Статуите в гората

Пет години.
Пет проклети години.
Ах, къде си мой Пандемониум? Нима няма Рай, та дори и Ад, в това измерение - който да ме иска. Пък аз съм готова на толкова много жертви, болка и подчинение. Годините сякаш ме бяха направили малко по- смирена, малко по- празна. Бях като въздуха. Горещ и тежък, но все пак и плътните и безплътните успяваха да минат през него.
Винаги съм обичала гората на Мистик Фолс. Дали беше от кървавата почва, привидното спокойствие, или тягостната тишина - аз не знам, но нещо в това място просто те кара да се връщаш. И ето ме за пореден път. Тук. Точно пред тези статуи.
Тези пет години, бяха като хиляди. Пък вярвайте ми, живяла съм хиляди. Поне съзнанието ми. Но тези няколко кратки години - унищожиха всяка капка здрав разум у мен. Знаете ли? Този град има своите луди, своите болни, своите глупаци, но когато имаш и от трите вида в едно тяло и трябва да се спогаждате, е, може би предполагате, че не е мечтаното съжителство.
Понякога сме като деца. Просто сме гладни, глупави и изнервени. Понякога забравяме, че самото ни съществуване е грях и свикваме с идеята, примиряваме се с обстоятелствата. Но когато останем сами в тихите нощи, когато погледнем към жълтата дюля в двора - тогава си припомняме, че нито мълчанието ще ни спаси, нито цветността на живота ще ни споходи отново.
Трудно е да планираш собствената си смърт, Ася беше по тези неща, на мен все още ми се живееше. Та дори и като половин човек.
Къде сте камъчета? След кратко претършуване ги намирам.
Нека всички вещици, кои мъртви, кои живи, ми се надсмиват, но Древните учения понякога не помагаха. По онова време нямаше толкова луди, толкова кръвожадни. Тоест, имаше, но те просто бяха убедени в своите вярвания, докато в момента, хората просто изпитваха задоволство от страданието. Съответно след дълги проучвания, е , посегнах и към Хаос магията. Все още не мисля, че бих могла да боравя с нея, предвид естеството на магията ми, но тези камъчета бяха моя катализатор. Сигил. Енергия.
Трябва ми само още малко време.
Пет минути.
Още само пет минути, искам да полегна на влажната почва и да съзерцавам за секунди спокойствието на моя дом - Мистик Фолс.