If this was possible...

Събудих се и се чувствах странно. Сякаш една част от мен липсваше...през целият ден бях отнесена и леко тъжна. Реших да отида при Стефан. Стигнах до вратата му и почуках...никой не ми отвори затова влязох вътре. Повиках го по име, но никой не ми отговори. Изведнъж пред мен се оказа Деймън с малката му доволна усмивка. Тогава осъзнах, че вътрешно съм искала да се видя с Деймън, а не със Стефан.
- Здравей Елена... каква неочаквана изненада.
Каза той и ме погледна със сиво-сините си очи. Все така гледайки ме, той леко се приближи към мен.
- Деймън неочаквана изненада? Наистина?
Засмях се и двамата отидохме в хола. За първи път през главата ми минаха мисли, за това колко привлекателен е Деймън.
Спри Елена...овладей се. Той е брат на гаджето ти. Той е ужасния, манипулативен брат на Стефан. Това е Деймън - човекът, който никога не те е привличал по какъвто и да е начин.
Помислих си аз и несъзнателно прехапах устни. Това беше толкова странно. Явно Деймън беше забелязал, този мой жест и отново се усмихна. Пак тази привлекателна усмивка.
- Какво има Елена...?
Попита той и отметна кичур от косата ми. Усетих ръката му минаваща по лицето ми и цялата потреперих. Защо се чувствах така? Никога преди не ми се беше случвало такова нещо. А сега... сега аз усещах нещо към него. След толкова много време, мисля че бях отвърнала по някакъв странен начин на чувствата му.
- Не знам. Аз? Не знам какво ми е.
Скъсих разстоянието между нас и леко долепих устните си до неговите. Отдръпнах се след няколко секунди, бях в шок. Не предполагах, че мога да направя подобно нещо. Бях тръгнала да ставам от дивана...когато Деймън обви ръка около кръста ми и ме притисна до себе си...
- Елена? Сигурна ли си в това? Искаш ли го наистина?
Не казах нищо, просто отново го целунах. Мисля, че това беше достатъчно показателно за това, което искам и за това дали съм сигурна. Вгледах се в очите му и на лицето ми се появи усмивка. Разбрах, че вътрешно винаги съм го искала. Разбрах, че винаги съм го... обичала.
- Искам го...искам теб. Сигурна съм.
Но тогава той се отдръпна. Сякаш това, което правихме беше грешно. Явно наистина беше, но знаех, че и двамата го искаме. Знаех, че той ме желае, желаеше ме от толкова много време. Само не разбирах, защо се отдръпва.
- Какво става Дей? Да не би да съм се заблудила?
Попитах аз учудено и станах от дивана готова да си тръгна. Той ме хвана за ръката и ме придърпа към него.
- Не... не си се заблудила. Искам те, искам те ужасно много. Но, ако те имам, ако те имам сега... какво ще стане после? Какво ще стане със Стефан?
Попита той и ме целуна, страстно и изпепеляващо. Никога не бях целувана така....

Целувката продължи няколко секунди, но ме остави без дъх. Деймън обгърна лицето ми с ръце и прошепна
- Искам те Елена, нямаш си представа колко много.
Вгледах се в сините му очи и сякаш за миг бях в безтегловност. Бяхме само аз и той.
- Прав си Дей, всичко ще се обърка. Аз и Стефан...ние сме заедно, но аз...аз искам само теб.
Сложих ръце пред лицето си и няколко сълзи се стекоха по бузите ми. Той ме прегърна и започна да ме обсипва с целувки, всяка по-страстна от предишната и по-желана. В главата ми минаваха различни мисли - всички те бяха свързани с Деймън и това колко много го желая, но също така мислех и за Стефан, за всичко, което бяхме преживяли.
- Какво ще правим със Стефан?
Отново чух гласа му. Какво наистина щяхме да правим?
- Ще му кажем, просто ще му кажем истината.
Изведнъж Деймън ме бутна на дивана и започна да ме целува страстно. Ръцете му бяха по тялото ми, а устните му докосваха кожата ми. Сякаш когато му казах, че съм готова да призная пред Стефан, Деймън стана още по-сигурен в това, което правим. Още помнех първата ни среща, първият ни допир. Помних как танцувахме на Мис Мистик Фолс. Помнех всичко. Всяка негова дума и всеки негов поглед...
При всеки негов допир, всяка негова ласка сякаш изгарях. Отново и отново, всеки път по-бързо от предишния. Страстта в очите му, виждах я. Желанието - виждах го. Знаех, че нищо няма да е същото, но не можех да контролирам сърцето си. То искаше Деймън.
-Елена, толкова си красива...ти си идеална
Прошепна той и започна да обсипва лицето ми с целувки, след това спусна устните си надолу към врата ми...