The temptation

by ???? Съб Дек 18, 2010 5:50 pm

Така ето я и моята история,надявам се да ви хареса.

1 ГЛАВА
Завръщането

Аз се казвам Афродита Салватор и това е моята история.

Много хора биха казали,че ние вампирите сме перфектни на външен вид....е ПРАВИ СА!Аз съм с дълга руса права коса и много слаба.Доста хора са ме бъркали с модел през годините,а съм на една 2000 години.Винаги се обличах по последна мода и при това доста предизвикателно.Но стига толкова за мен,нека и братчето ми вземе малко уцастие.Деймън е доста висок,има къса черна коса и пъстро сини очи.Винаги е в нещо черно или гол до кръста.Нека сега ви разкажа какви преживявания имахме в това закътано градче.....

С брат ми Деймън,се бяхме уморили от това да бягаме и да се крием от същиствата,които ни преследваха.Така,че решихме отново да се върнем в малкото градче Мистик Фолс.
В градът беше изумяващо топло.Слънцето тъкмо си прокарваше място из под облаците,сякаш се опитваше да се измъкне от силният им натиск.Още от старите времена семейството ни е било едно от най-богатите в града.Като малки с Деймън бяхме глезени до безбожие.Майка ми беше известна учителка по пиано,а баща ми кмет на града.В днешно време имаме огромно наследство и не знаем как да го пилеем.Караме най-нови модели коли,купуваме си маркови дрехи и караме бързи коли.На Деймън му беше любимо това да кара бързите коли.Така и пристигнахме в Мистик Фолс.С най-нов модел Ауди,който беше адцки удобен и на моменти дори ми се доспиваше.До като стигнехме до къщата ни,обиколихме почти целият град,а хората постоянно се обръщаха след нас.Когато най-накрая пристигнахме,за малко не излетях от колата.Извадих багажа от багажника и се втурнах към къщата,а Деймън едва осъзна какво ставаше.Влязох в къщата,като пуснах с лекота багажа и се запътих към кухнята да си сипя нещо за пиене.Бях доста ожадняла.Сипах си вино в една стъклена чаша и чух ироничното викане на Деймън:
-Не е ли малко раничко за алкохол сестро?-Попита той,като седна на един от кухненските столове до плота.
След като отпих голяма глъдка от чашата казах:
-Искаш ли?-Попитах аз с лека усмивка.
-Много ясно,че да.-Отговори засмян Деймън и си сипа в една чаша.
-Трябва да се разопакова багажа,а ме мързи ужасно.-Оплаках се аз.
-Ами недей,може да караме и с тези дрехи...няколко века.-Каза иронично той,като хвърли чашата с вино в мивката и направо отпи от бутилката.
Засмях се на ироничността в гласа му.Беше едновременно смешна и съркастична.
-Е мисля все пак да ги подредя по гардеробите.Но твойте сам ще си ги оправяш.-Казах леко сърдито и се запътих към саковете.
Подредих всички дрехи по гардеробите и слязох отново долу.Деймън вече си бе бил камшика на някъде,без дори да каже.Това е нормалното му поведение.Сигурно е отишъл в някой бар да пие и да сваля жени.Кой знае,каква щеше да доведе днес.Леко се засмях и включих уредбата.Обожавах да слушам силна музика.Имаше песен за всякакво настроение.Днес,то беше повече от щастливо.Превключих на "Enjoy the silence" и започнах да танцувам из къщата.Бях с една къса черна дантелена пола и черен потник,които беше с гол гръб и разкриваше татуировката ми с китйските йероглифи,които бяха по продължителността на гръбначният ми стълб.Тъкмо бях опиянена от танца сик,когато чух силно тропане на вратата.Намалих музиката и си запътих към вратата.Дългите ми токове се удряха в дървения под,като все едно се забиваха в него и огласяха къщата.Отворих вратата и пред мен стоеше един мъж.Беше от онези,които ти взимат акъла,когато ги видиш,с технигте перфектни тела и поглед.Той беше висок,с черна коса и сиви очи.Любимият ми цвят.Беше облечен с бяла риза по него,която подчертаваше перфектната му фигура.Тя беше леко разкопчана,а аз повдигнах леко вежда и се усмихнах,когато видях.Също така беше с мерни дънки по него и маратонки Адидас.Малко нетипично облекло си казах,но какво пък?На хубав мъж всичко му отива.Откъсвах се от сексуалните си мисли и го заслушах.
-Ще може ли да намалите малко музиката?-Попита той с леко ядосан вид.
-Ами...да разбира се.Извинявам се,не осъзнах колко е рано,тъй като преди малко пристигнах.-Извиних се и подадох една виновна усмивка.
Явно е подеиствала,тъй като мъжът срещу мен се усмихна съща и каза:
-Няма проблем,само малко я намалете....А не се представих,аз съм Ейнджъл.-Представи се той,като извади ръката си от джоба и я подаде за да се здрависа.
-Приятно ми е.Аз съм Афродита.-Усмихнах се отново и се здрависахме.
-Ако искаш влез да изпием по едно кафе.За да се издължа за музиката.-Усмихнах се глуповато.
-С удоволствие сладурано,но имам работа в момента.-Каза виновно той.
-Но тези дни обещавам,че ще изпием по едно кафе.-Усмихна се той и си тръгна.

