The Vampire Diaries RPG Forum
Добре дошъл в най-добрия РПГ форум посветен на сериала "Дневниците на вампира". Любов, мистерии, убийства и кръв - потопи се в един истински вълшебен свят, изпълнен с опасности. Очакваме те.



 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
welcome!
Форумът е направен по основните идеи от сериала Дневниците на вампира. Главните герои са взаимствани от него, но историите им могат да бъдат променяни по всякакъв начин. Действието се развива в малкото градче Мистик Фолс. Сайтът е създаден за забавление и усъвършенстване на творческите способности. Всички тук сме много приветливи и ви приканваме да се присъедините към нашето голямо свръхестествено семейство.
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Никога не съм...
Сря Окт 04, 2017 6:39 am by Alice Conrad

» Познай любимия стил музика на следващия
Сря Окт 04, 2017 6:34 am by Alice Conrad

» Добро - Лошо
Вто Сеп 26, 2017 1:44 am by Кардам

» Колко е часът?
Вто Сеп 26, 2017 1:07 am by Кардам

» Другарче за РП!
Вто Сеп 26, 2017 12:49 am by Кардам

» ВРЪЩАНЕ НА ЛИК!
Съб Сеп 23, 2017 2:49 am by Kelsea.

» Познай цвета на очите на следващия!
Пет Сеп 15, 2017 1:15 pm by Кардам

» Буквички
Пет Сеп 15, 2017 1:11 pm by Кардам

» Потребители Vs. Администратори/Модератори
Пет Сеп 15, 2017 1:02 pm by Кардам

Top posters
Кристин Рейнс
 
Изaбелa
 
Queеn Infеcted.
 
Tayllor McQueen.
 
Сара Крес
 
Unknown,
 
Теса Алварадо
 
Jennifer ♥
 
Сорша Хейл
 
Chaos.
 
Гласувайте за нас
BGtop
Гласувай за мен в BGTop100.com
Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Брояч
free counters
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 127, на Вто Дек 11, 2012 4:22 pm

Share | 
 

 Масов РП: Рождения ден на Сайръс

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Вто Окт 23, 2012 4:06 pm

Somebody's gonna be having a birthday todaay ^.^

На практика целият Мистик Фолс бе поканен и благоволилите да отидат на Гробищата, както бяха упътени от поканите си, нямаше да останат там задълго. Моментът, в който ръждясалите решетки на изоставеното гробище изскърцат зад гърбовете им, гостите мигом биват пренесени в нетолкова познатата им Страна на чудесата заедно със средновековно-ренесансовия си дрескод. Тогава освен страшничко гробище, виждат и величествена сграда в средновековно-готически стил, която играе скромната рокля на закрито помещение, в случай, че някой настине. Освен това имат възможността да се разкарат по още по-скромното
мостче до сградата или да се скрият в беседката сред гробището. По-смелите могат да надникнат отвъд въображението си и да призоват други неща на купона. Все пак тук нищо не би трябвало да е, както трябва, защото всичко е такова, каквото не е.


*същински описания на партито в последвалия пост на организаторката ми*
*свободни сте да пишете след 00:00*
*Партито е в Уондърленд така че се чувствайте свободни да пишете каквото си искате (: Това се води първа масовка в Страната на чудесата*
*За да няма хора, на които да им е скучно и понеже съм обещала на куп човечета да пиша с тях - Сайръс ще пише с всеки, който иска. По едно и също време, просто с различни хора /леко ще е на няколко места едновремено/. Джъст в поста си напишете как го заговаряте ор стх, за да разбера, че искате, заставям си да водя рп с колкото хора го искат, имам разрешение и възможност ((:*
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Savannah.
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 9666
Рожден Ден : 12.08.1999

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 7:33 am

уф.
Ася седеше безмълвна пред един барман, на чието изражение се беше изписал огромен ужас. Цялата ефирна, виолетова рокля на госпожица Монтекристо, беше залята с вино, което придаваше тъмно червени отенъци на пурпурната рокля. Очите на Ася бяха станали големи, а зениците и се бяха разширили. Беше толкова бясна, че дори не можеше да диша. Сякаш дрехите се впиваха в нея и се опитваха всячески да и причинят бавна и мъчителна смърт.
- Да, супер. Ето колко се компетентни! Кой знае какво ще направите на партито! Идиот! - Ася изсъска това в ухото на безмълвното момче, а едната и ръка с невероятна сила се заби в ребрата на момчето, което само изстена, но не можеше да помръдне.
Ася го подмина и въобще не и направиха впечатление много погледи които бяха впити, невярващо в нея сякаш беше направила кой знае какво. Да наистина трябваше да намери сервитьори вампири, но, не Сайръс настояваше да се хора. Ами добре щом така иска, хубаво.
След като отиде да се преоблече, Ася се появи в гробището облечена в нежна, златиста рокля, която сякаш хвърляше искри при всяко движение на дамата.
Всички усилено работеха, но така и трябваше, защото скоро хората щяха да започнат да прийждат. Сега нека ви опишем обстановката в която се намирате и темата, на партито.
Гробища. Хелоуин. Призраци. Смърт. Перфектното парти в Мистик Фолс. Близо до гробището се издигаше величествена сграта в средновековен стил, чийто стени бяха покрити с изящен мрамор и след това обрисувани с неземни пейзажи. Но основното тържество щеше да се състои в зентъра на гробището. Там имаше от онези виски маси, черни, а върху тях бяха раположени менютата с коктейлите и хапките. Сервитьорите нервно крачеха между масите ихвърляха погледи към Ася в които се четеше, страхопочитание.
Също така малко в страни, имаше и една, доста симпатична малка бесетка, в която всеки можеше да се полюбува на празненството. За пищния пейзаж допринасяше и спретнатото мостче, което изглеждаше някак, затъмнено...сенчесто..зловещо. Но все пак това е Мистик Фолс.
Ася се огледа нервно и с облекчение видя, че хората вече започват да се събират.




demon with wings
it's such a shame for us to die
Върнете се в началото Go down
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 8:29 am

    " Ако светът беше мой... всичко би било абсурдно."
Е, да, ама не. Надяваше се, че след като партито бе в негова част и беше организирано в Страната на чудесата, наистина можеше да се води "негов си свят". Само дето съществото с етикет Ася Монтекристо просто трябваше да му опява, че едно парти трябва да се помества в някаква рамка, като негова организаторка. Наложи му се да приеме това с въздишка и махване на ръката, защото изобщо не му се искаше той да се нагърбва със задачата да прави купон за рождения си ден. Така че, добре, че Ася я имаше. Благодарности щеше да й отправя по-късно.

Сега Сайръс се разкарваше покрай гробовете, хвърлящи странна светлина на черната земя. Цялата околност, обхващаща територията на събитието, бе осветена в едновременно мека и натрапчива, ярка и опушена светлина, чудно откъде. Също толкова чудно беше, че навсякъде се разнасяше музика, без да се вижда и нейния източник. Оглеждайки масите, питиетата, храната и прислугата за вечерта спокойно можеше да заключи, че Монтекристо беше положила усилие да направи всичко перфектно и то по вкуса на Гримел *на пръв поглед малко невъзможни комбинации*. Така че Мроган реши да спре да се държи като рожденик и да отиде да се просне някъде, докато някой не го заговореше.

Насочвайки се към един близък ковчег, свали елека или каквато там глупост бе горницата в средновековен стил, вървяща с останалата част от костюма, който Сай сложи заради тематиката на партито. Средновековието бе епоха, през която Морган не бе имал възможността да живее, и чиято идея му допадаше. Та си бе обяснимо желанието му рождения ден да бъде нещо подобно.

Вампирът седна върху запечатания ковчег и прокара бавно пръсти през стърчащата си коса. Развърза връзките в горния край на ленената бяла риза и изтупа кожения си панталон. 735 години - чувстваше се все още на 21. Нямаше нищо лошо, нали?

Някаква мазна усмивка си намери място на устните му, изкривявайки безгрижното лице на тъмноочкото в самодоволно изражение, докато погледът му се рееше в посока на портите на входа на гробището.

/От този пост нататък всеки, който иска да пише със Сай, е добре дошъл да го занимава ^.^/
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.
avatar

Брой мнения : 4184

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 11:28 am

Сайръс Гримел написа:
    " Ако светът беше мой... всичко би било абсурдно."
Е, да, ама не. Надяваше се, че след като партито бе в негова част и беше организирано в Страната на чудесата, наистина можеше да се води "негов си свят". Само дето съществото с етикет Ася Монтекристо просто трябваше да му опява, че едно парти трябва да се помества в някаква рамка, като негова организаторка. Наложи му се да приеме това с въздишка и махване на ръката, защото изобщо не му се искаше той да се нагърбва със задачата да прави купон за рождения си ден. Така че, добре, че Ася я имаше. Благодарности щеше да й отправя по-късно.

Сега Сайръс се разкарваше покрай гробовете, хвърлящи странна светлина на черната земя. Цялата околност, обхващаща територията на събитието, бе осветена в едновременно мека и натрапчива, ярка и опушена светлина, чудно откъде. Също толкова чудно беше, че навсякъде се разнасяше музика, без да се вижда и нейния източник. Оглеждайки масите, питиетата, храната и прислугата за вечерта спокойно можеше да заключи, че Монтекристо беше положила усилие да направи всичко перфектно и то по вкуса на Гримел *на пръв поглед малко невъзможни комбинации*. Така че Мроган реши да спре да се държи като рожденик и да отиде да се просне някъде, докато някой не го заговореше.

