Отвъд хоризонта

Явно днес мъжката част сме креативни. Та, представям ви началото на нещо мое.

Отвъд хоризонта.

Глава първа.
Част 1 - Мръсни тайни.

Проклети хора. Никога не знаят кога да си затварят устата. Никога не могат да разберат къде е тънката граница между преговорите и изнудването. По дяволите, дори не знаят къде е границата на каквото и да е било, за да могат да спрат!
- Вижте, полковник Джеймс, нямам нищо против всичките ви рутинни гонки на наши хора. Дори разбирам защо слагате някой друг в затвора за известно време, но не мога да си обясня това.
Аурелия се усмихна загадъчно, макар и усмивката да не стопли очите й. Извъртя се рязко и грациозно, след което изтърси на масата пред себе си една платнена торба. За най-голям ужас на събеседника й от вътрешността се търкулна главата на някакъв мъж. Полковникът потрепна на стола си, дори несъзнателно се отдръпна малко назад.
- Това беше мой добър приятел. - вампирката отново се усмихна студено, показвайки двата си кучешки зъба. - Бихте ли ми обяснили това, сър?
Мъжът се размърда неспокойно и се огледа. Започваше да му става горещо. Работеше вече 10 години в тайно споразумение с вампирите и благодарение на своите лидерски умения, няколко убийства и множество връзки на високи места от тяхна страна, беше станал шеф на полицията в Ню Йорк. Досега винаги си бяха сътрудничали и за да замажат очите на останалите органи на реда и народа, имаше публични гонки на едни от най-опитните вампири, които с лекота им се измъкваха. От време на време влизаха в старите им бази, където успяваха да заловят един, максимум двама от вампирското общество, които обаче винаги изчезваха тайнствено. Но ето че сега нещата стояха различно. Пред Джеймс стоеше главата на един от вампирите. Това значеше война, защото споразумението беше ясно - вампирите не убиват полицаи, а полицаите - вампири. И за всички от полицията това беше напълно достатъчно и задоволително.
- Е? - жената се облегна удобно в креслото.
Джеймс се огледа неспокойно насам-натам и взе лист и химикал от бюрото си. Набързо надраска два-три реда и го побутна на почтиталено разстояние от главата. Госпожица Немо се просегна внимателно и погледна късчето хартия.
Аурелия кимна едва забележимо и прибра листчето.
- Добре. Така нещата добиват съвсем друга светлина. Значи искат да играем мръсно. Така да бъде.
Без повече церемонии жената стана от стола и кимна към Стар :
- Оставям главата на Вас. Похвалете се какво сте направили, не се притеснявайте, моите хора няма да Ви закачат.
Тя се насочи към прозореца, когато вратата изригна в пламъци и се чу вик :
- Стой в името на закона! Аресутвана си за ...
- Бла, бла, бла. - вампирката въздъхна отегчено.
Тя се обърна към вратата, където стояха трима от агентите на Отдела. И тримата държаха автомати, но никой не беше стрелял все още. Аурелия прецени възможностите си дали ще избяга и се усмихна на себе си. Едно убийство в полицейското управление беше вълнуващо, но щеше да има прекалено много последствия. В този момент единият от агентите натисна спусъка и червеният лъч се насочи към вампирката. Без да губи секунда тя скочи на тавана и тръгна към Джеймс. Другият агент също стреля, но този път уцели полковника в ръката, защото Аурелия беше вече зад него. Без да губи секунда тя извади своите пистолети и произведе два бързи изстрела. Първият агент падна мъртъв на пода. Вторият и третият започнаха да стрелят още по-интензивно към вампирката, която вече беше зад бюрото на полковника. Естествено не уцелиха и им се наложи да презаредят Немо изскочи от мястото си и преряза гърлото на единия с меча си. Третият мъж беше опръскан с кръвта на колегата си, но не го сполетя същата съдба. Аурелия изби оръжието от ръцете му и го хвана за косата :
- Кажи на шефа си, че е избрал грешния град!
Тя го шибна през лицето и той падна в несвяст. Жената затвори плътно вратата - имаше няколко полицаи останали на нощно дежурство, които всеки момент щяха да дойдат.
- Джеймс, предупреждавам те, нещата ще загрубеят!
Аурелия се насочи към прозореца и изчезна в нощта.