by ???? Съб Дек 18, 2010 5:51 pm

Споделете мнението си и ми кажете дали да има продължение на разказа. Smile

by **David Brightmore** Съб Дек 18, 2010 5:51 pm

Браво

by **Queеn Infеcted.** Съб Дек 18, 2010 5:53 pm

Хубаво е

by ???? Съб Дек 18, 2010 6:10 pm

Мерси

by ???? Нед Дек 19, 2010 7:30 am

Глава 2:Запознанстото.

След тази доста приятна среща,реших малко да се поразходя из гората и да половувам,да си припомня старите времена.Времето мина толкова бързо,че дори не успах да си усетя кога се е стъмнило.Днес беше пълнолуние и очаквах да бъда нападната от един-два върколака.По-принцип те се преобразяваха на пълнолуние главно,но ако бяха по-стари можеха,когато поискат.Бях доста предпазлива и се взирах във всяка сянка,която се появеше.Всичко беше фалшива тревога,но винаги е добре да си нащрек.Половувах малко и реших да се прибирам.Деймън сигурно вече се е прибрал с някоя девойка,тъй че щяхме да сме амо аз и телевизора.Точно преди да изляза от гората,едно момиче връхлетя пред мен и се блъсна.Тя беше висока,с руса коса и сини очи,беше облечена в черен анцунг и маратонки,като косата и беше вързана на кок.Аз се изплаших и попитах:
-Добре ли сте?
Тя се обърна към мен и каза със самодоволство,като леко се усмихна:
-Разбира се,че съм добре!-Каза тя и се изтупа от листата по дрехите и.
Аз извърнах очи и казах:
-Както и да е.-Продължих на презд.
Явно е почуствала вина и се обърна към мен:
-Съжалявам,че бях груба,просто не ми е ден.-Извини се тя.
Аз реших,че щом съм се върнала отново в града,ще е добре да не съм толкова зла,колкото последният път.
-Няма нищо,не е само при теб.-Леко се усмихнах и се запътих отново към нея.
-Между другото аз съм Афродита.-Представих се и си подадох ръката за поздрав.
Тя също се усмихна приятелски и също се представи:
-Приятно ми е.Аз съм Роузи.-Каза тя и си стиснахме ръцете.
Роузи леко сви устни и попита:
-Е...Какво правиш тук,толкова късно?-Попита тя.
-Ами разхождам се.-Макар да беше доста късно за разходки.
-Ами ти?-Попитах я и аз.
-Аз също.-Када с кратък отговор.Беше доста подозрително,но не исках отново да се забърквам с който и да било.Деймън може да е всякакъв,но ако научи ще ме убие.През всичките тези години бях най-безмилостният вампир в историята.За моя радост Деймън бе успял да ме измъкне от оковите на злото.
-Искаш ли да изпием по нещо в бара?-Попита тя.
-Да може.-Усмихнах се и се запътихме към бара.
Навън бе толкова тъмно,но все пак имаше хора по улиците.Беше ме толкова страх,някой да не ме разпознае.Ако имаше ловци,щях да съм мъртвец.Главно обикаляхме света с брат ми заради това.Ловците са безмилостни,от малки са учени да избиват вампирито до крак и когато си набележат някой,това значи че ще го преследват до край.За моя радост един вече ме бе набелязал.И ако ме откриеше....нямаше да последва нищо хубаво.
-Ти с кой си тук?-Попита ме Роузи.
-С брат ми Деймън.-Усмихнах се и отговорих.
-Деймън ли?-Попита тя,все едно го познава.