Насочвайки се към един близък ковчег, свали елека или каквато там глупост бе горницата в средновековен стил, вървяща с останалата част от костюма, който Сай сложи заради тематиката на партито. Средновековието бе епоха, през която Морган не бе имал възможността да живее, и чиято идея му допадаше. Та си бе обяснимо желанието му рождения ден да бъде нещо подобно.

Вампирът седна върху запечатания ковчег и прокара бавно пръсти през стърчащата си коса. Развърза връзките в горния край на ленената бяла риза и изтупа кожения си панталон. 735 години - чувстваше се все още на 21. Нямаше нищо лошо, нали?

Някаква мазна усмивка си намери място на устните му, изкривявайки безгрижното лице на тъмноочкото в самодоволно изражение, докато погледът му се рееше в посока на портите на входа на гробището.

/От този пост нататък всеки, който иска да пише със Сай, е добре дошъл да го занимава ^.^/
Паля запалката и накланям цигара към нея. Дима влиза в очите ми, принуждавайки с това си движение да притворя съвсем малко клепачи. Поглеждам разсеяно към лявата си ръка, където часовника ми стои хлабаво окачен около китката ми. Според датника на английската машинка днес беше деня в който не кой друг да е а самият неповторим Сайръс Гримел щеше да празнува поредния си рожден ден от вечността. Засмивам се тихо на два - три глупави спомена свързани с него и се доближавам до компютъра си.
Влизам набързо в е - пощата, сините ми очи се спират само на едно от десетките ненужни и досадни съобщения. А именно поканата за празненството. Чудя се дали да не взема и Леро заедно с мен, но пък те двамата с чернокосия нищо чудно и да се познават. Впрочем в последно време с въпросната госпожицата не се отделяме много - много от погледа на другия, но днес както никога тя е в сама в нейната къща, а аз в апартамента почти на другия край на града й пиша sms за плановете ми довечера, предлагайки й да дойде с мен.
Хвърлям телефона настрани и следващите минути ги прекарвам в банята. След бърз и освежаващ душ гледам лицето си в огледалото и с длан минавам по наболата брада. Решавам да остана така, а накрая обличам тялото си в бяла риза и черен панталон. Нищо кой знае какво, даже оставям най - горните три копчета откпочани, за да вдъхна капка небрежност в иначе непретенциозния си вид. Грабвам ключовете на колата и пъхам пълната кутия с цигари в задния си джоб.
Колата пълзи по улиците на града. Трета, четвърта, а после пета скорост и возилото лети безспирно наоколо. По пътя се чудя защо ли чернокоското си е избрал гробище, свивам рамене и си казвам, че все пак това е Гримел. След точно двадесет и три минути паркирам колата в едно от парко - местата. Слизам, паля нова тютюнова бяла клечка, дръпвам си няколко пъти и с вместо с поглед с вампирските си инстинкти се пробвам да открия рожденика.
- Честит празник, старче. - уверения ми тон вероянто току що прекъсва някоя негова мисъл, а аромата на цигара още преди гласа ми, го е предупредил за присъствието ми.
Тонът - арогантен както винаги, но ако Гримел се обърне ще може да забележи истинската ми усмивка, закачена накриво на лицето ми.
Върнете се в началото Go down
Hades.
Бог.
Бог.
avatar

Брой мнения : 654

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 12:59 pm

Сайръс Гримел написа:
....
Празненства, та празненства... На тях хората се забавляваха....
...или това беше научил Хадес от целия живот на простосмъртните. Това те му показваха, а доколкото бе стигнал мрачният бог в своите заключения - никога, ама никога не подценявай наблюдателността; да, вярно, тя понякога те объркваше, защото не всичко се свеждаше до буквалност, но и прикриването на въпросни състояния поради каквито и да е причини си бе също фактор, по който нашият герой да определя случващото се, да.
Със същата лекота би се изнамерило лек за всичките неадекватности, но защо да считаме второто като болест, когато чисто и просто не можеше да се окачестви като такава? (Защо ли? Ами, кхъм!, така да се каже, неадекватностите бяха причини, не краен резултат и туйто.)
Сега бе поканен на вампирските мероприятия, забавно. (Вижте сега, и вампирите се окачествяваха като простосмъртни, нищо, че бяха подписали някакъв си свой договор да не умират нито от състаряване, нито от по-сериозни наранявания. ) Още по-интересното бе, че познаваше рожденика. Така да се каже, в миналото се бяха срещнали и метафорично казано, ако Орион срещне Медуза... то тогава биха настъпили на земята интересни времена. Ето, че сега единият *или Орион, или Медуза, зависи на кого повече му отиваше определените качества, придружаващи имената, които употребяваме* имаше възможност да срещне другия. Ала не, не... не някаква съдбоносна среща на Земята, напротив! На бога му се налагаше да прескочи в още едно измерение, в което доскоро бе по някакви незнайни и за самия него причини.
И ето го сега, затягайки така или иначе отхлабените маншети на ръкавите си, пристъпяше към мястото, на което се състоеше партито... и... и.... и... се намери на гробищата.
Ха, ха, ха. Да се смее ли.... е, да то нямаше друга опция всъщност де, като се замислиш (по един такъв, най-миличък, най-удачен начин, за да не изтърсиш после някоя глупост, която да не съответства с настроението ти, ъхъ.) Признаваше си, Гримел имаше чувство за хумор.
Запъти се из многото гробове и най-накрая зърна рожденика. Нали се сещате - започнахме с порядките на простосмъртните хора? Е, продължаваме с тях...
- Морган, чудя се това парти за мен ли е, или за теб... - ух, всъщност изказа мислите си на глас, не беше туй ирония. Цялата тази мрачност в действителност характеризираше по-скоро господин-за-пред-всички Даниел Левид. Хадес дори не забеляза, че друг вече бе заговорил хоста на празненството. Мъжът беше толкова груб, наистина, ала не забелязваше останалите, какво да се прави; пък често бе смятал хората за по-низши от него *фактите сочеха именно това, кхъм, кхъм* Друго, друго характерно за нашия герой? А, да, предпочиташе да нарича Сайръс по второто му име, логика. Така че това също можеше да се приеме като особеност.
Не завърши изречението си; остави го да виси във въздуха, за да може самият Гримел да го продължи. Сега го нарочваше и да довършва хорските приказки.
Типично Хадес. Или...
опа!
Май беше Даниел Левид?
Върнете се в началото Go down
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 1:58 pm

Сайръс продължава да седи на ковчега, наблюдавайки идващите гости. Останал е незабелязан, защото пред него има надгробни плочи, маси и други простотии, които го скриват от хорските погледи. В момента вампирът поклащаше яркочервената течност във винената си чаша и наблюдаваше движенията й, като бе под въпрос дали питието му бе в действителност вино или... нещо друго.

Концентрацията на Гримел сега липсваше, като съзнанието му бе потопено в музиката, разнасяща се из гробищата. Долавяше влиянието, което специфичната мелодия оказваше у гостите и можеше да се каже, че те благополучно бяха заразени от тематиката на партито. Плюс, че осветлението бе жестоко и Морган с неохота трябваше да признае, че атмосферата бе достатъчно реалистична за Страната на чудесата - иронията в нещата напомняше за присъствието на Морган, определено. Откога тъмнокоското не бе свирил... О, учудвате се за този скрит талант на героя ни? Преди да го направите си спомнете за тази мъничка романтична част, която съществуваше (обикновено скрита) във всеки вампир. Мислите на Сай бяха прекъснати точно в този момент, за да продължим споделянето и да издадем какъв бе инструмента, в чийто плен се намираше сърцето на Гримел.

Цигареният дим го разсея, карайки сетивата му да закрещят от жажда за него. Отпи от чашата си и едва не се задави, когато гласът на носещия дима със себе си го накара да се подсмихне.
- Честит празник, старче. - Обърна се рязко от моментната радост, която го обхвана. Редом до усмивката на Вокил се нареди и тази на Сайръс, може би по-широка и от тази на древния. Стига бе. Всъщност тъмнокоското за всичкото време, прекарано в Мистик Фолс, не знаеше, че и Кристиан е бил наблизо. Не и до този изненадващ момент.
- Каза го събиращия прах от хилядолетия. Ако те духна ще се разпаднеш ли в краката ми? - с жаловит тон измърка, докато се изправяше и хилеше насреща на стария си познат. Или много повече от това. - Благодаря ти.

Благодаря за честитяването, благодаря, че бе дошъл, благодаря, че изобщо го виждаше след толкова време в неизвестност. Сай му подаде ръка и когато Крис я хвана, издърпа вампирка към себе си, за да го прегърне силно. Не можа дори да се отдаде на някакви спомени или мисли, защото веднага щом го пусна усети друго присъствие до себе си.

