Лирични отклонения

От няколко години пиша любителски стихове. И понеже видях, че много хора пускат Фотошоп графики, реших и аз да споделя това в което уж ме бива. Моля не съдете строго.

Вълче време

Нощта се стапя в тишина,
раздирана от вълча песен.
Вой разплаква бледата луна,
през горите с дъх на есен.

Чифт ярки кехлебарени очи
блестят на сребърна муцуна.
В тях се оглеждат две луни
към мрака, който ги целуна.

Глутницата още вие неуморно -
свойта майчица зоват децата.
Кръвта им пак бушува непокорно -
вика ги при себе си Луната.


Лято

Градът се покрива с дъх на море,
асфалтът вибрира под знойната жега.
На плажа лежи малко дете
и с тих копнеж водата гледа.

Внезапно грейват детските очи
щом зърнат сладката прохлада.
Със сладоледи таткото се появи,
и цели три, единият за мама.


След лятото

Тук вие тъжно бурното море,
пустее плажът без чадъри и шезлонги.
Няма слънце в сивото небе,
а само пясъкът летните туристи помни.

Търкаля се по дюните боклука,
изхвърлен от сърдитото море.
Зима бяла на врата чука,
за да покрие житното поле.

Имам и още. Тези са ми най-новите. Впрочем приемам поръчки. Трябват ми само 2-3 думи за вдъхновение и веднага ще ви спретна нещо.

Още

Брависимооо давай напред *сън* супер са.

Нестинарка

Жарава сияе под босите крака.
Глас на самодива изпълва нощта.
Очите и по ярко от въглени блестят.
Косите и всеки момък ще оплетат.

Той стои пленен от красотата.
Нима тя не е ангел от небесата?
В мечтите му за него тя танцува,
но тази нощ боговете дарува.

Тлее бавно живата жарава.
Във въздуха аромата и остава.
Погледа му нестинарката изпива,
не ще забрави тази жажда дива.


Нефилим

Кинжали остри в мрака свистят.
Нефилимът чака в жертва да го принесат.
Кръв капе от крехките криле.
Нима невинен трябва да умре?

Край няма на човека глупостта,
той руши, убива в името на користта.
Лиги точат алчни зверове,
за живот вечен бленуват те.

Животът бавно напуска света.
Ангелска е красотата на смъртта.
От безсилие и глупост озверели
хората пропускат дори това, че са живели.

Ооо много са добри keep it up!

По принцип работя с отделни думи, но твоята мисъл ми напомни на нещо старо, което малко преработих:

Орис


Злата съдба на комар с живота играе.
Човече нищожно само гроба си копае.
Благословията проклятие наричаш
и смисъла на живота си отричаш.
Нима не си струва да минеш през всичко,
за да видиш накрая усмивка едничка?
Край житейския път на самотната пейка,
да седим ни обрече Съдбата Злодейка.

Ето ти думи: тъмнина, сърце, искрица, любов, звезди

Самота

Дъжда в косите ми силно се впива,
стъкло петите ми болезнено пробива.
Аз тичам без да погледна назад
ти за мен си прокълнат кръговрат.

Не чакай от мен да ти кажа дума мила,
аз нямам нужда вече от твоята "закрила".
Без твоите окови бягам към своята съдба,
аз не желая нищо друго освен свобода.

Не ме кори и моля те не ме съди.
За моите криле ти палач не бъди.
Аз имах нужда в небето да полетя,
а за мен любовта ти бе като земя.

Много са хубави

ТИ

Мрак ме бе покрил изцяло,
ти беше мойта светлина.
Ти моята надежда в бяло
стана и събуди любовта.

Бях сляпа за прекрасните неща,
ти за мен пробуди красотата.
Не чувствсх нито обич, ни тъга,
но ти прогони самотата.

Сега за мене само теб те има
и няма ли те ще настане страшна зима.
Без тебе ще настъпят празни дни,
за това те моля винаги до мен бъди.



МЕЧТАТЕЛИ

Дъх на канела обвива ни двама.
Нима магия тук никаква няма?
Потъваме във облак от мечти,
край нас гълъбче високо лети.

Плаваме на борда на фантазията наша,
която ни отвежда чак до небесата.
Дори и да останеш сам в този блян,
пак от моите мечти ще бъдеш огрян.

Тук в този свят свкав и скучен,
всеки от нас е мечтател безумен.


ЧОВЕЧЕ

Наивно човекът върви през живота,
без път, без посока, просто се скита.
Въпроси безчет в ума му долитат
и... нали е човек, тои просто си пита.

Простичко е всичко за тоя човек,
черно и бяло покрива му дните.
В безсилие и групост минава цял век,
нищожен остава си до края на дните.

Гора

Златен воал покрива листата.
Есенно слънце над клоните бди.
Зорко пази своите тайни гората,
заключени в ярък сноп от лъчи.

Човешки крак тук няма да пристъпи!
Тези тайнства не са за хорски очи.
Даровете на гората са тъй скъпи,
че човекът само ще ги опорочи.



Кралицата на заблудите

Маската скрива измамни очи,
криеш лице зад стена от лъжи.
Като Янус двулика оставаш за всички,
а щом те ругаят запушваш ушички.

В замък от заблуди живее сама,
полза и интерес е за теб любовта.
Ледена корона носиш ти
инкрустирана с лъскави лъжи.


Падение

Черно перо към земята полита,
падат след него капчици дъжд.
Човек туй падение не ще изпита,
за него дъждът е далечен и чужд.

Ангел безкрил лежи в черната пръст.
Предаден не от друг, а от своите братя.
Плачейки копнее той за мъст,
обречен озлобен да броди по земята.

Копнеж

Сребриста бяла светлина
гали тялото ми с нежна ласка.
Над нас наднича бледата луна,
превръщайки земята във каляска.

В очите ти чете се ням копнеж,
ръцете ти към кожата ми пращат тръпки.
Целувките ти ме потапят в полъх свеж.
Вълни отмиват бавно наще стъпки.

"Обичам те завинаги" шептиш ми в тъмнината,
така в едно прегърнати летиме към луната.

Театър

Прожекторът във жълто сцената облива.
Призрачно жълтеят немите актьори,
под стъпките им крехко дюшеме изгнива,
на старо лъхат древните салони.

Самотно вие в ъгъла тръбата,
под звуците и всичко бавно оживява.
Последен марш за "ротата" настава
и публиката в тази реалност се забравя.

Във таз пиеса сме актьори всички ние
и нашият живот дъхти на гнило.
Сърцата ни като тръбата жално вият
и представлението душите наши е изпило.