You only live once, but if you work it right, once is enough.

by **Desire Crawford** Пон Ное 15, 2010 5:43 am

You only live once, but if you work it right, once is enough.
Joe Lewis

Предупреждавам, че историйката е пусната в един форум на Twilight! (пак от мен)

П.п.: сори за тъпото заглавие, ама за нищо друго не се сетих ;д

Преди да започна да пиша ще ви запозная с някои от героите.

Елена Суон - главна героиня
Ребека Смит (Беки) - най-добра приятелка на Елена
Крис Скот - съсед на Елена и бившото й гадже
Стив Смит - брат на Беки

Глава 1

Сутринта се събудих от приятните слънчеви лъчи. Беше събота. Цели 5 дни чаках да дойде този ден. Днес нямах намерение да докосна учебник. Щях само да се забавлявам. Естествено, след като си взех закуска веднага включих компа. Беки беше на линия.
Беки: Как е?
Аз: Супер..пускам видеочата,имам нещо да ти разказвам
Беки: Окей
-Хей! Няма да повярваш какво сънувах!- знаех си,че щеше да отгатне какво е,но все пак исках да я подразня малко.
-Момче е,но кой?
-Крис.
-Не мога да повярвам,че още си мислиш за него! След всичко,което ти причини в 7 клас.
-Нее! Не е това,което си мислиш. Имам план как да му отмъстя.-щеше да си плати за всичко.
-Ето тук вече става интересно. Цялата съм в слух.
-Преди малко му писах,но не ми отговаря. Така де искаш да чуеш плана. Ще го накарам да се влюби в мен и после ще му изневеря и ще го зарежа. Както той направи с мен.-обясних й аз. Част от мен обаче предчувстваше,че нещо ще се обърка.
-Ау! Обожавам те! За малко щях да си помисля,че още не си го забравила.
-А аз си мислех,че не помниш... Оу,това е той на терасата!-след като казах това брата на Беки- Стив изкочи с една гадна маска за Хелоуин. Стреснах се и изпищях. Гадното в мен беше,че много лесно се стрясках. Излях горещ шоколад върху тениската си,много пареше затова трябваше да я сваля. Веднага след като я свалих покрих камерата с нея,за да не ме види Стив. Но явно нямах много късмет,защото когато погледнах Крис ме беше видял и нагло беше вдигнал палци. Аз ядосано дръпнах завесите,облякох си набързо друга тениска и продължих разговора си с Беки.
-Не се притеснявай,Стив не те видя.
-Той не,но Крис да.
-Оу! Мисля,че това ще ти бъде в полза.
-Може би да... току що ми писа. На всичкото отгоре беше вдигнал палци.-казах ядосано аз.
-Окей. Аз трябва да тръгвам. Късмет с плана ти и ми кажи,ако има с какво да помогна.
-Чао,Беки!
Крис: Съжалявам,не исках да те видя. Не е зле да се преобличаш на спуснати завеси.
Аз: Не се преобличах,а разлях горещ шоколад върху блузата си.
Крис: Да,нали!
Аз: Дръпни си завесите.
Крис: ок
След като си ги дръпна аз му помахах и му показах блузата оцапана с щоколад.
Крис: Окей. За това ти вярвам. Знам,че сигурно ще ми откажеш,но...би ли искала да излезнеш с мен? Като на среща...ако искаш ще те взема в 8.
Аз: Разбира се. Случилото се в седми клас е минало,нали?
Крис: Да. И наистина съжалявам,но тогава бях просто хлапе.
Аз: Иска ми се и аз да мислех така...
Крис е извън линия.
Чудесно,типично в негов стил.-помислих си аз и изключих компа. После се сетих,че той си има гадже и сигурно искаше да върти по няколко наведнъж. Но щях да го накарам да съжалява. Но засега трябваше да играя ролята на срамежливата.
Реших да отменя срещата,но не му се обадих и точно в осем се звънна на вратата. Аз отворих,но въобще не бях готова. Можеше да се каже,че бях готова за пижамено парти,а не за среща,защото носех къси панталонки и потник.
-Извинявай,че не ти се обадих,но вече не ми се излиза. Пък и ти си имаш гадже-Линдзи. Капитана на отбора на мажоретките и не ми се иска да ме изгонят заради теб.
-Скъсах с Линдзи.-каза той точно,когато си мислех да затворя вратата.
-Влез да ме почакаш вътре.- поканих го аз.
Набързо се облякох и оправих и слезнах долу.
Срещата протече нормално. Поговорихме си,ядохме и после Крис ме изпрати до вкъщи. Преди да вляза вътре се доближих до него. Сякаш щях да го целуна,но точно когато устните ни бяха на милиметър разстояние,се отдръпнах. Винаги го оставяй да иска още... Запътих се към вратата,но тогава той изрече името ми. Обърнах се и преди да се усетя,Крис беше впил устни в моите. Чувствах се приятно и не исках да ме пуска,но трябваше,защото не беше редно да се чувствам така. Той трябваше да е жертвата- не аз.

