welcome!
Вампир, върколак, вещер, демон или хибрит - Мистик Фолс е мястото, където искаш да бъдеш. Градчето става известно със своята толерантност и любов към свръхестественото. Всеки е посрещнат с отворени обятия, такъв какъвто е. Населението нараства и съвсем скоро смъртните се оказват малцинство в собствения си град. Вампири и върколаци си позволяват да превръщат хора без да подбират, вещиците пускат съвети по интернет и допускат ентусиасти в сборищата си. Булото на мистиката се надига, правейки този таен свят почти привиден за смъртните. Множество туристи, заинтересовани от свръхестественото, се стичат в Мистик Фолс, надявайки се да видят вампир в действие. И така, от Рай за различните, градът се превръща в истинска заплаха за света на магията.
Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 39 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 39 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 632, на Чет Ное 11, 2021 5:03 pm
Разни безобразни
3 posters
Страница 1 от 1
Разни безобразни
Еми ... тук ще пускам всичко, което направя или напиша ... Може би ще отркиете разни фотошоп чудесии или някой разказ ... може дори да публикувам сценария за филма си Или някое видео правено от мен ... кой знае ОЧАКВАЙТЕ НЕОЧАКВАНОТО
Ето едно фенмейд трейлърче на един интересен филм на ужасите: http://www.vbox7.com/play:9893d18c
А ето и нещичко за феновете на дневниците на вампира http://www.vbox7.com/play:a510b65a
Предполагам, че много малка част от потребителите ще схванат идеята от този клип. http://www.vbox7.com/play:340a34fa Ще се радвам да чуя коментарите ви и се надявам някой да отгатне идеята на този последен клип
Ето едно фенмейд трейлърче на един интересен филм на ужасите: http://www.vbox7.com/play:9893d18c
А ето и нещичко за феновете на дневниците на вампира http://www.vbox7.com/play:a510b65a
Предполагам, че много малка част от потребителите ще схванат идеята от този клип. http://www.vbox7.com/play:340a34fa Ще се радвам да чуя коментарите ви и се надявам някой да отгатне идеята на този последен клип
Re: Разни безобразни
Аз то искам този сценарии
Колко до идеята на клипа - Елена убива Стефан... и после намира утеха в прегръдките на Деймън Както и да е аз няма да се пробвам да гадая, че и аз не съм от най-острите Само ще кажа, че песента е една от любимите ми
Колко до идеята на клипа - Елена убива Стефан... и после намира утеха в прегръдките на Деймън Както и да е аз няма да се пробвам да гадая, че и аз не съм от най-острите Само ще кажа, че песента е една от любимите ми
Re: Разни безобразни
Изабела написа:Аз то искам този сценарии
Филма трябваше да се снима този октомври, но за жалост не довърших сценария Може би ще публикувам някоя интересна сцена после
Re: Разни безобразни
Бела написа:Клиповете са страхотни!
Успя ли да разгадаеш сюжета на последния клип ?
Re: Разни безобразни
Да,наистина страхотно видео,както и всички останали!
Nadia Petrova- Брой мнения : 7028
Рожден Ден : 22.03.1995
Re: Разни безобразни
По желание на Изабела качвам десетте написани страници от сценария на "Детето на дявола". Очаквам коментари и се надявм да ви хареса. Имайте в предвид, че това е сценарий, а не литературно произведение. Тук се избягват дълги описания и не се влагат никакви чувства!
Ема кимва в знак на съгласие към момчето, застанало до най-добрата и приятелка.
Подсмихва се.
Засмива се.
Групичката вече е пред стълбите и бавно започва да се изтегля надолу.
Лукас забързано се качва нагоре по стълбите към директирския кабинет. Закъснява.
Ина, Ема и Мат, а зад тях още ученици, бяха стигнали почти до междуетажието, а Лукас вече беше там и ги чакаше да слязат, за да се разминат.
Няколко стълби преди междуетажието, Ина стъпва на криво и залита надолу. Изпуска папката и пада надолу.
Чува се гласа на Ема, която крещи като обезумяла:" Ина..."
Лукас хваща момичето в прегръдките си. Двамата се гледат с недоумение, очевидно все още неасимилирали случилото се.
Видимо изглежда притеснен, но и доста смутен.
Останалите се затичват надолу по стълбите.
Момичето все още не разбираше какво се случва и просто кимна.
Лукас я поддържа и помага на Ина да седне на стълбите. Тя се хваща за глезена.
Започва да дърпа приятелката си за ръката.