Аз се обърнах към нея със съмнителен поглед и попитах:
-Да.Да не би да го познаваш?
-Не.Но днес беше в бара и поне 10 момичета го бяха наобиколили.-Засмя се тя.
Направо потънах в земята от срам.
-Ами брат ми си е такъв.-Усмихнах се.
-Дай му алкохол,жени и секс и може да живее така цяла вечност.
-Ти вероятно си тукашна?-Попитах аз.
-Да,уча в местната гимназия.-Отговори тя.
-Така ли?Аз също ще се записвам утре.-Попитах аз учудено.-Можех да се закълна,че ми изглеждаше на поне 25-27 години.
-Да.-Леко се усмихна тя и побърза да ме попита:
-Ако искаш може да отидем заедно утре?
-С удоволствие.Кажи ми къде живееш и утре ще те взема.-Попитах аз ентусиазирано.
-Живея на улица "Мелроуз".
-Да не си идвала тук и преди щом познаваш улиците.
Дали ги познавам?Та за бога аз съм идрастнала тук,но какво можех да и кажа?Че съм вампир на 2000 години?
-Да.С брат ми често си правим излети.-Усмихнах се в отговор.
След като обикаляхме града почти половин час,най-накрая стигнахме до бара.
Отвън беше,като онези старовремски барове с неонови надписи,а отвътре с дървени маси и столове.Когато влязохме вътре,всички се вторачиха в мен.Не беше,като в старите времена,когато ме посрещаха с питие.
Обърнах се към Роузи и и казах с лек ядосан глас:
-Мразя,когато се втурачват в мен някакви прости хора.-Като леко присвих очи.Мразех частта в която всички ме зяпат все едно съм някоя природна забележителност.
-Нека отидем да седнем на бара.-Казах аз и се запътихме натам из навалицата.Днес беше лудница.
Седнах и веднага си поръчах едно двойно уиски,а Роузи ме изгледа повече от изненавадано.
-Не ти ли е малко силничко.-Попита тя,като леко се усмихна.
-Ами ти можеш да се грижиш сама за себе си,а аз да понасям на голямо количество алкохол.-Засмях се.
Роузи се обърна към бармана и си поръча също едно двойно уиски и каза:
-Е мисля да се присъединя.-Засмя се и седна на стола до мен.
От начало все още бяхме като сковани,все едно имаше преграда пред нас,но накрая алкохола си каза думата.По принцип не мога да се напия,освен ако не поискам.Цяла вечер се смяхме и пихме.Накрая стана толкова късно,че бара затваряше.Платихме сметката,като със сигурност оставихме огромен бакшиш на бармана.Най-трудният момент беше ставането.Клатушкахме се като стари алкохолици по улиците.Пеехме,танцувахме и се смеехме на висок глас.Накрая тя се прибра и аз също.Когато стигнах до къщата,бяха запалени лампите.Явно Деймън вече се бе прибрал.Едвам си намерих ключовете,които бяха в джоба ми.Не можех дори да уцеля
ключалката.Точно,когато я нацелвах,вратата се отвори.Беше Деймън,който каза с ироничен и леко подигравателен глас:
-А уж аз съм алкохолика в семейството?-Засмя се и ми прехвърли едната ръка през рамото му и ме качи горе.
Сложи ме да легна,като ми сабу маратонките и ме зави.

by Sponsored content

The temptation

The temptation

Re: The temptation

Re: The temptation

Re: The temptation

Re: The temptation

Re: The temptation

Re: The temptation