by **Desire Crawford** Пон Ное 15, 2010 5:45 am

Глава 2

-Елена! Ставай вече.-чух някакъв глас май беше на майка ми.
-Какво!?-казах сънено и леко отворих очи.
-Днес имам малко работа в едно градче на 200 км оттук. В командировка съм и ще се прибера чак утре към обяд. Искам да се грижиш за себе си и да не правиш глупости. Дори...не съм повярвала,че ще кажа това на 17 годишната си дъщеря,но ти позволявам да направиш парти стига да не потрошите къщата.-след тези думи мигновено се събудих.
-Ти сериозно ли?
-Да. Добре,чао,че трябва да тръгвам.-каза тя и се омете.
Погледнах си часовника. Беше 07:36. Много рано. Затова реших да си поспя още малко.
You make me feel like I`m livin` a teenage dream... Чух мелодията на мобилния ми.
-Ало.
-Миличка има ли някой у вас,защото баща ми сега се върна от сутрешния си крос и каза,че е видял майка ти да тръгва на някъде с колата?
-Ох...забога колко е часът?
-09:30 защо?
-Крис хубаво ела у нас,само да знеш,че спя и вероятно входната врата е отворена,така че...-преди да довърша той затвори телефона. Живееше точно срещу нас,което значеше,че ще е тук след малко.
Мина повече от очакваното време някъде около 20 минути. Вече бях станала и дори си сложих малко спирала и аз не знам защо. Облякох си тениска и къси панталонки,както обикновено ходех у нас.
Тъкмо включих компа и се почука на вратата на стаята ми.
-Влез.
Вратата се отвори и видях Крис с огромен букет рози.
-Уоу! Ти нормален ли си?-бях доста изненадана. Не беше в негов стил.
-Защо не ти ли харесва? Само не ми казвай,че си алергична към цветя.
-Не,не съм. Напротив харесва ми,но не го бях очаквала точно от теб.
След това оставих букета на леглото и го целунах. Той буквално ме нападна. След малко целувките му преминаха по врата ми,но преди да беше станало късно го спрях.
-Крис,няма да стане. Няма да правя секс с теб.
-Извинявай,не исках да изглежда така.-оправда се той.
-Добре.
-Ама,чакай ти правила ли си секс изобщо?
-Да.-излъгах.
-С кой?-попита той.
-Не съм длъжна да ти давам отчет!
-Не,но не трябва ли да си поговорим за бившите си гаджета. Ето аз ще ти кажа с кой съм спал. Значи Линдзи,Ейми,Амелия...
-Моля те спри. Окей,не съм правила секс.
-Знаех си. Но аз съм винаги на разположение,така че когато решиш...-преди да довърши го ударих.
-Престани! Ужасен си!
-Имам предвид,че ще те чакам.
-Така става.-отговорих аз. После той ме целуна.
-Но мога да те целувам,нали?
-Чакай малко да помисля...не.-пошегувах се аз.
-Да,ама аз ще си открадвам по някоя целувчица. Ако трябва всеки ден ще ит нося рози.-рече той. И ме погледна право в очите. Не можех да му откажа.
-Добре. Знаеш ли какво. Довечера у нас ще има купон. Извикай някои твои приятели.-съобщих му аз.-Донеси нещо за пиене и ядене.
