Evans.

by **Карена Блу.** Нед Дек 30, 2012 6:11 am

-Миранда Роуз Евънсийн. Известна като Миранда
Евънс.Приятелите иʼ я наричат Ева или Ан,някой и Мир. На седемнадесет е и се е
преместила преди седмица от Париж. Не е напълно сигурно,но се говори,че е
отишла в Мистик Фолс.

-Защо ми казахте това,сър?-поинтересува се жената,която

стоеше с изпънат гръб на стола и стичаща се по облегалката медено руса коса.

Мъжът,който не знайно защо иʼ наподобяваше на Шерлок

Хоумс,излязъл от детективския си филм,
изненадващо се завъртя и след миг лицето му бе на сантиметри от нейното.

-Защото тя ви е дъщеря,драга ми Ела.
Жената го погледна с уголемени от изненада очи.Откъде можеше

да знае това? Тя бе изоставила момичето само ден след като го бе родила. Просто
беше казала как ще се казва и после се бе изпарила. Не успя да издържи погледа
му и сведе глава.

-Откъде...Откъде знаете?
-Откакто се роди не съм я изпускал от поглед.Знам за

способностите иʼ.Знам,че е вещица.Знам всичко за нея,освен за родителите иʼ и
две от годините иʼ в сиропиталището. Разкажете ми,Елизабет.

И той седна до нея обхождайки лицето иʼ с очи.Сянка сякаш

премина през него.Поколеба се,но след няколко минути започна.

-Бях на седемнадесет,когато забременях. Бях изплашена.Баща

иʼ бе гаджето ми от гимназията. Щом родителите ми разбраха,че съм бременна
стана страшен скандал.Изгониха ме от къщи.Не можех да отседна у Браян,гаджето
ми, защото родителите му не му даваха.Затова отидох у Мери,най-добрата ми
приятелка. Седмица преди да родя с Браян се разделихме. Бях съсипана. Родих
Миранда в най-близката болница.Цял ден я гледах,радвах иʼ се.Знаех,че повече
няма да я видя.Казах иʼ трите имена и на сутринта с помощта на магия
избягах.Заживях в Австралия. През шест седем месеца получавах сведения за
дъщеря си от един добър приятел в сиропиталището. Била в добро здраве.След две
годишна възраст започнала да общува с другите деца.На четири я осиновили,но
след шест месеца пак била в приют,но не разбрах причината.И това знам.После
научих нещо за нея вече когато бе навършила единадесет. Три години била в този
приют,накрая я осиновила някаква самотна майка и живеела с нея и сина иʼ. И до
тук знам.

Настъпи кратко мълчание.Сълзи се стичаха по лицето на

жената. Накрая мъжът,който,впрочем се казваше Джонатан, наруши мълчанието първо
с кратко покашляне, след това попита:

-Искаш ли да знаеш как е тя сега?
-Да.Сега е на седемнадесет... родих я на 16 юли, значи ги е

навършила преди почти цял месец...

Джонатан сложи пръст на устните иʼ и сам започна да разказва

историята на Миранда от там, откъдето бе стигнала Елизабет.

-Щом навършила петнайсет напуснала това семейство,защото се

била влюбила в сина на жената и имали някаква странна връзка и накрая се
намразили.Отишла да живее при нейна приятелка.Прекарала там около година, после
си наела квартира и започнала работа,въпреки,че била само на шестнайсет.Тогава
проявила за първи път вещерските си способности,но не обърнала голямо
внимание... Сега е на седемнадесет и знае,че е вещица,но не знае,че я
следях.Пропуснах ли да спомена,че квартирата е в Париж? Преди седмица е
напуснала квартирата и се е преместила.От тогава не знаем къде е и как е.Видях
я преди девет дни.А искаш ли да знаеш как изглежда?

Лека усмивка се появи на лицето на жената и тя се понамести

на стола. Естествено,че искаше.Вътре в себе си знаеше,че ще прилича на Браян. А
дали той се бе сетил за детето си?Само му бе звъннала,преди да избяга,за да му
каже,че има дъщеричка на име Миранда и това беше. Тръсна глава и погледна
Джонатан.

-Искам.
-Висока,слаба,красива. Има прекрасна

усмивка. Косата иʼ е руса.Беше дълга,но преди няколко месеца я отряза, о, и е
права и гладка.Очите иʼ са светло кафяви, а кожата бяла и без несъвършенства.
Едно младо красиво момиче.А по характер...Смела,добра,малко инатлива,забавна,весела
и решителна.Винаги е готова да помогне на този,който заслужава, но и отмъщава
много добре и често жестоко.Интересна натура е.Заслужава си човек да я
познава.Наистина си заслужава.Трябва да се гордеете с нея.Изживя толкова много
и не се предаде и не загуби вярата и добротата си.А и е наистина силна вещица,
само да овладее напълно способностите си и ще може да победи всеки и да прави
каквото си поиска.

-Моето момиче.Естествено,че се гордея с нея.Сигурно прилича

на баща си.Прилича на него,нали?

-Не.Има твоята усмивка и красота.Може би само очите са

негови и някой черти на лицето. –отвърна мъжът,взирайки се в искрящо сините иʼ
очи. –Вече не я следя.Мисля,че може да се справи сама,нали?

-Не ви разбирам.За какво тогава сте я следели през всичките

тези години?

Мъжът въздъхна и накрая си призна всичко.
-Заради Браян.Той беше уверен,че ще наследи вашите вещерски

сили.И искаше да знае как е дъщеря му. Но Браян почина.Преди седмица,точно
когато дъщеря му се качи в самолета.Паднал от седмия етаж.Не знам точно как е
станало.Просто разбрах,че няма смисъл да продължавам.

-Браян е мъртъв? - едва изрече Елизабет и погледна Джон с очи

пълни с ужас.

Не.Не.Не и моят Браян, рече си тя наум,но знаеше,че е

истина.Единствената иʼ любов беше мъртва.

-Съжалявам.
Около половин час просто не говореха. Ела седеше и плачеше

горчиво,а мъжът гледаше през прозореца.Накрая жената стана и отиде до него.

-Искам само Миранда да е добре. Дано в Мистик Фолс намери

щастието си. Моето силно момиче.Аз не бих се справила с всичко,а тя е успяла...
Гордея се с нея.И баща иʼ се е гордял... Моето момиче.

Елизабет се усмихна през сълзи и впери поглед в далечината.
-Тя е някъде там.И заслужава да бъде щастлива...
А дали Миранда щеше да намери

щастието си? Ела така и не разбра. Три дни след случая бе намерена
мъртва.Самоубила се е,но причините са неизвестни.А Миранда тъкмо си купуваше
къща в Мистик Фолс,без изобщо да подозира,че току-що е станала сирак.