Ина спира погледа си върху момчето, което и помогна. Взира се в него и за момент се откъсва от реалността. Той бе взел папката, която държеше преди да падне, и сега клечеше пред нея и също се взираше в лицето и, но не от благодарност, а от притеснение. Момичето не реагираше на случващото се около нея. Лукас и подава папката и тя се окопитва.
Ина го поглежда, засрамена и смутена.
Двамата не спират да се гледат.
Тръгна нагоре по стълбите.
Мат стоеше от страни до този момент. Просто наблюдаваше случващото се.
Ема бе спряла да упорства, изглежда бе загубила спора.
Ина просто кимна. Изправи се, подпря се на Мат и куцайки се запътиха надолу по стълбите.
Сцена трета - добре дошъл в реалността
Обратно в нощта. Лукас се изправя на крака, готов да продължи. Вдига поглед от мократа земя и пред очите му се очертава силует, привидно женски. Уплашен от непознатата, момчето хуква назад, но среща друго препятствие - втори силует. Люк се блъска в здравата като стена гръд на мъжкия силует и оплашен пада на земята, пълзейки към най-близкото дърво. Женски глас отеква в ушите му.
Жената прави крачка напред и излиза от сенките.
Мъжът също прави няколко крачки напред.
Говори бавно и накъсано. Гласът му трепери.
Мъжът хваща момчето и му помага да се изправи. Момчето се съпротивлява.
Мъжът надделява и Лукас най-накрая спя да упорства, нямаше смисъл.
Кейт се намесва.
Кейт понечва да тръгне след него, но точно когато се обърна, за да го последва, усеща тежката ръка на Пол уловила нейната. Тя вдига поглед въпросително към спътника си.
СЦЕНА ЧЕТВЪРТА - У дома
Лукас се прибира у дома. Отключва вратата и я тряска след себе си. Вуйчо му, Хенри, с когото живее, го посреща в коридора. Той забелязва необичайния поглед на Лукас, но решава да не се намеси веднага.
Момчето събува обувките си, оставя якето си на закачалката.
С голяма доза пренебрежение Лукас просто отговаря машинално на въпросите на вуйчо си.
Нов въпрос, зададен от Хенри, но този път без този дружелюбен тон.
Момчето забързано се запътва към стаята си. Не е в настроение за спорове. Иска му се просто да остане на саме с мислите си.
Момчето влиза в стаята си и тряска вратата под носа на вуйчо си.
Изкрещява момчето.
Вуйчото се отказва да спори с Лукас. Очевидно още не е готов за този разговор. И как би могъл? Семейството му загина при автомобилна катастрофа само преди седмица. Хенри се отправя към хола.
Лукас ляга напреки на леглото си, по гръб, направо с дрехите. Слага рака зад главата си и се взира в тавана, замислен. Все още не асимилирал случилото се в гората.
сцена Пета - Новият съученик
Последни минути преди началото на първия учебен час. Лукас влиза в новата си класна стая секунди преди учителката. Напълно естествено всички погледи веднага се впиват в него, но въпреки всичко той продължава уверено напред. Стига до последния чин в редицата до прозореца и се обръща към момичето, което седи там:
Джени, която до този момент беше легнала на чина с две слушалки в уши и разхвърляна коса, бързо се изправя и сваля слушалките си.
Обръща се към момичето и се усмихва.
В стаята се връщат Ина и Ема. Ема държи чантата си в ръка. Двете момичета се отправят към чина си - предпоследния в средната редица. Върху него на мястото до редичката с прозореца седи папката на Ина от вчера и дамската и чанта, а другото място е празно. Двете момичета сядат, докато учителката влиза в стаята и започва да преподава.
Лукас и Джени продължават разговора си почти шепнейки.
Момчето се замисля за момент.
Момчето, седящо пред Ина, се обръща, за да я попита нещо и неволно бута химикалката и, която пада по средата на пътеката между предпоследния и последния чин. Лукас извръща поглед към химикалката. Двамата почти едновременно се навеждат, за да я вземат, но Лукас я взима пръв. Все още навел глава, Лукас подава химикалката на Ина.
Вдига поглед, за да погледне притежателя на химикалката и остава изненадан. Това е ТЯ. Момичето от стълбите вчера. Ина се изчервява до неознаваемост. Двамата не откъсват поглед един от друг, а ръцете им държат химикалката от двете страни. Ина първя успя да се съвземе, но единственото нещо, което успява да каже е:
Отговаря и несвързано той. Неловкия момент бързо е прекъснат от грубия глас на учителката, която прави уместна забележка.
