Всякак е важна жената

Жените не могат да бъдат приятелки, те са кучки, които си завиждат и се предават помежду си, за да хванат мъжете – често срещаме това твърдение, нали? Виж тези размисли върху женското приятелство от Виргиния Захариева
*заглавието е цитат от стихотворение на Ани Илков

Ако се разглеждаме само като съпернички в битката за мъжа, това твърдение е вярно. Tакава е малцинствената психология, психологията на роба, който се бори за милостта на господаря. Ако можем да се видим като осъзнати същества, които са уникални всяка по своему, тези твърдения увисват. Достатъчно е да си спомним, че сме земята и коренът, и да не забравяме каква сила сме заедно. Също, че отговаряме за психологическия баланс на света и че има толкова много неща, които можем да направим, за да се превърне Земята в прекрасно място за живеене.

Наистина, когато сме по-млади и незрели, като че ли сме повече в плен на съперничеството. Докато изграждаме егото си и утвърждаваме статуса си, правим по-скоро съюзи по интереси и по-рядко истински приятелства. Със зрелостта, когато разбираме себе си и другите, започваме все повече да ценим дълбокото, искрено сътрудничество между жени.

На 39 започнах живота си отново. Оттогава насам са ми помагали само жени. И аз давам подкрепата си на много жени. Всяка от нас има нужда от приятелски кръг, в който да получава безусловна любов и приемане. Много жени не се ценят и не се обичат, не са приели женствеността си и затова избягват жените и предпочитат да са само в мъжка компания. Когато се изпълним с благодарност към жената, дала ни живот, когато осъзнаем ценността си именно като жени, тогава започваме да търсим женските събирания. Те са важни, за да останем в собствената си женска енергия, да се заредим от нея, преди да се впуснем да изследваме света и мъжете. Хубавото е, че все повече жени от всякаква възраст стигат днес до съзнатото чувство, че сме сестри, които си помагат и се подкрепят, защото говорим на един език, защото се разбираме и знаем добре какво означава любов, болка, раждане, загуба, кураж и вдъхновение... Нашето бъбрене за дреболии, суетенето пред огледалото, занимаването с детайла са важни за нас неща. „Момичетата са тънките въжета – както казва Кафка – които държат мъжете над бездната на отчаянието“.
Приятелството е възможно, когато сме себе си, естествени и откровени, когато сме осъзнати личности. Тогава няма задни мисли, приятелството не покрива омразата, не е свързано със социални или икономически интереси. Женското приятелство е мерило за израстването ни като личности, за способността ни да се приемаме и обичаме такива, каквито сме, и да приемаме другите, такива каквито са. Да не съдим, а да сме благодарни. Да се възприемаме като сбор от много качества и да се уважаваме като проявление на различното в невероятния божествен промисъл на едното. Приятелството също е обвързано с това колко истина можеш да кажеш и колко можеш да понесеш. Когато помежду ни има конкуренция и сравняване, говорим за познанство, не за приятелство. Тези динамики изчезват само когато осъзнаем, че всяка от нас има абсолютна стойност и тя е част от красотата на света.