Хадес. Сериозно? На това по-надменно и от Сай и Крис взети заедно същество му бе хрумнало да цъфне точно в малкото граче, бъкано с "простосмъртни" за него, ей така? Кой да се сети, че Хадес просто не би пропуснал възможността да намери на едно място богът на подземното царство и този на страха по едно и също време. Божествена връзка, какво да правиш. Работа им на боговете. В момента Гримел бе напълно в "себе си" състояние, така че нямаше как да усети тази връзка.

- Яяя, кое друго адско изчадие се е навъртяло около Мистик Фолс. - Изглежда всичките му някогашни познати бяха обречени да срещнат Сай в това градче. Или кой знае, идваха специално за рождения му ден. Полека-лека с появяването на все повече неочаквани лица самочувствието на вампира се покачваше, с него и самодоволната му весела усмивка.
Погледът на Морган мигом се бе преместил върху новопоявилия се русокоско. Изведнъж твърде много привлекателни мъже бяха застанали толкова близо един до друг. И тъй като и двамата му познати бяха със сприхави характери, надяваше се Вокил да не се бе подразнил от неучтивото прекъсване на разговора им.

След секунда мълчание, в която тъмнокоското зяпаше Даниел, вампирът тръсна глава и разпери ръце.
- Крис, това тук е Даниел Левид, личност, която не бях виждал от цяла вечност; Левид, запознай се с приятеля ми Кристиан Вокил. Ооо, да знаете колко ми харесва, че и двамата сте тук! - потърка ръце и се завъртя на пети, търсейки с поглед сервитьор. Изведнъж му хрумна, че ако те бяха вампири, както бе предложила Ася, може би и обслужването щеше да е по-бързо. Минаха цели пет секунди преди Гримел да успее да привлече вниманието на един от тях, за да довтасат с таблите с питиетата. - Я сега да чуем колко много ме обичате и двамата и какво ви води тук?
Облегна се на статуята на плачещ ангел зад себе си и скръсти ръце пред гърдите. Погледът му шареше от Вокил към Хадес, докато си мислеше, колко радваща щеше да бъде компанията на древен вампир и бог на рожденото му парти.
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Карена Блу.
Древен Вампир.
Древен Вампир.


Брой мнения : 2293
Рожден Ден : 16.06.1998

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 2:12 pm

Сайръс Гримел написа:
......

-Не.Ели? Моля те.Не ме оставяй.
Но тя бе обикновен вампир и дървеният кол я погуби. Вече съм съвсем сама.Ядосана, тъжна, съсипана. Пускам ръката на Ел и се изправям.
-Какво чакате? Убийте и мен! Но преди това ще ви...
И в следващия миг цялата се подпалвам и писъците ми огласят дяволската къща.

Събудих се и осъзнах, че наистина пищя. Запуших устата си с ръце и ми се наложи доста дълго да си повтарям, че кошмарът е свършил и Ели е поне жива,за да се успокоя. Часът е четири.Отметнах завивките и прекарах остатъка от вечерта сгушена на дивана със светната нощна лампа и поглед прикован в таванът.
Изведнъж на вратата се звънна и аз забелязах, че слънцето отдавна е изгряло.Увих се в одеалото и отворих.Беше пощальонът. Даде ми някаква покана.Затворих вратата и прочетох поканата.Леко се усмихнах.Сайръс Гримел ме канеше на рождения си ден. Това щеше да ме разведри,надявам се, затова реших да отида.А и Сай ми бе много много добър приятел. Средновековно парти.Хм.
Избрах си винено червена дълга до земята средновековна рокля, но покриваща цялото ми тяло, за да скрия раните от снощи.Стоеше ми много добре, блестеше и подчертаваше тялото ми. Обух високи токчета в същия цвят и сребристи камъчета отпред. Сресах косата си и я събрах на кок.Гримирах се малко, за да скрия сенките под очите. Аксесоари. Накрая се погледнах в огледалото.Изглеждах страхотно, но и някак по-различна - по.скромна и невинна, най-вече хубава...
Гробище?
-О,Сай, сериозно ли?-възкликнах аз,поех си дълбоко дъх и запристъпвах между надгробните плочи.
Не исках да влизам повече, бях се наситила на подобни зловещи места за цял живот, но все пак това бе Гримел, а и се водеше парти. Може би щеше да ме откъсне от мисълта за снощи...
Бях дошла без подарък, но Сайръс щеше да ме прощава за това, не ми беше до пазаруване. Присвих леко очи и продължих да вървя. Накрая видях рожденика облегнал се на някаква статия с приятели около него. Усмихнах се.Не го бях виждала от толкова отдавна.Наистина ми липсваше.Затичах се към него- да, можех да тичам на токчета- и без да обръщам внимание на никой друг се хвърлих върху Гримел и го вкопчих в прегръдка, като не пропуснах и да го даря с сладка целувка по бузата.
-Честит рожден ден, Сай. - промърморих аз. - Не си остарял, спокойно.-прошепнах аз и се засмях.
Все още го гушках.Това щеше да мине за подарък.Усмихнах се. Радвах се, че отново го виждам И бе на 735 години. О, юбилеи.
Върнете се в началото Go down
Ая.
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 2:53 pm

Ая се беше върнала в града за няколко седмици. Чудеше се дали да остане или да се премести някъде другаде.
Този град имаше няколко седмици да я "впечатли" и да я накара да остане и честно казано за сега добре се спряваше. Един ден в града и вече имаше покана за парти... И то не какво парти, а парти за рождения ден на Сайръс. Единственото разочарование за Ая беше, че имаше дрескод, но пък и това си имаше добра страна: Ая беше добра в импровизации.


Вечерта се появи на купона на Сайръс на гробищата облечена с черна копринена рокля. Тя имаше и долен пласт, който беше едва забележим и дантелен. Отпред беше къса до малко над коленете, а отзад се спускаше чак до земята и дори малко се влачеше след момичето. Нагоре представлеваше черен корсет. Беше я съчетала с черни обувки на виски токове, които много не пасваха на тоалета, но без токовете Ая се чувстваше още по-ниска и дебела. Цялата и коса беше на букли и си беше сложила съвсем мъничко очна линия.
Грабна един коктейл от подноса на една седвитьорка, запали си една цигара и се огледа за познати. Осъзна, че в действителност този град беше съвсем малък, но тя отново познаваше много малко хора. Реши, че най-добре ще е просто да намери Сайръс. Не че той щеше да има време за нея и дори и да имаше от всички гости би искал да си говори само и единствено с нея. Честно казано Ая не беше най-общителния човек на купони ( вече ). По-скоро беше стана по-срамежлива и доста се беше променила от последната им среща с рожденника.
След като направи няколко обиколки се отказа и реши да се поразходи без посока из гробищата. ( Защото всички страшни филми въобще не започват точно по този начин... Неее... )
Тъкмо се отдалечи от силната музика и викащите хора и забеляза Сайръс седнал на една надробна плоча... сам. В ръката си тя посеше една малка черна кутийка със синя панделка, която вернага скри зад гърба си. Сай вдигна поглед към нея и тя му се усмихна и му помаха със свободната си ръка.
- Интересен купон. - изтърси и отново му се усмихна леко засрамена.
Върнете се в началото Go down
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.
avatar

Брой мнения : 4184

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 3:26 pm

Сайръс Гримел написа:
Сайръс продължава да седи на ковчега, наблюдавайки идващите гости. Останал е незабелязан, защото пред него има надгробни плочи, маси и други простотии, които го скриват от хорските погледи. В момента вампирът поклащаше яркочервената течност във винената си чаша и наблюдаваше движенията й, като бе под въпрос дали питието му бе в действителност вино или... нещо друго.

Концентрацията на Гримел сега липсваше, като съзнанието му бе потопено в музиката, разнасяща се из гробищата. Долавяше влиянието, което специфичната мелодия оказваше у гостите и можеше да се каже, че те благополучно бяха заразени от тематиката на партито. Плюс, че осветлението бе жестоко и Морган с неохота трябваше да признае, че атмосферата бе достатъчно реалистична за Страната на чудесата - иронията в нещата напомняше за присъствието на Морган, определено. Откога тъмнокоското не бе свирил... О, учудвате се за този скрит талант на героя ни? Преди да го направите си спомнете за тази мъничка романтична част, която съществуваше (обикновено скрита) във всеки вампир. Мислите на Сай бяха прекъснати точно в този момент, за да продължим споделянето и да издадем какъв бе инструмента, в чийто плен се намираше сърцето на Гримел.

Цигареният дим го разсея, карайки сетивата му да закрещят от жажда за него. Отпи от чашата си и едва не се задави, когато гласът на носещия дима със себе си го накара да се подсмихне.
- Честит празник, старче. - Обърна се рязко от моментната радост, която го обхвана. Редом до усмивката на Вокил се нареди и тази на Сайръс, може би по-широка и от тази на древния. Стига бе. Всъщност тъмнокоското за всичкото време, прекарано в Мистик Фолс, не знаеше, че и Кристиан е бил наблизо. Не и до този изненадващ момент.
- Каза го събиращия прах от хилядолетия. Ако те духна ще се разпаднеш ли в краката ми? - с жаловит тон измърка, докато се изправяше и хилеше насреща на стария си познат. Или много повече от това. - Благодаря ти.