-Супер. Ако искаш ще отидем заедно до супермаркета.
През следващите часове бяхме заедно. Когато стана 17:30 отидохме до супермаркета. Купихме много бира,2 бутилки водка и малко храна. Имах нещо у нас,така че нямаше нужда да купуваме много. Проблемът беше,че и двамата нямахме 18,но продавачката беше някаква млада и ни пусна без да ни иска лични карти.
Към 18:00 вече всичко беше готово и само чакахме хората да дойдат. Малко по малко всички дойдоха. За мое нещастие и Линдзи дойде и като ни видя двамата с Крис и стана лошо. Така щях да си отмъстя и на двамата. Макар,че се чувствах малко гадно,защото виждах,че Крис се влюбва в мен,но така му се падаше. После я подкарах с пиенето. Като гледах и Крис не изоставаше.
Не бях на себе си после Крис дойде до мен и ме целуна. Аз му се нахвърлих и после изведнъж бяхме в стаята ми. Бяхме на леглото и той започна да ме целува по врата. За малко спря и ми каза:
-Ако искаш да спра ми кажи сега,защото после едва ли ще мога...-аз само го целунах в отговор.
На сутринта се събудих от алармата за училище. Когато отворих очи видях Крис да лежи до мен. Чудех се какво става. Не помнех нищо от снощи. Само си спомнях,че имаше парти. Веднага го събудих.
-Крис ставай!
-Какво? О,боже!
-Казах ти,че не искам да правя секс,а виж какво си направил!
-Защо обвиняваш само мен?! И двамата бяхме пияни.
-Така ли?-учудих се аз. После се сетих,че изпих солидно количесвто алкохол.
-Ами как мислиш,че сме се озовали тук?
-Ох,не ме интересува...Мисля,че е по-добре да си вървиш.-донякъде съжалявах,че съм изрекла тези думи. Крис се облече и си тръгна,а аз започнах да се оправям за училище. После набързо изчистих долу и се качих в колата. По пътя за училище Беки ми се обади. Включих си хендс-фрито и й вдигнах.
-Е,как беше снощи с Крис?-попита тя по-скоро ядосано,отколкото любопитно.
-Боже,не мога да повярвам,че спах с него.
-Ами ти си виновна. Защо го задърпа нагоре?
-Чакай малко,аз ли съм го завела горе? Бях пияна и нищо не помня.
-Ами,да. Поне използвахте ли предпазни средства?
-О-оу! Не си спомням.-казах аз притеснено.
-Отивай в първата аптека и си купи от онези хапчета!
-Добре. Чао.
След това се отбих в една аптека по път за училище. Малко закъснях за първия час,но си струваше. Крис беше седнал на чина до моя и през целия час ме гледаше. Най-накрая звънеца би и веднага тръгнах,но Крис ме догони.
-Елена,защо бягаш от мен? Знаеш,че ако не бях пиян това нямаше да се случи.
-Как мога да ти имам доверие? След всичко,което ми причини!
-Моля те,прости ми. Това вече е минало. Не съм същия човек.-когато погледнах към него знаех,че ще съжалявам за това,което ще кажа,но нали целта ми беше да го нараня.
-Съжалявам,но мисля,че сме до тук.-след като изрекох това тръгнах към следващия ми час.

