Любовна поезия...

Тук е мястото да пуснете красиви любовни стихове, които ви вдъхновяват да обичате...

Дамян Дамянов - Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ...

Байрон

Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.

Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.

Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.

Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.

О, сбогом! Щом си тъй щастлива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана ад.

Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.

А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.

Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.

Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!

Димчо Дебелянов

***

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
_________________
Зачем живешь на свете этом?
Какая у тебя мечта?
Задумался - ли над ответом?
А есть ли у тебя она?

Ето и едни от любимите ми:

Философия на Любовта.
Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.



НЕТРАЙНОСТТА

Не сме ли облак ний, среднощ закрил луната?
Блести и тръпне той във своя късен бяг!
Но не минава миг и кратката позлата
изчезва и нощта обвива го във мрак!

Не сме ли арфа ний, забравена в полета,
та вятърът по нас напеви да реди,
и всеки дъх, едва достигнал до сърцето,
оттам да къса звук, различен от преди?

Заспим ли, сън един почивката ни трови;
отворим ли очи - и сграбчва ни тъга;
ний бягаме, пълзим, за плач и смях готови,
ту скръбни, ту скръбта сразили на шега!

Но все едно - тъжиш, ликуваш и обичаш,
а чезнат и плача, и радостта, и обичта!
И утре никой път на днес не ще приличаш,
че нищо тук не трай освен Нетрайността!...


ЛЯТО И ЗИМА

Минаваше пладне във ден слънчев и ведър,
към края на месец юни толкова щедър,
когато северният вятър сбира в едно
планински върхове и облаци от сребро
сред сини висини, а лъчистият простор
разтваря зад тях вековния си вечен взор.
Как всичко радваше се тогаз - и тревите,
и нивите, и тръстиките, и реките,
и танцуващите с бриза върбови листа,
дори липата - по-голямата им сестра.
Бе зима, когато птиците умираха
в гъстите гори, а рибите замираха,
в плен на прозрачния лед, който превръщаше
калта и тинята на топлите езера
във вятърна мантия, скована от студа,
и където там, у дома, доволни мъже
до огъня седяха, но пак със студени ръце.
Тогава на просяка стар, бездомен - горко!

Пърси Б. ШЕЛИ


Лека нощ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

***
Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.

Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната,глуха вселена.
Тя ридае,звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.

Виха двама гнездо,
но по-слобия там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О,любов!Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабия пак
ти за люлка и гроб си избрала.

Ще те люшка срамът,
както гарвани бурята люшка;
ще те шиба умът-
присмех леден на зимна вихрушка.
И гнездото ти в прах
ще се срине,ще пада, ще пада...
И ще зъзнеш сред смях-
гола,страшно сама-в листопада.

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам-
ще те целуна и ще си отида.


Ето и творение на любимия ми поет-Федерико Гарсия Лорка.

Страхуваш се от моето мълчание. Навярно мислиш че ме губиш, че може би си станала за мене скучна ти?! Да, ще ти се да е така Баналната словоохотливост безумно плаши моето сърце. Недей да си мислиш, че нямам какво да ти кажа. Аз мога с думи да те засипя, но колко струват тези думи днес? Има ли смисъл да ги изричам, нима сама не виждаш, че те обичам? Поетите безсрамно убиха любовта. с безкрайното повтаряне те промениха смисъла на думите "обичм те". Но не желая аз да сторя с теб това. Не искам да повтарям механично: обичам те, обичм те, обичам те... Искам сама да го проумееш. Нека няма думи измамни, които да ни въвличат в лъжа. Нека за миг сега да шептят само нашите сърца. Нека безмълвно погълнем легендите за страстта. Нека се оставим до край да изгорим в греха, както непонятно за мен хората наричат любовта!

Bosson

Кой разплака доброто момиче? Кой сърцето моминско разби? Две сълзи колебливо се сляха със пенливи морски вълни. Може би затова са солени пенливите морски вълни. Векове,векове са наводнени от разплакани тъжни очи. Мое малко и нежно момиче,с разплакани тъжни очи,не разкриваи лицето,очите прекрасни. Щом умееш да плачеш-плачи! По красиви от морския залив са разплаканите очи. Аз отдавна не мога да плача,затова толкова мн ме боли.

A BETTER TOMORROW

Author: Yvonne Warren

I never knew there would be a better tomorrow
But you've come into my life and taken away all my sorrow

My days of sadness are a thing of the past
Because I have found true love at last

My days of emptiness are gone for good
Because you fill a void in my heart that you should

You've opened a window
You've shown me the light
And my love for you will continue to burn bright.


ABBY

Author: Clinton Followell

Every time we embrace,
I go to that far away place
When we just walk hand in hand.
I’m in never, never land.

Whenever I look into your eyes,
I begin to get butterflies,
Then my heart skips a beat,
And our lips passionately meet.

You are always on my mind,
Your face is all it can find.
I think about you every day
And know it’ll work out somehow, some way.

Some say we’re dumb and foolish
Some say we should do as we wish
But all my heart could ever do
Is tell you that I’ll always LOVE YOU.



ALL I CAN'T SAY

Author: B.K. + A.G.

There are so many words I cannot say,
when I look into your eyes.
I want to be able to tell you one day,
but I'm left speechless every time that I try.

