Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

by **Кристин Рейнс** Сря Ное 17, 2010 9:36 am

Това е породено от реален живот на една бифша моя приятелка... Ще се радвам да напишете своето мнение Smile

Винаги се чудим какво е да си сам.
Да нямаме приятели и единственото нещо,което те държи е семейството.
Мими го знаеше от личен опит.Коя беше тази Мими?
Е,сега ще ви разкажа ...

Лили беше,момиче без приятели,а родителите й били много заети.Имаше само едно кутре,с което да си играе,но това не й стигаше.
Тя бе толкова тъжна,че самите хора я отбягваха.Те я мислеха за странна птица
(нали беше нова тук) Никой не й обръщаше внимание в училище.
Тя,разбира се бе отличничката на випуска.Това бе и другата причина да я отбягват и никой да не сприятелява с нея.Всички в даскалото й я мислиха за зубърче.Но това не е ли така? Това не бе отново добра причина,но другите се мислеха за готини и закакво им е притрябвало да се сприятеляват с зубър.Нали ще им се развали репутацията!?!
Но един ден,започна да затъва още повече,но тя мислеше,че това е самият рай (мечтата й:да бъде една от готините; хаха зубърче - готино ,лоша комбинация ) Попринцип в някои представи зубърите са грозни,а красавците са кихи лейки.И да това си е вярно,но не всички са тъпи и грозни.
Та ... да не се отклоняваме ... Докъде бяхме стигнали ... а,да...
Тя вярваше,че това е най-хубавото нещо,което й се е случвало,но грешеше и то много ...

Веднъж се забърка с този с когото нетрябваше.Всичко лошо предстоеше,но никой не усещаше.

Мими вървеше с майка си по улицата.Беше есенно време.Листата капеха и летяха насам-натам.Те падаха на пропуканата от студенина земя и след миг пак бяха някъде сред безбройните листа във въздуха. Две момичета се провикнаха зад тъжното момиче и майка й.Те викаха нейното име,затова тя бавно се обърна.Не можеше да повярва на очите си.Защо беше тук?Защо беше викнала след нея?Тя ококори очите си.Майка й продължи да върви,а Мими остана на улицата със тях.
- Аз съм Сиси - каза русото момиче
- Здравей Мимс...Как си? - попита я Вики.Вики бе единствения човек,когото беше допуснала до себе си.Макар да бяха пълни противоположности,нещо крепеше тяхното приятелство.Те се познаваха от много дълго време.Виктория беше със дълга кестенява коса,която се спускаше да талията й.Имаше синьо - зелени очи.Много хубава смеска.Мими обожаваше очите й,но и нея самата.Те бяха неразделни,но всяка си имаше свой свят.Мими бе от света на зубърите.[i]Смешно,а?Вики беше от света на готините.Мими винаги бе искала да е една от тях и скоро щеше да е.Но не за добро.
Двете момичеха крачеха бавно към нея.
- Здравей Викси ... - каза Мими и я прегърна,като й подшушна: Защо я доведе?Не трябваше Вики само и кимна укоражително,което за Мими прозвуча като: Спокойно.Нищо няма да стане - Приятно ми е Сисе - довърши Мими и се усмихна.
Сиси беше една от готините в цялота гимназия.Всички момчета тичаха след нея,като кученца които гонят голям кокъл.Прекалено голям не мислите ли? А,забравих да спомена,че Мими никога е нямала гадже.Ужас,нали?!? За нея беше така.Тя искаше една да от тях.Всички момчета да припкат след нея.Да може да рабива сърца,да е тотално готина като останалите.Разбира се..останалите,от групичката им...Сиси беше не само красива (естествено със 1 тон грим върху себе си,иначе заприличваше на някакво зомби..да не се шегувам...зомби,но това е отделен въпрос),но също бе и голяма използвачка,но Мими не го разбираше...все още. Е,все пак никога не е късно да разбереш какъв е един човек. Мария незнаеше във какво се въвлича,незнаеше какво я чака,но това нея не я интересуваше,когато знаеше,че може да стане една от тях.Но грешеше за пореден път.

by **Вики Редбърдсън** Сря Ное 17, 2010 9:54 am

Хубаво е

но се постарай повечко..Не те виня,но просто му трябва по интересен вид...тоест да заитригува хората като го четат.. Smile

by **Кристин Рейнс** Сря Ное 17, 2010 10:18 am

Мерси,че сподели мнението си. Smile

by Наталия Нортман Сря Ное 17, 2010 10:52 am

Съгласна съм с Вики..Трябва да има нещо с което да запалиш интересът на читателите Razz

