Ballerina, you must have seen her, dancing in the sand...

Пушекът от замиращия огън в ламаринения казан до нея се беше загнездил в косите й, които бяха събрали достатъчно дребни клечки и сламчици, за да изкара една цяла зима. Мръсното платнище над главата й, което някога бе било изящен, ален персийски килим вонеше на мокро куче, а през големите, колкото четвертак дупки, течаха малки поточета сладко-солена вода, от последният дъжд, който иронично беше преди поне 2 дни.
Измореният професор я погледна с големите си, посивели очи – торбичките под тях бяха големи колкото пустинни дюни и помежду им, в гънките имаше нещо жълтеникаво-зелено, което едва не накара Терпсихора да повърне. Тя преглътна киселия вкус в устата си – последен спомен от нахапаният сандвич, който една забързана майка й беше подхвърлила, докато музата се беше свила пред Лувъра, където, учудващо, все още имаше туристи, ако можеше така да се нарекат клетите скитници, дошли от всите краища на континента в Париж. Хората рискуваха животите си, за да се измъкнат от родните си места – прекъсваха корените си, оставяха предците си, убиваха приятелства в търсене на по-сгоден живот. Градът на любовта, някога, сега беше пристан на отчаянието и последната надежда на мнозина.
Терпсихора придърпа одеялото от походното легло и го уви около раменете си. Ама, че лято! От месеци валеше през ден, а небето вечно беше намусено – напомняше й на опърничавата й дъщеря, което не искаше да яде каша и се цупеше срещу лъжичката. Тя му се изплези в отговор, сякаш Олимп, там горе, беше живо, мършаво хлапе с лош характер, а професорът се изсмя. Той беше откраднал лирата й. По право беше я пленил – взе я в залог, когато тя му поиска няколко гроша за нови обувки, които все още не беше успяла да върне. Много рядко някой вече пускаше стотинки в полите й. Най-много да получеше някоя бисквитка, коматче ръжен хляб или малко Кока-кола. Възрастният мъж прокара показалец по струните й и те блеснаха в сребристолунно сияние, а кожата по гърба на музата настръхна, като че целуната от студен морски бриз. Соленият привкус на вълните я опияняваше само със спомена за себе си.
Едва прогледния мрак беше разкъсан – сякаш някой рязко бе забил кинжал в парче черен плат, за да освободи светлината. Терпсихора подуши истинска миризма на мокро псе и не след дълго една лигава, свирепа челюст се затвори пред очите й, на сантиметри от носа й. Вибрациите от лаят на полицейските хрътки беше ужасяващ. Писъците на останалите бездомници влизаха под кожата й и тялото й реагира, пречупвайки се под странен ъгъл. За обикновен човек би било болезнено, но нейната снага беше достатъчно гъвкава. Един мъж с каска я дръпна грубо към себе си, хванал я за лакътя. Протритата презрамка на роклята й се скъса и оголи част от гръдта й, а  тя побърза да я прикрие с ръка. Полицаят изкрещя нещо в лицето й, но тя, разбира се, не го чу. Прочете по устните му само заплахата.
- Тя е глуха! – видя да изричат устните на професора. Лицето му беше притиснато между тялото на друг офицер и стената на бараката. Приличаше на разтопен часовник от картина на Дали.
Музата се опита да обясни на мъжа, чрез жестомимика, че не е направила нищо, но той вдигна ръка срещу нея и тя свали своите. В същият момент, свободната му длан се стрелна към гърдите й. Немите жени не можеха да разказват – припомни си тя, готова да понесе издевателството му, само и само да я оставеше намира, но полицаят се отдръпна като попарен, а с него и кучето, което се зъбеше срещу друг клошар.
Светлината лумна изведнъж, сякаш някой бе запалил хоризонта. А пред нея, в ореолът й, облечен в златистите й лъчи вървеше млад мъж. Беше висок. По-висок от всички останали, с които вървеше. Лицето му беше като на херувимите от фреските в Сикстинската капела, но очите му сияеха с лукав, зелен пламък. Той я дръпна към себе си и я поведе към автомобила, паркиран в близката пряка.
- Лирата ми! - изписа тя с ръце хаотично и трескаво няколко пъти, преди професорът да тикне инструментът в ръцете й. Професорът се затича след нея, но мъжът го отблъсна, а лирата се претърколи в краката му.

— Важно за героя:
- Трейси е няма, служи си с жестомимичния език
- Става жертва на трафик на хора и попада в Америка, където е отпкупена.
- Способността й е да хипнотизира околните с музиката на лирата и танца си.