Благодаря за честитяването, благодаря, че бе дошъл, благодаря, че изобщо го виждаше след толкова време в неизвестност. Сай му подаде ръка и когато Крис я хвана, издърпа вампирка към себе си, за да го прегърне силно. Не можа дори да се отдаде на някакви спомени или мисли, защото веднага щом го пусна усети друго присъствие до себе си.

Хадес. Сериозно? На това по-надменно и от Сай и Крис взети заедно същество му бе хрумнало да цъфне точно в малкото граче, бъкано с "простосмъртни" за него, ей така? Кой да се сети, че Хадес просто не би пропуснал възможността да намери на едно място богът на подземното царство и този на страха по едно и също време. Божествена връзка, какво да правиш. Работа им на боговете. В момента Гримел бе напълно в "себе си" състояние, така че нямаше как да усети тази връзка.

- Яяя, кое друго адско изчадие се е навъртяло около Мистик Фолс. - Изглежда всичките му някогашни познати бяха обречени да срещнат Сай в това градче. Или кой знае, идваха специално за рождения му ден. Полека-лека с появяването на все повече неочаквани лица самочувствието на вампира се покачваше, с него и самодоволната му весела усмивка.
Погледът на Морган мигом се бе преместил върху новопоявилия се русокоско. Изведнъж твърде много привлекателни мъже бяха застанали толкова близо един до друг. И тъй като и двамата му познати бяха със сприхави характери, надяваше се Вокил да не се бе подразнил от неучтивото прекъсване на разговора им.

След секунда мълчание, в която тъмнокоското зяпаше Даниел, вампирът тръсна глава и разпери ръце.
- Крис, това тук е Даниел Левид, личност, която не бях виждал от цяла вечност; Левид, запознай се с приятеля ми Кристиан Вокил. Ооо, да знаете колко ми харесва, че и двамата сте тук! - потърка ръце и се завъртя на пети, търсейки с поглед сервитьор. Изведнъж му хрумна, че ако те бяха вампири, както бе предложила Ася, може би и обслужването щеше да е по-бързо. Минаха цели пет секунди преди Гримел да успее да привлече вниманието на един от тях, за да довтасат с таблите с питиетата. - Я сега да чуем колко много ме обичате и двамата и какво ви води тук?
Облегна се на статуята на плачещ ангел зад себе си и скръсти ръце пред гърдите. Погледът му шареше от Вокил към Хадес, докато си мислеше, колко радваща щеше да бъде компанията на древен вампир и бог на рожденото му парти.

Обичайното остроумно подмятане от страна на вампира - нищо неочаквано ако питате мен. Смея се високо без да крия веселието, което ме е налегнало не от дълго, а при следващата дръпка от цигарата, правя точно три перфектни кръгчета от сив дим, които се разграждат във въздуха само след броени секунди. Поемам студената също като моята ръка на вампира, но той си краде прегръдка, карайки ме да се засмея още по - силно от преди малко. Тупам го по гърба три - четири пъти, но не казвам нито дума когато той измърморва "Благодаря ти". И двамата знаем, че зад тези две думи се крие смисъл, който не всеки би отгатнал и за това не си правя труда да развивам още безкрайни мемоари.
Дръпвам се от него и точно тогава когато ще го питам как върви живота му усещам нечие чужду присъствие. Новодошъл и същевременно напълно непознат, новият заговаря Гримел и понася няколко неодобрителни погледа породени с неодобрението от това, че прекъсва чужди разговори. А именно такива между двама приятели, които не са се виждали с години. Безсрамно много години ако питате мен.
Сайръс ни представя един на друг, а аз подавам ръка към непознатия. С безизрано изражение стискам леко дланта му и кимам в знак на поздрав. Представен е като Даниел Левид, ала името му не предизвиква никаква информация в главата ми. Нищо. Усещам, че не е човешко същество, все пак на това празнинство беше малък шанса да се срещне човек - освен в основното ядене може би. Не е и вампир. Какво по дяволите е този Левид? Чудя се но не откривам верния отговор. После за броени секунди се появяват нови посетителя и за това решавам да пропусна навалицата за малко. Присвивам средоточено клепачи, а накрая въздъхвам тежко и се обръщам към Гримел:
- По - късно ще се засечем пак. - усмихвам се с обещания в очите за думите си и го потупвам по рамото, правейки крачка назад. - Приятно ми беше да се запознаем...Даниел.
Оставам сериозен най - накрая и тръгвам безцелно наоколо с идеята да си намеря алкохол.
Върнете се в началото Go down
Ния.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 2510

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 3:36 pm

Получих E-mail, чрез който бях поканена на рожден ден. Погледнах най-отдолу, за да видя чий беше. Изненада! Сайръс Гримел вече е на 735 години. Замислих се, кога мина толкова време? През главата ми започнаха да минават хубавите ни спомени от миналото. Няма да отричам, някои от моментите с него бяха назабравими в хубавия смисъл на думата. Усмихнах се, спомняйки си за миналото и реших, че би било неучтиво, ако най-важният гост не дойде на партито. Все пак аз бях неговата създателка, тази на която се дължи част от същносста му сега. Станах и отворих гардероба. Имах една рокля с мотиви от Средновековието. Цветът й беше нещо между синьо и зелено, естествено не беше ярък. Облякох я, пристегнах корсета доста силно и сложих високи черни обувки. Все пак черното отиваше на всичко. Замислих се, дали корсета щеше да навреди на здравословното ми състояние? Все пак от скоро имах анемия, можеше да спира кръвта ми до мозака или нещо подобно. Честно казано не бях наясно точно в какво се изразява анемията, само знаех, че от време на време се чувствам като парцал. Все тая. Накъдрих косата си и я пуснах свободно. Огледах се в огледалото. "Както винаги прекрасна!" Намигнах на самата себе си и тръгнах към мястото на партито.
Гробище, значи. Влязох вътре и направо зяпнах. Сайръс доста се беше постарал за декора и за удобството на гостите си. Приятно изненадана съм, признавам. Започнах са де оглеждам за Гримел. За жалост не успях да го видя. Отидох налях си чаша с вино. Ух. Роклята ми обиваше страшно много нямах търпение да я сваля. Застанах на едно място гледайки към хората около мен и обсъжадайки ги сама със себе си. Все пак понякога се нуждаех от интелигентен събеседник. Браво, бе, Сайръс! И виното си го бива. Шляейки погледа си навсякъде, попаднах най-накрая на Сайръс. Усмиханх се доволно и тръгнах към него. Трябваше ли да го прегърна или да му стисна ръка, да го целуна? Отношенията ни бяха много сложни.
-Честит рожден ден, друже.-прегърнах го.
Държанието ми беше съвсем приятелско, каквото той едва ли бе очаквал. Днес му беше рожденния ден, може би бях склонна на добро държание...но само може би.
-Поласкана съм от поканата ти. Не я очаквах, но постъпи добре. Щеше да е неуважително да не поканиш своята прекрасна и неповторима създателка.-потупах го по рамото и го заобиколих оглеждайки за пореден път мястото.
Върнете се в началото Go down
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 3:37 pm

    Ая. написа:
    ...

Още преди половината гости да са дошли Сайръс бе сменил в ръцете си пет чаши твърдо уиски. Така че, когато разни хора започнаха да се приближават към него и да си приказват неща, които преминаваха през ушите му, трезвеното състояние на вампира вече бе изгубено някъде сред или в гробовете.

Половин час беше лимита на поглъщане на досадна информация около тъмнокоското, след това вече започна да чувства, че гадната част от личността му напира да излезе на повърхността и побърза да се усамоти, за да успокои съзнанието си.

Досада. Възможно ли бе чувството на скука, досада и отегчение да пробуждаше божеството в него? Може би имаше логика - дотолкова да се отчайваше от заобикалящия го простосмъртен свят, че бога в него да надделява. Това сега не се случи, защото Сайръс благополучно, макар и клатушкайки се леко, стигна до периферията на гробищата, близо до беседката. Строполи се на една каменна надгробна плоча и зарови пръсти в косата си, скривайки лице. И така... продължи известно време.

Вдигна глава едва когато (позната му) миризма на човешко създание проникна в ноздрите му. И гледката наистина го изненада. Устните му образуваха безмълвно "Ая...", когато момичето му се усмихна и помаха с крехката си ръка. Известно време я гледаше празно, докато се чудеше, кое по-напред - колко изумително бе да помни човешко момиче, което е виждал само веднъж, или колко прекрасно изглеждаше тъмнокоската в роклята си. И като цяло.

Може би Ая имаше способността да краде разсъдъци, защото измина известно време преди Морган да усети къде се намира. Ухили се, когато асимилира подмятането й и се сети, че бе редно да се изправи. Постара се да не му личи, че е подпийнал и измери обширно момичето с поглед, докато ставаше от плочата.
- Интересна рокля. - кимна и после й отговори, прехапвайки долната си устна под подхилкването. После повдигна вежди - Смея ли да отбележа колко ми харесва как изглеждаш, Ая?

