Никога не се знае какво дебне зад ъгала

Мирисът на лято се носеше из града,карайки хората и всички да оставят домовете си празни и да излязат по улиците на града.Да изпълнят кафенетата,ресторантите и всяко едно възможно завездение.Да отида в парка или пък в гората.Всеки бе на различно място,правеки нещо различно,нещо което обича и го прави щастлив.Същото нещо правеше и красивата ни демонка из красивият град,само че вместо да се наслаждава на времето тя се наслаждаваше на бъдещите си жерти.На това да съсипва настроението на хората или просто да злорадства.Нищо друго каточели не можеше този демон,осевн да съсипва щастието на другите.Не не можеше,за това беше тук.Да съсипе и малкото им щастие.Да ги обрече на мъки и после да прибере продадените им души.Рядко правеше такива сделки лятото,но не бяха изключение.Всеки бе отчаян в различен периот и това търсеше сега тя.Или пък щеше поне за малко да се наслади на удоволствията в живота и щеше да остави работата на страна.Едва ли но щеше да съчетае полезното с приятното.

Младата демонка се разхождаше из града в търсене на нвещо интересно,но никой не представляваше интерес за нея.Или все още не.Тъкмо си милслеше как няма нещо интересно за правене и колко скучен е денят й когато го видя.Не можеше да бъде,вампир.И то посред бял ден,е това е късмет.Рече си Андреа като краката й леко се задвижиха към масата на господина.Който прилично стоеше и оглеждаше минаващите хора по улицата.

Андреа супер нахално се настани на масата му.Погледна го предизвикателно оглеждайки го и набързо преценявайки ситуацията.Но вампир през дена,рядко се виждаше и той я заинтругува.

-Интересно време за излизане сте намерил?-почна го веднага без да изпада в излишни разговори.

Такава си бе тя действаше инпулсивно,действаше повече като на работа отколкото за удоволствие.Но двете неща бяза взаимно свързани за нея.Хем бе работа,но същевременно и удоволствие от това да съсипа нечий живот.А какъв по-инетерсен от това на вампир.[/i]

Нямаше нищо по-хубаво от това да се насладиш да приятна разходка в топъл летен ден. Времето беше направо за чудо и приказ и си беше чисто престъпление да се седи вкъщи. Живота навън кипеше с пълни сили и всяко същество без значение какво беше то се наслаждаваше на прекрасния ден. Кафенетата бяха пълни с клиенти и сега беше трудно да се намери свободна маса за сядане.

За щастие на Яков, една маса успя да се намери. Той просто седеше там и с любопитство гледаше хората наоколо. Беше интересна гледка за съзерцаване. Изведнъж обаче една красива жена внезапно седна на неговата маса най нахално. Нейния въпрос го изненада.
- Да, намирам за идеално времето по това време на годината. -кимна той бързо оглеждайки я от глава до пети с очи.

Стори му се доста красива, но въпреки това смяташе дръзкото и предизвикателно поведение за доста необичайно. Дали тя знаеше какъв всъщност беше той? Съмнението се прокрадна в ума му. Той присви очи, преценявайки я с поглед.

Андреа се надяваше на друго развитиена наещата.Надяваше се на малко повече...екшън а той бързо се съглаги с нахалното й присъединяване към неговата маса.Явно това за него не беше нещо ново или необичано.В предвид вида му,тя можеше да е сугурна че подобни неща не са му чужди.Не можеше да прецени годините му,но не беше млад за вида си.Те бяха еопитни,сухари и често биваха разкрито още след първата им дума.Андреа често бе срещала този вид,те бяха като вирус разпространяващ се с бързи темпове.

Но нека,така света бе едно по-интересно място.Иначе щеше да е скучно само с хората,без останалите същества.А тя бе стрещала доста от тях по света.Но това е отделна тема,сега бе тук за вампирът.За този,койтож така интересно бе привлякъл вниманието й.Все пак да се изтърпосаш посред лято,навън в жегата си е нещо необичайно за вида му.Но не и невъзможно.Бе убедена че той има нещо пазещо го от слънцето и го искаше.Подобни предмети бяха скъпи и струваха състояние.И тя щеше да вземе това съкровице на всяка цена.

-Нямах предвид часта от годината,а времето от денонощието.-усмихна му се леко-Все пак е ден?!А ти предпочиташ ноща или греша?!-усмивката й стана леко злокобна но и красива едновременно,докато очите й го гледаха и все едно четяха мислите му.Можеше,но нямаше да е интересно.

Веднага се изостриха сетивата му. Очите му се присвиха още повечеЗначи все пак тя знаеше, че той бе вампир. Но как бе разбрала това си остана абсолютна загадка за него.
-Виж не знам за какво говориш. Аз обичам и деня и нощта. - отвърна той с твърди глас и очевидно раздразнение.
Мразеше когато ставаше така. Тази непозната май искаше да му развали деня. Е сега оприделено успяваше.На него му се струваше, че тя не беше точно човек. Дали наистина беше така?
-Не е много хубаво така да се сяда на чужди маси без покана или разрешение.  -смъмри я той поглеждайки изкъсо с очи.

-Напротив много добре знаеш за какво говоря.-отвърна тя на думите му като се облегна на стола.

Този явно бе по-тъп отколкото изглеждаше или се правеше.Нямше голямо значение,защото така или иначе тя знаеше истината.Дали то щеше да я каже или не бе без значение.Тя я знаеше и нищо друго нямаше значение.Той можеше да си отрича колкото си пожелае,бе й все едно стига да се докопа до онова което желаеше в този момент.А то бе ценно.

-Може би,но ти си свикнал да сядат така при теб или ти при жертвите си.Или греша?-злокобният й поглед можеше да стигне чак до мъртвата му душа,но той на този етап стигаше само до това да го накара сам да си признае за вида си.Андрае имаше свойте методи за извличане на истината и щеше да ги използва ако този малък вампир не й признае сам.-О и спри с този поглед,не ме плашиш.Смешен си.-изсмя се леко като изобщо не й пукаше от реакцията му.


То беше само един малък вампир и нищо повече.А тя бе демон,демот от векове правил невероятно зли неща,които той едва ли можеше да си представи.Че един лек поглед да може да я уплаши.Явно я бъркаше с някоя от неговият вид.Излишно надути без капчица покритие,но тя бе различна и щеше да го разбере съвсем скоро.