Ема хвърля бърз поглед към наведеното над тетрадката момче и прави учудена физиономия.
Джени продължава да хвърля погледи върху Лукас. Той разбра, че няма да остане неразпитан за това решава да предприеме нещо, за да спре любопитните погледи на Джени.
Казва раздразнително той и леко повишава тон.
Тя завърта очи невярващо и забива поглед в бялата дъска пред себе си, правейки се, че слуша учителката.
Сцена първа - преследване в гората
Лукас бяга в дъждовната нощ през гората опитвайки да се измъкне от нещото, което го преследва. Видимо е уморен. Често поглежда назад. Вече почти е останал без сили и не знае къде се намира. Изгубен в гората. Прескача през река, през редица паднали дървета. Спъва се в едно от тях и пада на земята изтощен.
СЦЕНА ВТОРА - Първа среща
В коридора на училището група ученици водят диалог тръгнали към изхода на сградата. Сред тях е и Ина. Тя държи в ръце папка и се усмихва, щастлива е, заобиколена от най-добрите си приятели:
[center]Ина:
Нали не си се отказала от ходенето в мола?
Ема:
Не,разбира се! Много се радвам, че най-после ще се запознаеш с гаджето ми.
Мат:
Онзи Алекс, с който толкова време се криехте един от друг ли?
Лукас бяга в дъждовната нощ през гората опитвайки да се измъкне от нещото, което го преследва. Видимо е уморен. Често поглежда назад. Вече почти е останал без сили и не знае къде се намира. Изгубен в гората. Прескача през река, през редица паднали дървета. Спъва се в едно от тях и пада на земята изтощен.
ТЕКСТ: няколко часа по-рано
СЦЕНА ВТОРА - Първа среща
В коридора на училището група ученици водят диалог тръгнали към изхода на сградата. Сред тях е и Ина. Тя държи в ръце папка и се усмихва, щастлива е, заобиколена от най-добрите си приятели:
[center]Ина:
Нали не си се отказала от ходенето в мола?
Ема:
Не,разбира се! Много се радвам, че най-после ще се запознаеш с гаджето ми.
Мат:
Онзи Алекс, с който толкова време се криехте един от друг ли?
Ема кимва в знак на съгласие към момчето, застанало до най-добрата и приятелка.
Ина:
Много се радвам, че най-после се решихте да опитате.
ЕМА:
Дано да не го уплаша и да се откаже.
Много се радвам, че най-после се решихте да опитате.
ЕМА:
Дано да не го уплаша и да се откаже.
Подсмихва се.
Все пак, ходим от няколко дни, а вече бързам да го запозная с приятелите си.
МАТ:
Тогава ще си намериш някой друг.
МАТ:
Тогава ще си намериш някой друг.
Засмива се.
Групичката вече е пред стълбите и бавно започва да се изтегля надолу.
Лукас забързано се качва нагоре по стълбите към директирския кабинет. Закъснява.
Ина, Ема и Мат, а зад тях още ученици, бяха стигнали почти до междуетажието, а Лукас вече беше там и ги чакаше да слязат, за да се разминат.
Няколко стълби преди междуетажието, Ина стъпва на криво и залита надолу. Изпуска папката и пада надолу.
Чува се гласа на Ема, която крещи като обезумяла:" Ина..."
Лукас хваща момичето в прегръдките си. Двамата се гледат с недоумение, очевидно все още неасимилирали случилото се.
Лукас:
Добре ли си?
Добре ли си?
Видимо изглежда притеснен, но и доста смутен.
ина:
Така мисля!
Така мисля!
Останалите се затичват надолу по стълбите.
Ема:
Ина! Добре ли си?
Ина! Добре ли си?
Момичето все още не разбираше какво се случва и просто кимна.
ина:
Май си навехнах глезена.
Лукас:
Ела, трябва да седнеш!
Май си навехнах глезена.
Лукас:
Ела, трябва да седнеш!
Лукас я поддържа и помага на Ина да седне на стълбите. Тя се хваща за глезена.
Ема:
Хайде! Ще те заведа при медицинската сестра!
Хайде! Ще те заведа при медицинската сестра!
Започва да дърпа приятелката си за ръката.
Ина спира погледа си върху момчето, което и помогна. Взира се в него и за момент се откъсва от реалността. Той бе взел папката, която държеше преди да падне, и сега клечеше пред нея и също се взираше в лицето и, но не от благодарност, а от притеснение. Момичето не реагираше на случващото се около нея. Лукас и подава папката и тя се окопитва.