Сега, когато изрече името й гласно, няколко спомена се появиха в главата му и му припомниха... разни неща. Сай отново се ухили широко и после, правейки нещо като реверанс в ренесансов стил, наведе брадичка надолу и погледна Ая още по-срамежливо и от самата нея изпод вежди.
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 4:09 pm

*понеже написах цяло рп и го изтрих без да искам в знак на протест към простотията ми си давам почивка за тая вечер :Д*
*ох, излях си мъката..*
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Queеn Infеcted.
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 16756

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 4:10 pm




“I dream for a living”





Животът й се състоеше в това да усложнява този на другите. Попадаше в най- комичните ситуации, които можеха да се пръкнат на хоризонта и излизаше от тях като един достоен изгубил луд човечец. Вампирец или инфектиран.
Радли, Радли. Ех!
Докато горката Лусия си стоеше в хубавата бяла болница, АЗ, мис Кралица Инфектирана, наблюдавах невижданото и нечуваното досега парти на господин Гримел.
Ех Сайръс, Сайръс. Де да бях ЛуЛу. Де да не бях я убивала...
Но да се върнем към партито. Изглеждаше оживено и си личеше колко горещо ще стане. Минавах през посетителите, а след МЕН оставяше мирис на лавандула и много тъмни помисли в съзнанието им.
Будех смут и само един единствен човек или вампир можеше да ме види.
Но не можеше да ме приближи или говори с мен.
Чуваше шепота на една отдавна мъртва героиня за глупавия град.
- Честит рожден ден Сайръс- и спомена за МагКуин нахлу в пияното му съзнание...





*Кратко е. Знам. Написах го много на бързо. Не ми търсете кусури, направих го, за да уважа Йоана. Знам колко е важно за нея това парти. Пожелавам й честит форумен рожден ден и благодаря за снощната подкрепа. Ще се видим скоро. Честито Бамби!*
Послепис: Моля ви не отговаряйте на поста ми, освен Бамби, защото няма да мога да ви отговоря и аз, заради липсата на възможност.




High.



...

Върнете се в началото Go down
http://vampirediaries-rpg.forumotion.com/forum
Ая.
Човек
Човек
avatar

Брой мнения : 8859
Рожден Ден : 01.04.1994

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 4:59 pm

Сайръс Гримел написа:
    Ая. написа:
    ...

...
От първо Сайръс изглеждаше доста изненадан да я види и Ая единствено се надяваше да е от онези "приятни изненади". Когато се осъзна той стана и и` се усмихна, което я разтопи. Ая буквално се почувства като някакъв стадолед, който беше забравен на слънцето и бързо се разтапяше докато не остана само една локвичка от онова, което е била само преди 2 секунди. Той се изправи леко непохватно, което въобще не беше в негов стил... или въобще в на който и да е вампир стила всъщност. Ая погледна надолу към роклята си, която той току що беше коментирал и я смъкна малко надолу, защото се беше вдигнала доста нависоко.
- Смея ли да отбележа колко ми харесва как изглеждаш, Ая? - погледа и` се стрелна към неговия, а веднага след това се заби в земята. Почувства се като малко момиченце, което точно беше изленало от периода " няма да си говоря с теб, защото си момче " и за пръв път си беше харесало момче. Само дето това пред нея не беше момче. Беше излъчващ сексапил, като излезнал от списание мъж. Мъж, който където и да отидеше момичетата си сваляха гащичките само като го видеха.
- Е, очвеидно нямаш лош вкус, Сайръс. - след известно време каза като нарочно произнесе името му по-бавно. - Междодругото - побърза да смени темата - Нося ти нещо, защото аз еветуално се сещам да спра да мисля за себе си и след това се сещам и за другите... - каза иронично и подаде малката кутийка.
Сайръс внимателно я отвори и от там извади едно патронче с водка и листче, на което просто бях нарисувала едно нахилено бухалче.
- Водката е за да ти помогне да изтърпиш всичките си гости толкова време. - посочи малката бутилка и му намигна. - Може би щеше да е по-разумно да си взема няколко литра, защото като гледам доста хора са тук, но жеста е важен. - продължи след това и отново му се усмихна.
Доближи се до него, погкледна го, след това го прегърна и прошепна в ухото му "Честит Рожден Ден ".
Да, толкова лесно се променяше държанието, настроението и дори характера на Ая. И самата тя не знаеше защо. Може би просто си беше такава - странна или беше заради анорексията и`.
Върнете се в началото Go down
Unknown,



Брой мнения : 14002

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Сря Окт 24, 2012 5:25 pm

Кристиан Вокил написа:
....

Happy Birthday


“And from the heavens to the womb to the heavens again
From the endin' to the endin', never got to begin
Maybe one day we could meet face to face?
In a place without time and space
Happy birthday...”




Бяха изминали може би 12 часа откакто Тейлър беше изпратила Вокил, по-голямата част от тях беше прекарала в мекото си легло, потънала в сладък сън, а първото нещо, което направи като се събуди бе да си вземе един душ. След дозата гореща вода, която накара цялото й тяло да се събуди, тя се насочи към кухнята, увита само в черния хавлиен плат.
Минавайки през огледалото беше забелязала, че нямаше следи от маркера, които Кристиан беше използвал преди часове.
Направи си кафе, изсипвайки го в голяма, бяла порцеланова чаша, след което се настани на високия стол, в близост до бар плода. Отпи жадно от ароматната течност, а докато палеше първата си цигара за деня, тънките й пръсти се плъзнаха по лаптопа, а секунди по късно, вече натисна копчето, което щеше да му даде живот.
С не особено голям интерес, започна да разглежда пощата си. Трябваше да намери някакъв прикачен файл, но вместо това, намери покана за рождения ден на нейния скъп Сайръс. Помнеше когато му беше организирала 100 рожден ден. Голям бал си беше за млад вампир като него. Едва ли е имал по-хубав рожден ден от този, е нали все пак Тейлър го беше направила. Няма значение, не можеше да не отиде, все пак му беше приятелка, може и бивша, можеше да не поддържат контакти, но все пак от уважение щеше да отиде. Продължи да си цъка в нета, докато допиваше и до изпушваше цигарата. Приключвайки с дейностите си тя се отправи към нейната стая, за да може да се приведе в нормален вид.
Изкачи се по стълбите, влезе в просторната стая и веднага закрачи към огромния гардероб. Ако трябваше да си признае, това място я поглъщаше, беше толкова препълнено, че ако отидеше още веднъж на шопинг, дрехите щяха да започнат сами да се промъкват през вратите и да се плъзгат по пода, окупирайки цялата стая. След краткото лирическо отклонение, нека да продължим нататък. Хареса семпла черна рокля, добави тънко златно коланче на талията си. Качи се на високи, черни обувки, които я издигнаха около 12 сантиметра от земната повърхност, крачейки грациозно се настани пред огледалото, сплитайки дългите си коси в римска плитка. Добави една идея грим, парфюм и аксесоари и преди да се усети крачеше към гробището с цигара в уста.
След 20 минути.
Древната стоеше пред величествената sграда без думи. Доизпиши поредната си цигара и хвърли фаса в краката си, настъпи го и продължи напред с походка изпълнена с грация. Присъщо на една дама бяха малките и равни крачки, Тейлър не се отклоняваше от тази норма. Щом влезе в помещението светлините, музиката и хората я погълнаха. Не можеше да отрече, че не беше се получило страхотно. Дойде, а сега и оставяше да намери Сайръс, след което да потърси Вокил, защото пред полагаше, че щеше да е тук. Не беше го чувала от както беше напуснал дома й.
Успя да фокусира Сайръс, но той говореше с Хадес. Чакай, чакай малко. Какво правеше Хадес тук? Няма значение, важното е, че беше уважил рожденика. Не искаше да ги притеснява, за това щеше да изчака да приключат и тогава да поздрави празнуващия.
Завъртя се грациозно на върховете на токовете си и намери нова дестинация. Винаги всичко водеше към бара. За нейно щастие там стоеше нейния прекрасен потомък. Промъкна се зад него, хващайки го за задника, а след това тихо му каза в ухото:
-Красавецо, липсваше ми.
Ръката й се плъзна нагоре по тяло му, намирайки неговата.
Върнете се в началото Go down
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Чет Окт 25, 2012 6:45 am

Карена Блу. написа:
...

Гробище. Сериозно ли на толкова много хора идеята им се струваше абсурдна? Загуби бройката на пътите, в които някой му задаваше риторичен въпрос защо точно между мъртвите. Всъщност цялото пространство бе опръскано в невероятни отблясъци на ярка светлина, а и беше толкова оживено и изпълнено с разни весели емоции, че нотката на мрачност вметната от наближаващия Вси Светии почти не се усещаше. Освен когато се намираш облегнат на студен плачещ ангел като Сай, де. А и на който не му допадаше да бъде около трупове и ковчези *черния хумор на Гримел трябваше да бъде оважен*, можеше да се шмугне в мини-имението, където щеше да е заобграден от всевъзможни стенописи, колони, арки и други неща в средновековен стил. На всичкото отгоре парито бе в Страната на чудесата, всеки можеше да промени обстановката около себе си, както поиска, стига да дръзнеше да напрегне въображението си...

