като мрамора. По-мека от кадифе, Изабела се старае да се грижи добре за кожата си. Ноктите й са винаги лакирани в най-различни светли цветове.

Характер: Мисля, че ще мога да опиша точно и кратко и характера. Малката Хоторн беше толкова мила, сладка и невинна. Но сега... След като самочувствието й стига чака до джуджето Плутон, тя е уверена. Винаги е готова да опита отново и отново, докато не стане желаният резултат. Много хора я смятат за манипулативна, но тя дори би убила, за да получи това, което иска. Тя никога не се е влияла и няма намерение да се влияе от мнението на другите. Винаги гледа напред и каквото е било, било. Остава си в миналото. Добра е с хората, които й допадат, а те не са много, понеже тя трудно мое да каже какво й е на някой друг. Никой не я е разбирал и смята, че няма нещо като приятелство или любов. Според нея всеки трябва да живее за мига и да не се страхува от последствията, дори да са ужасяващи.

Допълнително:
-Любим цвят: синьо, лилаво и жълто
-Обича високите скорости
-Според нея най-красивите животни са всички от порода котки.

Лик: Саша Питърс

by **Изaбелa** Съб Яну 07, 2012 5:26 pm

Саша Питърс е заета като външен вид. Всички заети външни видове можеш да видиш тук. Вещиците нямат дарби.

by **Isabella Hawthorne** Съб Яну 07, 2012 6:08 pm

Аз гледах там, където е обновено и Саша Питърс я нямаше Тогава измирам Brigit Mendler

by **Изaбелa** Съб Яну 07, 2012 6:35 pm

Няма обновен списък, това, което е в първото мнение е списъка. Следващото мнение, както е написано, са премахнатите външни видове. Одобрена си : ))

by **Tatia.** Вто Яну 10, 2012 12:25 pm

*Debby Ryan*

~Име
Сюзън Жизел Маклол

~Прякори
Сю, Сиси, Жизел

~Години
19

~Раса
Магьосник

~Външен вид
Чар, красота, нежност, обаяние... Всички тези думи наистина могат да опишат едно красиво създание. В случая това създание трябва да бъде Сюзън. Някой ще си помисли, че това е проява на нескромност и че едва ли не е опит да се опише едно съвършено момиче. Ни най-малко. Сиси наистина беше много обаятелна с нейната коса, която на една светлина е кестенява, а на друга леко рижава и шоколадови очи, но това, че има един наистина страхотен външен вид не означава, че като личност тя е идеална. Напротив... но това малко по нататък в описанието. Бели зъби, хубаво тяло с чудесни пропорции, гладка и чиста леко мургава кожа, една наистина очарователна усмивка, дълга и чуплива тъмна коса... Да, това наистина описва Жизел. При това най-точно, ясно и стегнато. Колкото и скромен да се опитва да бъде човек, не може да не го признае. Естествено глупости като "красотата ще спаси света" не са особено верни. Тя не може да спаси света, тя може само да го направи едно по-приятно и добро място за живеене, но нищо повече. Точно поради тази причина е хубаво човешката скромност да не минава определени граници. Естествено когато казваш нещо без да мериш скромността си, то трябва да бъде абсолютно вярно. Но все пак да се върнем на описанието на Сиси. Небрежност - това е думата, която най-точно описва стила и'. Тази небрежност обаче си има граници. Когато се налага да изглежда по-добре, Сюзън наистина се постарава да добие нужния вид...

~Характер
За да опишеш всяка една черта от характера на даден човек, сигурно няма да ти стигне цяла книга. Сиси притежава всички добри черти на хората,примесени с лошото.Въпреки това тя притежава скормонст,доброта,себераздава се..Но естествено това не значи,че не можеш да се опиташ да предадеш поне малка част от необятния океан на характера. Детайлите са важна част от живота на един човек. Някои хора се раждат с изключително ценната способност да се вглеждат в тях и да забелязват и най-малката подробност, а това е изключително важно.
Жизел обаче за жалост не беше такъв човек. Тя вижда само най-очевидното,най-същественото и най-важното. Но красотата на детайлите остава необятна за съзнанието на момичето. Песимист или оптимист? Защо трябва да избириш как да гледаш на живота си?! Ако всичко е розово, приятно и хубаво за теб, ти няма да можеш да обърнеш внимание на проблемите си. И то само защото си мислиш, че нямаш такива. Ако мислиш обаче, че всичко в живота ти са само и единствено проблемите, ще пропуснеш красотата на хубавите мигове. Точно по тази причина Сюзън не е нито едно от двете. Сигурно това, което си мислите е, че думата, която ще използвам е... реалист. Е, ако наистина е така, бъркате. Да си реалист е дори по-лошо от това да си песимист или оптимист. Така просто не виждаш нито хубавите, нито лошите неща виждат само живота. Ако вземем примера с чашата - как песимистите я виждат наполовина празна, а оптимистите наполовина пълна, то реалистите не виждат нищо, те виждат само чаша с вода, нищо повече. Ето затова Сиси просто си живее живота и когато е нужно се радва и изживява хубавите си мигове, а друг път помисля сериозно над това как да се справи с трудностите. Да, за такъв вид хора,а те не са малко, няма точно определение. Но всъщност не е и нужно...Тя никак не е повърхностна и винаги ще направи всичко за приятел-дори да скочи в пламъците,заради такъв.Въпреки това се яодсва лесно и се сърди,като хич не може да и мине лесно..обикновенно вината не е в нея,тя почти винаги е права за всичко.Мисли изключително зряло за възрастта си,но това просто се дължи на нейния житейски опит..