by **Desire Crawford** Пон Ное 15, 2010 5:46 am

Глава 3

С нетърпение очаквах училището да свърши-така Крис нямаше да ме преследва повече. Вече се бях изнервила, накрая не се сдържах и му се развиках. Тогава всички маски паднаха и ме нарече кучка. Точно той?! Не исках и да чувам за него вече. Знаех си, че няма да излезе нищо добро от това. Тръгнах с облекчение към паркинга. Слава богу, беше петък и имах два дни почивка. Бях почти у нас, когато някакъв огромен джип ме блъсна. В сравнение с моя мини купър, джипът изглеждаше като гигант, а си бях взела колата преди 2 седмици. От айрбега ми нямаше нищо бях само стресната и ядосана. Когато слезнах от колата бях готова да се развикам на шофьора на Нисана, но когато видях колко е сладък, целият ми гняв мина. Вместо това се престорих, че съм замаяна и уж изгубих равновесие. Той веднага ме хвана и попита:
-Добре ли си? Много съжалявам, че те блъснах, ще платя всичко, което трябва, за да си оправиш колата.-Оу! И джентълмен.-Главата ти кърви.-след като изрече това в очите му нахлу кръв и те леко потъмняха.
-Какво ти има на очите?-още като казах това, той се обърна с гръб към мен.
-Сигурно ми е влязло нещо в окото. Закъснявам. Мисля, че ще тръгвам.- каза той и тръгна.
-Чакай! Аз живея на близо може да отидем у нас, можеш да кажеш, че си претърпял катастрофа. Освен, ако срещата ти не е с гадже или е много важна.-казах аз леко гузно. Надявах се намеците ми да не са много открити.
-Как се казваш?-попита ме.
-Елена. А ти?-беше си истинско изкушение. А красивите му сини очи...
-Джъстин.-усещах някакво напрежение в гласа му, сякаш нещо го мъчеше.-Добре, Елена. Нека те заведа у вас.
През целия път не си говорихме много. Попитах го къде е роден и такива нормални неща. Така и не разбрах дали си има гадже, а много ми се искаше.
-Ти необвързана ли си?-сякаш ми четеше мислите.
-Ами,да. А ти? Няма начин да си сам.
-Всъщност съм.-каза той с мекия си глас. Имах чувството, че дори когато говори е много деликатен. Всякаш се боеше да не нарани някого с думите си. Което и да е момче на негово място би се разприказвало и после щеше да иска да ме вкара в леглото. Излизала съм с няколко такива момчета. Но при него беше различно. Още щом го видях усетих привиличане. Исках да му се нахвърля.
Влязохме у нас. Майка ми я нямаше. Напоследък работеше доста по-дълго от преди. Още едно предимство за мен. Поканих го да седне на дивана и отидох в кухнята да му донеса чай. Странно не искаше алкохол, а не ми изглеждаше на примерно момче. С хубавото си кожено яке и тесни дънки, приличаше на филмова звезда. Само дето не слизаше от Ферари, а от Нисан, чиято предна част току-що беше потрошена.
Занесох му чая. Започнах да му разказвам за себе си. Дори му казах, че баща ми е починал. Когато за първи път истински се взрях в неговите сини очи, някакаъв инстинкт в мен крещеше да бягам, но не можех и да помръдна. Усетих как бавно се приближавам към него, а той ме изучаваше с поглед. Накрая долепих устните си към неговите и зарових пръсти в косата му. Ръката му беше между челюста и врата ми. Отначало целувката беше лека и нежна. Устните ни ту се долепяха, ту се отдалечаваха, а после езикът ми пробягна към неговия. Точно, когато ми беше най-хубаво, той се отдалечи и каза:
-Това е грешно.-след това просто си тръгна.-Знаех си, че си има приятелка, но иначе защо би ме целунал? Ах, колко бях глупава! Не трябваше да става така. Сега отново си харесах грешния човек, но може би той просто си е помислил, че всичко става прекалено бързо и му трябва време. Ох, какви ги говорех. Нямаше начин да си пада по мен. Вярно, не ми липсваше внимание, но просто не бях достатъчно красива за него. Беше 2 часът на обяд. Спомних си първата си целувка. Едвам се държах на краката си, когато се случи, а след това се проснах на леглото. Същото се случи и днес. Не можех да си го избия от главата. После дочух някакъв шум от долния етаж. Беше нечий телефон или по-точно телефонът на Джъстин. Мелодията ми беше непозната, а нямаше как да е на майка ми, защото тя беше на работа. Отидох долу и вдигнах.