Лукас:
Добре ли си ?
Добре ли си ?
Ина го поглежда, засрамена и смутена.
ина:
Да, нищо ми няма! Навехнах си глезена, но не е нищо сериозно...
Да, нищо ми няма! Навехнах си глезена, но не е нищо сериозно...
Двамата не спират да се гледат.
Благодаря ти!
Промълвява тя.Лукас:
За нищо!
Момчето стана и кимна.За нищо!
Тръгна нагоре по стълбите.
Мат стоеше от страни до този момент. Просто наблюдаваше случващото се.
Ема бе спряла да упорства, изглежда бе загубила спора.
МАт:
Хайде, да се махаме оттук.
Хайде, да се махаме оттук.
Ина просто кимна. Изправи се, подпря се на Мат и куцайки се запътиха надолу по стълбите.
Сцена трета - добре дошъл в реалността
Обратно в нощта. Лукас се изправя на крака, готов да продължи. Вдига поглед от мократа земя и пред очите му се очертава силует, привидно женски. Уплашен от непознатата, момчето хуква назад, но среща друго препятствие - втори силует. Люк се блъска в здравата като стена гръд на мъжкия силует и оплашен пада на земята, пълзейки към най-близкото дърво. Женски глас отеква в ушите му.
Кейт:
Не се страхувай! Няма да ти навредим.
Не се страхувай! Няма да ти навредим.
Жената прави крачка напред и излиза от сенките.
Мъжът също прави няколко крачки напред.
ЛУКАС:
Говори бавно и накъсано. Гласът му трепери.
Кои сте вие, какво искате от мен!
кЕЙТ:
Нашепва с нежен глас.кЕЙТ:
Трябва да говорим с теб!
Мъжът хваща момчето и му помага да се изправи. Момчето се съпротивлява.
Лукас:
Пусни ме! Пусни ме!
Пусни ме! Пусни ме!
Мъжът надделява и Лукас най-накрая спя да упорства, нямаше смисъл.
КЕЙТ:
Моля те, изслушай ни! Аз съм Кейт, а това в Пол. Ние сме твоите ... пазители.
ЛУКАС:
Пазители ли? ... Вижте, не знам кои сте, дори не ме интересува! Просто стойте далеч от мен!
Пол:
Живота ти е в опастност, хлапе! Пратениците са по петите ти. Въпрос на време е да те открият.
Момичето го прекъсва.Моля те, изслушай ни! Аз съм Кейт, а това в Пол. Ние сме твоите ... пазители.
ЛУКАС:
Пазители ли? ... Вижте, не знам кои сте, дори не ме интересува! Просто стойте далеч от мен!
Пол:
Живота ти е в опастност, хлапе! Пратениците са по петите ти. Въпрос на време е да те открият.
КЕЙТ:
Още е твърде рано, Пол!
ПОЛ:
Не, той трябва да знае ИСТИНАТА!
ЛУКАС:
Каква истина, за какво говорите! Вие сте луди! И двамата сте луди!
Прекъсва разговора им.Още е твърде рано, Пол!
ПОЛ:
Не, той трябва да знае ИСТИНАТА!
ЛУКАС:
Каква истина, за какво говорите! Вие сте луди! И двамата сте луди!
ПОЛ:
Ти си...
Ти си...
Кейт се намесва.
Кейт:
Недей!
Пол:
Не си обикновено хлапе, Лукас... Много скоро ще го разбереш.
ЛУКАС:
Ти си луд! Пусни ме!
Лукас рязко се отскубва от хватката на мъжа и побягва с всичка сила.Недей!
Пол:
Не си обикновено хлапе, Лукас... Много скоро ще го разбереш.
ЛУКАС:
Ти си луд! Пусни ме!
КЕЙТ:
Лукас, почакай!
Лукас, почакай!
Кейт понечва да тръгне след него, но точно когато се обърна, за да го последва, усеща тежката ръка на Пол уловила нейната. Тя вдига поглед въпросително към спътника си.
ПОЛ:
Трябваше да му кажем всичко. Защо ли те послушах?
Кейт:
Нямаше да ни повярва. Кой би се доверил на двама напълно непознати? Всичко с времето си.
Пол:
Скоро способностите му ще започнат да се проявяват. Трябва да се научи да ги контролира. Живота му зависи от това.
Кейт:
Какво ще правим до тогава?
