love even after death

by **Емили Ван Алън Блум** Сря Юли 31, 2013 1:21 pm

Кръв. Кръвта в изпълваше. Изпълваше всяка фибра в тялото й. Заради кръвта тя живееше. Но и заради кръвта умря. Кръвта се стичаше по лицето й. Кървави сълзи се рониха от очите й. Болката която тя изпиваше беше неземна. Падна на колене и се преви на две. Започна да кашля и повръща кръв. Знаеше какво става с тялото й. Използва малкото си останали сили за да произнесе името му.
- Доминик!
Гласът и беше тих и слаб. Животът я напуснеше. Със всяка изминала секунда тя се доближаваше до смъртта. Въпреки писъците и плачът които огласяха стаята той чу гласът й. Затича се към нея. Падна на земята. Притисна я към себе си и започна да я успокоява.
- Спокойно любима. Всичко ще се оправи. Всичко ще е наред.
- Не нищо не е наред защото аз умирам и ти го знаеш. – Алени сълзи започнаха да се стичат по лицето й.
- Ние ще бъдем заедно отново! Някой ден ще се срещнем отново. Обещавам ти го. – Притисна я към себе си. Той знаеше че не й остава много. – Обичам те Лекси!
Каза го тихо и после притисна устните си в нейните. С тази целувка той искаше да й докаже колко много я обича. Когато отдели устните си от тези на Лекси нейната душа вече беше напуснала този свят. Доминик притисна безжизненото й тяло към себе. Не искаше да я пуска никога. От очите му се стичаха горчиви сълзи. Той никога нямаше да е същия. Не е без неговата Лекси!
Дните се нижеха, той ставаше всеки ден рано и тичаше около кампуса, излизаше с приятели и си учеше уроците. Но нищо не му помогна да забрави Лекси, нито пък намаляше болката по загубата й. Един ден той се събуди със мисълта за нея. Толкова много му липсваха ласките й, миговете прекарани с нея. Стана бавно от леглото и отиде до бюрото си, извади от шкафчето една снимка. На снимката бяха двамата с Лекси. Една единствена сълза падна върху снимката. После отиде до нощното шкафче и взе един нож. Седна на леглото, загледа се във снимката и прошепна:
- Отново ще бъдем заедно любима!
След тези изпълнени с мъка и любов думи той заби ножа във сърцето си. Тялото му се строполи на леглото, струя топла кръв се стече от леглото по пода. Доминик беше сложил край на живота си, но с усмихва на лицето, защото сега отново щеше да бъде с момичето което обича.

П.П - Надявам се да ви хареса ^^