-Ало. Здравей, Джъстин. Искаш ли да отидем на лов?-чух женски глас. Но защо искаше да ходят на лов? Странно.
-Съжалявам, но Джъстин си забрави телефона у нас. Като дойде да си го вземе, ще му кажа, че сте го търсили.-казах аз едвам и затворих телефона. Познавах го едва от няколко часа, а имах чувството, че го познавам от месеци. Почуствах се гадно.
След като си взех душ, за да се окопитя (макар, че нямаше никакъв ефект) се оправих и поговорих с брата на Беки. Той ми беше много добър приятел и затова веднага дойде при мен, за да ме подкрепи.
-Елена, мисля че няма нужда да тъгуваш за човек, който познаваш едва от няколко часа.
-Знам. Прав си, но има нещо в него. Нещо странно, което ме привлича.-казах аз и чух как на вратата се звъни. Молех се това да е той и за всеки случай взех телефона му със себе си. Поех дълбоко въздух и отворих вратата. За мое съжаление беше Беки. Всеки друг път бих се радвала да я видя, но не и днес.
-Какво има? Изглеждаш растроена.- попита загрижено тя, а после видя брат си на дивана.-Оу, наистина си разстроена щом той е тук.- каза тя и се засмя.- Току що чух, че ще има ново момче в училище. Нали знаеш, че бащата на Трейси е треньор. Тя ми каза.
Олеле! Тя ново момче ли каза? Почти на 100% бях сигурна, че ще е той.
-Беки, мисля че точно новото момче е това, което срещнах днес.
-И което успя да и разбие сърцето за около час и половина.-обади се Стив.
-О, я млъквай!-тросна му се Беки.-Не се безпокой, ще му го върнем тъпкано.
-Работата е там, че не искам да му го връщам. Всичко, което искам е да бъда с него.
На другия ден отидох на училище. Той беше там, но дори не се приближи до мен. Дори не ме поздрави. Чувствах се ужасно. Идеше ми да заплача. За щастие се овладях и после реших, че след училище ще го изчакам и ще поискам да поговорим. Чаках, но така и не го видях. След това поисках да разбера къде живее. Естествено всички момичета си падаха по него и веднага научих.
Къщата беше малка, но уютна. Стоях пред тях около половин час и той най-накрая се появи. Когато слезе от колата видях учудването на лицето му.
-Защо си тук?-попита ме той. Гласът му беше студен. Не съм очаквала сърдечно посрещане, но не чак и такова.
-Дойдох да ти върна телефона, след като не ми даде шанс в училище.-казах аз студено, колкото него и му подхвърлих телефона. Не очаквах, че ще го хване. Но го хвана. Доста бързи рефлекси имаше.
-Благодаря ти. Можеш да си вървиш.
-Защо се държиш така? Не значи ли нищо за теб, това което се случи вчера? Днес в училище дори не ми каза едно здравей.-усещах сълзите в очите си. Нямаше да съм слаба, нямаше да се разплача, но явно беше прекалено очевидно и Джъстин забеляза.
-Плачеш ли?-каза той и се приближи до мен, повдигна сведената ми глава.
-Не.
-Не мога да ти обясня защо не може да сме заедно. Трябва да ме разбереш.
-Няма как да те разбера! Просто ми кажи, че не изпитваш нищо към мен. Кажи ми, че не искаш...-не успях да довърша. Той впи устните си в моите. Почуствах се спасена. Все едно ме беше издърпал от тъмен кладенец. Никога, ама никога не бях изпитвала такава страст към някого. После почувствах, че съм в прегръдките му.
-Невъзможно е да не изпитвам нищо към теб, Елена.
-Тогава защо не искаше да сме заедно? Можеш да ми кажеш. Имало ли е момиче преди мен, което не си можел да забравиш?-предположих аз.
-Ъъъ...да, но когато те видях мигновено я забравих, а се бях зарекъл, че тя ще е последната. Просто не можех да приема факта, че има някой друг.