Пол:
Ще чакаме...
КЕЙТ:
Ами, ако е прекалено късно, Пол?
Пол:
Тогава ще се подготвим за най-лошото.
Трябваше да му кажем всичко. Защо ли те послушах?
Кейт:
Нямаше да ни повярва. Кой би се доверил на двама напълно непознати? Всичко с времето си.
Пол:
Скоро способностите му ще започнат да се проявяват. Трябва да се научи да ги контролира. Живота му зависи от това.
Кейт:
Какво ще правим до тогава?
Пол:
Ще чакаме...
КЕЙТ:
Ами, ако е прекалено късно, Пол?
Пол:
Тогава ще се подготвим за най-лошото.
СЦЕНА ЧЕТВЪРТА - У дома
Лукас се прибира у дома. Отключва вратата и я тряска след себе си. Вуйчо му, Хенри, с когото живее, го посреща в коридора. Той забелязва необичайния поглед на Лукас, но решава да не се намеси веднага.
ХЕНРИ:
Късно се прибираш...
ЛУКАС:
Да, така е...
Късно се прибираш...
ЛУКАС:
Да, така е...
Момчето събува обувките си, оставя якето си на закачалката.
ХЕНРИ:
Къде беше?
ЛУКАС:
Къде беше?
ЛУКАС:
С голяма доза пренебрежение Лукас просто отговаря машинално на въпросите на вуйчо си.
Не е твоя работа!
ХЕНРИ:
ХЕНРИ:
Нов въпрос, зададен от Хенри, но този път без този дружелюбен тон.
Ще вечеряш ли ?
ЛУКАС:
Не, не съм гладен.
ЛУКАС:
Не, не съм гладен.
Момчето забързано се запътва към стаята си. Не е в настроение за спорове. Иска му се просто да остане на саме с мислите си.
ХЕНРИ:
Почакай!
Хенри спира Лукас точно пред вратата на стаята му.Почакай!
Мисля, че е време да поговорим за случилото се с родителите ти.
ЛУКАС:
Не мисля, че има за какво да говорим.
ЛУКАС:
Не мисля, че има за какво да говорим.
Момчето влиза в стаята си и тряска вратата под носа на вуйчо си.
ХЕНРИ:
До кога ще се правим, че всичко е както преди?
ЛУКАС:
Махай се оттук!
До кога ще се правим, че всичко е както преди?
ЛУКАС:
Махай се оттук!
Изкрещява момчето.
Вуйчото се отказва да спори с Лукас. Очевидно още не е готов за този разговор. И как би могъл? Семейството му загина при автомобилна катастрофа само преди седмица. Хенри се отправя към хола.
Лукас ляга напреки на леглото си, по гръб, направо с дрехите. Слага рака зад главата си и се взира в тавана, замислен. Все още не асимилирал случилото се в гората.
сцена Пета - Новият съученик
Последни минути преди началото на първия учебен час. Лукас влиза в новата си класна стая секунди преди учителката. Напълно естествено всички погледи веднага се впиват в него, но въпреки всичко той продължава уверено напред. Стига до последния чин в редицата до прозореца и се обръща към момичето, което седи там:
ЛУКАС:
Свободно ли е?
Свободно ли е?
Джени, която до този момент беше легнала на чина с две слушалки в уши и разхвърляна коса, бързо се изправя и сваля слушалките си.
Джени:
Да!
Прокарва пръсти през разрошената си коса, и отмества чантата от стола до себе си.Да!
ЛУКАС:
Благодаря!
Сваля раницата си и сяда на стола до нея.Благодаря!
Аз съм Лукас.
Обръща се към момичето и се усмихва.
ДЖЕНИ:
Джени.
Джени.
В стаята се връщат Ина и Ема. Ема държи чантата си в ръка. Двете момичета се отправят към чина си - предпоследния в средната редица. Върху него на мястото до редичката с прозореца седи папката на Ина от вчера и дамската и чанта, а другото място е празно. Двете момичета сядат, докато учителката влиза в стаята и започва да преподава.
Лукас и Джени продължават разговора си почти шепнейки.
ДЖЕНИ:
Е, какво те води тук?
ЛУКАС:
Наскоро се преместих в града. Препоръчаха тази гимназия и ето ме тук.
ДЖЕНИ:
Мога ли да попитам защо се премести?
Е, какво те води тук?
ЛУКАС:
Наскоро се преместих в града. Препоръчаха тази гимназия и ето ме тук.
ДЖЕНИ:
Мога ли да попитам защо се премести?