Морган се смееше отпуснат на повърхността на статуята, докато обкражението му го забавляваше, въпреки, че вниманието му бе потопено в музиката. За момент отмести погледа си от познатите му и го зарея някъде наблизо. Пред очите му се въртяха красиви ренесансови рокли на дамите, които танцуваха под съпровода на странната, но завладяваща моментално, музика, избрана от Ася. После погледът му се понадигна и Сай неволно бе започнал да го впива в шиите на ссервитьорките, които минаваха покрай него. Прехапа устна, докато местеше очите си от една оголена на шия, на друга, до момента, в който ирисите му попаднаха на нежния врат на някой, когото не усещаше много като човек. Преди да успее да погледне Карена древната вече се бе хвърлила на врата на Сай и го прегръщаше по вампирски.
- Карр... - тъмнокоската бе способна да го задуши, не че и самият Гримел не я притискаше към себе си. Когато Блу отдръпна лицето си, за да го целуне, тъмноочкото хвана бузите й и ги приближи към устните на Карена, правейки й рибешка физиономия. - Ако не спрете да ми го повтаряте може и наистина да започна да се чувствам стар.

Омърлуши се за момент. Той трябваше ли да се чувства остарял? Още една година към останалите 734 не беше чак толкова много...
... Преполагам.
Сайръс се ухили на приятелката си, придърпа я отново към себе си и я завъртя във въздуха.
- Хеей, адски се радвам, че си тук. Ела сега. - хвана я за ръката, както обичаше да прави, когато бяха заедно *защото все той водеше нанякъде обикновено*, и остави хората, насъбрали се около него до преди минутка.

Закрачи забързано между гробовете, вървейки пред Кар и държейки я за ръцете зад гърба си. Не й каза къде иска да отидат, докато след петдесетина метра иззад готическата сграда не се показа каменния мост. С вампирска скорост пробяга разстоянието до него и се наведе над парапета му към обикновената река, течаща долу. Докато Карена се усети и го настигне, Сай присви вежди съсредоточено и напрегна съзнанието си. По-скоро, една определена част от него.

Преди Блу да започне да му мрънка за нещо, Сай я издърпа и накара да погледне надолу.
- Глей ся какви неща мога да измисля с въображението си, а, а, а? - потърка ръчички и се усмихна, зяпайки творението си. Или по-скоро творението на Страната на чудесата, както си бе, де. Водата в реката бе станала тъмносиня, с някакъв магически оттенък, а от повръхността й към небето бавно се издигаха светлосини светлинки, сякаш водни феички се опитваха да достигнат до Гримел и да го обгърнат. Водата изведнъж бе придобила и способността да отразява светлината на луната, така че хвърляше меки сини отблясъци върху моста и лицата на двамата вампири. - Харесва ли ти? Да речем, че е за теб!
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.
avatar

Брой мнения : 4184

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Чет Окт 25, 2012 11:31 am

Tayllor Le'roux. написа:
...

Тръгвам си от компанията на онзи, чиято раса ме дразни, защото ми е в мъгла и си дръпвам за пореден път от почти изгорялото тютюново изделие. Вървя спокойно и само от време на време спускам по някой - друг поглед на гостите уважили празника на Сайръс - някой познати, други не - така или иначе си казвам, че по - късно ще мина да ги поздравя. Все пак още са ми останали малко обноски. Впрочем от известно време в главата ми е спокойно както никога до сега, а това дава нужните сили на широката усмивка на лицето ми да се задържи през повечето време в което блуждая търсейки бара. Хвърлям изгорелия фас настрани, настъпвам го и той умира бързо също както напрежението ми изчезва щом със задоволство сините ми ириси забелязват алкохол на около пет метра от мен.
- Водка. - поръчвам на момичето срещу мен, оставям кутията с цигарите си пред мен и си поемам глътка не кой знае колко нужен кислород.
Дългите ми пръсти минават през бара сякаш в очакване, че всеки момент той ще се превърне в така обичаното от мен пиано. Капка тъга се появява в тъмните ми зениците при спомена колко отдавна не бях докосвал клавишния музикален инструмент, но това неприятното чувство не остава дълго в очите ми защото инстиктите ми крещат с червени писъци, че създателката ми е наблизо. Чакайки момичето да се появи отпивам от алкохолната течност и от наслада преглъщам огъня, който ще запари по гърлото ми.
- Красавецо, липсваше ми. - смея се щом усещам игривото действие на ръката й.
После хваща ръката ми, а аз се обръщам с усмивка на лице. Напълно зашеметен я оглеждам от глава до пети, дори я завъртам един път за да не пропусна случайно някой сантиметър от цялото съвършено тяло на Тейлър. Прехапвам устни и се опитвам да се отдалеча от мислите в съзнанието ми, което ми нашепват само какви неща исках да направя с вампирката още на секундата. Преглъщам сухо и връщам погледа си на нейния...най - накрая.
- И ти на мен. - навеждам се и целувам устните на Древната. - Изглеждаш впечатляващо. - шептя близо до ухото й а после се дръпвам назад и питам - Познаваш ли се с рожденика?
Върнете се в началото Go down
Карена Блу.
Древен Вампир.
Древен Вампир.


Брой мнения : 2293
Рожден Ден : 16.06.1998

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Чет Окт 25, 2012 1:44 pm

Сайръс Гримел написа:
Карена Блу. написа:
...
....

Разсмях се и се вкопчих в рамената му, когато ме вдигна във въздуха, защото въпреки че преди, когато се виждахме по често го правеше, се притеснявах, че ще падна. Сай ме пусна на земята съобщи ми колко се радва да ме види с без да остави и минутка за спокойни разговори, ме хвана за ръката и ме поведе нанякъде, а аз веднага разбрах, че има някаква щура идея в главата. Не знаех къде отиваме, но бях убедена, че ще е на някакво интересно място, въпреки че не виждах какво по-различно може да има на гробището освен гробове,естествено.
След миг видях каменния мост извисяващ се над реката и преди да се усетя Гримел пусна ръцете ми и само докато мигна и той вече бе до парапета.Ухилена до уши по някаква незнайна причина, може би, че отново прекарвам времето си с най-добрия си приятел, се придвижих до Сай и се подпрях на парапета до него, погледнах го, а той започна да бъбри преди аз да успея да се изкажа:
- Глей ся какви неща мога да измисля с въображението си, а, а, а?
Вдигнах вежди и погледнах надолу. Останах доста шашната от гледката,а щирока усмивка пак се появи на лицето ми.Водата бе придобила някакъв странен магически цвят, нагоре се издигаха интересни светлосини сенки,а мека синьо-сребриста светлина озари всичко наоколо, включително мен и Сайръс. Наблюдавах около минутка всичко наоколо, реката, светлинките, после Сай допълни:
-Харесва ли ти? Да речем, че е за теб!
Засмях се,подпрях се на парапета и отново се огледах отново. После се обърнах към Гримел и преди да кажа нещо спомени нахлуха в съзнанието ми.Ню Йорк.Там с него бе една от най-лудите нощи в живота ми.Толкова откачени бяхме.И с няколко бутилки водка започнахме едно страхотно приятелство. Разтърсих глава и казах весело:
-Мислех, че ти имаш рожден ден, а не аз. Страхотно е, Сай, усвоил си някой нови умения,браво, нищо че се съмнявам това да е твое дело.- засмях се и кимнах с глава към омагьосаната река. -А аз съм дошла без подарък.Знам, че е откачено да го чуеш от момиче, но не ми беше до пазаруване. Ще ми простиш ли?Обещавам да се реванширам.
Направих кучешка муцунка.Беше ясно, че няма да ми се сърди затова си спестих усилията и насочих вниманието към тоалета си.
-Избрал си страхотна тема за партито, от 378 години насам ми се искаше пак да нося такава рокля.Естествено,тогава показвах повече плът,но днес специално заради теб реших да съм по-примерна. -Засмях се и се завъртях а роклята се развя около мен, хвърляйки отблясъци навсякъде.Спрях да се въртя,поклоних се леко и се усмихнах на Сайръс. -Между другото,Сай, липсваше ми.
Върнете се в началото Go down
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Чет Окт 25, 2012 1:49 pm

Ния. написа:
....

Сайръс седеше на една маса, гледаше небето и се чудеше защо никога не му бе хрумвало да се позаинтересува защо то бе синьо... Не че в момента не бе толкова тъмно, че избиваше на черно, но все пак. През деня извън бялото на облаците, което също не знаеше защо е точно бяло - наистина, кой бе казал на кондензираната вода да изглежда точно така?, небосвода си бе син. Имаше и цвят кръстен на него. Адски интересна тема на размисъл.

Впрочем, бе изгубил способността да разпознава съзвездията и това му направи впечатление в момента, в който впери поглед в празното нищо над себе си и не видя нищо повече от светещи точки. От устните му се изтръгна въздишка, после вампирът сбърчи нос, защото около гробището се носеше ужасно тъпа, биеща на църковна музика, която го дразнеше неописуемо много. Настроението му беше започнало да се скапва. Затрополи с пръсти по дървената плоскост, на която стоеше, и протегна ръка към хапките, за сложи една в устата си. Тъкмо вдигна очи, за да се огледа гостите за някой интересен, когато я видя и не се усети как изрича мислите си на глас:

- О, Пресвета Дево Марийо*... - отвърна механично на прегръдката й и благодари простичко.
-Поласкана съм от поканата ти. Не я очаквах, но постъпи добре. Щеше да е неуважително да не поканиш своята прекрасна и неповторима създателка.