by **Desire Crawford** Пон Ное 15, 2010 5:49 am

Глава 4

В неделя сутринта се събудих по-щастлива от всякога. Бях постигнала всичко, което исках- Джъстин. Той беше мой. Още не можех да повярвам. Исках да си остана в леглото цял ден, но иначе нямаше да го видя. Веднага станах и погледнах часовника. Часът беше 11:36. Имахме среща в 12:30. Каза, че ще ме заведе на обяд и после ще прекараме целия ден заедно. След това ще ме заведе на вечеря. Нямаше по-щастлив човек от мен. Цял ден заедно с Джъстин! Започнах да се оправям. Взех си душ, облякох се, гримирах се, а после си направих фреш от портокал. Точно в 12:30 се чу позвъняване на вратата. Затичах се натам, като се препънах веднъж. За миг ми се стори, че чух смеха му. Отворих му вратата и се усмихнах. Той се приближи до мен и отвърна на усмивката ми. Аз само се вкопчих в него и долепих жадно устни до неговите.
На обяд ме заведе на едно от най-изисканите места в нашия град. Не се и учудвах. Личеше си, че има пари, но бих приела и най-долнопробната кръчма, ако това значеше да съм с него.
-Така...Днес този ден е посветен на теб. Ще правим всичко, което ти искаш. Но щом казвам посветен на теб, имам предвид, че искам да ми разкажеш всичко за теб.- погледна ме така мило и нямаше как да му откажа.
-Добре. Ще ти разказвам толкова много за себе си, че ще се отегчиш и ще ме молиш да спра.
-Никога нещо свързано с теб, не би ме отегчило, Елена.- Имаше истина в очите му. Не бяха просто случайни думи. Усетих, че се взирам в него безмълвно. Явно това не го притесняваше. Реших да наруша тишината:
-Но вечерта ще бъде посветена на теб.-казах аз игриво, всеки друг би се объркал какво исках да кажа, но той ме разбра.
-Оу, моята история не е много интересна.-каза той пренебрежително.
-Няма значение. Ще те принудя да ми разкажеш всичко за теб.- погледнах го умилително, но той беше свел поглед надолу замислено. После погледна към мен и ми се усмихна. Аз направих същото. -Така...Родена съм през 1993 на 9 септември. Името на майка ми е Анабел, а на баща ми беше Чък. Сега съм на 17.
-Предположих.- прекъсна ме той.- Обаче, аз искам да знам неща, които никой друг не знае за теб или поне знаят само най-близките ти хора.
-Имам панически страх от акули и змии. Не съм виждала акула, но веднъж замалко да настъпя една змия през лятото. Бях сама въобще не се развиках. Може би, защото не беше отровна и беше дълга само 20 сантиметра, но все пак се прибрах тичайки у нас.Вече ти казах, че баща ми почина преди 2 години. Наистина много тежко го приех. Отказвах да се храня и не правех нищо със седмици. Просто седях пред прозореца на стаята ми и гледах. Имах чувството, че ще се появи всеки момент в стаята ми и ще каже: Хей, прибрах се. Нося сладолед.- усетих как очите ми се насълзиха.
-Хей, недей да плачеш. Предлагам да отидем у нас. Искаш ли?- погледнах към чинията. Не беше дори докоснал храната си.
-Ама, ти дори не си ял. По-добре се наяж.
-Няма нищо. И без това не съм гладен. Хайде да тръгваме.-каза той и дойде да дръпне стола ми, докато ставах.
Пристигнахме у тях. Досега не бях ходила в неговата стая. Седнах на леглото.
-Не съм била в стаята ти преди. Доста е различна от стаите на другите 17 годишни момчета. Много е антична.
-Да, харесвам античните неща. Падам си по средновековието.- сподели той.
-Ето, току що измъкнах нещо за теб без дори да те моля. Казах ти, че ще намеря начин.
-Да, но сега ще трябва да ме подкупваш за всяко нещо, което искаш да ти кажа за мен. Добре, ти питаш, аз отговарям и получавам награда.
