Леда нацупи устни зад изисканата кристална чаша, в която се плискаше алена, гъста и все още топла течност. В имението се водеше все още млад вампир, една ли не бебче, зелено и глуповато. Все пак, две години си бяха никакво време по правилата на клана Дюсанг. Въпреки това, за толкова малко изминали дни се бяха случили твърде много неща. На първо време, бе намразила лукса, който я забраждаше. Ненавиждаше красивите лица, застинали във фалшиви гримаси. Не понасяше и натруфените им дрехи, някои твърде рококо, други твърде "твърде". Не искаше да е на поредната вечеринка, струваща си единствено заради висококачествената кръв. Бе превърната от русокосата жена в дъното на пищната зала, кикотеща се, така че всички кристални чаши да преповторят досадния ѝ глас. Бе се нахранила с твърде пияната Лена и, навярно подтиквана от алкохола в собствената си ситема, бе превърнала момичето във вампир. Просто така. Просто защото. Спомняше си твърде добре усмихнатите лица на клана, намиращи за твърде забавно това лековерно решение. Не се бе нуждала от вечен живот, крайно отегчена от смъртния ѝ такъв.