Иначе идеята ти е много добра Smile

by **Кристин Рейнс** Сря Ное 17, 2010 10:53 am

Мерси за съвета Нат... Smile

by **Кристин Рейнс** Нед Ное 21, 2010 5:35 am

Първите няколко дни Мими беше много щастлива.Дори и Мария
се влюби,но дали и той я обичаше?Дали това момче бе подходящо
за нея?Дали само не я използва? - това са върпросте,които си задава
всяко влюбено момиче ( забелязала съм го).Тя се влюби в едно много
красиво момче,което бе със 4 години по-голямо от нея (но за любовта няма
значение,нали?!?)Той бе една глава по-висок от нея,имаше сини очи и руса коса (такива момчета бяха нейната слабост,но ще разберете по-нататък за това)Той се държеше много,
прекалено добре с нея и това караше Мими да се чувства добре,когато е с него,но една вечер се случи нещо.
Вечерта бе прохладна и много тиха.Слънцето се бе скрило от хоризонта.Имаше
само тъмни и мрачни облаци,покриващи цялото небе със тях.Беше към края на месеца преди Коледа и другите български празници (пълни измишлютини) и вече се чувстваше
как зимата идва.
- Да,Сис ...За какво искаше да дойда? - попита я Мими с усмивка на лицето си
- Имаме изненада за теб - каза Сиси и прегърна Мими - Само Викито и
Мишо да дойдат - допълни тя
След малко Виктория и Михаил дойдоха.
- Добре,кажете ми каква е изненадата - заполюбопитсва Мария
- Ще видиш - каза Силвия

by **Вики Редбърдсън** Пон Ное 22, 2010 2:56 am

Ам..миличка нали ти казах да вкараш малко повече описание,а пък за идеята имам чувството,че една от героините съм аз Права ли съм?!?

by **Кристин Рейнс** Пон Ное 22, 2010 3:08 am

Ами... Не ме бий моля те
Айде по скайп ще се разберем май систърче ОБИЧАМ ТА МА лудетино

by **Вики Редбърдсън** Пон Ное 22, 2010 7:01 am

Кфо по скайп?Ти не си и влизала!Пиши веднага!!!! А тва,че ме има тука ще ядеш бой !!! И аз те обичам ма патко моя Пиши в СКАЙП!!! Разбра ли???

by **Кристин Рейнс** Пон Ное 22, 2010 7:09 am

Ей довечера кат си дойдеш ще ти пиша Very Happy

by **Ванеса Смит** Пон Ное 22, 2010 11:16 am

много е хубаво

by **Кристин Рейнс** Вто Ное 23, 2010 8:53 am

Мерси Ванеса Smile

by **Ерик Паутнър** Нед Ное 28, 2010 9:23 am

Вики Редбърдсън написа:Хубаво е но се постарай повечко..Не те виня,но просто му трябва по интересен вид...тоест да заитригува хората като го четат..

+1

by **Кристин Рейнс** Сря Дек 01, 2010 2:42 am

Бяха изминали няколко дълги и мъчителни години.Всички бяха продължили своя живот,само един човек не успя.Затвори се в себе си и единствения човек,който можеше да му помогне,си беше отишъл.Беше отишъл без да му каже нищо.Толкова много му липсваше,но неможеше да направи нищо.Беше прекалено късно,да го върне.
Никой не бе същия след станалото.Никой незнаеше нищо
за Мария и вече почти никой не я помнеше,останал бе само някакъв блед спомен за нея.
Беше 27 ноември,и малкото слънце,което беше зарадвало жителите на градчето,вече се бе скрило зад хоризонта.Студът бе смразяващ,зимата вече чукаше на вратите на хората.Едно момиче стоеше на малкото мосче и гледаше някъде из широкото небе.След малко,тя си тръгна към вкъщи.
На следващия ден,беше същото,но този път момичето не беше сама.
Времето беше подарило за последните дни от този месец да имат слънце.
- И ти ли обичаш залеза - попита току-що дошлия човек при нея.
- Да! - само това се отрони от нейните устни.Тя дори не обърна внимание на непознатия.Двамата стояха няколко минути и не отронваха нито дума.
- Впрочем,аз съм Теди - каза момчето най-накрая.Момичето стоеше и гледаше някъде в небето,без да каже нищо.
- А ти си? - попита Теди
След минутка мълчание от устата и се отрони само звук.
- Вики - каза момичето и все още не се обръщаше към Теди
- Е,Теди какво те води тук? - попита го тя
- Нищо конкретно! - отговори момчето.Само да знеше какво го води тук,нямаше и да си помисля да идва тук.
След това и двамата не казаха нищо повече,и след няколко часа вече беше тръгнало да се прибира,когато ....

by **Вики Редбърдсън** Сря Дек 01, 2010 2:46 am

Реших да видя,какво ми е сътворила моята патка и кфо видях По-добре е от преди,но има още какво да се желае

by **Кристин Рейнс** Пон Дек 06, 2010 4:02 am

Нещо много си недоволна все ти пък Mad

Мерси все пак lowe

by Sponsored content

Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс

Re: Да изгубиш една надежда ... by:Кристин Рейнс