-Не си ми казвал нищо за майка си и баща си. Надявам се да можеш да говориш за това. Дано не съм засегнала болезнена тема.- имах чувството, че не е близък с тях. Иначе защо щеше да живее сам?
-Те работят заедно в Русия. Получи отговор сега къде ми е наградата?-целунах го по бузата.-Само толкова?
-Не искам да си изгубя ума преди да съм ти задала другия задължителен въпрос.- направих малка пауза.- Когато си забрави телефона у нас, първия ден, когато се запознахме, кое беше момичето, което се обади. Каза искаш ли да ходим на лов.
-Това е само приятелка. Казва се Даниела. Обичаме да ходим на лов за зайци и след това ги печем на фурна.- като чух това лицето ми се смръщи. Беше жал за горките животинчета. -Оу, не харесваш убиването на животни, нали?
-Ами, аз съм вегетарианка. Ето ти още нещо за мен.
-Имам малък подарък за теб.- каза той и ми подаде една малка опакована кутия. Докато я отварях се поразях на хартията. Погледнах към Джъстин. Гледаше само към пръста ми, но можех да видя потъмнелите му очи. Лицето му беше като на демон от приказките. За миг се уплаших, но след това се осъзнах и стиснах кървящия си пръст.
-Джъстин, Джъстин!- нямаше никакъв отговор.
-Трябва да си тръгнеш сега. -процеди той през зъби.
-Какво става? Обясни ми!
-Махай се! Веднага. Преди да съм те убил.- ето сега вече бях уплашена и побягнах към долния етаж, но реших да не си тръгвам, а просто седнах пред входната врата.
Започнах да прехвърлям фактите. Със сигурност не беше човек, но беше ли това възможно? Аз не вярвах на такива неща. Попринцип има хора, които вярват, но нямаше как да не се замисля. Извадих телефона от чантата си. Хванах нет от къщата на Джъстин. Веднага проверих в гугъл легендите за вампири. Досега знаех три неща. Очите му се променяха понякога, най-често, когато някой кървеше. Когато му подхвърлих телефона го хвана, макар че никой нормален човек не би могъл при начина, по който го хвърлих. Това значеше бързи реакции или ловкост. И беше разбрал, когато се спънах у нас. Не можеше да ме види, но можеше да ме чуе, ако беше вампир.
-Да, аз съм вампир. И да, аз се храня с кръв.- чух гласа му мрачен и отчужден. Нямаше нищо общо с Джъстин, с който излязох на обяд.
-Предположих.-казах аз и му показах телефона си.-Казват, че гугъл знае всичко, но смятам, че не може да се сравни с информация от един вампир.
-И ти намираш това за забавно? Та аз можеше да те убия!- можех да усетя болката му. Беше почти тъмно. Слънцето бавно се скриваше и пръскаше последните си лъчи преди всичко да потъне в мрак.
-Но не го направи.- последва малка пауза.-Искам да ми разкажеш.
-Знаеш ли какво? Аз дори не трябва да говоря с теб в момента. Върви си.- след това той просто се скри вътре и затвори вратата.
Погледнах пред вратата. Там имаше продълговата кадифена кутия. Взех я и я отворих. Вътре имаше колие във формата на сърце. Беше обсипано с много камъни. Това диаманти ли бяха? До него имаше малко листче. На него с изящен почерк беше написано ЗАВИНАГИ. Не можах да сдържа сълзите си и се разтичах плачейки извън двора на къщата. Стигнах до една пейка и просто седнах с кутията в ръка.

by Sponsored content

You only live once, but if you work it right, once is enough.

You only live once, but if you work it right, once is enough.

Re: You only live once, but if you work it right, once is enough.

Re: You only live once, but if you work it right, once is enough.

Re: You only live once, but if you work it right, once is enough.

Re: You only live once, but if you work it right, once is enough.