I'm getting drunk on your noble deeds.

Отдавна, твърде отдавна, Астерион бе просто русоляво момче, с твърде бледи страни, лишени от характер и харизма. Приличаше на всички останали селяни сред френските поля, зализващи слабите си златни коси и приглаждащи единствената си достатъчно представителна бяла риза. Естествено, в него имаше и нещо по-различно, щом изобщо започваме темата. Астерион винаги бе мечтал за нещо повече от полюшващото се жито и мрачните вятърни мелници, които сякаш прорязваха рани върху грубата му кожа със всеки един оборот. Мечтаеше за скъпите дрехи на феодалите, бленуваше по тежките платове, спускащи се като водопади около тънките талии. Заедно със сестра си заминава за големия град, влюбени в шума и глъчката, забравяйки напълно за скромното си семейство. Така и не се бяха вписали, твърде мързеливи и изнежени за класовете на житото, но ето че успяха да намерят своето място. Пищните банкети и вечерни забавления се превръщат в перфектната сцена за безгръбначните брат и сестра, готови да си прокраднат път сред елита на всяка цена. Фалшивият им смях наподобява медени звънчета, галещи болното его на богаташите. По време на едно от тези празненства Астерион е нападнат от вампирка, който почти го убива, на фона на безметежната глъчка. Възрастната домакиня, твърде заможна вдовица, ги откриват в последните му мигове, навярно посветени в тайната на красивата дама, шокирана, че приятелката ѝ е решила да се нахрани именно с един от любимите ѝ любовници. Принудена е да превърне мъжа във вампир и да го обучи как да ловува, колкото да угоди на богаташката. Астерион не чака дълго преди да изчезне от полезрението и на двете, обеден че може да се справи с вампирския живот съвсем сам. Действителността се оказва съвсем различна и новопревърнатият живее в мизеря, позволявайки си по някоя нова дреха единствено чрез кражби и измами. В интерес на истината, става сравнително добър в тази област с годините, успявайки да натрупа изключително малко богатство, с което да си позволи скромен дом. Астерион е открит от могъщ и силен магьосник, предложил му послон, лукс и всичко, от което глезеникът се нуждае. Кланът се оказва мрачно робство, лишаващо всички членуващи кръвопийци от волята им. Използвани са като играчки, често измъчвани от господаря си, който притежава способността да ги манипулира чрез силата на мисълта си. Астерион прекарва стотици години в скъпото, но изпълнено с аромата на вампирска кръв, имение. Няколко млади вампира се разбунтуват и заедно с по-старите успяват да убият господаря си, но това не успява да изтрие емоционалните щети нанесени на онези, прекарали твърде много време зад каменните стени. Вампирите отново се оказват в истинския свят, прекършени, разрушени, притаяващи дъх при най-малкия шум. С времето Астерион се завръща към измамите и стария си живот на изкусен измамник. Времената са се променили, изпълнили са се с цвят и похот, по който той винаги е бленувал. Често се жени за богати, възрастни дами, прекършвайки вратовете им съвсем скоро, така че да наследи богатствата им. След няколко века дори и това не му е нужно, успявайки да се утвърди като един от най-богатите вампири във Франция. С настъпването на XX век и това му омръзва, а Европа губи блясъка си. За сметка на това, Америка започва да блести все по-ярко, сякаш пимамвайки го с новия си, пищен блясък. Собственият му клан се поражда от нуждата да бъде защитен от господаря, макар и той да е мъртъв от хилядолетия насам, оставайки все толкова ярък зад притворените му клепачи. Освен това, ако не залива вампирите около себе си с лукс най-вероятно би прекарал вечността съвсем сам, имайки предвид разглезения му, арогантен и хаплив характер.