My strange life..

by **Destiny Hope.** Сря Окт 12, 2011 1:57 pm

Това ми е нещо като.. романче, та не е особено сполучливо, но въпреки това ще го пусна. ^^

Беше ми трудно. Липсваха ми старите приятели.. Стария живот. И моята любима дъждовна и облачна Англия. Но трябваше да правя на високомерна и силна, за да приема това ново предизвикателство, да живея в Америка. С непоносимата й жега, препълнените с народ улици..

Скочих рязко от леглото, щом алармата от телефона ми иззвъня. Сънено примигах няколко пъти, след което спрях досадното звънящо нещо. Огледах намръщено новата си стая в ярки цветове и станах да се преобличам за училище.
Бях доста нервна, и това си личеше от километри. Не знаех как ще ме възприемат другите, а това беше от голямо значение за мен. По дяволите.. Исках просто да не ми пука за околните и за заобикалящия ни свят но, уви.
- Сесилия, ставай най-вече! - провикна се майка ми от долния етаж на къщата.
Не си направих труда да й отговарям, понеже знаеше, че веднага ще скоча от леглото.
След като си измих зъбите и избрах подходящ тоалет, състоящ се от изтърканите ми сини дънки, лилавия потник и черните кецове, слязох в кухнята за да закуся.
- Как се чувстваш, миличка? - попита ме майка ми и се усмихна любвеобилно.
Насилих се да си придам развеселен вид, сякаш с нетърпение очаквах да тръгна за училище.
- Как може да се чувствам? Естествено, че супер. - отвърнах й, влагайки колкото се може повече радост в гласа си.
Баща ми, който до сега разглеждаше вестникът вдигна поглед към мен и се обади:
- Естествено, че се вълнува, Хейли. Очаква деня си с нетърпение.
След което впи суров поглед в мен. Сведох поглед към препечените филийки и загризах една.

* * *

- Не забравяй да се запознаеш с всички ученици от класа ти, Сесилия. Искам да правиш добро впечатление. - нареждаше майка ми, която тъкмо ме закара с колата до новото ми училище. - Искам да слушаш в час, не се излагай още от първия ден.
Въздъхнах нервно, след което се усмихнах разсеяно.
- Разбира се, разбира се. - и бързо се ометох от колата, а мама извика нещо, което не чух.
Бързо се ориентирах къде е входа, понеже всички ученици се бяха струпали пред него. Още от сега ми писна от този шум, от оживените им разговори, в които аз никога нямаше да участвам.
Имах чувството, че всички наоколо шепнат Новата, Новата, Новата.. Какъв, по дяволите им беше проблемът? Не можеше ли просто да ме приемат като нормална ученичка, сякаш съм някоя безинтересна, съвсем вписваща се със всички наоколо..
Но едва ли бих могла да се слея с тълпата. Мда, с тази искряща ярка червена коса, черен кичур, с очите, притежаващи отровнозелен цвят.. Странно, но татко не ми позволяваше да си боядисвам косата. Бях обречена да съм център на внимание..
- Хей! - извика ми някакъв женски писклив глас.
Обърнах се, търсейки с очи източникът. Беше дребно момиче, облечено в розова рокля и розови обувки. Сребристорусата й коса беше хваната на прилежен кок на тила. Естествено, беше облечена съвсем за лятото. Аз бях единствената навлечена с толкова дрехи.
- Аз съм Мередит Силвър, ти сигурно си Сесилия. - усмихна ми се Мередит, разкривайки два реда снежнобели зъбки. - Чух за теб.
- Да. - отвърнах неохотно. - Ъм.. Къде е кабинетът по физика?
- О, сигурно не знаеш. - каза Мередит и се засмя.
Естествено, че нямаше да знам. Що за глупав въпрос?
- Сега ще те заведа.

Следва продължениее. ^^

by **Lydia Wickham.** Сря Окт 12, 2011 2:36 pm

Много е хубаво Некст

My strange life..

My strange life..

Re: My strange life..