Супер е давай некс!!!!

Некст Много е интересно

Страхотно е! Много харесвам мистериозните истории! Давай другата глава!

Супер е!

Мерси на всички. Днес по-късно ще пусна продължението

Урааа! Мерси!

Първа глава
Част 2 : Мръсни тайни

Движенията й бяха уверени и гъвкави като на котка. Трябваше по-бързо да стигне до мястото на срещата и да предаде наученото на един от най-добрите сред своя вид. Аурелия гневно заби токчетата на високите си ботуши, когато се приземи на поредния покрив. Върху лицето й се четеше неприкрита ярост и недоволство. Въобще не искаше да се среща с него или пък някога да го вижда. Тя трябваше да бъде също толкова високо в йерархията, колкото и той, но уви, госпожица Немо винаги беше една крачка зад онзи глупак. Вампирката изсъска яростно и продължи напред. Че какво повече беше той от нея?! Събратята й почти го бяха митологизирали и той беше станал легенда сред тях. Но дали го заслужаваше?! Едва доволим шум зад гърба й я накара да се извърне рязко, изкарвайки мечовете си.
- Твърде си бавна.
Нечия силна ръка стисна китката й, принуждавайки я да изпусне едното оръжие.
- Трябват ти повече тренировки, Лея.
- И ако това не е всеизвестният Принц на сенките! - засмя се иронично Аурелия, - Пусни ме, глупако! - изсъска тя в добавка.
Тихият му и вледеняващ смях премина като студени тръпки по гърба й. Високата и стройна фигура, която беше застанала зад гърба на вампирката се отдели от нея и с няколко стъпки се оказа на няколко сантиметра от лицето й :
- Никога, ама никога повече, не ме наричай глупак, кръвопийце.
Черните му като катран очи фиксираха нейните и останаха там, докато Аурелия извърна глава. Принцът се усмихна загадъчно и се отдръпна малко от нея. Обичаше да въздейства по този начин върху хора и свръхестествени същества. Подобни реакции го караха да се чувства още по-влиятелен, от колкото беше. Самите те го превръщаха в това, което е - неслучайно другите бяха измислили прякора му. Той нямаше нищо общо, но се наслаждаваше на мистицизма, който името му криеше. Нещо повече - благодарение на това наименование вече почти никой освен него, не помнеше истинското му име.
- Е, красавице, какво откри?
Плътният му глас прозвуча почти подигравателно в ушите на Аурелия, която се обърна рязко и едва се сдържа да не му фрасне един в наглата муцуна. Какво като беше толкова красив?! Какво като беше толкова силен?! В отровно-зелените й очи се появи дяволски пламък и тя отвърна също толкова студено :
- Нищо.
Защо не каза истината? И тя не знаеше.
- Хайде, хайде, Лея, не бъди скромна. Познаваме се от много векове и двамата знаем, че си достатъчно добра, за да разбереш всичко нужно.
- Нима? - тя присви очи, - Нима великият Принц на сенките току-що ми каза, че съм по-добра от него?
- Скъпа, - той се приближи и погали нежно бузата й, - Дори не можеш и да сънуваш колко съм могъщ. Твоите мечти за величие... са късче от онова, което аз притежавам. Не обичам да виждам крехки същества като теб, които си създават разни илюзии, че са способни някога да се сравняват с мен.
Ръката й се стрелна светкавично, търсеща лицето му, но намери единствено празното пространство пред себе си. Проклетникът беше изчезнал. Още по-добре! Аурелия щеше да се справи сама и го знаеше! Щеше да проследи кой е този водач на Отдела срещу вампири и щеше да го елиминира лично. Така, онзи въздух под налягане нямаше повече да й се мярка пред очите. Госпожица Немо се усмихна самодоволно и продължи разходката си по покривите. Трябваше да посети няколко места преди да приведе плана си в действие.