~История
На деветнайсет години майката на Сюзън умряла. Сиси била разбита. Години наред не излизала от малката къщичка. Съжелявала се , плакала две даже три години. Не излизала от къщата си. Дори на двора не бе посмяла да излезе. Един ден се решила да излезе в дребната градинка пред къщурката си. Чула шум. Той се приближавал и се появил зъл магъосник. Проблема е, че момиченцето не знаело, че е зъл. Магъосникът излъгал Сюзън, че знае как да върне обрано майка и'. Тя трябвало само да даде част от сърцето си на магъосника. Той щял да направи магия и сърцето щяло пак да се върне в Сиси и майка и' щяла отново да бъде жива. За жалост магъосника взел сърцето и'. Направил магия и го върнал. Няколко дена минали,а майка и' не се върнала. Тя почнала да усеща промени в себе си. Започвала да се превръща в..в..в Магьосник. Тя постепенно откривала способностите си. И така дни наред. Когато завършила обучението си обиколила света. Последното и пътуване бе до Лондон, а след това се нанесла в къща в Мистик Фолс, за да изживее миговете от живота си и да създава нови може би незабравими спомени, които ще я ранят за цял живот.

~Доп. информация
- има рижаво котенце на име Блейд
- има талисман, който да я предпазва от заклинания, магии и слънчеви лъчи
- понякога прекалява с пиенето
- пуши, но все пак рядко

by **Изaбелa** Вто Яну 10, 2012 1:05 pm

Одобрена си : ))

by **Xena Rahl** Вто Яну 10, 2012 5:21 pm

Име: Зина Виктория Рал/Xena Rahl
Години: 23
Раса: вещица

Външен вид: Висока съм 1,77 или 5фута и 9 и половина инча. Имам сравнително светъл тен на кожата. Естественият цвят на косата ми е пепеляво рус, но от няколко години все я боядисвам в абаносово черно, защото се харесвам повече по този начин. Очите ми са светло "пронизващо" сини.

Характер: Е, сега ако взема да се описвам подробно...ясно е едно - скромна определено не съм. Добра душа съм и рядко мога да откажа да помогна на някого. Понякога съм малко наивна, защото предпочитам да вярвам в доброто у хората. По-верен приятел от мен няма да намериш. Обаче съм доста суетна, макар да не го показвам явно. За някои неща си падам дори сноб - като хубавото вино и скъпото бельо...Много трудно можеш да ме ядосаш, но направиш ли го, по-добре се омитай от хоризонта.

История: наследила съм магическите си способности от баба си по бащина линия. Баща ми е мил човек, но постоянно пътува и всъщност не го познавам истински. Майка ми пък...За нея не ми се говори много, защото почвам да се нервирам. Ако не беше баба, можех да свърша много зле. Адски е объркващо и много плашещо да откриеш, че си вещица в средата на пубертета. Още по-плашещо е, ако единият ти родител е постоянно на път, а другият просто не се интересува от теб, но и това преодолях... От три месеца живея в Мистик Фолс и още не мога да се ориентирам в обстановката, честно казано. Дойдох тук, за да сменя малко обстановката.

Искате да сте такъв, защото ... Искам да помагам на когото и с каквото мога

Допълнителна информация: Рожденият ми ден е на 8 Август. Пристрастена съм към шоколад във всякаква форма, както и към луксозно бельо. Обичам ментов чай. Имам котарак от породата Сибирска сребърна, на име Силвър.

Снимка: На снимките актрисата Луси Лоулес

цък

пак цък

by **Изaбелa** Вто Яну 10, 2012 11:39 pm

Одобрена си Добре дошла!

by **Хийт Кастелан** Нед Яну 22, 2012 11:17 am

Създаване на вещица/вещер - Page 14 Tumblr_lx1znzpa7V1qiyddio1_500

[Zac Efron]

Име
Хийт Девиант Кастелан

Години
25

Раса
Магьосник

Външен вид
Първото нещо което хората виждат в Хийт са убийствено сините му очи. Те имат ледено син цвят и контрастират със косата му която е нещо средно между русо и кестеняво. Младежът е добре сложен за своите размери. От самото му лице лъха дружелюбие и спокойствие което се предава на околните чрез заразителната му усмивка.
Тенът на младежа е средиземноморски.

Характер
Спокоен. Тази една дума и цялото и съдържание би описала най-точно Хийт. Любовта му към всичко живо и старанието му да търси красотата в живота го са го направили едно малко слънчице от което да струй позитивизъм. Понякога прекаленото му спокойствие и розовият му мироглед имат способността да дразнят хората,но дори и тогава нищо не е способно да разруши невероятния стоицизъм на нашето момче. Самият Хийт обича старата приказка:
"Пази се от гнева на търпеливия."
Има само няколко нещо които могат да разрушат невероятната му фасада на зайчета и еднорози и най-страшното от тях е несправедливостта. Защото макар и да се е заклел да не наранява никой,Хийт е опасен вещер,който не искаш да я ядосваш.

История
Хийт- роден в семейство на богат бизнесмен, опитва почти всичко, което му предлага живота. Израства в сравнително спокойна семейна среда, макар и да не притежава толкова нормален живот като останалите деца. От малък знае за произхода си, но проявява своите способности малко по- късно, за сметка на това доста грандиозно по време на един от приемите, организирани от майка му в името на репутацията на семейния бизнес, която меко казано рухва пред частта от клиентите им, състояща се от нормални хора.
Хийт е горд с успеваемостта си в магията,но след грандиозния провал напуска семейтоно гнездо и тръгна по света.

by Sponsored content

Създаване на вещица/вещер

Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер

Re: Създаване на вещица/вещер