Гробище за домашни любимци

Понякога е по-добре да си мъртъв.

Луис и Рейчъл се преместват с двете си деца в градчето Лъдлоу и животът им се преобръща, когато синът им загива, блъснат на магистралата до дома им. Ужасът тепърва започва, тъй като Луис закопава детето в индианска местност, намираща се в близост до гробище за домашни любимци (на табелката някой неграмотно е написал “Гробиште за думашни любимци”; в новото издание е обърнато внимание на тази подробност). Трупът възкръсва и ужасът на отвъдното се отприщва...
Реанимирането на мъртвите е стара тема за жанра – развивана е както от патриарсите Брам Стоукър и Мери Шели, така и от наследниците Ричард Леймън и Ким Нюман. Но Кинг стига по-далеч в бездната... Последните сто страници на романа са истинско изпитание за нервите и стомаха. Освен бруталния натурализъм шок предизвиква и особено тежкия драматизъм: сякаш четем Ф. М. Достоевски, но с елементи на свръхестественото. Без милост към читателя, без спирка за отдих... До финала напрежението все повече се сгъстява, а епилогът слага кървавата точка с остър замах. Страховито. Смазващо. Съвършено.

Гледала съм някъв такъв филм *мисля , че беше правен по книгата , но не съм сиг* и ми хареса , но за книгата не мога да кажа нищо. ;(

Стивън Кинг попринцип пише ужаси, така,че книгата сигурно е хубава...