Сайръс повдигна вежда и нямаше как да бъде съден за заяждането, което последва. Просто се случваше от само себе си да бъде саркастичен в присъствието на Ния. Грр, пак щеше да се налага да изрича това име с безсилие.
- О, ами виж, драга, когато организаторката ми е разпраща поканите, е забравила да подмине... - боклуците. - ... съсипващите животи форми на живот. Радвам се да те видяя, не ми ли носиш подарък?

Премига с кучешки поглед и слезе от масата, завъртайки се към тъмнокоската, която оглеждаше с любопитство околността. Щеше да остане очарован, ако точно тя оценеше избора му, а не направеше забележка, че е гробище или нещо от този род...
Междувременно грабна от подноса на минаваща сервитьорка две чаши с яркочервена течност и подаде едната на Ния.
- Не съм учуден, че се отби. От любопитство или ми носиш някоя друга шокираща вест? - ироничната нотка в гласа му намекваше за последния път, когато му бе съобщено, че, така, леко е бил баща без да узнае. Но май вижданията му с Яна Петрова бяха обречени да завършват с прецаканост от негова страна. Как ставаше така, че единствено това създание тук бе способно да го разстрои само със съществуването си?

*рофл рофл, ирония Хд
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Чет Окт 25, 2012 2:40 pm

Кристиан Вокил написа:
....
Lucia МagQueеn. написа:
....

Съвсем неочаквано Кристиан реши да си тръгне и Сайръс мигновено понечи да възрази, след като го бе видял за точно една минута. Но в момента, в който погледът му срещна този на древния, Гримел реши да се довери на това "Спокойно.", което очите на Вокил казваха и само му кимна с половин усмивка. Проследи бавното отдалечаване на светлокоското най-вече, чудейки се какво се криеше зад сериозното изражение на Крис. Трябваше и той самият да се научи да изглежда толкова безчувствено и непроницаемо през цялото време. Не че не бе пробвал и друг път, заради Кристиан - ама изобщо не му беше интересно така.

Въздъхна леко, когато изгуби вампира от поглед и наведе глава, отнасяйки се за миг от заобикалящия го свят. В този момент усети, че корема и горе-долу всички останали му вътрешности се преобръщат и дъхът му внезапно секна. Закова се на място, буквално усещайки някакво тайнствено, хипнотизиращо присъствие в съзнанието си и после рязко абсолютно неочакван спомен нахлу в главата му.

Лусия МагКуин.
Мамка му. Защо никога не забравяше трайно жените, оставили каквато и да е следа в душата му? Независимо дали досега му с тях беше час, ден или година, женските създания му влияеха по страшно неприятен начин.

Боси крака. Усмивка. Мост. Въображаемите или не създания под водата. Давене. Въздух. Онзи странен ден като цяло.
Целият бе разтърсен от тръпка и се изкашля особено шумно и грубо пред Хадес, осъзнавайки неприемането на кислород от известно време.
- Какво по дяв... - Пръстите му стиснаха чашата в ръцете му толкова силно, че крехкото стъкло се строши и яркочервената течност се стече по ръката му, свесвайки се с кръвта му в същия цвят. Смесица от вадички потече през пръстите и дланта му, по спираловиден път обгради китката на Гримел и закапа надолу, а вампирът захапа долната си устна малко по-силно, отколкото трябваше. Лулу?

Изобщо не посмя да се огледа или обърне, само усети как настроението му изцяло се промени, в ноздрите му се заби лавандулова миризма, а мислите в съзнанието му го накараха да се разстрои по особен начин. Такова тъмно влияние само една Кралица можеше да прилага.
- Извини ме... Извинявай, изчакай. - промърмори всичко едно след друго, оставяйки Хадес самичък, но просто не можеше да остане в компанията на някой в момента.

Тръгна сред гробовете, пътем се протегна към една от масите и издърпа черната покривка от нея, бутайки всички неща върху нея без да му пука. Подсуши червените следи от ръката си и падна на колене зад една надгробна плоча, облегна се на нея и отпусна ръце на свитите си колене.
- Лусия... МагКуин. - грачещо изрече едва доловимо. Стисна очи и тръсна главата си, за да разкара тази нищо значеща за него жена от съзнанието си. Може би бе бил повечко. Твърде повече, да, това беше. - Мамка му.

Изсъска на въздуха, бавно изпусна струя такъв през устата си и рязко стана, защото държанието му бе глупаво. Започваше да му става навик да си въобразява и мисли някакви такива неща. Вдигна ръка към косата си и стисна здраво между пръстите си голям кичур коса, вглеждайки се в тълпата пред себе си. Аромат. Лавандула.
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Unknown,



Брой мнения : 14002

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Пет Окт 26, 2012 4:28 am

Кристиан Вокил написа:
....

Happy Birthday


“And from the heavens to the womb to the heavens again
From the endin' to the endin', never got to begin
Maybe one day we could meet face to face?
In a place without time and space
Happy birthday...”




Ако съдехме по спокойното приемане на ръцете й, Тейлър веднага разбра, че не беше го изненадала, а това беше това което искаше. Плътните й устни се разтегнаха в чаровна усмивка, караща цялото й лице да засияе, щом получи комплимента от Вокил. Лесно успяваше да я накара да се чувства като момиченце, само с няколко думи. Направи няколко малки крачки до близкия стол. Седна на високият щъркел, кръстосайки бавно дългите си краката.
-Ако не го познавах, мислиш ли, че щях да бъда тук. Помня го още като му организирах първия юбилей. Не мисля, че ще ми питаш за това но със Сайръс си имаме нашата история. Още като беше млад с него имахме вземане даване. Прекарахме си щастливо няколко десетилетия, но после се разделихме.- лесно беше успяла да викне барманът, само с поглед, а щом стоеше пред нея, тя си поръча уиски.
-А каква е твоята история с него?
Попита го, отпивайки малка глътка от медената течност. А тя на своя страна угаси пожарите, предизвика ни от желанието й за алкохол. Не беше пила от доста време, а това не беше присъщо за нея. Тънките й пръсти се плъзнаха по дървения плод и се добраха до кутия с цигари на Вокил. Изкара една от вътре, а бързо след това я постави в плътните си устни. Уискито и цигарите бяха най-добрата комбинация и едното без другото не беше толкова приятно отколкото докато бяха двете заедно. Зелените й ириси се плъзнаха из цялото помещение, търсейки някоя позната личност. Но Хадес беше като трън в очите й.
Въпросът защо беше тук, не спираше да я тормози.
Върнете се в началото Go down
Hades.
Бог.
Бог.
avatar

Брой мнения : 654

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Пет Окт 26, 2012 11:34 am

Кристиан Вокил написа:
Обичайното остроумно подмятане....
Сайръс Гримел написа:
Сайръс продължава да седи на ковчега,....
Hades & Cyrus

words: 567

outfit

по-тъп пост не съм писала, честно... =.=
Lets overturn all the everyday,


Нали уж бе с навити маншети, носеше елек, хмм... май се вписваше перфектно в обстановката. Но защо тогава сам отделяше прекалено много внимание на външния си вид? (Хехе, изненада, драги читателю.) И защо всъщност се разглеждаше този малък факт? Тъй, тъй, бе се облякъл като човек от Ренесансовата ера; тогава май... трябваше да се представя като такъв?
Но пък ренесансовите мъже не бяха ли някакви предшественици на джентълмените? (А като един джентлемен... ) Уф, работата ставаше трудна май. Или взимаше твърде насериозно нещата, или се държеше като господар на всичко. Може би второто. Току-що като че ли Хадес си измисли някакъв свой принцип, който в действителност бе открит много, много отдавна, а именно - не той да се вписва в обстановката, а тя да се нагажда според неговите нужди и мисли, неговите характер и темперамент. Биде ли разгледана цялата ситуация, щеше да се забележи, че заобикалящите неща вече бяха придобили присъщите за бога на подземното царство привички като мрачност, тайнственост... оставаше само черния мрак, който да се спуска от мъжа.
Но както и да е...
Адско изчадие. Друго? О, не, не, Сайръс Морган Гримел, работите не стояха по този начин, Даниел беше единственото такова тук. (И поредната егоистична проява от страна на нашия герой, читателю, поредната.) Сивите му очи се присвиха за миг, но в никакъв случай погледът му не беше застрашителен, просто излъчваше някаква тайнствена подчиняваща сила... обаче. Обаче.
Обаче.
Обаче действието веднагически бе прекъснато от мъжа, който Хадес си бе дал сметка да игнорира. А, така.
Богът наклони главата си леко настрани, а очите му все още не притежаваха никакъв израз - нито ирония, нито присмех, нито нищо не можеше да се намери в тях. Отправените към него раздразнителни погледи също не бяха достигнали до нашия герой; господин Левид не си даваше сметката, да обръща внимание на детайлите. Непознатият му се представи и протегна ръката си към него; Хадес пак остана загледан в пространството, сякаш другият го нямаше. Постоя така няколко секунди, без да мръдне изобщо, и най-накрая стисна ръката на събеседника си, като направи по-скоро механично движение, отколкото такова с вложен смисъл.
Не беше нужно да казва името си; нали вече бе представен.
Изчезването на единия след това го накара да пренасочи вниманието си изцяло на рожденика.
- Много ли ти казват, че хич не си се променил, Морган? - студеният глас се разнесе отведнъж като полъх от леден вятър наоколо; Даниел не се бе помръднал изобщо дори, просто извърна съвсем малко главата си към Сайръс, та да може вторият да го гледа в полупрофил. - Ето ти и подарък за рожден ден: не мисля така, май има нещо непонятно, но същевременно и познато....
Ха, ха. Забавно.
Но защо да не? Богът на подземното царство да изрази свое собствено мнение за някого на въпросния човек, при това различно от становищата на останалите, присъствуващи тук, си бе в действителност един изключителен дар. А като прибавехме и честта, че мъжът говореше с някого... е, партито тогава наистина трябваше да бъде за него.
Но какво бе това по-специфично непонятно-познато нещо? Хадес усещаше някаква сила, неизвестна му, но като че ли, ако напрегнеше повече мозъка си, щеше да се сети за източника на тайнствената енергия. Адско изчадие, изчадия... ха, още му се струваше забавно.
- ...в теб. - довърши накрая, като май говорът му се разби на милион парченца тишина - толкова му се бе снишил гласът. Повдигна поглед, сивите ириси се взряха в тъмнокосия и като че ли частичка хумор проблесна в тях. - Или греша?
Даниел Левид да греши? Хъх,....?

