Look what you made me do

•Irina
•23 years old
•human with a gift
•pyrokinesis
•fc: Bella Hadid

Тя беше най-доброто и най-лошото. Огънят и ледът. Всичко зависеше от това какво ще заслужиш да видиш от нея. Горещият ѝ темперамент привличаше, в погледа ѝ се четеше лудост. Тази магнетичната лудост, която силно те дърпаше към нея. И душата ѝ беше такава. Луда. Непокорна и огнена. Кръвта ѝ бясно бушуваше из вените, диктувайки действията ѝ, често пъти необмислени и спонтанни. Но тя обичаше свободата, обичаше тези грешни решения, които взимаше, обичаше хаоса. Не можеше да живее в сивота. Животът трябваше да е пъстър като самата ѝ натура, затова често се стараеше да го прави именно такъв. Съвсем млада бе развила дарбата си перфектно, живееше на ръба, уповаваше се на нея.
***
-Пак ли ти... вържете ѝ ръцете.
Тъмнокоската седеше спокойно на мястото си, вече беше свикнала с неудобството на тези столове, така че не ѝ правеше впечатление.
"Искаш го, подпали всичко."
Вътрешното ѝ гласче говореше, държеше на своето. Дали беше вътрешен глас или страничен ефект от вещерските отвари, които ѝ даваха, за да потиснат силите ѝ, така и не беше сигурна. На всички в този арест им беше ясно, че тя не беше обикновен човек, в началото дори решиха, че госпожицата е вещица.
-Три пожара само за тази седмица.
Униформеният поклати недоволно глава и я погледна, плъзгайки очилата си надолу. Ирина, от своя страна, стоеше там с най-ангелската си усмивка.
-Четири провинения само за седмица, по-добре е последния път, господин полицай.
-Едва вторник е.
"Хайде, той си го проси. Забавно е."
Тъмнокоската напълно открито се подиграваше на мъжа пред себе си, наблюдавайки го с нагъл поглед и очарователна усмивка. Не можеше да преброи колко нощи беше прекарала в този арест, но днес това приключваше.
-Мисля да си ходя, чака ме кола отпред. - погледът ѝ се беше стрелнал към часовника, разположен зад гърба на униформения, закачен на бялата стена, която навяваше болнична атмосфера. Лилиан стана, полицаят последва примерът ѝ и я бутна обратно на стола.
-Ръцете ти са вързани, няма какво да направиш, кукло. Стой си на задника.
Обаче в тона му имаше някаква несигурност. И с право. Ирина беше вложила много, за да развие способностите си, той също го знаеше. Беше извадил пистолета си и я държеше на мушка.
-О, господин полицай, ръце не са ми нужни за това, което ще последва.
Все същата ангелска усмивка. В момента, в който се чу изстрелът, стаята беше лумнала в пламъци, а госпожицата излезе с бавна крачка, недокосната от огъня.