ПРИЗОВАНА by:Наталия Нортман

by Наталия Нортман Сря Ное 17, 2010 8:30 am

First topic message reminder :

Такам тази историйка е написана по един мой сън.Реших главната героиня да е Наталийка Very Happy

Напишете какво мислите..

Призована

Глава 1 "Нова в града"

-Г-це Наталия..-мекият и топъл глас на икономката ми се разнесе из цялата къща.Звукът от тежките и стъпки се разнесе из цялата къща.
-Катерина какво има?-попитах като разтърках леко очите си.Мразех когато ме събуждаше по този начин,но я обичах като собствена майка и не си позволявах да й повиша тон.
-Ще пропуснете първият си учебен ден-измърмори тя задъхано,но усмивката,не слизаше от лицето й.
Забравих да ви спомена,че днес беше първият ми учебен ден в новото училище..Бях притеснена и имаше за какво.В старото ми училище всички ме мислеха за откачалка.И точно когато започнах да завързвам нови приятелства баща ми реши,че трябва да се преместим.От 6 годишна не се задържах повече от 1 месец в някой град.Баща ми винаги работеше,а работата му изискваше жертви.Погледнах Катерина и се усмихнах,а тя ме гледаше настоятелно.
-Разбрах..-смръщих устни и започнах да се обличам.Облякох любимият ми черен клин и бялата тениска,която ми беше подарък от Катерина.Обух си кецовете и слязох набързо по стълбите.
-Елате да закусите-провикна се Катерина и ми се усмихна.Тръгнах към кухнята,но точно преди да вляза се спрях.Баща ми беше седнал на масата и отново пишеше нещо.Погледнах към Катерина жално,но тя само поклати глава и се обърна към тиганът с црърчащите яйца.
-Добро утро-неспокойният и студен тон на баща ми ме накара да потръпна.Седнах срещу него и зачаках Катерина да ми сервира.Мълчание настъпи в стаята..
-Радваш ли се?-високият му тон раздра тишината.
-За кое?-направих се,че не го разбирам,а той само повдигна вежда и продължи да драска в една от тетрадките си в които не ми позволяваше да поглеждам.Оставаха още пет минути до автобусът,който трябваше да ме вземе.Катерина сервира,но аз само побутнах чинията си и грабнах чантата си от кухненският плот.
-Ще тръгвам-промълвих и изтичах през кухнята към входната врата.Приближих се към ръждясалата спирка и седнах на една от пейките.Сложих слушалките в ушите си и си пуснах музика.След около десетина минути жълт автобус спря пред спирката и разтвори широко врати.Надигнах леко глава,а от вътре се чуваха писъци и смях.Изправих се и тръгнах към отворената врата.Качих се,а дебелият мъж който шьофираше промърмори нещо.Автобусът беше претъпкан за това не помръднах от мястото си.И ето,че най страшното настъпи..
-"Чухте ли,че баща й бил побъркан"-чуваха се гласовете които шепнеха зад гърбът ми.Присвих леко очи от злоба и отново сложих слушалките в ушите си.Не след дълго автобусът спря пред огромна,жълта сграда.Отвори врати и всички започнаха да се бутата кой да слезе първи,сякаш щяха да останат тук завинаги.Поклатих глава и слязох последна като тръгнах по една от пътеките към училището.Звънецът кънтеше в главата ми и всички насъбрали се отпред ученици започнаха да влизат в сградата.И отново гласовете и шушуканията се разнесоха зад мен и аз както винаги трябваше да не им обръщам внимание..така ми казваше майка ми,преди да почине.Тръгнах по коридорът и започнах да гледам номерата на вратите.Аз трябваше да съм в 305.След около половин час обикаляне из сградата най накрая отрих определената стая.От въре се чуваше смехът на учениците и строгият тон на учителката.Почуках и влязох..всички погледи се впериха в мен и ме оглеждаха от горе до долу.
-Добре дошла г-це Нортман-учителката ми се усмихнах и ми посочи един чин на който не седеше никой."Перфектно" помислих си и закрачих към него.Докато минавах покрай съучениците си усещах как погледите им се впиваха в мен.Беше доста неприятно,но трябваше да ги изтърпя..