Poems & Stories..

Тук ще пускам мои разкази, стихове и т.н.
Първо, ето няколко мои стихове, някои сполучливи, други - не. хД

Аз и ти

Една падаща в нощта звезда,
две гушнати деца,
една обща сбъдната мечта,
но нищичко не е така.

Различни сме тотално
като бялотото си ти,
привличаме се фатално,
черно съм и ми личи.

Луната съм и знам,
че ти слънце си,
но няма да си признам,
че често нужен си.

Нощта си е красива,
но по-ведър е денят,
от цветове прелива
и много шумове звучът.

В тъмното е тишината,
спокойствие навред,
а пък светлината,
разваля всякъв ред.

Всяка мъничка тъга
се прокрадва в сянка тъмна,
напоняща затова,
дори когато се стъмва.

Добър си, това си ти личи,
на земен ангел ми приличаш,
лоша съм от толкова лъжи,
Дявол съм, но пак си ме обичаш!


-

Сънувах, че те има ...

Сънувах, че те има.
Беше истинска и бяла.
Приличаше на закъсняла зима,
но беше хищна като лятна хала.
Откъсваше плътта от душата,
раздираше очите без да спреш.
Пришиваше към сърцето самотата,
но ласките си бе готова да дадеш.

Гореше кожата ми като в Дантевия „Ад”
и разумът ми бе оплела в паякова мрежа.
В гърлото крещяха думите от яд,
но аз не исках оковите да срежа.
Движехме се в ритъма на моето сърце,
а ти пиеше от мътната ми кръв.
Като бури рушаха всичко твоите ръце,
а за гладната ти обич бях просто стръв.

Сънувах, че те има.
Къде си, ми кажи?
Ти, моя обич, мнима...
Сънувах, че те има...
А в сърцето плаче зима.

-

Пак идваш и тих, и безмилостно истинен,
заключил в очите си онзи луд чар.
Аз вече не търся във думите искреност.
Ръцете ми парят като къс древна жар.

Ела, но мълчи. Не твърди, че обичаш -
аз го зная. Ти все още бъди
жарък и пламенен… Аз съм просто момиче,
ти си просто момче… а дали?

Ти докосваш, а Луната трепери,
от страст натежала самотна девица.
Ти целуваш… не, недей спира -
остави я да гасне… Тя има звездите.

Толкова за сега..