Творчески безпорядък ^.^

Няколко случайно хрумнали мисли
Нощната разходка, само това можеше да я спаси. Капките дъжд се сипеха тихо и безмълвно върху нея, тя все повече се мокреше, но това `и доставяше удоволствие, защото бе открила своето вдъхновение- това вдъхновение бяха неговите прекрасни черни очи

Залезът се отразяваше в зелените `и очи. Вятърът рошеше косите `и и това я караше за се смее. Смехът `и се поемаше от вятъра и се разнасяше към морето. Усети как неговите ръце я обгърнаха и тя се обърна- опита се да си спомни какво я е пленило, дали невероятните черни очи или русата коса. Да, тя го бе харесала точно заради това, защото бе истински

Тя отново мина покрай него с гордо вдигната глава без да го погледне. Той усети парфюма `и който го омая, сякаш в този момент спря да диша.Косата `и докосна съвсем леко ръката му и докато той се осъзнае, тя вече си бе заминала. И всичко това беше само спомен- не знаеше нито името и нито коя е, просто аромата на рози бе останал в съзнанието му ^^

Тя отново се смееше от сърце- нима имаше някакъв проблем, всички я обичаха. Тогава го видя- идваше заедно с още 2 момчета. Мина толкова спокойно покрай нея, сякаш беше обикновено момиче, а не бе така. Щом погледа `и попадна на него, усмивката сама заигра по лицето `и. Той я видя- същата невинност и красота. Погледите им се засякоха, но той не спря, просто продължи да върви, сякаш тя бе мираж. А тя си мислеше дали той наистина съществува- дали не беше стар спомен или просто мечта..

Те вървяха с гордо вдигнати глави. Шумът от токчетата им се сливаше с гласовете на останалите, но все пак се превръщаха в център на внимание. Аромата на рози и череши се носеше около тях и тогава ги видя, вървяха точно срещу тях. Щом погледите им се засякоха и двамата се обърнаха към приятелите си и им подшушнаха леко, след което се подсмихнаха. Всички притаиха дъх, но точно когато се разминаха ръцете им се докоснаха леко, момчетата се обърнаха за да видят само прекрасните им коси, които се помръдваха леко от техните движения. За тях те бяха просто мираж, мираж който никога нямаше да получат!

Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която казваше:
„Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията т, и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срешнем, е прекрасно. И когато в срещата си се разминем няма какво да се направи...”
Тогава си зададох въпроса- дали наистина не ни е било писано да сме заедно? Спомнях си всяка една наша среща кристално ясно. Всеки един наш общ спомен бе специално бутилиран в шишенца с различни надпиши. Някой от тях бяха прекрасни и кристални и когато ги откриех и ги отворех от тях се понасяше омайният аромат на карамел, рози или орхидей. Те ми напомняха за начинът по който ме гледаше, зо това колко обичаше да си играеш с косата ми, как ме прегръщаше. И всичко това ме караше да се усмихвам,, но имаше и други шишенца- онези с тъмни течности, те ме подсещаха за всеки наш скандал и за всяка една обидна дума с която сме се наричали. И тогава в ума ми изникна деня в който ти ми заяви, че вече не ме искаш до себе си, примирих се с надеждата, че всичко е минало и след време наистина те забравих, но ти така и не успя да ме забравиш скъпи сърцеразбивачо, защото аз съм си аз и ти си си ти и не сме на този свят, за да сбъднем мечтите си!

Опитай се да завършиш поне един разказ или да обединиш в някаква обща тема тези откъсчета. Така са страшно разпокъсани и на нищо не приличат, не можеш си покажеш таланта по този начин. Прилича повече на тетрадка с различни мисли, от колкото та литературно произведение.

Сори, ако съм прекалено критична, обаче колкото и банално да звучи го казвам за твое добро.

Само това ми хрумва а и аз харесвам критиката иначе това наистина е от тетрадка с мисли.. Мисля да ги използвам за по нататъчни произведения

Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която казваше:
„Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията т, и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срешнем, е прекрасно. И когато в срещата си се разминем няма какво да се направи...”
Тогава си зададох въпроса- дали наистина не ни е било писано да сме заедно? Спомнях си всяка една наша среща кристално ясно. Всеки един наш общ спомен бе специално бутилиран в шишенца с различни надпиши. Някой от тях бяха прекрасни и кристални и когато ги откриех и ги отворех от тях се понасяше омайният аромат на карамел, рози или орхидей. Те ми напомняха за начинът по който ме гледаше, зо това колко обичаше да си играеш с косата ми, как ме прегръщаше. И всичко това ме караше да се усмихвам,, но имаше и други шишенца- онези с тъмни течности, те ме подсещаха за всяка една наша караница и за всяка една обидна дума с която сме се наричали. И тогава в ума ми изникна деня в който ти ми заяви, че вече не ме искаш до себе си, примирих се с надеждата, че всичко е минало и след време наистина те забравих, но ти така и не успя да ме забравиш скъпи сърцеразбивачо, защото аз съм си аз и ти си си ти и не сме на този свят, за да сбъднем мечтите си!

Едно случайно измислено произведение...