„Ускорение“ на Дийн Кунц

by **Изaбелa** Пон Юли 04, 2011 8:59 am

Още като студент Дийн Кунц (роден 1945 г.) печели конкурс за разказ на списание „Атлантик Мънтли“ и оттогава не е спрял да пише. Автор е на толкова много романи, разпръснати из толкова много жанрове, че и самият той не се наема да си състави библиографията. Фактите говорят обаче сами за себе си: книгите му са преведени на 38 езика и до този момент са тиражирани в половин милиард екземпляра, като цифрата нараства ежегодно със 17 милиона. Единайсет от романите му са били номер едно в най-престижния списък на бестселърите в Съединените щати – този на „Ню Йорк Таймс“, при това още с излизането си с твърди корици, което го поставя сред малцината (по-точно 12 на брой) автори с подобно постижение, а четиринайсет от романите му са оглавили същата класация в категория „джобно издание“. Той обаче е бил начело на класациите не само в своята страна, а дори в Швеция и Япония. Същият „Ню Йорк Таймс“ нарича творбите му „психологически сложни, майсторски изпипани и изцяло задоволяващи нуждата ни от пулсиращ адреналин“, а не по-малко престижното списание „Ролинг Стоун“ го определя като „най-великия автор на трилъри и съспенс в Америка“.
Били Уайлс, трийсетгодишен необщителен барман и бивш писател, се оказва въвлечен въпреки волята си в сатанинска игра на котка и мишка с неизвестен убиец. Били е доволен от живота си сред постоянните клиенти на кръчмата, посещава редовно в болницата своята годеница, която е изпаднала в коматозно състояние, дялка в свободното си време дървени скулптури. Но простият му живот рязко изхвърча от коловозите си, когато той открива бележка със смразяващо съдържание: да избере в рамките на шест часа кой да умре – млада учителка или възрастен филантроп. Местният шериф гледа на бележката като на безвкусна шега, докато не намират удушена млада хубава учителка и нова заплашителна бележка – Били трябва да реши съдбата на други двама, и то за още по-кратък срок.
Кунц създава не само сърцебийно увлекателен сюжет, но и живи, изключително убедителни герои, и ненадминат диалог.
Бъдете готови за поредното му влакче на ужасите.

Откъс:

ДОКАТО СЕ ОСЛУШВАШЕ ОТ ВЪРХА НА СТЪЛБИЩЕТО, Били усети пулсираща болка в слепоочията си. Тогава осъзна, че зъбите му са стиснати по-здраво от челюстите на менгеме. Опита се да се отпусне и да диша през устата. Завъртя глава наляво, после надясно, за да раздвижи скованите мускули на врата си. Стресът беше полезен, когато бяха нужни концентрация и бдителност. Страхът може да те парализира, но и да изостри инстинкта за самосъхранение.
Той се отправи обратно към главната спалня. Когато се приближи към вратата, изведнъж си помисли, че трупът и книгата сигурно са изчезнали. Но Лани все така си седеше в креслото.
Били издърпа две салфетки от кутията на нощното шкафче. Използва ги като импровизирани ръкавици, за да отмести ръката на мъртвеца. Остави я в скута му и отвори книгата на страницата, отбелязана със снимката. Очакваше да види маркирани изречения или параграфи, които да носят допълнително послание. Текстът обаче беше чист.
Пак с помощта на салфетките той взе снимката. Образът върху нея беше на хубава млада руса жена. Нищо не подсказваше с какво се е занимавала, но Били знаеше, че е била учителка. Убиецът трябва да е намерил снимката в къщата ѝ в Напа, преди или след да унищожи красотата ѝ, пребивайки я до неузнаваемост.
Без съмнение психопатът беше оставил снимката в книгата, за да накара властите да мислят, че двете убийства са извършени от един и същи човек. Той се перчеше. Искаше да признаят успеха му.
Единствената мъдрост, която можем да добием, е мъдростта на смирението.
Безумецът не беше извлякъл тази поука. Може би този пропуск щеше да доведе и до падението му.