You must have stumbled across the key,
and discovered so much more.
You found a hidden place in me,
you found my heart and opened the door.
And I cried in pain
of losing my dear friend.

Will it ever be the same again?
If it passes will it be the end?
I realized it was worth so much,
as I lie in bed that night.
So I allowed my soul to be touched,
without even putting up a fight.
Are my eyes deceiving me,
when I see you standing there?
Are you playing games,
just to prove I care?

You speak my name in a prelude,
in a reference to love,
with such loving attitude,
as if it were a message from above.
With the palms of your hands
pressed firmly against mine,
a white doves lands,
and the sun begins to shine.

Someday I will see,
though that day has not come yet.
You'll say you love me,
but will you ever forget?
If that happens and my spirit dies,
if my emotions drop,
will you want to hold me when I cry?
Or will the love just suddenly stop?
We can't expect to fall in love and never cry.

You'll stay and play your part,
but after the beauty starts to die,
will your footprints still be on my heart?
Though it would be hard to say goodbye,
your friend I'll always be,
as long as we always try,
to keep the friendship between you and me.

The letter I will not send
will casually inquire,
how could you have brought it to an end?
I was your one desire.
After this life is over,
you'll be one person I know I'll miss.

It'll be too late to start over, and so I leave you with this...
I'll hold you for a lifetime,
if you'll just hold my hand.
We could have a wonderful time,
in the days we have not yet planned.



Coming Home...

How simple my life is now you are here,
How I cherish each breath,
How I crave the light and laughter you have brought me.
I have fallen in love without taking a step,
Fallen into the sweetest of dreams,
How I hope no one wakes me.
The simplest gesture wraps itself around my heart,
Where I will hold it forever.

Each time we say goodbye a part of me weeps,
Though I know it is not forever
To my aching soul it is an eternity.
I see my happiness shine in your eyes,
Every time you hold my hand my heart skips a beat.
How sweet life is to be yours;
How meaningless life is without you.

They know nothing of the loneliness before you
Nothing of the empty tears I cried day after day,
How did you do it, I ask myself,
How did you banish the fear, the darkness?
You have made me see that nothing is that bad,
That I am strong and worthy of happiness,
You have saved me from myself.

Everyday I wake up and smile to myself
Knowing you are waiting for me,
Knowing you can't wait to see me.
How would I go on if you were not there to hold me up,
To bless me with your love and light?
How I am glad you have found me
My life is now complete...
I am home.



I Love You

Just three little words
don't seem like enough
for someone whose smile
still brightens my day,
whose touch can make me forget
the rest of the world.

They don't seem like enough
for someone who's always been there
to celebrate with me
when everything goes my way
and to hold my hand
when my whole world
seems to fall apart.

But even though "I Love You"
can't express the depth
of my feelings for you.
I hope you know what's in my heart.
Because loving you
means more to me
than anything in the world
and it always will.



If There's...

If there's one face I want to see,
so beautiful, so true,
one smile that makes a difference,
to everything I do.

If there's one touch I long to feel,
one voice I long to hear,
whenever I am happy,
or just needing someone near.

If there's one joy, one love,
from which I never want to part,
it's you, my very special love,
my world, my life, my heart.



In Search Of You

Author: Himanshu Deshpande

At times in life, when I stop distressed,
To find my wounds, lying undressed;
And pain is all that I can feel,
With no one around, to get me to heal.

At times in life, when I do tire,
Whose company do I admire?
I search in vain, for a lap to lie,
If not that, just a shoulder to cry.

At times in life, whom do I blame?
When fate plays a nasty game.
Best friends turn bitter foes,
And leave behind a string of throes.

At times in life, when everything's good,
I'm enjoying good wine and delicious food.
Just when I have, forgotten to cry,
With whom do I share this ample joy?

At times in life, when I'm trudging along,
With no one to whom I can belong;
I need nothing, but love that's true,
Which is why I am, in search of you!

Eдин прекрасен ден,
ти ми подари.
Една вълшебна вечер
ти със мене сподели.


Обичам те живот,
че с тебе ни откри.
Обичам те живот,
че с него ни сдружи.


Сърцето ми тупти,
защото в него си ти


Това е мое творение

Замълчи - Шекспир

Замълчи...
Очите ти ухаят на желание.
Отпивам с устните ти
огън на кристали.
Спокойно,
съседката е глуха.


Замълчи...
Говори по тялото ми с пръсти.
Накарай клетките ми да крещят
и полети в ръцете ми.
Таванът се усмихва.


Замълчи,
после ще говорим за любов.

Вкус на вино и жена - Шекспир

За какво са всички песни,
ако с виното не подлудят
и божествени, и грешни,
дяволите в теб за кой ли път...


За какво съм на земята,
ако с устни не вкуся греха?!
Господ сътворил жената,
ала Дявол дал й хубостта...


За какво да се покая,
че възпях очи като сапфир
и от избите на Рая
пих свещен любовен елексир?!


За какво?! Дори светия
би признал,че няма по света
по-опиваща магия
от пожара женска красота.


Няма! И не ме винете,
че съм мъж и затова
полудявам,щом усетя
вкус на вино и жена!


В това клипче има любовна лирика на Евтим Евтимов:

http://vbox7.com/play:90d19425