Аз не съм ***

by **Queеn Infеcted.** Пон Юли 30, 2012 4:11 pm

Чувства, ха.
Защо ли трябва да чувстваме?
Понякога не сте ли си мислили, че сте просто едно малко рошаво буболече. Такова едно мърдащо, живичко, но непотребно. Буболече, което никога не е имало нещо специално, но и няма да го има. Не защото не може да се предпази, а защото няма сили.

Сълзи, ха.
Защо ли трябва да ги има и тях? Понякога съм си мислела, че съм малко дребно буболече. Толкова уплашено, че винаги, когато реши, че най- накрая се е отърсило от негативните емоции и изчезнало в страната на "дъгите и еднорозите" нечия обувка го преследва. А една обувка би била нищо с моя "късмет".

Емоции, ха.
И те не са ни нужни.
Надяваш се и падаш от високо.

Мечти, ха.
На кой му са притрябвали?
Мечтаеш и умираш удавен в собствените си сълзи от несбъдването им после.

Хора, ха.
Те, те, те...
Те ни трябват. И ние не знаем защо.
При положение, че хората толкова много се променят. Всеки, който прочете или чуе, че хората се променят си казва "така е", но колко от нас се замислят дали и те не са се променили и наранили някого. Несъзнателно. Съзнателно. Нарочно.
Замисляли са се как всичко е различно от година, две, три. И ще става все по- различно. Спомените ще си останат такива дори след век, а хората, които познаваме сега ще са просто прашинки във времето.
Като нас.
Като мен и теб.
Отдавна изгубили ~~вече~~ тъмният път на душите си, отдавна отдадени на "новото". Отдавна потънали в дълбините на това, което НИКОГА не са предполагали, че ще бъдат. Това, което преди време не са били и са се чудили как може някой да бъде. Как в момента са и сме нещото, което сме мразили.

Този, който е казал "Не изоставям", е изоставил поне ~~веднъж~~ дваж.
Този, който е споменал "не изменям", е заменил поне ~~веднъж~~ дваж.
Този, който си е помислил "не правя това", го е направил поне ~~веднъж~~ дваж.
Този, който си е помечтал "мога", в крайна сметка не може.
Този, който сме аз и ти, никога няма да си признае, че горните твърдения са верни.

Признае ли си...
Какво?
Чувства.
Сълзи.
Емоции.
Мечти.
Хора и личности.

Затова нека си живеем в глупавия си скрит свят сред маски и черно бели раета. Нека изоставяме по една нишка от света в себе си всеки ден.
Нека всяка една секунда забравяме за другите.
Хайде да се опитаме да забравим и спомените. Че защо са ни?
Може и да се опитаме да изкритукуваме и това... Що пък не? Нали всичко е просто глупав свят, в който ние сме господари, а другите да си еб*т май*ата!!!