I gotta find another now but U.I won't forget our love gonna stay alive. -James and Thea-

- Какво си направила?

- И то със собствения ми брат? Невероятно. Историята се повтаря.

-Защо, Теа? Защо цял живот трябва да слушам извинения.

- Виктор не ти ли разказа?  Явно сте си достатъчно близки за такива разговори

- Както аз никога не съм бил и явно няма да бъда единствен за теб, така и ти не винаги си била на шибания пиедестал на който те поставям, а в момента се чудя защо. Преди повече от хиляда години и аз бях просто човек, Теа. И в моята младост се появи един ангел, в който се влюбих. Тя ме превърна. Затова сега седя тук пред теб. Обаче Виктор също се оказа заслепен от нея, от красотата й, от добротата й и я пожела. Освен мен, тя превърна и него. Дари го с безсмъртието му уж защото й бе приятел, защото бе мой брат. Бях с нея години наред, десетилетия може би, не помня. Връзката ни се разпадна и след време когато дойдох в Мистик Фолс да я потърся, когато я намерих и чувствата ни отново пламнаха, след един скандал той се появи. Появи се и съсипа всичко. Възползва се от добротата и наивността й и даде воля на чувствата си. А тя просто се поддаде. Опитах се да оправя нещата, така както всеки път се опитвам да ги оправя и с теб, обаче знаеш ли какво.. нищо не се получи. Мелиса вече не беше моят ангел, бях прекалено афектиран от случилото се, а тя прекалено различна. И всичко това заради глупавият ми брат, който цял живот желае моето.
Сега разбираш ли какво се повтаря?

- Да не би да я познаваш?

- Най-добра приятелка?!Това е нереално. Бях забравил как тук всички имат някаква история.

- Е, значи имаш представа за какво ти говоря.
Брат ти ми е длъжник, ако не бях си тръгнал, едва ли щеше да се е доближил до нея.

- Има ли какво да ми кажеш?
Или по-добре направо да изтичаш при Виктор.

-Дори не се опитвай, Теа. Хората които обичат истински не правят така, не веднъж, не два пъти, никога.
Защо аз винаги съм бил лоялен? Кажи ми..Не не ми казвай, защото знам. Защото те обичам, О'Конъл. И любовта не ми го позволява. Мислиш ли че не можех от както се върнах да потърся Мелиса? Да я видя, да й се извиня за това че не се борих за нея повече, така както глупакът се борих за теб. Да й предложа помощта си, ако я нуждае и някъде измежду сладките приказки да се отдам на шибаните си стари чувства?! Но не го направих, нали. Защото съм лоялен.. и на какво? На кого?

- О не, настоявам да ми кажеш какво имаш с брат ми, изгарям да го чуя.

- Това са шибани клишета, Теа.  Това не е от онези грешки във връзките които трябва да превъзмогнеш.
Ще ти прощавам всеки ден, да забравяш какво обичам да ям, да забравиш че съм запазил някоя маса в любимия ти ресторант и дори да забравиш кой ден сме, защото си щастлива и от това проклето щастие бъркаш. Ще ти простя и ако се скараме и ме няма отидеш на някой купон и пияна се забиеш с някой непознат, някой който няма да видиш никога повече, защото ще знам че не ти пука и че си СБЪРКАЛА, но не може да бъркаш със шибания ми брат, Теа

- Не съм сигурен нито че го искаш наистина, нито че мога да го направя

- Спри да плачеш.

- Не мога да съм с някой който не знае какво иска, Теа, не отново.

-Сбогом, малката

-Какво правиш тук, Теа?

-Уникално. Изчакай го да се разкара и последвай примера му след това