Момчето се замисля за момент.
ЛУКАС:
Да кажем, че имах нужда от ново начало. Ами ти...
Да кажем, че имах нужда от ново начало. Ами ти...
Момчето, седящо пред Ина, се обръща, за да я попита нещо и неволно бута химикалката и, която пада по средата на пътеката между предпоследния и последния чин. Лукас извръща поглед към химикалката. Двамата почти едновременно се навеждат, за да я вземат, но Лукас я взима пръв. Все още навел глава, Лукас подава химикалката на Ина.
Лукас:
Заповядай!
Заповядай!
Вдига поглед, за да погледне притежателя на химикалката и остава изненадан. Това е ТЯ. Момичето от стълбите вчера. Ина се изчервява до неознаваемост. Двамата не откъсват поглед един от друг, а ръцете им държат химикалката от двете страни. Ина първя успя да се съвземе, но единственото нещо, което успява да каже е:
Ина:
Ти ...?
ЛУКАС:
Здравей!
Ти ...?
ЛУКАС:
Здравей!
Отговаря и несвързано той. Неловкия момент бързо е прекъснат от грубия глас на учителката, която прави уместна забележка.
УЧИТЕЛ:
Господин Дейвис, за новопостъпил ученик говорите прекалено много!
Лукас:
Извинете!
Казва, бавно пуска химикалката и се изправя. Ина прави същото. Лукас започва да пише в тетрадката си. Ина бързо сръчква Ема и когато тя най-накрая и обръща внимание и казва:Господин Дейвис, за новопостъпил ученик говорите прекалено много!
Лукас:
Извинете!
Ина:
Господи, това е ТОЙ...
ЕМА:
Кой?
ИНА:
Момчето от стълбите вчера.
Господи, това е ТОЙ...
ЕМА:
Кой?
ИНА:
Момчето от стълбите вчера.
Ема хвърля бърз поглед към наведеното над тетрадката момче и прави учудена физиономия.
ЕМА:
Да, наистина е той.
Ина:
Какво прави тук?
ЕМА:
Според учителката - учи тук.
Ина поглежда стреснато и леко пребледнява.Да, наистина е той.
Ина:
Какво прави тук?
ЕМА:
Според учителката - учи тук.
Ина:
Какво!?
ЕМА:
Не чу ли какво каза госпожата?
Ина:
Не...
ЕМА:
Нормално в предвид вида му.
Шегува се Ема, но Ина я поглежда злобно и тя добавя едно:Какво!?
ЕМА:
Не чу ли какво каза госпожата?
Ина:
Не...
ЕМА:
Нормално в предвид вида му.
Добре де, съжалявам! Какъв е плана?
Ина:
Няма план
.Ина:
Няма план
Джени продължава да хвърля погледи върху Лукас. Той разбра, че няма да остане неразпитан за това решава да предприеме нещо, за да спре любопитните погледи на Джени.
ЛУКАС:
Какво !?
Какво !?
Казва раздразнително той и леко повишава тон.
ДЖЕНИ:
Познаваш ли я?
ЛУКАС:
Не, за пръв път я виждам.
ДЖЕНИ:
Не изглеждаше така.
ЛУКАС:
Припознах се.
ДЖЕНИ:
Щом казваш.
Познаваш ли я?
ЛУКАС:
Не, за пръв път я виждам.
ДЖЕНИ:
Не изглеждаше така.
ЛУКАС:
Припознах се.
ДЖЕНИ:
Щом казваш.
Тя завърта очи невярващо и забива поглед в бялата дъска пред себе си, правейки се, че слуша учителката.
Re: Разни безобразни
Невероятно е! Искам още! Моляя...!
П.С. И с риск да стана прекалено нахална, може ли горе-долу да разбера как изглеждат геройте
П.С. И с риск да стана прекалено нахална, може ли горе-долу да разбера как изглеждат геройте
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб Ное 05, 2022 3:25 pm by Кристин Рейнс
» Hot or not ( за предишния )
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Потребител vs Потребител
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Опиши предишния с първата буква от ника му.
Пет Ное 04, 2022 7:22 am by Кристин Рейнс
» Какво ви събуди тази сутрин?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Познай цвета на четката за зъби на следващия.
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Кой се казва така?
Пет Ное 04, 2022 7:21 am by Кристин Рейнс
» Какво има на бюрото до компютъра ви?
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс
» Да броим до 9000.
Пет Ное 04, 2022 7:20 am by Кристин Рейнс