I'm ready, are you ready?
Върнете се в началото Go down
Ния.
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 2510

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Пет Окт 26, 2012 1:37 pm

Сайръс Гримел написа:
Ния. написа:
....

-Просто се престори, че се радваш да ме видиш!-казах му и взех чашата, която ми подаде.
Хората не трябваше ли да се държат така както ти се отнасяш с тях? Веднъж на сто години да се отнеса добре с него, а той ще провали момента. Запазих контрол върху себе си и реших да не обръщам внимание на външните дразнители.
Подаръкат все материален ли трябваше да е? Като видя, че не му носех някакъв пакет или подаръчна торба, веднага реше, че идвам без подарък. Колко материален си бил, Сайръс..
-Не ти ли стига присъствието ми?-погледнах го очудено, след което се засмях-Шегувам се. Естествено, че ти нося подарък, но още е рано за него.-намигнах му.
Истината бе, че поканата получих в последния момент и нямах време да му измисля "готин" подарък. Под "готин" имам предвид нещо шокиращо, което да го накара да се задави, докато кротко си пие от чашата. Игнорирах това, че в момента може би водехме някакъв разговор и започнах да мисля над подаръка си. Какво би го докароло до болестно състояние? Е, не чак болестно, не бях чак толкова зла. Пък и той все се провъзглася за уравновесен и много силен човек(силно казано човек), едва ли нещо като малка шегичка би го изкарало извън нерви. В един момент си спомних какво му съобщих последният път, когато бяхме заедно. Детето. Това дете, което си нямах на идея дали е живо и какво прави. Не съм си и помисляла, че някога ще ми послужи за нещо, но "на мама златото" се оказа, че може да помогне много. Не бях го търсила от както го дадох на онази мърлява женица. Шансът да е живо беше минимален, не вярвах да е засегнато от същата участ като родителите си-вампиризма. Но от къде можеше Сайръс да знае какво се е случило с детето. Беше лесно да го заблудиш.
Реших да започна в издирването на "своето дете". Тоест да намеря лесна мишена, която да изнудя да се престори на мое дете. Момиче, момче все тая ми беше, само да имаше малко актьорски способности.
-Извини ме за момент.-усмихнах се и тръгнах към тълпата.
Върнете се в началото Go down
Christian Vokill.
Древен Вампир.
Древен Вампир.
avatar

Брой мнения : 4184

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Пет Окт 26, 2012 5:30 pm

Tayllor Le'roux. написа:
...

Облизвам лакомо устните си докато очите ми пълзят с алчна бързина по бедрата на вампирката срещу мен. Толкова много плът, която не докосвам в момента...колко жалко само. Тя изрича там някаква си думи, а аз пленен на красотата й едва следвам смисъла, който е вложен в няколкото изречения до сега. Ала колкото и да съм омагьосан от външния вид на Древната, слуха ми долавя сричките изплъзнали се от апетитните й устни, които така силно искам да целуна още на момента. Въздържам се и се пробвам да се върна духом в разговора ни. Повдигам изненадано вежди и отпивам голяма глъдка от водката си с чиято чаша започвам да си играя по - късно след това. Значи със Сай са си имали "тяхната си история"? Интересно, това честно казано едва не ме кара да се задавя с безцветната, но силно алкохолна течност, спускаща се в момента по гърлото ми, парейки го леко. Разбира се всичкото това очудване се опитвам да го скрия от зениците на момичето, които не е тайна, че не изпускат дори и най - малката подробност. Пълни радари.
А каква е твоята история с него? - връщам се в настоящето и загърбвам не малкото на брой въпроси създали се мигновено в главата ми щом Тейлър спомена уж съвсем случайно колко добре са си прекарвали двамата със Гримел. Преди да съм започнал да отговарям на зададения ми от преди минути въпрос, проследявам с очи как красавицата пали една от моите цигари, лежащи спокойно и напълно подредени в бялата кутия със златен кант по ръба си. Последвам примера на Леро и плъзвам показалеца си по камъчетата на запалката, принуждавайки от върха й да излезне малко огънче с чиято помощ паля тютюновото изделие.
- Много стари приятели. - натъртвам на първата дума напълно съзнателно и издишам сивия дим настрани. - Често той ме е спасявал от неприятности, а по - често и аз него.
Говоря непринудео и не се задълбочавам в излишни историй, които щяха да докарат силна доза отегчение на събеседничката ми. Нова глъдка и чашата ми за съжеление отново е самотно празна. Без да искам разрешението на така или иначе заетия персонал щъкащ наоколо в едва ли не в истерия, протягам най - нахално ръка напред и взимам най - близко стоящата бутилка. Оказва се някакво старо уиски със скъпа визия и тъмно син етикет. Отварям капачката, наливам солидно количество в чашата и продължавам да си пия кротко, хвърляйки от време на време погледи из залата.
- Партито е хубаво, не мислиш ли? - не давам на Древната достатъчно време да отговори и продължавам - Но само си представи колко по - интересно ще стане ако бившия ти съпруг се появи...
Много добре. Започвам играта. Без правила. Без граници. Купон.
Предизвиквам те, съдба! Предизвиквам те. Да видим дали си достатъчно смела, за да ми огодиш.
Върнете се в началото Go down
Сайръс Гримел
Вампир
Вампир
avatar

Брой мнения : 4214
Рожден Ден : 24.10.1378

ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   Съб Окт 27, 2012 1:09 pm

Ая. написа:
....

Произнасянето на името му от устните на Ая го накара да я погледне продължително. Някак си просто му харесваше начина, по който тъмнокоската го произнасяше. Сай повдигна леко едната си вежда, но Ая смени темата, подавайки му черната кутийка и вампирът насочи вниманието си към нея. Дългите му пръсти я отвориха внимателно и по устните му се плъзна усмивка, която след вида на нарисувания бухал прерасна в звънък смях. Добре, че Ая още не знаеше, че Сайръс се бе погрижил за справянето с гостите, като вече беше успял да се напие. Мъничко.

Тъмноочкото скъса листчето към патрона и го прибра в джоба на панталоните си, а междувременно повдигна брадичка.
- Изключително си предвидима, впечатляващо. - ухили се сладко редом с нейната срамежлива усмивка, после присви леко очи. Струваше му се странно как държанието й се променяше с различните срещи. Все едно всеки ден беше различен човек. Но пък Ая бе човек, а те бяха най-неразгадаемите същества и да се опитва да си я обясни едва ли щеше да е ползотворно. Както сега се приближи бавно до него и впери синия си поглед в този на Сай, който просто я гледаше като омагьосан.

Топлината на тялото й го обгърна като одеяло, когато тъмнокоската обви ръце около врата му и го прегърна. Морган на свой ред обхвана тънкия й кръст с ръцете си и я притисна към себе си. Дъхът й опари кожата около ухото му и Гримел издиша дълбоко, успокоявайки всичките му там вътрешности. Затвори очи и пак се усмихна след пожеланието и кимна леко в знак на благодарност. В един момент Ая се отдръпна леко, предпазливо, все едно се притесняваше дали прави някое движение правилно. Морган спусна ръцете си от двете страни на ханша й и опря леко чело в нейното.
- Мерси, че дойде. Променила си се или така ми се струва? - не беше много редно да отсъжда промяна в някого, с когото беше комуникирал само веднъж, но да допуснем, че Морган имаше инстинкт за хората. Прехапа устна, след като зададе въпроса си, и пак присви леко шоколадовите си очи.
Върнете се в началото Go down
http://www.magickingdom.aforumfree.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Масов РП: Рождения ден на Сайръс   

Върнете се в началото Go down
 
Масов РП: Рождения ден на Сайръс
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
The Vampire Diaries RPG Forum :: Извън Мистик Фолс .. :: Wonderland. :: Страната на чудесата.-
Идете на: